Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Социална политика в България

1.1Социална политика в условията на социален преход към демократично общество и пазарна икономика; стратегии на промяната /реформата в системата на социалното осигуряване и подпомагане/.

Терминът СП произхожда от „Политика”- изкуството да се регулират социалните отношения в обществото и да се управлява държавната съвкупност от ръководни начала. Във случая под социални отношения в обществото следва да разбираме отношения на равенство или неравенство между социални системи в обществото. Най-общо казано СП е специфична дейност за регулиране на социални отношения, която се извършва от държавни и неправителствени институции.

Реализирането на СП се гарантира от:

- субсидиращ /помагащ/ принцип- реализира се на няколко нива- държава, НПО, община, семейство

- лична отговорност- основан на идеята, човек сам да определя труда и социалното поведение. Гарантира задължителния екзистенциален минимум за лицата с ниски доходи, чрез осигурителни вноски от работодателя 35% и 2% внесена от самия служител. /Либерален метод/

- държавно обезпечаване- реализира се чрез преразпределение на държавния бюджет /Егалитарен подход/.

Социална сигурност е една от целите на СП, т.е гарантиране и запазване на достигнатия жизнен стандарт. Двете основни функции за гарантиране на сигурността на индивидите от социални рискове и неблагоприятни жизнени ситуации са социално осигуряване и подпомагане.

Социално осигуряване е система от мерки и механизми за регулиране на социални отношения, между лицата в случаи на рискове, т.е в случаите на болест, инвалидност, старост, смърт, майчинство и безработица. Целта на социалното осигуряване е чрез социално обезпечаване под формата на обезщетения, пенсии, помощи да замести загубения труд, доход в следствие прекратяване на трудовата дейност поради възникването на риск, т.е компенсираща функция.

В следствие се стигна и до реформа в социалното осигуряване, чрез новият модел на осигурителна защита.

Преходът към нов тип икономически и социални отношения, ниското равнище на осигурителни плащания, съотношението между активни и нетрудоспособни, разликата между осигурителни доходи /пенсии/ и доходите получавани преди настъпването на нетрудоспособност доведе до реформа в социалното осигуряване.

Новият модел на осигурителна защита чрез трите стълба:

1.Задължително социално осигуряване

2.Допълнително-задължително осигуряване

3.Допълнително-задължително пенсионно осигуряване

При прехода към пазарната икономика се появиха нови явления, като нарастване на свободата и намаляване сигурността на индивида, пълно разслоение между отделните групи, намаляване на покупателната стойност, масови съкращения на неефективни предприятия. Данните категорично потвърждават тенденцията към обедняване на широки кръгове от населението, които се обръщат към службите за социално подпомагане, за да задоволят своите потребности.

Главна цел на социалното подпомагане е да допълва доходите на нуждаещите се социално слаби лица или определени категории граждани до размера на средствата определени като граница на бедността.

Има три основни форми на подпомагане:

1.Създаване на условия за участие в труда;

2.Заведения за социални грижи;

3.Парично и натурално подпомагане на деца и семействата в затруднено социално положение;

Здравеопазването и здравното осигуряване е също цел на СП- здравето е не само отсъствие на болест, а и напълно физическо и психическо благополучие. Правата и отговорностите за провеждането на СП са регламентирани в Конституцията на Република България /в Кодекса на Труда/ Законовите и подзаконовите актове.

- Закон за Народ. Здраве, Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Закон за храните, Закон за лекарствата и аптеките, Закон за пенсиите.

В България преди прехода на пазарното стопанство пенсионното осигуряване създаваше пенсионни привилегии /по-ниска възраст на пенсиониране/, но изискваше висока степен на заетост. Следствие и спътник на пазарната икономика е безработицата засягаща правата на човека.

Основни принципи при изграждане системата на социалното подпомагане:

1.Приоритетно обслужване /под внимание на клиента/

2.Естественост на услугата

3.Свобода на избор /плурализъм

4.Дискретност

5.Трайна защита

6.Подпомагане на личната инициатива на клиента

Контингент- самотни стари хора, военни инвалиди, деца, младежи, хора с физически увреждания, многодетни семейства, безработни, не осигурени майки, пенсионери.

1.2 Демографска ситуация и икономически ресурси на СП. Поляризация на социалната структура. Маргинални и рискови социални групи. Субекти на СП: Държавни и местни органи и учреждения, граждански сдружения, фондации- донори, неправителствени организации.

Населението или демографската ситуация в страната е един от основните елементи на външната среда и определящ фактор за развитието за развитието на социалното подпомагане.  То се явява главния двигател на икономическото, социалното и политическо развитие, като ресурсен източник.

Същевременно населението е главния клиент или потребител на дейностите на социалното подпомагане.

Демографското развитие е определящо по отношение на социалното развитие, а причините са социалното неравенство, бедността, безработицата.

Демографската ситуация у нас е твърде неблагоприятна поради:

- застаряване на населението;

- увеличаване делът на населението в трудоспособна възраст и Т. % на безработни от това население, което затруднява балансирането на социална защита на населението;

- драматично намаляване на раждаемостта, което поражда нови рискове:

ранна раждаемост

увеличаване делът на извън брачните раждания; на всеки 100- 25 са извън брачни Т. делът на деца от проблемни семейства /от всеобщото обедняване и влошаване на здравето/

Бедността има хроничен и продължителен характер.

