Home Икономика Корпоративен данък

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Корпоративен данък ПДФ Печат Е-мейл

Корпоративен данък

Въведение

Много страни облагат бизнес печалбата на икономическите си субекти, но го правят по различни начини и с различни данъчни ставки. Всички форми на облагане разграничават печалбите като отделни източници на доход в резултат на активността на корпорацията.

Дадена корпорация може да бъде дефинирана като частно или обществено притежаван бизнес, основан чрез държавни закони, които официално определят неговите правомощия и дейности. Всяка корпорация преследва печалба от своята стопанска дейност. Тази печалба може да остане в нейно разпореждане или да бъде разпределена между собствениците й под формата на дивидент. Независимо от начина й на разпределение обаче, печалбата се явява доход за организацията и подлежи на данъчно облагане.

1. Характерни черти на корпорацията, като обект на облагане

За да се изведе общо понятие, могат да се използват общите черти, съществуващи при разбирането на корпорацията. Характерни за нея са:

♦             юридическа самоличност, отделна от тази на нейните собственици;

♦             колективно набиране на капитал;

♦             наличие на ограничена отговорност за съдружниците;

♦             отделяне на собствеността от мениджмънта.

Законът разглежда корпорацията като самостоятелно лице - юридическа личност, съществуваща на собствено основание. Тя е отделно съществуваща единица, с отделни права и задължения от нейните собственици и управляващи. Организацията не може да бъде разпусната, ако един от съсобствениците почине или продаде дела си. Собствениците са нейните акционери - хората, които срещу определена сума са придобили дял от активите на компанията и имат право на дял от печалбата. Те са защитени чрез клаузата „ограничена отговорност” по отношение дълговете на корпорацията. По такъв начин тяхната отговорност за дълга, формиран от фирмата, е ограничена до размера на средствата, които те са инвестирали в нея.

Публичната корпорация е държавно предприятие, предназначено да оперира на търговска основа. Притежател на нейните активи е държавата.

Годишният бизнес доход се измерва чрез разликата между всички приходи и всички разходи на фирмата в рамките на една година. Корпоративната печалба може или да бъде задържана във фирмата за реинвестиции, или може да бъде изплатена като персонален доход на собствениците й под формата на дивидент. Следователно тя може да бъде разпределена между акционерите или да остане като неразпределена печалба, използвана според целите, които мениджърите на фирмата са си поставили. Неразпределената, т.е. капитализираната печалба увеличава пазарната стойност на акциите, което при евентуалната им продажба ще осигури капиталова печалба на акционерите. Частта, разпределена като дивиденти, е облагаем доход за техните получатели. По такъв начин облагането на печалбата на корпорацията може да бъде различно, защото самата тя е три вида. Може да се облага само печалбата, която се капитализира, само която се разпределя, или общо - цялата печалба. Най-често срещаният вариант е първоначално облагане на целия нетен бизнес- доход с данък върху печалбата и впоследствие - облагане на разпределената печалба с данък върху дивидентите.

Данъкът върху печалбата на корпорациите, от една страна, акумулира средства в приход на държавния бюджет. От друга страна - налагането му се свързва с използваните от фирмите публични блага и услуги. Техният бизнес значително се облекчава чрез ползването на публичната инфраструктура (магистрали, жп линии, пристанища и т.н.) и комуникации. Голяма част от специалистите, наети в управлението и дейността на корпорациите, са получили държавно образование и ползват държавно здравеопазване. Бизнесът зависи от определен правов ред и съдебна система и потребява услуги, които се регулират от държавни комисии и агенции (за защита на конкуренцията, за фондовата борса и ценните книжа, за насърчаване на износа и др.).

2. Ефект от данъчното облагане

Корпоративният данък оказва директни и косвени ефекти върху бизнеса, които включват следното:

а)            корпоративният данък ограничава възможността на компаниите да инвестират свои собствени ресурси и ги принуждава да разчитат на средства от паричния пазар. Това може да доведе до промени в собствеността и капиталовата структура на фирмата;

б)            високата данъчна ставка може да ограничи желанието за иновации, разработването на нови продукти, прилагането на усъвършенствани методи на производство или въвеждането на нови технологии. Това са все рискови дейности. А дори и да постигнат успех, голяма част от печалбата ще им бъде иззета от правителството чрез данъка;

в)            могат да се проявят преразходи и неефикасност. Тъй като производствените разходи се приспадат преди облагането с данък, мениджърите имат по-малки стимули да намаляват разходите на фирмата;

г)             дотолкова, доколкото корпоративният данък намалява възвръщаемостта за акционерите, стимулите им за инвестиране в производство намаляват. Тъй като инвестициите са важен фактор за икономическия растеж, корпоративният данък не влияе само върху фирмите, но и върху действието на цялата икономика.

