Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пътят на Левски от Карлово до Къкрина

През епохата на националното си възраждане българите имат да решават триединна задача: възстановяване на собствената култура, на автокефалната си църква  и на  самостоятелната си държава. Най-трудно обаче се оказва последното. Поради специфичните условия за него е необходимо да се прибегне до оръжието. През целия период на турското робство  българите организират въоръжени прояви. През третата четвърт на XІX-ти век те достигат висши форми, прераствайки в организирано националноосвободително движение. То има две фази. Първата се нарича, до голяма степен условно, “четническа”. Тогава се залага предимно на отвън нахлуващия освободителен отряд, на “четата”. Втората фаза – това е времето на БРЦК. Сега стремежът е чрез относително продължителна, масова и извършвана в дълбока секретност работа , да се организира и въоръжи народът, който в благоприятен момент да се вдигне на освободително въстание. Преходът от четничество към широко разклонена и централизирана нелегална организация е осъществен от две личности, които до голяма степен се допълват – Любен Каравелов и Васил Левски.

Васил Иванов Кунчев, наречен по-късно  Левски, е роден на 6 юли 1837 год. В Карлово, един от най-големите промишлени центрове по това време. Бащата на Левски, Иван Кунчев, бил един от видните карловски занаятчии в бояджийския еснаф. През 1851 год. oбаче умира от мозъчен кръвоизлив. Останал сирак на 14 години Левски бил принуден да слугува на вуйчо си хаджи Василий, монах в Хилендарския манастир. Същевременно Левски завършил първоначално училище в Карлово и втори клас в Старозагорското класно училище. За да угоди на вуйчо си, който обещал, че ще го изпрати да следва в Русия, той приел монашеството и станал дякон. Отказът на вуйчо му да изпълни обещанието си и главно влиянието на нарастващото национално революционно движение в България, извършили дълбок прелом в живота на Васил Левски. През пролетта на 1862 год., той заминал за Белград, където постъпил в Първата българска легия. Там  попада под влиянието на обаятелната личност на Раковски и обрича себе си на борба, която става смисъл на живота му. Той  владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност. В участието си в първата българска легия, Апостолът показва ловкост и храброст, именно затова получава прозвището Левски ( според легендата е направил лъвски скок по време на военните упражнения).

След разтурянето на легията, Левски се присъединява към четата на  дядо Ильо войвода. През 1863 год. заминава за  Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 год. навръх  Великден  в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва манашеските си коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата. Вуйчо му Василий  се опитва да възбуди църковното следствие срещу племенника си, но Пловдивския митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорва в настояването си. Между 1864 и 1866 год. Левски е учител в с.Войнягово, а след това в Еникьой. Като учител той развива революционната пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 год. на  румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан  Караджа. От там заминава за Яш да търси връзка с Раковски, а през зимата на 1867 год. пристига в Букурещ. По предложение на Раковски е определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов. По време на похода на четата през Балкана, той  се обеждава, че  народът не е подготвен за борба. През есента на 1867 год. отново облича легионерска униформа. След разтурянето на Втората българска легия (1868 год.) Левски заминава за Зайчар. Там той е арестуван от сръбските власти и е хвърлен в затвора. Той изживява с болка трагичния край на Хаджидимитровата чета, но възприема неуспеха като поредния урок. В резултат от тази преоценка решава да поеме нова политическа линия. Напълно осъзнаващ рисковете Левски решил да направи нещо голямо за Отечеството  “...в което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си “ 1

В желанието си да тръгне по нов път Левски заминава за Букурещ към края на лятото на 1868 год. Там се запознава и с Христо Ботев и прекарва с него известно време в мелницата край Букурещ. С помощта на Димитър Ценович, Левски организира първата си обиколка  -  от 11 декември 1868 год. до 24 февруари 1869 год. Тръгнал от Цариград и преминал през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч  и Никопол. Тази негова обиколка има повече разузнавателен характер. На 1 май 1869 год. Апостолът организира втората си обиколка, снабден с пълномощни писма  и пароли за връзка с хора от вътрешността. Създава частно революционни  комитети  в Плевен, Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Пловдив, Перущица, Пазарджик, Сопот, Чирпан, Стара Загора и Сливен, чрез които слага началото на Вътрешната Революционна Организация (ВРО).  Така постепенно успял да изгради широка мрежа от комитети в по-голямата част от България. Наред с основаването на революционни комитети Левски организирал връзка с Централния комитет. За тая цел била уредена тайна поща, обслужвана от куриери на революционната организация. При воденето на кореспонденцията той и комитетските дейци си служели с псевдоними на градовете и лицата им.