Основни рискови и маргинални групи в България са:

1.Продължително безработните- хора, които са безработни повече от 9 месеца, имат недоверие към институциите и са пасивни и други, които използват различни начини за трудова дейност /скрита/ нерегистрирана/;

2.Безработни младежи- най-тежък е проблема за лицата над 25 години- неравен старт;

3.Инвалиди и хронично болни- най-силно одарени от икономическата криза т.е много малък % от тях работят;

4.Пенсионери- нисък жизнен стандарт, 98% от тях са в относителна бедност и имат доходи по-ниски от средната работна заплата, най-тежка е положението на хората над 70 годишна възраст.

5.Етнически групи- проблеми с културата на живот, 51% нямат собствено жилище и трудов стаж;

6.Многодетни семейства- ¼ от тях са безработни.

7.Непълни семейства- обикновено са с един родител- майка, дете и по рядко баща с дете, 17% са регистрирани като безработни.

8.Хронично бедни хора с /без недвижима собственост- ниска образованост, липса на професия, изолирани от обществото и пасивни.

9.Хора с девиантно поведение- затворени общности от алкохолици, наркомани, криминално проявени, проституиращи.

10.Деца в риск- 20 000 деца не ходят на училище, голяма част са бездомници и скитници, най-уязвими са децата с умствено и физическо увреждане- 90% от тях не живеят с родител. Тези деца са по домове и специализирани училища, където не се интегрират, а социално се изолират.

Субекти на СП са всички държавни и недържавни органи, които упражняват въздействие върху постигането на дадена социална цел, като: МТС Политика

1.Министерство на труда и социалното подпомагане

- Национален център за социални грижи

- Регионален център за социални грижи

2.Главно управление социално осигуряване

- Районно управление социално осигуряване

3.Национална служба по заетостта и безработицата

4.Към РУСО се изпращат помощи от Фонд „Подпомагане на семейства” и Фонд „Целева социална защита”

5.Към РБ Труда се провеждат програми за активиране на безработните, подпомагане икономическата и социална интеграция на неравностойните групи.

6.Съществуват и организации /фондации, които подкрепят финансовото реализиране на социални проекти/.

7.НПО- организации с идеална цел и приходите са от дарения. Те поемат мисията да помагат на рисковите групи, насочвайки своите усилия, към сътрудничество с правителства и общински институции. Едновременно с оказване на правно въздействие за получаване на социална помощ, чрез своите знания, умения, опит мобилизират силите на кмета за преодоляване на възникнали рискове, създават се заведения за социално обслужване и дневни центрове.

8.Граждански организации- синдикати на лекари, учители, магистрати…

1.3Безработица и пазар на труда. Структура, динамика, критичен праг. Държавна политика /програми/ по заетостта, регулиране пазара на труда. Социални последици от безработицата за индивиди групи и общности;

Безработицата е липсата на трудова заетост /работа/ на част от трудоспособното население или дисфункция на трудовия пазар.

За безработни се приемат:

- трудоспособни лица, чиито трудови договори са изтекли или прекъснати и са без работа, без трудово възнаграждение;

- трудоспособни лица без работа в период на преквалификация за намиране на нова работа;

- хора работещи случайно: от време на време срещу възнаграждение

Трудовите пазари се променят при безработица. Основните лица са безработните, работодателите, които освобождават работници. За да говорим за пазар на труда, трябва да има множество хора, които да заемат работни места и много други, които да ги предоставят и да има комуникация.

Типове безработица:

Дългосрочна:

А) Структурна- най-често от промени в техниката на производство се освобождава работна сила, т.е уменията и знанията на работниците не отговарят на новите изисквания.

Един от начините за решаване на проблема е преквалификация на кадрите.

Б) Циклична- появява се в период на рецесия, отразявайки спада в общата продукция в случаите на недостатъчно търсене на пазара, а за да се повиши търсенето, трябва да се намали цената /”Закон на търсенето”/.

Краткосрочна:

В) Фрикционна- период на прекъсване на стария трудов договор и на започване на нова работа; Произтича от недостиг на трудовия пазар- липса на информация, слаба мобилност.

Г) Доброволна- не приемат предлаганата работа в очакване на по-добра.

Д) Принудителна- не може да намери работа.

Е) Скрита- не са регистрирани, като безработни и със свои сили и начини търсят работа- по часово, без трудови договори.

Ж) Глобална- акцент върху цялата икономика, при икономически рецесии.

З) Хронична- отнасяща се до хора с умствени или физически проблеми, които не им позволяват да заемат дадена длъжност.

И) Нормалната безработица има две условия:

1. Ако свободните места са повече от безработните.

2. Ако безработицата не надвишава 3% от активната работна сила.

Държавната политика в тази насока се осъществява, чрез специални програми:

1.Програми за алтернативна заетост;

2.Програми за временна заетост до 5 месеца;

3.Програми за масова заетост;

Дейност и предмет на Държавата са:

1.Нормативни уредби, включително Закона за защита при Безработица и насърчаване на заетостта.