Могат да се посочат аргументи и за разделното облагане на двата вида печалба - разпределената и неразпределената. В случай, че законът освободи от облагане средствата за дивиденти, това ще увеличи разпределянето на нетната печалба и ще намали реинвестициите във фирмата, което ще повлияе неблагоприятно върху икономическия растеж. От друга страна - ако се освободи от облагане капитализираната печалба, ще се породи стимул за корпорацията да влага своите печалби отново в бизнеса. Неразпределената печалба е форма на корпоративни спестявания, използвани за финансиране на разширяване на производството без заемни средства или емисия на повече акции. Дотолкова, доколкото тази задържана печалба увеличава цената, или нетната стойност, на фирмата, се осигурява доход на акционерите под формата на капиталова печалба. И тъй като тази печалба не е била обложена, данъчните задължения на акционерите са толкова по-намалени, колкото повече доходи са задържани и колкото по-малко са изплатени като дивиденти. Това намалява държавните приходи от този частичен източник и създава несправедливост по отношение на данъчното облагане.

За да се поощри обратното влагане на печалбата в бизнеса, данъците върху нея могат да бъдат с различни ставки - по-нисък процент за неразпределената печалба и по-висок за разпределената под формата на дивиденти между собствениците. В това отношение също възниква дискусия относно положителните и отрицателните страни на диференцираното данъчно облагане.

Аргументите за диференцирани данъчни ставки са предизвикани от следните съображения:

а)            поощряване на инвестициите. По-ниският данъчен размер върху неразпределената печалба поощрява бизнеса за обратното влагане на печалбата и това поощрява инвестициите в продуктивни активи.

б)            антиинфлационна мярка. По-високите данъци върху разпределената печалба обезкуражават плащането на по-големи дивиденти. Това води до по- нисък доход за акционерите и осигурява отпор на инфлацията.

в)            по-лесно заемане на средства от правителството. В ситуация, в която правителството следва политика на евтини пари и задържа нисък лихвения процент, държавните ценни книжа, предлагащи ниска възвръщаемост за инвеститорите, са неатрактивни в сравнение с по-високите дивиденти от корпоративните ценни книжа. По-високият данък върху разпределената печалба обезкуражава плащането на високи дивиденти и създава улеснения за правителството да ги заема.

Аргументите срещу различните данъчни ставки върху печалбата са:

а)            несигурност. Задържането на печалбата не винаги се свързва с обратното й влагане в бизнес активи. Компанията може да използва задържаните средства и за други цели, а не само за повишаване на продуктивния капацитет;

б)            неефикасност. Задържането на печалбата може да измести насоката на инвестициите, и то не задължително в посока на националния интерес. Компанията може да използва реинвестираната печалба неефективно, докато ако печалбата бъде разпределена, акционерите имат възможност да вложат парите си по-продуктивно. Няма причина да се смята, че акционерите задължително ще изхарчат дивидентите си за текуща консумация. При един добре действащ пазарен механизъм по-подходящо е средствата да бъдат инвестирани там, където има съответно търсене.

в) несъвместимост със социалната политика. Има вероятност с реинвестираната печалба да се увеличи капиталовата стойност на дяловете на компанията. Ако такива капиталови печалби са необлагаеми или с ниско облагане, тогава, както някои критици на диференцираното облагане посочват, ще нарасне нера¬венството в разпределението на доходите.

3.  Възгледи за облагане на печалбата

В икономическата теория съществуват два основни възгледа за облагане на корпоративния доход - интеграционен и абсолютистки (класически). Те се различават по въпроса трябва ли да има данък и какъв да бъде той.

Представителите на интеграционния възглед се обявяват срещу двойното данъчно облагане, формиращо се при разпределената печалба - веднъж с общ данък върху корпоративната печалба и втори път - с данък върху дивидентите. Те издигат на преден план твърдението, че корпорацията е собственост на група от хора, инвестирали в нейното създаване и развитие, и данъците в крайна сметка се понасят от тях като нейни собственици. Затова корпоративните доходи би следвало да се интегрират в базата за облагане на индивидуалните доходи. Първоначалният данък върху цялата печалба следва да се премахне, а частта от нея, която се разпределя като дивиденти, да се включи към личните доходи на собствениците и да се обложи с данък върху доходите на физическите лица. По такъв начин доходите на лицата от дивиденти няма да са двойно данъчно утежнени и ще се постигне по-голяма данъчна справедливост.

