Joomla Software solutions Template

Payday loan

НПО в социалната сфера

Дарителството и благотворителността са широко разпространени още по време на Възраждането под формата на граждански организации в читалищата, ученически и женски дружества. Първите три възникват през 1856 година в Шумен, Лом и Свищов като само за 14 години до 1870 година техният брой достига 131. След Освобождението развитието и обособяването на гражданския сектор продължава. За значимостта му говори приемането през 1933 година на специален Закон за регламентиране дейността на фондациите и наличието на раздел статистическите годишници на Царство България, третиращ общественото организиране и подпомагане чрез различно граждански сдружения.

Организациите с нестопанска цел извършват широко обхватна дейност в областта на българското образование, култура, здравеопазване, екология, наука, социално подпомагане и др. сфери от  обществена значимост и реално допринасят за развитието на гражданското общество в България.

Социалните и икономически промени в България през последните години поставят различни изисквания към стратегиите и практиките на социалната дейност в страната. Реформата в социалното подпомагане  поставя акцент върху решаването на голяма част от проблемите на нуждаещите се чрез услугите на социалната работа.

Тъй като правителствения сектор не е в състояние да обезпечи с финансов ресурс, голяма част от социалните проблеми на населението, вниманието ми бе насочено към дейността на НПО в социалната сфера. Моите лични впечатления показват висока степен на успех сред онези НПО, които отделят голямо внимание на външното пространство, медийната стратегия, обратната връзка с целевата група и намирането на верния път към хората при решаването на проблемите им. Всъщност, деликатността на работата на третия сектор е сбор от следните предпоставки за устойчиво присъствие в общността

Прозрачност на дейностите на НПО и при вземането на решения особено при разпределението на средствата; ясна обосновка на проекта пред съответната целева група; последователност  на времевия график – не натрупване на дейности и ежедневно присъствие сред тези, към които е насочен проектът – целеви групи, местна власт, партньори, медии.

Изработване на стратегии за бъдещето:

ü       Не ограничаване в рамките на 1 или 2 проекта, а непрекъсната мисъл и работа за допълнително финансиране, коалиране с други, спечелване на нови донори;

ü       Активен информационен обмен със сродни и други НПО в страната и извън нея;

ü       Информираност по отношение на международния, националния и местния политически живот, тенденции в развитие на бизнеса.

Намират възможности за въвличане на обществеността и влияят върху формирането на обществената политика. Местните организации откликват на предложенията за партньорство и преодоляват “страха” си от дейността на НПО.

Неправителствените организации са юридически лица с нестопанска цел. Те се регистрират в съда , като се вписват в регистъра за Юридически лица с нестопанска цел.

Според Закона за социално подпомагане обнародван в ДВ бр.56/98година и изм.ДВ бр.45/02 година, глава VІ, чл.21 Организациите с нестопанска цел могат да извършват всички видове дейности в областта на социалните услуги при спазване на този закон и подзаконовите нормативни актове.

Чл.22 При осъществяване на дейност в областта на социалното подпомагане лицензираните организации с нестопанска цел могат да кандидатстват за средства от фонд”Социално подпомагане” след защита на проект.

Чл.23 Организациите с нестопанска цел, ползвали средства от фонд”Социално подпомагане”ежегодно представят в Националната служба за социално подпомагане обобщен доклад и финансов отчет за своята работа в областта на социалните услуги.

Средствата, с които се финансират НПО са средства от фонд”Социално подпомагане”, средства по национални и международни програми за социално подпомагане, дарения от местни и чуждестранни физически  и юридически лица.

Фондът “Социално подпомагане” се създава към МТСП.

Целта на НПО е постигане на хуманитарна, благотворителна, социална, позволена от Закона дейност и не преследва стопански резултат и печалба.

Учредителите могат да бъдат юридически и дееспособни физически лица, без оглед на пол, раса, народност, етническа и политическа принадлежност, образование и материално състояние.

Седалището на НПО е населеното място, където се намира управлението на дейността и. Тя може да има клонове и поделения. Легитимацията става с наименованието и адреса по регистъра за юридически лица. Организацията се представлява от управителния си орган – управителен съвет, който се избира на общо събрание.

Общото събрание:

-          изменя и допълва учредителния акт;

-          приема и изключва членове;

-          открива и закрива клонове;

-          приема основните насоки и програми за дейността си;

-          приема бюджета на организацията;

-          приема отчета за дейността на НПО;

-          взема решения за имуществените вноски.

