Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО (СОЦИАЛНО) ОСИГУРЯВАНЕ

Въпрос.8. Развитие на социалното осигуряване.

Същността на социалното осигуряване се изразява в гарантиране на сигурност на работника и служителя срещу предварително преведени и внесени осигурителни вноски.

8.1.                                 Същност и принципи на общественото осигуряване.

През 2000година бе приет Закон за задължителното обществено осигуряване.

През 2002г. - Кодекс за общественото осигуряване – в него са включени  и въпроси от Закон за задължителното обществено осигуряване.

Задължителното обществено осигуряване се характеризира с два компонента (елемента):

-                      обществено – общественото осигуряване допълва недостгига на средства за задоволяване на жизнените потребности на хората. Същността му се изразява в обстоятелството, че финансовите средства се набират от цялото общество, а се използват от всички нуждаещи се членове на обществото. Задължителния характер на осигуряването се определя от обстоятелството, че в този кодекс е уредено с поверителна (задължителна) разпоредба. В кодекса за социалното осигуряване са регламентирани следните въпроси:

-                      ДОО

-                      Допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1960г.

-                      Допълнително доброволно пенсионно осигуряване

-                      Допълнително осигуряване при безработица. Уредени са всички въпроси на осигурителя.

Принципи на които се основава и функционира ДОО са следните:

а) Задължителност и всеощност на осигурвянето – този принцип означава, че възникването и провеждането на обществено осигуряване се осъществява пряко по силата на закон, независимо от волята и желанието на осигурените лица

б) Солидарност на осигурените лица – същността се изразява в набиране на средства за ДОО, солидарно от всички членове на обществото и използване на средства само от тези, при които е настъпил социален риск. – разходо-покривен, капитало-покривен.

в) Равнопоставеност на осигурените лица - всички осигурени лица имат еднакви задължения и им се предоставят равни права;

г) Социален диалог при управлението на осигурителната система – управлението на социалното осигуряване се осъществява от трите страни – работодатели, синдикални организации и правителство. Така се гарантира прозрачност при управлените на финансовите средства.

д) Фондова организация на осигурителните средсва – принципа се отнася до устройството и управлението на финасовите средства на ДОО. Съгласно този принцип средствата на ДОО се обособиха в следните социални фондове:

- фонд „Пенсии”;

- фонд „Пенсии несвързани с трудовата дейност”;

- фонд „Трудова злополука и професионална болест”;

- фонд „Общо заболяване и майчинство”

- Фонд „Безработица”

- Фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване”, за родените след 1960г.

- Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност”.

Въпрос.9. Система за функциониране на задължителното обществено осигуряване

Средствата на ДОО са обособени в самостоятелни фондове. Обособяването е извършено в зависимост близостта на социалните рискове и в зависимост от целите, за които се натрупват и изразходват набраните средства. Паричните средства се натрупват и изразходват по отделно. Недопустимо е използване на средства от един фонд за целите на друг фонд.

-                      фонд „Пенсии” – той е най-голямия осигурителен фонд. С него се осигурява социален риск „старост”. Средствата за този фонд се набират от осигурителите (работодателите), от осигурените лица (работници и служители) и самоосигуряващите се лица. За 2007г. размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” е 23 % за родените до 1959, и 18 % за родените след 1960г..

- фонд „Пенсии несвързани с трудовата дейност” – средствата за този фонд се набират предишно от суми от републиканския бюджет. Тези средства се изразходват за изплащане на пенсии за военна инвалидност, социални пенсии, пенсии за особени заслуги и персонални пенсии.

- фонд „Трудова злополука и професионална болест” – има два риска – трудова злополука и професионална болест. Средствата се набират само от работодателя. Размера на осигурителната вноска е диференциран от 0,4 % до 1,1 %.

- фонд „Общо заболяване и майчинство” – има два риска – общо заболяване и майчинство. Средствата се набират от осигурителите (работодателите), от осигурените лица и от самоосигуряващите се лица. През 2007г. размера на осигурителната вноска е 3,5%

- Фонд „Безработица” – включва социален риск „безработица”. Средствата се набират от осигурителите и осигурените лица, работещи само по трудов договор. Размера на осигурителната вноска за 2007г. е 3 %.

- Фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване”, за родените след 1960г.. Той покрива риска „старост”. Средствата се набират от осигурителите, от осигурените лица, родени след 1960г. и самоосигуряващите се лица. Размера на осигурителната вноска за 2007г. е 5 %.

- Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност”. В този фонд привеждат средства всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудов договор  и спрямо, които може да се открие производство по несъстоятелност. Размера на осигурителната вноска е 0,5 % и се привежда единствено от работодателя. За 2007 година осигуровките са както следва 65 % за сметка на работодателя  и  35 % за сметка на работника

10.

Същност и класификация на осигурителните рискове и на социалните плащания

Рискът е явление на обективната действителност, което настъпва независимо от човешката воля. Рискът е вероятностен момент и настъпването му е случайно по отношение на отделните лица. Той се проявява и съществува в обективната действителност, което го прави предвидим на обществено равнище.

Рискът предполага настъпване на неблагоприятни последици. Той се проявява в различни ситуации, а източниците за неговото проявление са многобройни, като: временно или трайно заболяване, инвалидност, професионални заболявания и др. Доколкото тези събития водят до неработоспособност, те представляват социален риск. Не всеки риск подлежи на осигуряване. Обикновено ДОО покрива само тези рискове, при които неработоспособността е в резултат от настъ­пило вече събитие. което законодателството определя за важно.

Осигурителните рискове са конкретни събития, при осъществяването на които се извършват плащания от осигурителния фонд. Те са потенциални събития, които могат да настъпят и да причинят телесни или психически увреждания на работника или служителя, водещи до намаляване на неговите трудови доходи.

За да бъде осигурен даден социален риск, той трябва да бъде определен като осигурителен случай, който поражда правни последици. Осигурителните случаи могат да се дължат на:

- Увреждане на здравословното състояние на работника  или  служителя,
което води до неработоспособност - например риск от общо заболяване.

- Необходимост от полагане на грижи за неработоспособен член на семейството на осигуреното лице - риск майчинство.

- Естествено, биологично износване на човешкия организъм, което води до
трайна неработоспособност - риск старост.

- Невъзможност  за  встъпване  на  осигуреното лице  в  трудови  правоотношения поради липса на свободни работни места - риск безработица.

- Загуба на средства за издръжка, получавани от роднини на осигуреното
лице чрез негови доходи - риск смърт.

За осигурен социален риск се признава този, който законодателството определя като юридически факт, чието настъпване е свързано с определени осигурително правни последици.

Последиците от настъпването на осигурителния социален риск са неблагоприятни както за самия осигурен и неговите близки, така и за обществото, което поема част от разходите за издръжката му. Тя се изразява в изплащане на обезщетение, социални помощи и пенсии за сметка на специално обособени осигурителни фондове. Средствата за тези фондове се набират от осигурителни вноски на работодателите, осигурените лица и държавния бюджет. Настъпването на социалния риск поражда право на осигуреното лице (или неговите наследници при риска смърт) да получи и задължението на осигурителния орган да извърши съответните осигурителни плащания. По този начин последиците от риска се разпределят между индивида и обществото, което поема част от компенсирането на загубените трудови доходи.

Класификация на осигурителните рискове. Осигурителните рискове могат да се класифицират в зависимост от различни критерии.

В зависимост от това, дали се предоставя осигурителна защита или не, от осигурителния фонд рисковете биват:

- покрити осигурите/ти рискове. Това са тези, за които се предоставят социални плащания

- непокрити осигурителни рискове. При тях не се предоставят социални
плащания

В зависимост от характера на изпълняваните работи и връзките им с трудовото правоотношение осигурителните рискове биват:

- професионални рискове - трудова злополука, професионално заболяване и
безработица.  Тези  рискове са свързани с изпълнението на определен вид работа и условията, при които тя се извършва, като се търси причинната връзка между станалото събитие  и упражняваната професия. За професионални рискове са осигурени само работниците и служителите, сключили трудови договори, и някои приравнени към тях категории лица.

- непрофесионални  рискове. Те настъпват независимо от връзката им с
работата, която изпълняват работниците и  служителите по трудово
правоотношение.

В зависимост от същността на осигурителните рискове те биват:

- биологични - Тези рискове са свързани   със   здравословното   състояние   на   осигурените   и   с   нарушаване   на тяхната работоспособност, икономически, социално-демографски (раждане на деца, наличие на повече деца и други). Тези рискове са свързани с допълнителни финансови затруднения в семействата на осигурените лица.

Осигурителни плащания. Това са всички плащания, които независимо от институцията представляват компенсация на загубите при настъпил социален риск. Когато настъпи социално осигурителният риск, осигурителят извършва осигурителни плащания на осигурения. Тези плащания представляват парични обезщетения.

Съгласно класическата осигурителна система социалните плащания могат да бъдат разграничени, като плащания при: болест и майчинство; трудова злополука и професионална болест; инвалидност, старост, смърт; безработица.

В зависимост от вида на покритите социални рискове плащанията могат да бъдат: обезщетения при болест; при майчинство; обезщетения и пенсии при трудова злополука и професионална болест; пенсии за инвалидност; за старост; за смърт; плащания на семейства с деца; плащания с превантивна цел (санаториуми, профилакториуми,.); плащания при безработица.

В зависимост от формата, в която се предоставят средствата от осигурителният фонд, плащанията могат да бъдат подразделени на: плащания в пари. От своя страна тези плащания биват: еднократни и периодични, които се подразделят на временни и дълготрайни.