В продължение на две години Левски изгражда стройната организация, подчинена на една цел – освобождение на Отечеството, за което българите трябва да бъдат подготвени. Тази система включва стотици селски и градски комитети, като най-малки организационно единици. За по-голямо удобство Левски определя за столица на ВРО Ловеч, където е организиран  ръководен орган – Централен комитет, наричан още Привременно правителство  в България.  В писмо до Панайот Хитов от септември 1871 год. Левски пише: ”Трябва най-напред да си наредим  работите извътре, па подир да им се молим за големи работи” 2 Според една непълна статистина от 1001 комитетски члена, 286 са представители на търговско-промишлената буржоазия, 7 – на едрата буржоазия , 271 – са селяни, 15 – са чираци и калфи, 17 – чиновници, 96 – свещеници и монаси и 214 – е неопределеното занятие. В общи линии това са движещите сили на подготвяната революция.

Левски има и конкретни възгледи за хода на въстанието: то трябва да бъде всеобщо, да бъде подготвено съобразно постиженията на съвременното бойно изкуство, да се вдигне през зимата, главно в Балкана, за да се затруднят турските власти. Добре разбира важността на оръжието и трудностите, свързани с набавянето му. Той единствен от четиримата големи идеолози на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите, тъй като средствата им са особенно нужни за материалната осигуреност на настоящото въстание. При подготовката на предстоящата революция  Левски изяснява и други важни свои позиции. Той не е против съюзяването на балканските народи, но прозира балканския национализъм. По отношение на идеята за Балканска федерация смята , че за обединение може да се говори след като българския народ се изравни с останалите.

Изграждането на ВРО с ръководен център, стремящ се да обхване цялото етническо пространство на българите е най-високото, с исторически измерения постожение в развитието на националноосвободителната идеология в епохата на Възраждането. Чрез ВРО за пръв път българите поемат съдбата си в свои ръце, а Левски се налага като всепризнат организатор и ръководител. Наред с изграждането на основните звена на ВРО и нейното организационно укрепване се налага нейните цели, задачи, функции да се регламентират в ръководен документ – “закон” според думите на Левски. Той разработва проектоустав, наречен “ Нареда до работниците за освобождението на българския народ “, завършен  към август – септември 1872 год. В този документ са изложени политическите възгледи на Апостола. Той формулира целта така: “с  една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държава – деспотско – тиранска система  и да се замени с демократска република (народно управление)“. Според  него бъдещата република ще бъде основана на принципите на “Хартата на правата на човека”, прокламира на Великата френска революция. Във втората част на “Наредата”  се определят качествата на бойците, редът, дисциплината , които трябва да се спазват и евентуални санкции при нарушаване на устава и програмата. Особенни дискусии предизвиква  определението за ролята на БРЦК, който трябва да е в  Българско, както и въпросът за средствата за осъществяването на революцията като организация, хора, пари, оръжие, и “други потреби”. Важни моменти са също предвижданото равенство пред законите, етническо равноправие и др., които отразяват радикалните буржоазно-демократични възгледи на Васил Левски. Към края на 1871 год. проектоуставът е разпратен за обсъждане в отделните комитети. Уставът е най-забележителното постижение на българската революционнодемократична мисъл. По неповторим начин се разкрива прозорливостта на Левски – вярата му в силите на народа и в революцията като единствен начин за освобождението му. Левски вече се е наложил и като гениален идеолог и стратег на подготвяната революция.

Със създаването на ВРО и БРЦК се обособяват два центъра – емигрантски, ръководен от Каравелов, и във  вътрешността от Левски. Колкото повече ВРО  расте и укрепва, толкова повече двата центъра разединяват и отслабват движението. Особенно остър е спорът за правото на контрол, за което претендират и двата центъра.

