Home Литература Елисавета Багряна(1893-1991)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Елисавета Багряна(1893-1991) ПДФ Печат Е-мейл

Въпрос номер 12

Елисавета Багряна(1893-1991)

След Септември 1923г. в нашата поезия личната драма в сравнение с народната трагедия изглеждаше нищожна.На смяна дойде нов естетически идеал,нахлуха нова образност и проблематика,нови мотиви.Поетите потърсиха материалността на нещата,в стиха им се намеси фолклорната образност и багрите на българската земя,т.е. имаше борба с/у отвлечената символика.Като гражданска позиция поетесата е твърде безразлична към социалнополитическите битки на времето и в създаденото през тези години на войни,протести,политич.и икономически кризи никъде няма да намерим дори намек за тази изострена от социални конфликти действителност.

В съкровената си същност поезията на Багряна е пронизана от духа на волност и свободолюбие,който пронизва и революционната поезия.И това не трябва да се разбира само в смисъл,че поезията й воюва за освобождаване на жената от вековните окови на един суров бит и ограничения.Темите в поезията й са познати-любовта,младостта,копнежа по волност и пр.Теми вечни за всяка поезия,в тях няма нищо ново освен това,че те бяха изразени така даровито от жена.Никога преди това на български език не е създавана поезия с такава вътр.свобода на израза и духа съчетани със словесна простота. Като поетика създаденото от нея през 20-те години подкопа из основи естетическите скрижали на символизма,отрече неговите теоретични принципи и практика.Поезията й от 20-те години беше едно от най-категоричните отрицания на символизма като литературно направление и като естетика.

Още в цикъла „Вечната и святата”,който излиза през 1925г. в сп.”Златорог” стихът сякаш е постигнал естествените интонации на човешкия говор и читателят сякаш забравя,че това е стих.Той със съкрушителна сила на светкавица изпепели един начин на чустване и изображение на бълг.действителност.Именно в този цикъл Багряна  отрече асоциациите и поетическите образи,които бяха чужди на бълг.национална психика внесени от символистите.Тя върна националната ни лирическа традиция към наистина национално специфичното, българското.И макар от нейните стихове от 20-те да отсъства директната гражданска позиция това не означава,че те не притежават гражданско звучене.След дните на ужаси и смърт любовта беше отрицанието на смъртта,а смъртта трябваше да се отрече в името на живота.И когато Багряна пише за любовта тя е повече гражданска отколкото редица други поети от онова време.Тя се бунтува с/у еснафския затвор и патриархалната етика и идеал за поведение на жената в семейството,сърцето на нейната лир.героиня ясно си дава сметка как бързо отлита младостта на жената,затворена в тъмната и ниска стая(„Вик”),което може да бъде победено единствено от любовта.Само влюбеният е истински млад,само младият е истински влюбен.Тази мисъл може да бъде мото към”Вечната и святата”.Лириката на Багряна помете целия остарял и мъртъв любовен реквизит в интимната ни поезия.Багряна признава единствено любовта отдаване,от нея се изтръгва вик равнозначен на бунт.В търсене на изход,на свобода тя отправя своя”Зов” към оня,когото все още не е назовала.В първата стихосбирка са разработени и други мотиви,напр. мотива за родовата принадлежност.Лирическата героиня не се изживява само като начало,а и като продължение на чуството любов дошло до наше време чрез посредничеството на кръвта.Наред с тоя мотив в стихосбирката се търсят и другите измерения на младостта и любовта-тяхната святост.Любовното чуство в поезията на Багряна не е любов заради самата любов,а заради природното си предназначение-майчинството.Неслучайно цикълът се открива със стихотворението „Вечната”посветено на майката,в което майката лежи безкръвна и бездиханна запазила последните искри живот за рожбата си.На майчинството тя посвещава и още една творба от първата си стихосбирка-„Майчина песен”(болката от раздялата с рожбата отделена от майката).

Като повечето бълг.поети и Багряна обръща поглед към фолклора,но от него тя черпи само мотиви и образи,а останалото-ритмика и интонация,строфическа и римова организация, е подчинено на принципите валидни за цялото й творчество.В няколко творби обаче са използвани и фолклорни интонации,образни похвати,обръщения и повторения-напр. в „Младост”