Интеграционалистите считат, че с корпоративен подоходен данък трябва да се облага само неразпределената печалба, която остава за реинвестиции във фирмата и реално повишава капиталовата й стойност.

На основата на интеграционния възглед някои автори допълват, че в крайна сметка цялата корпоративна печалба реално се трансформира в индивидуални доходи. Разпределената печалба се предоставя като дивиденти на акционерите, а капитализираната печалба увеличава пазарната стойност на акциите им. Евентуалната продажба на тези акции впоследствие ще осигури допълнителна капиталова печалба за собствениците им. Затова цялото облагане на корпоративната печалба би следвало да се интегрира с облагането на индивидуалните доходи .

При един всеобщ личен подоходен данък разделното облагане на корпоративния доход няма да е необходимо. Общият корпоративен данък просто се разпределя между акционерите като собственици на пропорционална база, в съответствие с процентната стойност на акциите, които те притежават. Целият доход на корпорацията се разпределя между всичките й собственици и се облага като персонален доход. Не се прави разлика дали корпорацията изплаща своя доход на собствениците като дивиденти, или го задържа, за да финансира бъдещи разширения. Няма отделно облагане на дивидентния доход с корпоративен подоходен данък. За данъчни цели целият доход се разпределя между собствениците. Корпорацията се третира като партньорство с дялове доход на всеки партньор, които са разпределени в съответствие с дела на собственост.

Този възглед води до по-голяма справедливост при облагане на индивидуалните доходи на собствениците. Като негов недостатък обаче може да се посочи усложнената данъчна процедура и намаленият стимул за реинвестиции във фирмата. Не се отчита фактът, че разделното облагане е необходимо, за да накара корпорациите да плащат за специалните привилегии, получавани от техните корпоративни права.

Представителите на абсолютисткия възглед издигат тезата за облагане на цялата нетна печалба на фирмата със специален данък. Тъй като корпорацията е самостоятелна юридическа личност със свое име и предмет на дейност, следователно тя не може да се отъждествява със своите собственици. Още повече че по закон самите те са само ограничено отговорни за нейните задължения. Като самостоятелно лице бизнес организацията може да притежава своя собственост, да сключва сделки, да поема дългове и да участва в съдебни дела.

Като втора група аргументи те посочват, че в големите корпорации, освен реализация на приходи, се преследват и други цели - имидж, маркетингова политика и пазарен дял. Тъй като многото акционери не могат да оказват цялостно влияние и контрол върху дейността на бизнес организацията, нейните мениджъри са лицата, определящи линията на поведението й. Те могат да заделят значителни разходи за проучвания и реклама, за спонсориране на благотворителни, спортни и други мероприятия, както и да вземат решения за въвеждане на нови технологии и разширяване на инвестициите. Следователно корпорацията формира печалба от своята дейност като самостоятелна юридическа единица и затова доходите й трябва да бъдат облагани с отделен, самостоятелен данък. Средствата, които впоследствие се разпределят за дивиденти, вече се формират като лични доходи за акционерите и затова те трябва да се облагат с отделен подоходен данък. По такъв начин се налага разделно облагане за неразпределената и разпределената печалба.

Недостатъкът на този възглед се крие в двойното данъчно облагане на доходите, разпределени като дивиденти. Тази допълнителна данъчна тежест поражда несправедливо данъчно бреме за акционерите и може да промени техните пазарни позиции като инвеститори.

4. Корпоративно облагане в  България

Според закона  за корпоративното подоходно облагане, задължените по този закон лица са:

-                      местните юридически лица;

-                      чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;

-                      едноличните търговци - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

-                      физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

-                      работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта.

От началото на тази година  има редица промени в подоходното облагане, като тези  промени могат да се обобщят в следното:

-  Отменена е глава осемнадесета "Дивиденти в рамките на Европейската общност" (чл. 100 - 111) от ЗКПО. Отменените разпоредби създават специфичен (облекчен) режим, чието приложение се отнася само за дивидентите, разпределяни между местни лица и компании от ЕС.

- Специалните правила за третиране на дивидентите, разпределяни към или от компании от Европейския съюз, прилагани включително и за местата на стопанска дейност, кооперациите, кооперативни съюзи и техните предприятия в рамките на държавите членки на ЕО.