2.Осигуряване на защита при безработица, чрез плащания под формата на обезщетения и помощи.

Това са пасивните мерки от страна на държавата.

Активните са:

1.Стимулиране на активно поведение и безработни лица, когато започнат самостоятелна дейност;

2.Подпомагане и икономическа интеграция на неравностойните групи на пазара на труда- инвалиди, млади специалисти;

3.Ограничаване на последиците от приватизацията на държавни предприятия;

4.Подобряване на работната сила, чрез повишаване на квалификацията и поддържане на образованието.

Появата на безработица означава, че икономиката работи под потенциалната си възможност и произвежда по малко стоки и услуги, т.е имаме ограничени ресурси с неограничените потребности на хората. Безработицата генерира изключително сложни социални проблеми. Тя е не само загуба на доходи за домакинството, но води и до промени в статуса на хората, до загуба на престиж. Аргументите, че социални помощи елиминират проблема, не отговаря на действителността.

Според изследванията 4 най-засегнати групи са: малцинствата, жените, младите хора и хората с ниско образование.

Трудова дискриминация спрямо ромите води до много социални последици- престъпност, неформална икономика, ниска образованост.

Тази етническа селективност и дискриминация е резултат от дългосрочна безработица.

Младите хора се оказват повече от други групи в краткосрочната безработица.

При жените безработицата също се повишава повече от колкото при мъжете, освен това те получават и по-ниски заплати от мъжете.

Икономиката може лесно да изчисти щетите от безработица, но трудно измеримо е човешкото страдание.

1.4Бедността като личен, групов и обществен проблем. Абсолютна и относителна бедност. Бедността и рисковите от социална изолация, деградация на засегнатите личности, групи и общности. Бедността, като неравенство и дискриминация. Култура на бедността.

І. Бедността е липса на необходими материални средства и възможности за поддържане на здравословен и достоен начин на живот.

Състояние на ограничаване или лишаване от основни жизнени и социални потребности. В България в групата на бедните, т.е хората, които живеят под жизнения и социален минимум са възрастните хора, безработни, ниско платени работници, хронично болни и инвалиди, самотни родители, многодетни семейства, малцинства.

Специалисти от страни с пазарна икономика доказват, че безработицата е социален, а не индивидуален проблем. Освен ограничение в достъпа до потребности на материални блага и услуги, безработицата се характеризира и с лишения на духовните блага, идеологически и морални норми на поведение.

ІІ. Абсолютна и относителна бедност.

1.Абсолютна или така наречена първична абсолютна бедност, при която доходът на лице или семейство не достига за покриването на физическия екзистенц-минимум, който включва необходими за съществуване средства за покриване на нуждите от храна, облекло, подслон, поддържане на здравето. Тя е по близка да социалния минимум.

2.Вторична /относителна/- при която имаме необходимия доход за физически екзистенциален-минимум, но е изразходен за други жизнено необходими блага. Относителната бедност определя прага на бедността.

3.Традиционна бедност- т.н социално слаби.

От своя страна понятията екзистенциален-минимум и социален минимум са свързани с така наречена горна и долна граница на бедността или линия на бедността.

Няма единодушие за измерване на бедността. Измерва се чрез:

- експертен подход- експертна оценка за минималния обем на ресурси;

- потребителски подход- от статистически институти за обществото- какво и колко се употребява и др.

- социален консенсус- чрез него става ясно, кои са необходимите стоки, за нормален живот за да не се счита за беден.

При решаването на въпросите на бедността се проявява и развива т.н социална изолация- бедността се развива във форми, които поставят под заплаха съществуването на обществото. Главно поради субкласова култура, която влияе отрицателно върху производствените възможности на страната, семеен живот и социално интегриране.

ІІІ. Бедността като неравенство и дискриминация.

Социално неравенство е неравнопоставеност между отделните индивиди и групи по един или няколко социално значими признаци. Хората заемат различни позиции по отношение на притежавани и ползвани материални духовни блага, упражняване на власт, влияние и авторитет, потребяване на едни или други ценности.

Има спор дали съществуването на социално неравенство неизбежно предполага и наличието на бедност, а категорията на бедните формира слой на „социални аутсайдери”. Привеждат се доказателства, че в самия модел на пазарна икономика е заложено социално неравенство, а обедняването и бедността се извеждат от икономическите и социалните структури на индустриалните общества. Друга основна причина е дискриминацията на трудовия пазар- по слабите икономически държави не са в състояние да се противопоставят на икономическо по силните.

Бедността е сложно социално явление, което съпътства всички народи. Знанията за характеристиките и измеренията на бедността дават възможност за създаване на методи за определяне на бедност, за форми на социални защити, възможности за определяне на обедняването, чрез повишаване на икономическа активност /повишаване на трудовата заетост индивидуално и обществено производство на труда/.

Социалната работа се стреми към взаимодействие с институциите, работещи с хора в неравностойно социално положение, както и към повишаване към тяхната ценностна ориентация, като личности с цел интегрирането им в обществото.