Home Икономика Икономическа концепция на Карл Маркс

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономическа концепция на Карл Маркс ПДФ Печат Е-мейл

ИКОНОМИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ

НА КАРЛ МАРКС В

‘КАПИТАЛЪТ’

/реферат/

Личността на Карл Маркс

Карл Маркс е роден през 1818г. в немския град Трир в буржоазно

семейство от еврейски произход. Неговото потекло му дава

възможност да общува с висшата и средна класа на родния му град,

което по-късно предначертава  житейския му път. Още от детството си

Маркс е известен с изключително властния си характер и стремежът му

винаги да е начело и да заема лидерски позиции, но и със силната си

прозорливост и остър ум.

В продължение на една година Маркс изучава право в бонския

университет, но по редица причини родителите му го преместват в

университета в Берлин, където Маркс се занимава с философия.

Известни са, в началото, академичните колебания на Маркс между

философията и правото. В крайна сметка той се присъединява към

философския кръг на младохегелианците и радикалните критици на

религията. Маркс е привърженик на философските възгледи на Хегел,

които по-късно служат като основа за развитието на теорията му за

диалектическия материализъм. Влияние върху философския кръгозор

на Маркс оказват и еретичните идеи на Лудвиг Фойербах, които

оспорват тезата за божествената същност на първичната реалност.

Интересът на Маркс към икономическата мисъл е провокиран от

работата му като журналист в ‘Рейнски вестник’, където пише първите

си философски и политически статии. Четиридесете години на XIX век

са периода, в който Маркс формира теоритико-философския си възглед

за капитализма като система от икономически взаимоотношения. В

началото на петдесете той в детайли се запознава с научните трудове на

представителите на икономическата мисъл. Изчита над хиляда и

петстотин различни произведения и след продължителна и

многогодишна изследователска дейност, предшествано от няколко

въвеждащи произведения, на бял свят се появява фундаменталният

труд на Карл Маркс - “Капиталът”. Първият том излиза от печат през

1867г. Самият Маркс не доживява отпечатването на следващите

томове, които са редактирани и издадени от неговият добър приятел и

съратник Фридрих Енгелс.

Философски възгледи

За да бъде най-точен погледа върху учението на Маркс, не бива

да се пропуска философската позиция, която той заема при развиването

на теорията си. Никога теоретичната мисъл на Маркс не напуска

рамките на положената от него теза за диалектическия материализъм.

Тази формулировка е дадена от Фридрих Енгелс и като цяло отразява

философския възглед на Хегел, според който основна движеща сила на

историята и причина за нейното развитие е противопоставянето на

противоположните сили. Именно по този начин, чрез

противопоставяне, е постигнат синтезът на новата историческа

същност, която отново съдържа в себе си своето противоречие. Маркс,

обаче, отхвърля хегеловия идеализъм. Той отхвърля и абстрактните

теории за бог и човек, като безсилни да се справят с доказателството на

строго материалистичните сили, които направляват общественото

развитие. Идеята за отхвърлянето на Бог като първопричина Маркс

визприема от немския философ Фойербах, който смята, че човек

постига своето отчуждение, олицетворявайки собствената си личност с

Бог. Маркс вижда това отчуждение в принадената стойност. “Начинът

на производство на материалния живот обуславя процеса на социалния,

политическия и духовния живот… Не съзнанието на хората определя

тяхното битие, а напротив, тяхното обществено битие определя

съзнанието им.”  Маркс, подобно на хегеловото изследване на

цивилизациите, прави обстоен исторически обзор на развитието на

производствените сили от първобитно-общинния до

капиталистическия строй. Подлагайки на изпитание своя

диалектически материализъм, той доказва, че естествения ход на

еволюционното развитие на начините на производство ще

трансформира капитализма в нова организация на обществения живот.

Основание да приемем логиката на тази идея ни дава задълбочения

анализ на капиталистическата система, който Маркс развива в

“Капиталът” – най-мащабният изследователски труд създаден от него.

В “Капиталът” Маркс влага цялата си научно-изследователска енергия

за подробното описание на съществуващите закони и връзки между

различните икономически категории, които се развиват в организма на

капиталистическата система. Това той постига чрез тематичното

структуриране на “Капиталът” в четири отделни тома, зад всеки от

които стои подробен анализ на определена икономическа концепция.

“Капиталът”

Интересно е названието, което някои от изследователите на

Маркс дават за “Капиталът”. Те наричат това произведение ‘петото

евангелие’. Други автори се въздържат от подобно определение, но във

всички случаи възприемат “Капиталът” като едно изключително

детайлно и изчерпателно изследване на капиталистическата система и

съществуващите в нея икономически закони, отношения и причинно

следствени връзки.