Първото общо събрание на БРЦК се провежда от 29 април до 5 май 1872 год. Комисия – Любен Каравелов, Киряк Цанков, Тодор Пеев и Васил Левски, трябва да състави програма на ВРО. Проектът е изработен въз основа на проектоустава на Левски и идеите в брошурата “Българки глас” на Каравелов. С приеманието на програмата и устава, ВРО става легитимна организация, а Левски – всепризнат неин организатор. В тези важни документи са заложени целите, задачите, средствата за постигането на основната цел.

На 1 юни 1872 год. Левски се завръща в България и се заема да довърши започнатото дело. Разширява комитетите, създава тайна полиция за контрол и разузнаване, както и тайна поща, снабдена с пароли, кодове и псевдоними. Обръща изключително внимание на събирането на средствата за оръжие. Апостолът излиза с призив стриктно да се спазват неговите разпоредби с оглед опасността от провали. Чрез Каравелов той действа да се осигури военно обучение в Сърбия на 150 – 200 млади българи, които ще поемат военното ръководство. През лятото и есента на 1872 год. кипи предреволюционен подем.

В този решителен за българското националноосвободително движение момент идва провалът, предизвикан от Димитър Общи. Той се показва като самонадеян, славолюбив, недисциплиниран. Въпреки забраната на Левски, на 22 септември 1872г. той организира нападение и обир на турската поща в Арабаконак. Сумата е голяма. Обирджиите са заловени и съдени. Пред съда Димитър Общи прави разкрития с цел привличане на вниманието на европейската общественост, което по същество е предателство. Властите узнават за ВРО и за Левски и обявяват 50 000 гроша за главата му. Започват арести. Ударът е страшен, защото поразява центъра на организацията.

Левски научава за разкритията, когато е в Южна България. Обмисля добре обстановката и прави опити да спаси каквото може. В този момент Каравелов иска незабавно да вдигне въстанието, като се мотивира със следното: ако въстанието не започне веднага, заловените дейци ще бъдат мъчени, съдени, наказани не като политически дейци, а като обикновенни хайдуци; народът ще загуби доверие в БРЦК, ако не вдигне революция в този критичен момент; Европа няма да се намеси в полза на българите, ако не се вдигат веднага. Левски отказва да изпълни искането на Каравелов с аргумента, че то не е подготвено. И все пак решава да отиде в Букурещ. Левски е заловен в известното Къкринско ханче на 25 декември 1872 год. Откаран е  в Ловеч, после в Търново, а след това в София. Пред  съда се държи достойно, като се опитва да спаси това, което властите не знаят. Обесен е на 6 февруари 1873 година.

След провала във ВРО и гибелта на Левски революционното движение изпада в дълбока криза в  организационно, идеологическо и политическо отношение. Освен видимата немощ на БРЦК, ВРО също изпада в хаотично състояние. През март 1873 год. за заместник на Левски е изпратен Атанас Узунов, който е с недостатъчен революционен опит. Той поема енергично своята мисия, но е твърде романтичен и прибързан и след опит да убие един чорбаджия в Хасково е заловен с други дейци и изпратен на заточение. Организацията има твърде сериозни и финансови проблеми.

Макар и не така противоречиви, но все пак нюансирани са и оценките за Левски. Дълго време общественото мнение налага Вазовото виждане за Апостола като безумен смелчак, “светец”, “фантом”, и т.н. Когато се изгражда неговият образ традиционно се акцентира върху човешките му добродетели.

Той остава като пример за всички поколения с патриотичната си всеодайност, с очарованието си на горд и смел водач на революцията, с обаянието си на човек, обрекъл се в името на отечеството. Левски ще остане в историята преди всичко с безсмъртните си прозрения. Той е велик народен водач-организатор, който в изключително трудни моменти успява да създаде могъща народна организация в името на една велика идея. Народната сила намира у него своята най-висша изява. Левски е и гениален политик и революционер. Прозира лабиринтите на Източния въпрос и отстоява, както никой друг, идеята за независимост и самостоятелност на българското революционно движение. Васил Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят, с които той, според Н.Генов, изпреварва развитието с цели десетилетия.