Решенията на общото събрание са задължителни за другите членове на организацията.

Организацията се прекратява:

-          след изтичане на учредителния срок;

-          по решение на върховния си орган;

-          при обявяване на несъстоятелност;

-          по решение на Окръжния съд по регистрацията / когато не е уредена по закон или има противозаконови дейности/.

Основен приоритет в управленската програма на правителството е новия подход в социалната политика. Той е продиктуван от необходимостта от промяна за облекчаване на социално-икономическия статус на българския гражданин. Тя отчита както националния опит в социалната област, така и тенденциите, препоръките и насоките на Европейската комисия и Съвета на Европа в тази сфера. “Основни действащи лица” в бъдещите социални дейности на държавата са местните власти, работодателите, социалните партньори и НПО.

Необходимо е обединяване на усилията им за ефективността и успеха на социалната политика.

Новата идея е социалното подпомагане да бъде насочено към подкрепа на хората, които са загубили способността да се справят сами или с помощта на свои близки.

Акцентът на НПО в принципно новата система на социална защита е поставен върху превенцията на риска. Да представляват интересите на отделни групи хора в неравноправно положение. Познаването на спецификата в отделните общности – бит, култура, религия, трудови и социални умения и навици, здравословно състояние и проблеми от такъв характер, отрежда на НПО мястото на равностоен партньор при разработването и осъществяват на Социална защита и гарантира достигането и до всеки конкретен адресат.

Особено важно е партньорството с НПО, които предлагат социални услуги на високо професионално ниво за подобряване качеството на живот.

В програмата на Правителството на РБългария са залегнали работа с три присъединителни програми в областта на Социалната политика и сферата на заетостта:

-          Програма за действие на “Европейската общност за борба с дискриминацията”

-          “Действия на общността за насърчаване на сътрудничеството между страните – членки  да се борят със социалната изолация”

-          “Рамкова стратегия на общността по въпросите за равенство между половете”

Част от средствата са осигурени по програма ФАР.

Финансовото обезпечаване на НПО не отговаря на моделите, приети във всички развити страни. Едва 4.5% от средствата на ОССП са за заведения за социални услуги.

Това създава проблеми в по-нататъшното израстване на третия сектор като основна структура в сферата на социалното подпомагане. Това поражда зависимост на НПО от външно финансиране и измества фокуса на работа от някои нуждаещи се групи.

Моето виждане за промяна във финансирането на дейностите на НПО са следните:

-          да се създадат повече целеви фондове например като”Фонд за закрила на детето”, които да работят по международни програми и да са обвързани с общинските бюджети. Към тях могат да се привлекат и много религиозни организации – фонд “Милосърдие”и др.

-          в политиката на Правителството могат да се залегнат и данъчни облекчения на фирми с дарения и помощи към тези фондове.

-          Необходимо е да се създадат условия за развитие на стопанска дейност от НПО / без натрупване на печалба/ за стабилизирането и приноса им в социалната икономика.

На територията на Област Търговище функционират 33 НПО, 6 от които в сферата на социалната политика. По-активните от тях са:

Сдружение “Асоциация НАЯ” – с основна мисия за създаване условия и предпоставки за оказване на психо-социална подкрепа, помощ и консултации на бъдещи родители, родители и деца. Нейните далечни цели са създаване на Център за родители и Център за майки, Дневен център за деца с различни възможности и интегрирано отглеждане на децата.

Национален граждански форум “Българка” с клубна дейност гр.Омуртаг, занимаващ се с психичното здраве на детето и проблемите в младежка възраст / 17 – 25 години/.

Фондация “Център Надя” – Търговище. Експертите оказват психо-терапевтична, правна, консултативна помощ на жени пострадали от насилие. Тя работи по проекта  “Превенция и борба с домашното насилие сред жените в Търговищка община”.

Предстои откриване на Информационно-консултативен център по проблемите на СПИН/ХИВ, ППИ и наркотични вещества, финансиран от ПРООН. В него младите хора ще получават нужната психо-консултативна, здравна, правна и социална помощ от различни специалисти.

Младежката ромска организация “Нов път – 98” гр.Търговище работи по проекта “Права на човека”. Целта и предмета на дейности са:

-          да подпомага интегрирането на етнически, религиозни и възрастови групи в структурите на гражданското общество.

-          разработва бизнес проекти и консултира частни предприемачи, изпаднали в изолация от обществото.