Физическата структура на “Капиталът” е ясно дефинирана.

Маркс разграничава отделните икономически теми в три тома, а

четвъртия посвещава на историческата еволюция на трудовата теория

за стойността. Авторът обособява различни икономически категории,

като подробно съсредоточава вниманието си върху доказателствената

им част. По-късно той използва тези категории, за да анализира и

развие детайлно своята икономическа концепция.

Като една от причините за появата на “Капиталът” се посочва

историческата среда, в която авторът развива своите идеи. По-високата

степен на развитие на производството, появата на работническата класа

като значим социален фактор, а също и редица научни концепции,

които заклеймяват основното схващане за божествения произход,

провокират дръзкия ум и волята на Маркс да проектира идеите си в

този фундаментален труд. Без съмнение своето влияние върху

мирогледа на Маркс оказват и идеите на английската класическа

политическа икономия и възприетата трудова теория за стойността,

както и немската класическа философия в лицето на Хегел и Фойербах.

В това изследване Маркс вгражда като основен елемент именно

трудовата теория за стойността, но не като средство за приближение, а

като изходна позиция за обосноваване на всички икономически

постановки, залегнали в “Капиталът”. Философският фундамент на

това произведение е положен върху теорията за диалектическия

материализъм, според която възникващите материални отношения са

първопричина за противопоставянето и синтезът на всяка нова

историческа реалност.

Първи том на “Капиталът” е предхождан от две ключови

произведения, които синтезират основите на марксовото икономическо

учение. Това са “Икономически ръкописи” от 1857г. и “Към критика на

политическата икономия” от 1859г. Тук Маркс развива част от своя

икономически инструментариум. В “Към критика на политическата

икономия” намира място анализът на темите за двойнствения характер

на стойността и труда, за работното време като количествено битие на

труда, за работната заплата, за парите като мярка на стойността, за

капиталът като натрупан чужд труд. Това е и своеобразна интродукция

към едно по-задълбочено изследване на тези теми, разгърнати в

“Капиталът”.

Първи том на “Капиталът” е под заглавието “Процесът на

производство на капитала” и се състои от седем отдела и двадесет и пет

глави. В него подробно са анализирани понятията стока, пари, работна

заплата. Той разглежда процесите на трансформация на парите в

капитал, на натрупване на капиталът, а също така диференцира

абсолютната и относителна принадена стойност.

Втори и трети том излизат под редакцията на Фридрих Енгелс

след смъртта на Маркс. Във втори том авторът се спира на въпроса за

кръгооборота и оборота на капитала и възпроизводството на

обществения капитал. Тук е засегнат и проблема свързан с

противоречието между производствените сили и производствените

отношения. Трети том е посветен на въпросите за разпределението на

принадената стойност, движението на  дохода към печалбата,

трансформацията на стойността в производствена цена. Маркс обръща

внимание на различните форми на капитала, а също и на проявленията

на принадената стойност в сферата на разпределението.

Не толкова популярен е четвърти том, където Маркс прави

исторически преглед на теориите за принадената стойност, известни до

негово време. Тук е представена своеобразна критика на историята на

политическата икономия.

В “Капиталът”, като цяло, Маркс обособява известен понятиен

апарат, около който гравитира цялата му икономическа концепция.

Повечето от тези понятия вече са дефинирани от класическите

политикономисти, но Маркс ги видоизменя и използва за обосновка на

собствената си теза, опирайки се на научно-абстрактния метод.

Основни икономически категории

СТОЙНОСТ  и ТРУД

Известно е, че икономическото учение на Маркс се основава на

трудовата теория за стойността. Тази теория е позната от класическата

икономическа школа, където Адам Смит, а по-късно Дейвид Рикардо я

развиват. Маркс взаимства теорията от Рикардо, но за разлика от него

той я разглежда като единствена причина за пораждането на

стойността. Докато Рикардо използва тази теория, за да се доближи до

един максимално опростен модел за анализ, Маркс приема като

източник на стойността единствено труда, изключвайки възможността

други фактори да я пораждат.

Маркс разграничава два вида стойност – потребителна и

разменна. Потребителната стойност се определя от полезността на

стоката, а разменната представлява отношение от потребителната

стойност на една стока към потребителната стойност на друга. В този

смисъл е възможно потребителните стойности на две стоки да се

различават, но разменните им стойности да съвпадат. Възниква

въпросът кое е общото между две стоки с еднаква разменна стойност ?