Втората й стихосбирка„Звезда на моряка” включва творби създадени през периода 1928-1932г.В уводното стихотворение „SOS” бунтовният порив на лир.героиня от „Вечната и святата” е социално и философски осмислен.Героинята мечтае за пътешествия с параходи,нюйорски небостъргачи,аероплани.Времето принадлежи на техническата цивилизация и напредък.Но където и да скита в сънищата и мечтите си тази героиня е с душа и очи,отворени за родината.Следователно в лириката на Багряна се появи един нов момент-противоречието м/у века на техническата цивилизация и художника.В стихосбирката са поместени циклите „Париж”,”Венеция”,”Зовът на морето” и „Птицата с моторното сърце”.Всеки един от тях е плод на конкретно преживяване по време на пътешествие.Страстта й за пътешествия и опознаване на чужди страни е толкова голяма,че в една от творбите лирическата героиня заявява открито съжалението си,че се е родила жена.Своите усещания и преживявания по време на пътуванията си със самолет тя е предала в цикъла”Птицата с моторното сърце”.Преходът от овладяния до пълно покорство стих ще премине в говора чрез „свободния стих” и това става напълно естествено и неосъзнато.След Вазов Багряна е другият поет със спокойно-хармонично съзнание в бълг л-ра.Освободеността на нейния дух е като че предвещание на някаква мечтана човешка свобода,съзнанието й и не е дуалистично както на повечето бълг.поети преди нея.Липсва дуализмът дух-тяло,земя-небе,грях-святост,светлина-мрак и пр.Багряна живее в и възпява материалния свят,тя обожествява телесните форми без да пренебрегва духовното или да абсолютизира материално-телесното.Тя е една от първите,които въведоха широко стихията на морето(циклите „Бретан”,”Черноморие”,”Несебърски сън”).Тя е и една от първите,които въведоха интериора,стайно-предметния свят.Селото и градът,природата и техниката,примитивът и културата,традиционно противопоставени в бълг.традиция, у Багряна живеят в хармонично единство.Като жена тя е и вярна и покорна,но и волна и  непокорна.Във „Вечната и святата” критиците обикновено подчертават порива към волност,копнежа по необвързаност,който обаче е само едната страна в по-широка концепция за битието,където са в равновесие свободата и дълга,крилете и корените.Но основната й творческа особеност е отвореността на сетивата и душата към цялото многообразие на видимия и отвъдния свят.Тя изразява индивидуалистичния патос на личността,но не като разрив м/у света и индивида,действителността и бляна,а като порив на индивида към овладяване на света,към жизнена хармония..За Багряна мечтата и блянът не са изконно,метафизически противопоставени на действителността,те са част от самата тази действителност.Жизнеността й не е „сляп” витализъм,тя е мъдро осмислена като една непрестанна подготовка за неминуемата човешка участ,която трябва да се приеме като природна необходимост.С пълноценното възприятие на живота тази поезия примирява и хармонизира конфликта м/у битие и бит.Тя сякаш изпълва битовата(външна)природна и предметна действителност с битийна одухотвореност,както и най-идеалните битийни пориви се изразяват у нея с конкретна опредметеност.

Пътешественическите мотиви преминават и в следващата книга-„Сърце човешко” от 1936г.В повечето случаи рисуваните картини не са специален предмет на изображение,а са повод,за да ни разкаже мислите,които природата е събудила,като в основата на нейното вълнение стоят не природните красоти,а  едно историческо самосъзнание и памет.При нея пейзажът не е цел,а средство за постигане на определени исторически и философски внушения.В стихосбирката има още една творба,която дава представа за еволюцията на любовния мотив в поезията на Багряна.Това е цикълът”Пенелопа на ХХ век”.След като в стихосбирката „Вечната и святата” Багряна се разбунтува с/у консервативните морални норми на обществото,които потискат и унищожават най-чистите пориви на жената,в „Пенелопа на ХХ век”нейният бунт разширява територията си и от бунт с/у еснафската ограниченост се превръща в бунт с/у една цивилизация,която отдалечава човека от неговото природно предназначение и земно щастие.Лирическата героиня стига до прозрението,че съвременната техническа цивилизация не носи щастие на човека.

След девети септември пише книгите”Контрапункти”(1972),”Светлосенки”(1977),”На брега на времето”(1982) тя намери път към нашата съвременност без да изменя на х-ната за нея развълнуваност и темперамент и без да измени на проблематиката,която я съпътства от първата книга-мястото на жената като любима,майка,родната земя с нейната история,пролетта и младостта,символи на мъдростта и вечния кръговрат в природата.Новата обществена обстановка,разкрепостила реално жената,разкри немислими някога перспективи и области за осъществяването й като равноправен член на обществото.Така бунтовните пориви на лирическата героиня от ранните книги сега разкриха истинския си смисъл.Едва сега тя разбра,че е копняла по романтиката на един живот,изпълнен със смели и дръзки дела,посветени на хората,дела,които красят човека и го извисяват душевно.Като цяло поезията на Багряна запази своята жизненост и привлекателност,своята естетическа актуалност.Тя защитаваше борбата на човека за право на живот и щастие под слънцето,видяна през очите на една жена.Тя беше бунт с/у застоя и ограничителността на буржоазното общество.Този бунт на жената е една от основните теми в нейната поезия,като най-характерното му превъплъщение е любовта.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG