|
СЪЗДАВАНЕ И НАЧАЛНО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ (681-718)
Създаването на българската държава е едно от най-значителните събития не само в Югоизточна,но и в цяла Европа.В края на 7век,в непосредствена близост до една от най могъщите за времето си империи,Византийската се появява нова политическа сила,която в определени периоди изиграва важна роля върху развитието на целия европейски свят.Появата на българската държава на Долния Дунав е резултат от сложни исторически,политически и демографки фактори в общите Евразийски пространства през епохата на т.нар.Велико Преселение на народите(6-7в).Начлото му е поставено през 2век с раздвижването на хуните от Вътрешна Азия.Това раздвижване предизвикано от безкрайните войни на хуните с Китай,довежда до раздвижването на редица други племенни групи,които на вълни се придвижват на запад.Активни участници във ВПН са славяните и българите,които в последствие със завареното тракийско население са свормиращите групи на българската държава и народност.
1)Славяните принадлежът към индоевропейската етническа и езикова общност.Обитавали са обширна област заключена между Карпатите,Балтийско море и реките Одер и Днестър.Римските историци Тацит и Плиний Стари ги наричат с името венеди.
През 2-3век протича процес на разпадане на славянската обшност.Оформят се # големи групи,които според посоката си на разселване са:западна (венеди),източна (анти) и южна(славяни).
До края на 5век славяните преминават Карпатския масив и се заселват в земите на почти обезлюдените римски провинции Панония(дн.Унгария) и Дакия(дн.Румъния),северно от р.Дунав.
Славяните водят уседнал начин на живот.Строят жилищата си в близост до водни басейни,реки язовири в природно защитени и трудно проходими местности.Основният им поминък е земеделието.По намерените животински кости в славянските некрополи съдим че са се занимавали и със скотовъдство.Развиват и редица занаяти-дърводелство,тъкачество,строителство на лодки и пр.Основния тип жилище при тях е землянката изработена от плет и глина и полу землянката(отчасти вкопана в земята),но в последствие навлиза и каменното строителство.Според повечето автори от тази епоха славяните са и добри войни с добро защитно и нападателно оръжие,но конницата им е слабо развита и повечето войски са спешени.Псевдомаврикийй пише,че умеят да се крият под водите на реките,и по този наяин изненадват враговете си.
Основната социална единица при славяните е патриархалната родова община,начело на която стои старейшина.Няколко родови общини образуват племето,което се ръководи от княз.Неговата власт се простира главно във военната област и тя не се дава завинаги и не е наследствена.При всеки неуспех той може да бъде убит.Колективни органи на управление са са общото събрание „Вече” и Съветът на старейшините.Във вечето участват всички мъже войни и то ограничава власта на княза.В мирно време той е длъжен да се съобразява и със Съветът на старейшините.Впеяатлен от този наяин на управление Прокопий Кесарийски казва,че славяните „живеят в демокрация”
Религията на славяните е политеистична.Те вярват с съществуването на свръхестествени същества и сили,коитомогат да влиаят на човешкия живот и съдба,също почитат и природните сили.На върха на божествения пантеон стои богът на мълнията Перун,заедно с него са богът на стадата и подземния свят Волос,богът на плодородието Дажбог,богинята на красотата,любовта и брака Лада и др.Славяните изповядват религията си самостоятелно,нямат изградено съсловие от жредци,не строят храмове.Изпълняват ритуалите си на открито,до реки,езера,свещенни дървта и др.При тях съществува и култът към мъртвите.Основният погребален ритуал е трупоизгарянето,съпътстван с особенни обреди,като угощение-става и военно състезание-тризна.
В началото на 6век славяните отбитаващи земите на Средния Дунав апочват периодични нападения върху земите на Византийската империя.С цел да ги възпре император Юстиниан 1 Велики предприема голяма строителна дейиност по границите на империята.В периода 558-582 година славянските нашествия стихват,защото славяни и анти защитават земите си от аварите.Този номадски народ в движенитео си на запад пкорява редица племена и през 6в.създава собствена държава в земите на Средния Дунав-Аварския хаганат.В последните години на 6в.се наблюдава трайно отсядане на славяните в земите южно от пДунав.Техните нашествия във Византийската империя зачестяват и през 558г за пръв път обсаждат Константинопол.Стените на града обаче се оказват здрави и славяните са принудени да се оттеглят.
В хода на събитията възниква нужда от нова политическа организация,чрез която да се гарантира спокоен живот а и бъдещо разширяване на славянските земи.Славяните започват да се обединяват във военно-племенен съюз,чиято цел е да защитава завоюваните земи.През втората половина на 7в на север от Хемус се създава т.нар.Съюз на седемте славянски племена и племето севери.
Вмомент когато натискът на Взиантия чрез своя хилядолетен опит да покйори и да превърне славяните в нейни поданници става осезаем,на балканите се появявят българите уногондури предвождани от Аспарух.
2)Българите произлизат от тюркско-алтийската езическа и етническа общност.Тяхната прародина е Централна Азия.Първото писменно сведение в което се среща името „българи”е в Анонимен римски хронограф от 354г.През 2-3 век увлечени от движението на хуните,българите се придвижват от Централна Азия към Европа,като по-голяма част от тях се заселват в земите между Каспийско,Азовско и Черно море.
Българите са номадски народ.Основният им поминък е скотовъдството.Отглеждат различни видове домашни животни,предимно коне.Занимават се още с лов и риболов.Най-познати за тях занаяти са свързани със строителството,нуждата от оръжие,предмети за бита,обработка на кожи и др.Изграждат селищата са в близост до реки,типът жилище при тях е кожената юрта и полуюртата.Изграждат се по 20-30 на едномясто и образуват т.нар Аули.
Основната единица в българското общество е номадската община.Много важна роля играе и рода.Властта на родовия старейшина е огромна.Родовете се обединяеат в племе,наяело на което стои хан.
Религията на българите е строго синкретична.Те вярват в съществуването на необикновенна сила,която не е никакво божество иможе да преминава от един предмет в друг и от един човек в друг.Божеството,което почитат е бог Тангра-създател на небето и земята.Вярват че божията сила(оренда) се проявява в хората,най-често в хана,ако бъде забелязан признак,че тя го е напуснала-при поражение в битка например,той бива убит,това е т.нар.сакрално цареубийство.
През периода 5век-средата на 6век продължава разселването на българите.Към края на 6век българите обитаващи земите северно от кавказ попадат под властта на Западнотюркския хаганат.Така началото на 7 век заварва българите значително разпокъсани.
През 30те години на 7век кавказките българи отхвурлят властта на тюрките,и се обединяват около вожда на племето уногондури Кубрат и създават т.нар Старата Велика България.В периода 632-635г..поради успещните военни действия на Кубрат окончателно се очертават границите на Велика България
на изток-р.Курбан
на запад-р.Днепър
на север.-р.Донецк
на юг-Черно и Азовско море
През 635 година между хан Кубрат и император Ираклий е сключен мирен договор,като императора награждава хан Кубрат с титлата „патриций”.
Кубрат умира между 660 и 665 година и веднага след неговтата смърт Велика България се разпада под ударите на настъпващите от Изток хазари.
Най-големият син на Кубрат,Баян остава в бащините си земи и е принуден да се подчини на хазарите.Вторият му син Котарг заедно с племето котарги се заселва по средното течение на р.Волга и през 10век там се създава Вложеско-Камска България със столица град Болгар,тя просъществува до средата13 век.
3)Третият син Аспарух,заедно с племето уногондури тръгва на запад,като преминава реките Днепър и Днестър и се заселва в областта Онгъла,между реките Дунав,Днепър и Прут.Към края на 7 век,след настаняването на Аспарух в Онгъла,българите често нападат византийските провинции,южно от Дунав.Дълго време император Константин 4 Погонат не предприема никакви действия,защото е зает с тежката война с арабите.През 678г ромеите унищожават арабсската флота и веднага след това,императорът подготвя поход срещу българите в онгъла.походът се осъществява през лятото на 680г.Изчаквайки действията на противника,Аспарух се затваря в окрепленията на Онгъла.Император Константин 4,не предприема действия за щрум и внезапно заминава за Месемврия да се лекува.Вйската възприема това като бягство и в ромейския лагер настъпва паника,която е забелязана от Аспарух и конницата му връхлита върху отстъпващата императорска армия.След побетата българите преминават Дунав и нахлуват в земите на днешна североизточна България.В резултат на последвалите по-малки сражения овладяват района между Дунав и Стара планина,като заемат стратегически важното Шуменско плато.След завладяванетона тези земи,Аспарух влиза в преговори с местната славянска аристокрация и през 680год. Сключва договор с нея.Съгласно постигнатото споразумение следва разместване на славянските племена,като племето севери е задължено да пази източните проходи на Стара Планина,а Съюза на седемте славянски племена,границата на юг с Византия и на северозапад с Аварския хаганат.Император Константин 4 Погонат се принуждава да предложи подписването на мирен договор.Договорът е подписан през лятото на 681г. Като Византия се задължава да плаща годишен данък на България,което е фактическо признание на завоюваните от Аспарух земи.България получава леггитимност пред външно-политическия свят.С това име Дунавска България се споменава за пръв път на шестия Вселенски събор в Константинопол,на 9 август 681г.Приблизителните граници на Дунавска България са
на юг-билото на Стара планина
на изток-Черно море
на североизток-р.Днестър
на север-южните склонове на Карпатите
на запад-областта между реките Искър и Тимок.