- Предвидените обезпечения, които трябва да се правят пред органите по приходите при неизпълнение на условията за процентното участие в капитала и периодът на държане на инвестицията, за да се приложи благоприятният режим и да не се удържа данък при източника.

-  Специалната разпоредба в глава осемнадесета на ЗКПО, която дава право на българската държава да откаже прилагането на благоприятния режим за данъчно третиране на дивидентите между компании от ЕС в случаите, когато този режим представлява злоупотреба - отклонение от или избягване на данъчното облагане, включително скрито разпределение на печалбата.

Предоставените обезпечения по реда на чл. 109 от ЗКПО се освобождават. Изискването за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 109 от ЗКПО пред органите по приходите беше свързано с възможността за отлагане плащането на данъка при източника, в случаите когато за дружествата от ЕС, участващи в транзакцията, към датата на вземане на решение за разпределяне на дивидент, не е изтекъл двугодишният срок за притежаване на най-малко 15 на сто от капитала.

Това изискване също съдържаше в себе си ограничителен ефект. То лишаваше данъкоплатеца от възможността да използва имуществото, което съставлява гаранцията, без отлагането на плащането на данъка да оправдава ограничението.

В чл. 194, ал. 3 от ЗКПО е добавена нова т. 3, според която от облагане с данък при източника се освобождават дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени от местни юридически лица (ЮЛ) в полза на чуждестранни лица от държава - членка на Европейската общност или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Данъчното третиране на дивидентите, които български търговски дружества ще разпределят в полза на чуждестранни юридически лица-търговци, установени в ЕС и ЕИП, ще е идентично с това на дивидентите, разпределяни в полза на български местни лица - търговци. Това означава, че български дружества, които начисляват дивиденти в полза на чуждестранни юридически лица, установени в ЕС и ЕИП, няма да удържат 5% данък при източника. Не е предвиден специален ред за доказване на обстоятелствата, даващи право на това освобождаване. Според нас, за да не се удържа данък при източника, би следвало да се докаже обстоятелството, че получателят на дивидента е местно лице на съответната държава от ЕС и ЕИП към датата на разпределяне на дивидентите.

Съгласно действащата през 2008 г. редакция на чл. 44 ЗКПО, не се признаваха за данъчни цели печалбите и загубите  от разпореждане с акции, търгуеми права върху акции на публични дружества, акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършено на регулиран български пазар на ценни книжа.

С изменението на чл. 44 ЗКПО се разширява обхвата на регулацията като се включва и преобразуване на счетоводния финансов резултат с печалбите и загубите, реализирани от разпореждане с финансови инструменти на регулирани пазари на ценни книжа в други държави-членки на Европейския съюз ("ЕС") или в държави, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство ("ЕИП").

Със ЗИД ЗКПО е разширен кръгът на данъчно признатите разходи за дарения с две нови позиции, а именно:

■    От 01.01.2009 г., на основание новата т. 18 на чл. 31, ал. 1 от ЗКПО, за данъчни цели се признават счетоводните разходи за дарения в размер до 10 на сто от положителния счетоводен резултат, когато разходите са направени в полза на детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ).

■ С допълнението на т. 3 на чл. 31, ал. 1 ЗКПО, се определя, че се признават за данъчни цели и разходите за дарения в полза на домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения, направени в законоустановения лимит (до 10% от счетоводната печалба).

С новата разпоредба на чл. 189а ЗКПО, се въвежда данъчно облекчение за  лица, извършващи дейност в селското стопанство, преработвателната промишленост, производството, високите технологии и инфраструктурата. Облекчението се изразява в правото за преотстъпване на корпоративен данък от посочените лица в размер на 100% за срок от 5 години за печалби от стопанска дейност в съответните отрасли.

Ползването на облекчения данъчен режим е възможно в случай, че са изпълнени едновременно определени условия, регламентирани в чл. 189а, т.1-3 ЗКПО. Съгласно §18 ЗИДЗКПО, облекчението е валидно за печалби, реализирани от инвестиции в активи, придобити след 01.01.2009 г.

Заключение

Законът за корпоративното подоходно облагане е приложим за всички доходи, получени от използване на недвижимо имущество (наем и аренда), както и при положителни разлики от продажби на недвижима собственост (включително и притежание на идеална част или ограничено вещно право).

Корпоративният данък се начислява върху данъчната печалба на юридическото лице. Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година. Те са длъжни да подадат тази декларация без значение дали са извършвали търговска дейност през предходната година.

Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.


 

WWW.POCHIVKA.ORG