Маркс отговаря, че това е количеството човешки труд положен за

тяхното създаване. По този начин той дефинира двоякия характер на

труда. “Конкретният труд (шивашки, хлебарски) създава потребителна

стойност. Но този труд не лежи в основата на размяна на стоките.”

Стойността на стоката е образувана от абстрактния човешки труд като

време и усилие за изработването й, а нейната величина се определя от

средно необходимото човешко време за производството й. Когато

хората извършват размяна те съпоставят вида на труда и общественото

работно време като определят съотношението на размяната. Маркс

достига до идеята, че олицетворението на обществения абстрактен труд

се изразява в парите, които са отразяват производствените отношения

между стокопроизводителите. Една от функциите на парите е като

мярка на стойността, т.е. уравнител на човешкия труд. Стойността

обаче носи в себе си две различни значения – новосъздадена стойност,

получена от непосредствено положения за стоката труд и пренесена

стойност, като израз на миналия труда, създал средствата за

производство, използвани за тази стока.

ПРИНАДЕНА СТОЙНОСТ

Подобно на класиците Маркс разглежда принадената стойност

като незаплатен човешки труд. Но за разлика от тях, в анализа си той

приема работната сила като стока. “Притежателят на пари купува

работната сила по нейната стойност, определяна подобно стойността на

всяка друга стока от обществено необходимото работно време,

необходимо за нейното произвеждане” . По-точно – възнаграждението,

което работника получава за продажбата на своята работна сила се

определя от необходимите средства за преживяване. За разлика от

другите стоки обаче, работната сила има свойството да създава

стойност, превишаваща нейната собствена. Размерът на това

превишение представлява именно принадената стойност. Вместо

работникът да получи възнаграждение еквивалентно на стойността,

която е създал, той получава само онази част, която покрива разходите

свързани с неговото физическо оцеляване. Маркс приема принадената

стойност като основен източник на богатството на всеки капиталист.

Според него съществуващите производствени отношения между

капиталиста и работника и това ‘присвояване’ на стойността от страна

на капиталиста е контрапункта на капитаилстическата система,

съдържащ се в самата нея. Постоянният стремеж на капиталиста да

увеличава все повече и повече своето богатсво го кара да извлича

максимална принадена стойност чрез увеличаване на експлоатацията и

работното време на работника. Това, според Маркс, води до

прогресивното материално и духовно обедняване на работническата

класа и до засилващият се антагонизъм между собствениците на труда

и притежателите на капиталаКАПИТАЛ. НАТРУПВАНЕ НА КАПИТАЛА

В своята теория Маркс разглежда капитала като производствено

отношение, което възниква при експлоатацията на работника от

капиталиста. Това отношение се проявява чрез особеностите на

процеса на производство и присвояването на принадената стойност. На

тази основа Маркс разграничава постоянен и променлив капитал.

Постоянният капитал в своята същност е натрупан в миналото труд,

овеществен в средствата за производство, а променливия олицетворява

текущата работна сила, която единствено е източник на принадена

стойност. Постоянният капитал пренася своята стойност в готовия

продукт чрез труда, но той не поражда принадена стойност. В този

смисъл увеличаване на капитала е възможно само чрез използване на

работната сила като източник на нова стойност.

В своята теория Маркс обозначава съотношението между

постоянния и променливия капитал като органичен състав на капитала.

Той използва тази формулировка при изследването на икономическите

закони свързани със степента на развитие на производствените сили и

количествените отношения. За да увеличава размера на своята печалба,

капиталистът е длъжен да поддържа високо присъствие на

променливия капитал, а за да бъде конкурентно способен е необходимо

поддържането на определено ниво на  постоянния капитал. Тази

закономерност според Маркс увеличава концентрацията на капитала

като цяло и допринася за нарастване на социалната несправедливост и

отчуждението на работника.

Изследвайки капитала, Маркс в детайли разглежда законите на

възпроизводството, средната норма на печалбата, производствената

цена, намаляващата норма на печалбата. Тези негови разработки се

оценяват от икономическата теория като “ценен принос в системата на

количествените подходи и функционалните икономически анализи” .

Критика към теорията на Маркс

Използвана литература и материали

K.Marx A Contribution to the Critique of Political Economy (Chicago : Charles Kerr, 1904)

К.Бекярова,”Световно известни икономисти”,1998г.,стр.172

К.Бекярова,” Световно известни икономисти”,1998г.,стр.172

К.Бекярова,”История на икономическите теории”,1999г.,стр.180

 

WWW.POCHIVKA.ORG