Начело на новосъздадената дърржава застава хан Аспарух,който носи титлата „Велик хан”.Славянските племена,които се включват в държавата запазват своята относителна независимост.За център на държавата е избрано Шуменското плато и славянското селище Плиска.
През 688г византийският император Юстиниан 2 Носоотрязаният нарушава мирния договор,като напада земите на славянските племена от Македония.Разгромът на армията му отново отвърждава политическото влияние на България.
Хан Аспарух загива в битка срещу хазарите през 700-701г.На престола се качва хан Тервел,който е от рода Дуло и се приема,че е Аспарухов син.По време на управлението на хан Тервел.,България постига международно признание и укрепва.Основна цел на външната му политика е запазване и разширяване на границите,както и утвърждаване суверенитета на хана.През 705 година детронираният император Юстиниан 2 се обръща към хан Тервел с молба за военна помощ,за да се възкачи отново на престола.Още същата година 15хил.българска войска се оказва пред стените на Константинопол и без военни действия Юстиниан 2 успява да свали противника си и да възвърне императорската си титла.В знак на благодарност,императорът награждава богато хан Тервел и го дарява с титлата „кесар”,втора по значение след императорската.Отстъпва на българите и областта Загоре,разположена между Стара планина и Странджа.Високото признание на императора се потвърждава и от първия надпис на Мадарския конник-„Императорът с мен победи добре”,както и от пръстена-печат на хан Тервел,на чиято лицева страна е изобразен самия хан,а на опъковата надписа”Богородице,помагай на кесаря Тервел”.
През 708 година в българо-византийските отношения настъпва обрат и император Юстиниан се опитва да си визвърне областта Загоре,като нахлува в Тракия.При Анхиало(дн.Поморие)българсия владетел,разгромява византийската армия.Военните действия са прекратени без промяна в границите.Юстиниан 2 е детрониран повторно през 711,а през 716 година новият император Теодосий 3 подписва нов мирен договор с
България,с който Византия се задължаа отново да плаща годишен данък от 30лири.Осланяйки се на договора през 717година императора се обръща към България с молба за военна помощ.В това време град Константинопол е здраво обсаден по суша и по море от арабите.През лятото на 718г.те претърпяват нечувани дотогава поражения пред константинополските стени от българската войска.Авторите сочат за 22 000-30 000 жертви.
След 718 година не са извесни никакви сведения за хан Тервел и за това тази година се смята за годината на смърта му.Според „Именник на българските ханове” се смята ,че той управлява до 721 и този въпрос до днес остава спорен.
След управлението на Тервел настъпва период на дестабилизация на българската държава.На престола често се сменят ханове от различни родове,малко от които умират от естествена смърт.След Тервел управлява Кромисош(721-738),после Севар(738-753),който е последния от рода Дуло.Хан Винех от рода Укил(753-760).За задълбочаване на кризата спомага и византийската делегация,която допълнително усложнява полужението,създавайки противоречия между българи и славяни.През 755 император Константин 5 Копроним дава началото на 20 годишен период на войни.Българските войски често търпят поражения и областа Загоре преминава отново под Византийска власт.Едва при хан Терелиг(768-777положението започва да се стабилизира,а при Кардам (777-802) ханската власт е стабилизирана окончателно.След успешна за България война през 792година се възобновява плащането на данък от Византия.
4)Основните резултати от политиката на българските ханове се свежда до това че България е създадена като силна в политическо отношение държава,където както българи,така и славяните получават възможност да развиват совя бит и култура.Така се поставя началото на сформирането на българската народност,един продължителен период,който завършва в края на 9,началото на 10век.
|