Дълготрайните периодични плащания са пенсиите. В зависимост от вида на настъпилия риск пенсиите биват: за инвалидност поради трудова злополука и професионални болести; за инвалидност поради общи заболявания; за старост; за смърт (наследствена пенсия).

- плащания в натура. Към плащанията в натура се отнасят: осъществяване на медицински грижи, предоставяне на медицински ортопедични апарати, протези и др.

11.

Елементи на механизма на държавното обществено осигуряване

За по-пълното разкриване и изясняване на механизма на ДОО е наложително разглеждане на същността на неговите основни елементи. Осигурени лица. Това са лицата, за които се изгражда и прилага системата на ДОО. Те се ползват от определени осигурителни права, а така също и от предо­ставянето им на парични обезщетения при настъпването на социално осигурителните рисове. Осигурени са физическите лица, осъществяващи трудова дейност.Когато физическото лице извършва стопанска дейност и само, за своя сметка превежда всички осигурителни вноски, то се явява в качеството на самоосигуряащо се физическо лице. В зависимост от трудовия статут на работни­ците и служителите, никои специфични характеристики на трудовата им дейност и обхвата на осигуряването им кодексът ги разпределя и отнася на три нива на задължения.В „първо ниво" се отнасят всички работници и служители, работещи под управлението и организацията на друго лице (физическо или юридическо), което им предлага работно място, период от време за работа, определен кръг от права и задължения, размер на възнаграждения и т.н. На това ниво осигурените лица работят или служат въз основа на изградени трудови, служебни и други право­отношения, в резултат на което са включени най-голям брой осигурени лица и осигурителната закрила за тях е най-широка и пълна. Трябва да се подчертае, че на това ниво общественото осигуряване е задължително за всички социално осигурителни рискове. Към това ниво се отнасят: работници и служители, наети за работа повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец независимо от характера на работата; държавни служители; кадрови военнослужещи по закона за отбраната и въоръжените сили на Р
България, офицерите и сержантите по закона за МВР; упражняващите трудова дейност като членове на кооперации и получаващи трудово възнаграждение; лица, които работят по втори или по допълнителен трудов договор. изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

Нов момент в социално осигурителните отношения на това ниво е, че когато работниците и служителите работят на повече от един трудов договор, задължително се осигуряват за всеки отделен договор, за всички осигурени социални рискове.

На „второ ниво" се изисква задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. налице е по-ограничен обхват на осигуряване и то само за различните видове пенсии. Към това ниво преди всичко се отнасят лицата, чийто труд се характеризира с регистрационен режим или този труд се осъществява на свой риск и за своя сметка от: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; докторантите, когато не са осигурени за пенсии на друго основание; земеделските производители; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение равно или по-голямо от размера на минималната работна   заплата,   установена   за   страната   след   намаляването   му   с нормативно признатите разходи.

Работниците и служителите, отнасящи се към това ниво, могат по свой избор доброволно да се осигуряват и за всички останали осигурителни рискове, но без ТЗПБ. На това ниво също важи изискването за задължителност на осигуряването, когато едно и също лице полага труд на няколко работни места. При условие че определено лице получава пенсия и упражнява трудова дейност на това ниво, то осигуряването в този случай не е задължително.

На „трето ниво" се изисква задължително осигуряване само за ТЗПБ. Това ниво е най-ограничено по обхват и се от­нася за:

- работници и служители, наети на работа само при един или повече работодатели за не повече от пет работни дни през календарния месец, при положение че при всеки от работодателите са получили възнаграждение до размера на една минимална месечна работна заплата, установена за страната. Когато възнаграждението е по-голямо от размера на една минимална месечна работна заплата, тези лица подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение до размера на една минимална месечна работна заплата,; учащите се по време на професионална специализация или учебна практика. Към това ниво се отнасят работниците и служителите, които упражняват краткотрайна или случайна работа или получават незначително по размер трудово възнаграждение.

Осигурители. Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Осигурителите имат и определени задължения, свързани с предоставяне на информация на НОИ за: осигурителния доход на осигурените лица, за които те внасят осигурител­ни вноски; осигурителните вноски, които внасят за осигурените лица за различните видове осигурявания;  осигурителните плащания, които са извършени; за осигурителния стаж на осигурените лица.

Тази информация по осигуряването се предоставя на НОИ както обобщено, така и поотделно за всеки осигурен.

Самоосигуряващият се е физическо лице, задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Той може да бъде дееспособно физическо лице, което упражнява самостоятелна трудова или друга стопанска дейност, в резултат на което възниква необходимостта от обществе­ното му осигуряване. Всъщност само осигуряващото се лице съчетава в себе си две различни качества: на осигурен и на осигурител. Самоосигуряващите се лица също са задължени да предоставят информация на НОИ относно размера на техния осигурителен доход, осигурителни вноски, осигурителен стаж .

Осигурителни вноски. Те са парични плащания, провеждани периодично от осигурените, осигурителите и самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски се явяват главен източник на постъп­ления от финансови средства в социално осигурителните фондове, от които се изплащат обезщетения, помощи и пенсии на осигурените лица.

Размерът на осигурителните вноски за фондовете на ДОО се определя за всеки от тях служебно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, съобразно кръга на обхванатите осигурени социални рискове. Това позволява ежегодно да се определя оптималният размер на вноските,

При определяне размера на осигурителните вноски за всяка бюджетна осигурителна година се отчитат броят, тежестта и честотата на фактически на­стъпилите осигурителни социални рискове. Колкото по-голям брой социални рискове покрива даденият осигурителен фонд и е по-голяма честотата на възникване на осигурените социални рискове, толкова по-големи по размер са осигурителните вноски, и обратно. Осигурителните вноски за фонд „Пенсии" и за фонд „Общо заболяване и майчинство" и фонд „Безработица" се внасят в определено съотношение между осигурителите и осигурените. Предвижда се постоянно да се променя съотношението по години, както следва:

за 2005 г. -70 : 30, за 2006 г. - 65 : 35, за 2007 г. - 60 : 40, за 2008 г. - 55 : 45, за 2009 г. - 50 : 50

С това плавно изменение на размера на осигурителните вноски се цели да се постигне равностойно участие на осигурителите и осигурените лица и по-безболезнен преход към поемане на издръжката на ДОО за тях.

Осигурителните вноски за фонд „ТЗПБ" и фонд „ГВРС" изцяло се поемат от работодателите.

Осигурителни вноски се внасят и върху средствата за социални разходи, предоставяни постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или натура в размер и съотношение, определени за фонд „Пенсии".

Работодателите са задължени да внасят осигурителни вноски в размер, определен за фонд „Пенсии" за времето, признато за осигурителен стаж в случаите кога­то: работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа; работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.

Работодателите преваждат осигурителни вноски и за времето което се зачита за осигурителен стаж върху получаваните парични обезщетения на трудоустроените или бременните работнички или служителки, когато не работят и те не са им предоставили подходяща работа съобразно предписанията от здравните органи.

Осигурителните вноски се превеждат върху полученото парично обезщетение за периода на временната неработоспособност или бременност и раждане, който се зачита за осигурителен стаж. Осигурителните вноски се определят в размер, равен на частта, която се дължи от работодателя за фонд „Пенсии", и се превежда само от него. В същия размер се определя и осигурителната вноска за самоосигуряващите се лица.

Осигурителните вноски за времето, през което лицата са били безработни, се изчисляват въз основа на получаваните парични обезщетения в размери както за фонд „Пенсии" и са за сметка на фонд „Безработица".

Осигурителен доход. Той включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски. Осигурителният доход важи за всички осигурени лица, независимо от основание­то, на което работят: по трудово или без трудово правоотношение. Това е доходът от трудовата дейност на осигуреното физическо лице. Осигурителният доход служи за основа при определяне на дължимите осигурителни вноски. За работниците и служителите това е тяхното трудово възнаграждение, за лица­та, упражняващи свободна професия - доходът от тяхната трудова дейност, който те декларират. Определен по този начин, осигурителният доход позволява да се обхванат всички плащания за трудова дейност и съответно да се преведат осигурителни вноски за тях. Осигурителният доход е винаги месечен. Размерът на осигурителния доход се регламентира с нормативен акт.

Елементите на трудовото възнаграждение, както и доходите, върху които се превеждат осигурителни вноски, се определят с постановление на МС по предложение на НОИ.

12.

Държавно обществено осигуряване на лицата, работещи по трудови правоотношения

Основание за възникване на трудови правоотношения е наличието на сключен трудов договор.

Работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование, кое­то самостоятелно наема работници или служители по трудови правоотношения. Работник или служител е всяко трудово, правоспособно физическо лице, което срещу заплащане предоставя на работодателя своя физически или умствен труд. Трудовият договор е двустранно споразумение между работника или служителя и работодателя, с което работникът или служителят се задължава да предостави своята работна сила за ползване от работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установения ред и условия за това. Работодателят от своя страна се задължава да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплати на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.

Трудовите договори се сключват за изпълнение на определена работа или за извършване на определена дейност. При трудовия договор работникът или служителят е подчинен и е зависим от работодателя, като работи под негов контрол, указания, нареждане и организация на труда, създадена от него. Работниците и служителите не носят риск за резултатите от стопанската дейност. Те имат право на трудово възнаграждение и когато не по тяхна вина не си изпълняват трудо­вите норми. Мястото на работа се определя по взаимно съгласие на страните. Необходимите суровини и материали в производството на продукти или извършването на услуги се осигуряват от работодателите. Работещите по трудови договори законодателно са защитени по отношение на продължителността на работното време, размер на отпуски, обезщетения и други.

Всички работници и служители, наети на работа в български или чуждестранни фирми и организации в страната, работещи по трудови договори, задължително се осигуряват за всички осигурителни социални рискове. По този начин се осигуряват лицата в първо ниво, а именно: работниците и служителите, нае­ти на работа за повече от 5 работни дни, през един календарен месец. Това предполага в съдържанието на сключените трудови договори да се регламентират както размерът на основното трудово възнаграждение, така и размерите на всички допълнителни трудови възнаграждения и плащания по кодекса на труда. Тази необходимост се обуславя от факта, че размерът на превежданите осигурителни вноски се определя на основата на тези плащания.

Размерите на осигурителните вноски за работниците по трудови правоотношения са диференцирани в зависимост от категорията на влагания труд. На този етап в страната съществуват три категории труд.

Първа категория труд. Към тази категория труд се отнасят работи, извършващи се при неблагоприятни и рискови условия, свързани със значителен разход на физическа и умствена енергия. Например, подземни и подводни работи, металургия, и др.

Втора категория труд. Към тази категория се отнасят работите в хидротехническото строителство, енергопроизводството, цветната и черната  металургия,  и др.

Трета категория. Към тази категория се отнасят всички останали работи, невключени към другите категории труд.

За основа при определяне размера на осигурителните вноски служи осигурителният доход. Осигурителният доход за работещите по трудови право­отношения включва получаваните брутни възнаграждения и всички други доходи от трудова дейност. В брутно възнаграждение се включват: Основното трудово възнаграждение за отработеното време и възнаграждението за платен отпуск. Възнаграждение над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи на заплащане на труда. Допълнителни трудови възнаградения за: продължителна работа; работа при вредни или други специфични условия на труд; по-висока лична квалификация на лица с научна степен или звания; нощен и извънреден труд. Други   специфични   допълнителни   трудови   възнаградения,   уговорени   с колективния трудов договор и индивидуалния трудов договор. Възнаграждението,  заплатено  при   престой   или   поради   производствена необходимост при изпълнение на трудовите норми без вина на работника и за работа през официални празници. Месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.

В съдържането на осигурителния доход не се включват: Пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаградения. Стойността на безплатната предпазна храна и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда, когато са дадени в натура. Стойността на безплатната храна, давана в натура, съгласно параграф 1 и 2 на допълнителните разпоредби на ПМС № 133 от 1993 г. Стойността на работното и униформеното облекло, получено от работниците и служителите през една календарна година, в размер до десет минимални месечни работни заплати за страната. Сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от КТ. Обезщетенията. Осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплащани за сметка за социални разходи пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите в пари или натура. Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове, на здравни лечебни заведения, почивни бази и други.

Размерът на осигурителните вноски се определя в процент от осигурителния доход за всички осигурени рискове, диференциран по категории труд за.

Осигурителната вноска за фонд „ТЗПБ" изцяло се поема от работодателите. От началото на 2005 г. тя е диференцирана по групи основни икономически дейности в размери от 0,4 % до 1,1 %. Обособен е нов социален фонд от 2005 г., а именно фонд „ГВРС" - 0,5 %. Вноската е изцяло за сметка на работодателите.

В досегашната практика на социалното осигуряване минималният осигурителен доход се регламентираше единствено за само осигуряващите се лица със закона за бюджета на ДОО.

Държавата регламентира минимален месечен осигурителен доход и за следните групи лица: работещите по трудови правоотношения и работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Осигурителните вноски за тези групи лица се изчисляват върху минималния месечен осигурителен доход, само когато полученото брутно трудово възнаграждение е по-малко от определения минимален месечен осигурителен доход. Във всички останали случаи осигурителните вноски се превеждат на база действително получените възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход.

Минималният месечен осигурителен доход е различен за отделните групи работници и служители и се определя съгласно два критерия: основна икономическа дейност на предприятието и квалификационна група професии.

От началото на 2003 г. се въведе минимален месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи профе­сии. По този начин се ограничи порочната практика на осигуряване на работни­ците и служителите на минимална месечна работна заплата. Освен това мини­малният месечен осигурителен доход, който по размер е по-висок от минимал­ната месечна работна заплата, ежегодно се определя със закона за бюджета на ДОО, като по този начин осигурителите превеждат по-големи суми във фондовете на ДОО.

Минималният осигурителен доход представлява изключение от правилото, че доходът, върху който се превеждат осигурителните вноски, включва всички до­ходи от трудовата дейност на работниците и служителите. Минималният осигурителен праг се въвежда само за случаите когато реалните трудови доходи на работниците и служителите са по-ниски от посочения праг. За тези случаи осигурителите следва на база минимален праг да превеждат осигурителните вноски.

При положение че работникът или служителят работи на повече от един трудов договор, осигурителните вноски се дължат върху сбора от получените възнаграждения, но върху не повече от нормативно регламентирания максимален размер на осигурителния доход за месеца. При положение че възнаграждението по основния трудов договор е равно на нормативно регламентирания максимален размер на осигурителния доход, то върху възнаграждението по втория или допълнителния трудов договор не се дължат осигурителни вноски. Когато правоотношението е по-малко от нормативно регламентирания максимален размер на осигурителния доход, то по второто трудово правоотношение се дължат осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение, но не повече от разликата до нормативно регламентирания максимален размер на осигурителния доход.

За работещите по трудови правоотношения и получаващи трудово възнаграждение и парично обезщетение за временна неработоспособност при двама работодатели за един месец осигурителните вноски се определят на основата на полученото възнаграждение и изплатеното обезщетение от първия работодател, след което доходът се допълва с възнаграждението и паричното обезщетение при втория работодател.

При сега действащия механизъм на обществено осигуряване е особено важна ролята на осигурителя, защото осигурителните отношения се изграждат на основата на трудовите отношения, т.е. осигурителят, осигуреният и осигурителните институции са трите страни на осигурителния процес.

Основните функции в социално осигурителната система, които изпълняват осигурителите, са: Определяне размера на средствата за осигурителни вноски. Работода­телите определят размера на средствата за осигурителните вноски на основата на нормативно регламентирания размер за тях, в зависимост от категорията   труд   и   размера   на   осигурителния   доход,   получаван   от работниците и служителите. Освен това те установяват и средствата, които фирмата трябва да внася за 1-ва и ІІ-ра категория труд за ДЗПО.

Осигурителят трябва да следи дали осигурителният доход на всеки работник и служител не превишава нормативно регламентирания максимален размер. Когато максималният размер на осигурителният доход на работника или служителя за месеца е над нормативно регламентирания за сумата над него, работодателят не следва да начислява осигурителни вноски.

Превеждане на средствата от осигурителните вноски в банковите институции. Осигурителните вноски се внасят в банките по сметките на социално осигурителните фондове. Тази определеност на източниците за постъпления в отдел­ните фондове с в пълно съответствие с тяхната фондова финансова същност, като обособени парични средства са с точно определени източници на приходи и цели, за които се изразходват. Осигурителите ежемесечно превеждат осигури­телните вноски. Внасянето се извършва с отделни платежни нареждания от осигурителите, чрез прехвърляне на парични средства от сметките им по сметката на съответните осигурителни фондове, за които са предназначени.

Банковите институции не отпускат суми за изплащане на трудови възнаграждения, включително и за авансовото им изплащане без едновременното представяне на платежното нареждане за прехвърляне на сумите по дължимите осигури­телни вноски. Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят средствата от осигурителните вноски в брой. Частта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица, се внася при изплащане на възнагражденията им и не се удържа от авансовите плащания, освен в случаите когато за съответния месец с изплатен само аванс.

Предоставяне на информация за осигурените лица в информационната
система на НОИ от работодателя:

-  ежемесечно да изпраща информация за осигурените лица В НОИ. За целта се попълват декларации, които се изпращат в ТП на НОИ всеки месец. Когато във фирмата работят повече от 15 осигурени лица, работодателят подава информацията на дискета, за да декларира пред ТП на НОИ всяка трудова злополука в срок до три дни от нейното настъпване.

-  предоставяне на информация в НОИ за дейността на фирмата, състояние­то на техниката, прилаганите технологии и за условията на трудовата среда, когато има доказателства за случай на професионална болест.

- уведомяване компетентните органи за всяка смъртна злополука, настъпи­ла във фирмата.

- ежегодно информиране на НОИ за броя на работещите във фирмата, разме­ра на средствата за работни заплати, броя на трудовите злополуки и професионалните болести и сумата на изплатените за тях парични обезщетения.

Прилагането на ДОО е съпроводено и с редица проблеми както за осигурителите, така и за осигурените лица. По-важните от тях могат да се откроят в следните направления:

Първо, съгласно КСО се увеличава финансовата тежест, която се поема от осигурителите и осигурените лица при набиране на средства за осъществяване на ДОО и ограничаване на участието на държавата. На този етап съгласно КСО ролята на държавата се свежда до управлението на държавното обществено осигуряване и до регламентиране поведението на работниците и служителите да се осигуряват. Участието на държавата се свежда само до общественото осигуряване на държавните служители, кадровите военнослужещи, офицерите и сержантите и да прави отчисления от републиканския бюджет за изплащане на социални пенсии, пенсии за особени заслуги, за признат трудов стаж и други.

Второ, съществено се увеличи размерът на осигурителните вноски на осигурените лица. Тази тенденция на увеличаване на размера на осигурителните вноски на осигурените лица ще продължава до 2009 г,, когато осигурените лица и осигурителите равностойно ще участват при плащането на осигурителните вноски. Като се прибавят и увеличените размери на здравно осигурителните вноски, вноските за фонд „Безработица", то значително се увеличава осигури­телната тежест на осигурените лица.

Трето, значително се разшири базата за определяне размера на осигурителния доход при установяване размера на осигурителните вноски. В осигурителния доход на работещите по трудови правоотношения се включват освен получе­ното трудово възнаграждение по основен трудов договор и всички други трудови доходи, получени през месеца. По този начин се разширява основата за определяне на осигурителния доход, а оттук се увеличава и абсолютният размер на осигу­рителната вноска, която превеждат осигурените лица. Независимо че осигу­рителният доход, въз основа на който се превеждат осигурителни вноски, е нормативно регламентиран за страната, това е значителна финансова тежест, с която се натоварват осигурените лица.

Четвърто, значително се увеличават броят и размерът на осигурителните вноски, които превеждат работодателите: за фонд „Пенсии", за фонд „ТЗПБ", за фонд „Общо заболяване и майчинство", за фондовете на ДЗПО, за възстановяване на изплатените парични обезщетения при временна неработоспособност и т.н. Това силно ограничава стопанската инициатива на работодателите от търговските дружества и ги поставя в неблагоприятно положение спрямо другите осигурители.

13.

Държавно обществено осигуряване на работещите без трудови правоотношения

Лицата, които осъществяват трудова дейност без трудови правоотношения по кодекса на труда, имат специален професионален статут. Този статут има относително траен характер и е признат от закона като самостоятелно осно­вание за обществено осигуряване.

Лицата, работещи без трудови правоотношения, не отдават собствената си работна сила под наем така, както работниците и служителите по трудов до­говор. В този смисъл те упражняват своята професионална дейност „свободно".

Работещите без трудови правоотношения работят по писмени или устни облигационни договори, т.е. за изработка, поръчка, комисионни договори и други.

Договорът за изработка се сключва за определен трудов резултат По-важните характерни моменти на договора за изработка се свеждат до: Изпълнителят е самостоятелен и независим от работодателя. Изпълнителят сам организира работата си и постига съответния резул­тат. Видът и характерът на изработката предполагат еднократно изпълнение на определена задача. Рискът се поема единствено от изпълнителя, като той се задължава да по­стигне определен трудов резултат. Мястото на изпълнението на договора за изработка се определя от самия изпълнител- това може да бъде неговият дом, работилница, ателие и др.  Договорът за изработка може да се изпълнява както със суровини и мате­риали на изпълнителя, така и от работодателя. Социалната закрила на работещите по този договор е ограничена - не се изплащат различните видове допълнителни трудови възнаграждения за отпуски, обезщетения и т.н.

Договорът за поръчка представлява двустранен договор между работника или служителя и работодателя за извършване на определени дейности. При този договор не съществуват задължения и изисквания при тяхното извършване.

Към групата на лицата, работещи без трудови правоотношения, се отнасят:

- Лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Сво­бодни професии са тези, които се отнасят до извършването на високо професионален умствен труд, с интелектуално и творческо съдържание. Това са писателите, художниците, музикантите, архитектите, адвокатите, артистите, дейците на науката, образованието и всички други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност. Свободните професии се извършват като индивидуални дейности, вън от строги регламентации и ограничаващи ги правни норми.

- Занаятчийската дейност е дейността по упражняване на определен занаят. Той може да се характеризира като система от практически знания, навици, умения, сръчност и др. Такива занаяти са дейностите на шивача, обущаря, ковача и др.

- Лицата, упражняващи трудовата дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. Това са лица, занимаващи се предимно с търговия. Тези лица се осигуряват, при условие че са регис­трирани по търговския закон. Физическите лица, съдружници в търговските дружества, се осигуряват от дружествата, когато са образувани с частен капитал, с държавно или чуждестранно участие.

- Докторантите

- Земеделските производители. Това са лица, извършващи стопанска дейност
за своя сметка без трудови правоотношения както на собствена, така и на
земя, взета под аренда. Земеделски производители са и тези, наели земя,
животни или други селскостопански обекти и извършващи селскостопанска
дейност. Всичко това показва, че земеделските производители могат да бъдат арендатори и наематели, осъществяващи селскостопанска дейност по договор за аренда или наем.

- Лицата, които полагат труд без трудови правоотношения и получават месеч­но възнаграждение, равно или по-голямо от минималната месечна работна за­плата, установена за страната след намаляването му с нормативно признати­те разходи. Към тази група се отнасят лицата, които работят по граждански договори.

Лицата, работещи без трудови правоотношения, се отнасят към второ ниво на ДОО и задължително се осигуряват: за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица сами се осигуряват.

Тези лица не се осигуряват за социалния риск „ТЗПБ", защото те са „самонаети лица" и работят на свой риск и отго­ворност. При настъпване на трудова злополука и професионална болест, свързана с работата им, самоосигуряващите се лица получават парични обезщетения в размери, предвидени както при социалния риск „Общо заболяване"

Осигурителният доход за работещите без трудови правоотношения представлява свободно избран и деклариран месечен доход, който не може да бъде по-малък от нормативно регламентирания минимален размер, и не по-голям от нормативно регла­ментирания максимален размер за месеца.

Работещите без трудови правоотношения могат по свое желание и избор добро­волно да се осигуряват за всички социални рискове (без ТЗПБ).

Когато самоосигуряващите се лица са осигурени за всички осигурителни случаи, без ТЗПБ, те имат следните осигурителни права: да получават парични обезщетения и помощи, свързани с временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане  на дете,  гледане на болен член от семейството или на карантина, санитарно-курортно лечение, помощно-технически средства, свързани с увреждане на здравето им и др. При смърт на осигуреното лице (съпруг, съпруга) децата или родителите имат право на еднократна помощ в размер на две минимални работни за­плати. Добавка към пенсията на преживелия съпруг в размер на 20 % от пенсията или сбора от пенсиите на починалия.

За периода на временната неработоспособност или бременност и раждане само осигуряващото се лице превежда осигурителна вноска върху получените парични обезщетения във фонд „Пенсии*.

Работниците и служителите, работещи на граждански договор, превеждат осигурителни вноски, които се изчисляват въз основа на полученото възнаграждение по договора, след приспадане на нормативно признатите разходи преди удържане на данъка по ЗОДФЛ.

Когато лицата работят само по граждански договор и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната месечна работна заплата, те задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

Лицата, работещи по граждански договор, подлежат на обществено осигуряване само за ТЗПБ, когато доходът им за месеца е в размер до една минимална месечна работна заплата. В тези случаи осигурителната вноска е за сметка изцяло на осигурителя.

Окончателният размер на осигурителния доход на само осигуряващите се лица се определя за всяка календарна година въз основа на данъчната декларация на лицето и не може да бъде по-малък от нормативно регламентирания минимален размер и по-голям от нормативно регламентирания максимален размер през 12-те месеца на годината. В тези случаи се внасят осигурителни вноски в размерите, определени за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за ста­рост и за смърт. За земеделските производители, осъществяващи единствено земеделска дейност, не се определя окончателен размер на осигурителния доход.

Лицата, работещи без трудови правоотношения, се регистрират в двумесечен срок от започване на дейността в териториалното поделение на НОИ по местонахождение на фирмата с подаване на декларация. Избраният от тях осигурителен доход, както и обхватът на осигуряване - само за пенсия или за всички осигурителни случаи без ТЗПБ, се определят с декларацията. ТП на НОИ издава осигурителна книжка, като ежегодно се извършва заверяването на осигурителния стаж на лицата, осигуряващи се за своя сметка.

Земеделските производители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да превеждат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.

За лицата, работещи без трудови правоотношения осигурителните вноски се изчисляват върху изплатеното възнаграждение по договора и се внасят след приспадане на нормативно признатите разходи преди удържане на данъка по ЗОДФЛ. Осигурителните вноски се превеждат от работо­дателя или от работодателя и работника в зависимост от размера на изплатеното възнаграждение.

Само осигуряващите се юридически лица могат да образуват осигурителни каси. Те са граждански сдружения и се регистрират в ТП на НОИ Като извърш­ват осигуряването на своите членове. Осигурителните каси се изграждат от ЕТ, земеделски производители, лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност.

Адвокатите не могат да образуват осигурителни каси, защото те се осигуряват чрез адвокатски колегии. Осигурителните каси не могат да упражняват друга дейност освен осигуряването на своите членове. Те действат като осигурители само за лицата, членуващи в тях. Чрез тях не може да се извършва осигуряване на работници и служители, работещи по трудов договор. Осигу­рителните каси се образуват на професионален или териториален принцип.

На лицата, упражняващи свободна професия или търговия, се издават осигурителни книжки, в които се вписват направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощите и месечните добавки за деца. Осигури­телните книжки на членовете на осигурителните каси се издават от ТП на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват за всяка календарна година от съответното ТП на НОИ до края на месец февруари на следващата година.

На лицата, работещи без трудово правоотношение, осигурителни книжки се издават от ТП на НОИ след представяне на копие от договора и искане за издаване на такива от възложителите на работата. Те правят описванията в книжките за внесените осигурителни вноски, извършените разходи по краткосрочното осигуряване и осигурителния стаж.

С прилагането на КСО самоосигуряващите се лица се поставят в сравнително по-неблагоприятно положение, в сравнение с предходния период, а така също и спрямо работещите по трудови и служебни правоотношения. Задължителното осигуряване на само осигуряващите се лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт води до определени противоречия в социалната практика - задължително да се осигуряват за старост и други социални рискове пенсионерите, които упражняват свободна професия или са земеделски производители. Това е в противоречие със същността на механизма на общественото осигуряване и е продиктувано от стремежа да се събират повече по размер средства от осигурителните вноски.