-          развива благотворителна дейност.

Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и договореностите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа дават принципна основа, върху която Правителството ще осъществява политиката си в тази област.

Решаването на тези приоритети ще бъде постигнат диалог при вземане на решения и партньорство между държавата, общините и НПО.

Изпълнението на амбициозната програма на Правителството за социални реформи изисква увеличен обем на международното съдействие, което обяснява по-голямата подкрепа в този сектор – законодателство и управление на социалното дело.

Дял на сектор социално развитие от общото външно съдействие в % 

1 – социално развитие

2 – други сектори

Най-големият и многостранен външен донор е групата на Световната банка. Заемът за социална защита, финансиран от Световната банка и Фондът за регионални инициативи възлиза на повече от 40 милиона $, за проекти в областта на намаляване на бедността и безработицата в България.

Общият обем на Международно съдействие в социалния сектор, сектор Развитие на човешките ресурси остава незначителен въпреки тенденцията за намаляване на Индекса за човешкото развитие на България през последното десетилетие. Значителни инвестиции в тези три сектора са необходими за осигуряването на дългосрочно развитие на човешкия капитал в България.

Разпределение на външното въздействие в сектор социално развитие / 1996-1999/ в млн.щ.д.

Приложените таблици и данни са доказателство за нарасналите възможности на българските НПО да реализират успешно програмно и финансово управление на гражданските инициативи.

� %'n ����nt-size:10.0pt;line-height:150%;mso-ansi-language:BG'>Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на ДОО.

§ 13. (1) Лицата, които дължат повече от три здравноосигурителни вноски до влизането в сила на този закон, възстановяват здравноосигурителните си права, ако заплатят до 31 януари 2005 г. еднократно сума в размер на три здрав­ноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.

(2)           Заплащането на сумата по ал. 1 не пога­сява задълженията на лицата за здравноосигу­рителни вноски.

(3)           Сумите по ал. 1 се внасят по реда на чл. 41.
§ 14. (1) За лицата, които по реда на § 13 са възстановили здравноосигурителните си права, чл. 109, ал. 1 се прилага от 1 януари 2006 г.

(2) Осигурените лица по ал. 1, които не зап­латят повече от три здравноосигурителни внос­ки за периода 1 февруари 2005 г. - 1 януари 2006         г., заплащат оказаната им медицинска помощ на изпълнителите.

§ 15. Лицата по чл. 40, ал. 2, т. 4, които до влизането в сила на този закон дължат повече от три здравноосигурителни вноски, възстано­вяват здравноосигурителните си права след 1 януари 2005 г. при внасяне на първата вноска за сметка на републиканския бюджет.

§ 16. Българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на този закон са пребивавали в чужбина пове­че от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравнооси­гурителни вноски за това време, могат да въз­становят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до Националния осигурителен ин­ститут.

НЗОК заплаща за оказването на следните видове медицинска помощ:

1. Медицински стоматологични дейности за предпазване от заболявания.
2. Медицински стоматологични дейности за ранно откриване на заболявания.
3. Извънболнична или болнична медицинска помощ за диагностика и лечение по повод на заболяване.
4. Медицинска рехабилитация.
5. Неотложна медицинска помощ.
6. Медицински грижи при бременност, раждане и майчинство.
7. Аборти по медицински показания и при бременност при изнасилване.
8. Стоматологична зъботехническа помощ.
9. Медицински грижи при лечение в дома.
10. Предписване и отпускане за разрешение за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната.
11. Медицинска експертиза на трудоспособността.
12. Транспортни услуги по медицински показания.

Медицинска помощ с изключение на т. 10, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Министърът на здравеопазването определя с наредба списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствата напълно или частично.

Качеството на оказаната медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Тези правила съдържат изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Заплащането за оказаната на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от РЗОК на предоставилия я изпълнител. НЗОК е длъжна да информира системно осигурените относно мерките за опазване и укрепване на здравето им. Като установят условията на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на осигурените, лекарите-контрольори уведомяват незабавно работодателя, органите по безопасност по труда, държавния санитарен контрол, държавния ветеринарен санитарен контрол и органите за опазване на околната среда за вземане на необходимите мерки. При ползване на медицинска помощ осигурените са длъжни да представят здравно осигурителната си книжка или документ, удостоверяващ заплатените вноски. Медицинската помощ извън договореното в НРД не се заплаща от НЗОК. Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ.