Home Икономика Икономически модел Български

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономически модел Български ПДФ Печат Е-мейл

След Освобождението през 1878 г. България получила от Османската империя едно окаяно наследство в областта на индустрията. Повечето от същестувалите преди Освобождението индустриални предприятия били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 г. Единственото по-голямо доосвобожденстко индустриално предприятие,което останало да функционира и след войната,била държавната текстилна фабрика в Сливен.

Освобождаването на България от османско владичество не доведо веднага до ускорено развитие на местната фабрична индустрия.До средата на 90-те години на ХІХ в. Общата обстановка за развитие на местната капиталистическа индустрия не била особено благоприятна. Причините за това се криели в няколко посоки.

На първо място,следва да се отбележи временното стесняване на вътрешния пазар в новоосвободената страна вследствие населването на значителна част от мюсюлманската население. Разделянето на освободената част от българските земи в две съставки/ Княжество България и автономната Източна Румелия/ също пречело на формираннето на национален вътрешен пазар.Значителна част от наличните средства и текущите доходи на бългрското селско население през 80-те и отчасти през 90-те години се насочила към изкупуване земите на едри османски земевладелци или на изселващото се мюсюлманско население и с това се ограничавала наличната потупателна сила за закупуване на индустриални или занаятчийски произведения. Положението се усложнявало още повече от това.че изкупуването на земите ставало до голяма степен чрез заеми от местни лихвари при много висока лихва.Реализираните в резултата на това доходи от страна на лихварите не се насочвали към разширяване на вътрешния пазар за местното индустриално производство.а с тях се увеличавал авансираният лихварски капитал или се доставяли луксозни вносни индустриални произведения,каквито местната индустрия още не произвеждала.

Сериозни затруднения създавала и тенденцията към относително и дори абсолютно спадане на цените на индустриалните произведения в Западна и Ценрална Европа в резултат на напредъка  на промишлената техника в световен мащаб. Монополистическите форми на капитализма тепърва започват да си пробиват път в най-развитите копиталистически страни и поради това още не били в състояние да задържат натиска на свободната конкуренция върху цените на индустриалните предриятие.

Специално в българските земи тези тенденции към спадане на цените на индустриалните произведения била подсилена и от поевтиняването на превоза на вноните чужди индустриални произведения до българския пазар вследствие намаляване на тарифите на редица европейски жп администрации през третата четвърт на ХІХ в. И особено през 70-те и 80-те години. Още по-голямо значение имало свързването на България с европейската жп мрежа през Сърбия. На 27. 07. 1888 г. На софийската гара пристигнал първият влад от Виена през Белград. Железопътрата връзка с Централна и западна Европа  засилила рразрушителната конкуренция на вносните европейски индустриални произведения,тъй като техният превоз до България станал по-евтин и по-бърз.Наистина до тогава австрийски и германски индустриални произведения се превозвали евтино до Дунава, но в крайна сметка доставянето  им до българския купувач във вътрешността на страната струвало скъпо поради използуването  на коларския транспорт на стоките от дунавските пристаница до местните търговски центрове. От края на 80-те години дори при вноса от Франция често се предпочитал жп транспорт  през Виена пред морския през Цариград или Варна.

На четвърто място следва да се отбележи ниските вносни мита,които България била принудена на запази като наследница на територия на Османската империя. По силата на Берлинския договор България била задължена да спазва сключените от Турция преди Освобождението търговски договори с европейските  държави,които предвиждали облагане на вносните стоки само с 8 %  адвалорно мито.Фактическият процент бил обаче по-нисък,тъй като митото се изчислявано не въз основа на действителните пазарни цени , а според специално установени твърди”договорни”цени за по-важните вносни артикули,/фиксирани в приложенията към търговските договори между Турция и капиталистическите държави/,които били обикновено с 30 до 50 процена по-ниски от текущите пазарни цени пред втората половина на ХІХ в. Поради това фактическото вносно мито възлизало само на 4-6 процента. Този режим бил валиден за 14 страни,които давали около 4/5 от вноса на България.

През 1883 г. била приета първата българска самостоятелна митническа тарифа на вносните стоки , които засягали обаче само съседните страни и държавите,които нямали сключен търговски договор с Турция.Тази тарифа в повечето случай предвиждала специфични мита,фактически по-големи от доготавашното 8-процентово мито,но това нямало практическо значение,тъй като вносът на конкурентни индустриални произведения идвал от страни извън тези 14 страни с ниски мита. Въведено било и допълнително облагане на всички вносни стоки с особен полупроцентов ”сбор” за поддържане на пристанищата,но митническите постановления на Берлинския договор все пак не могли да бъдат отменени.Едва в края на 80-те години условията за развитие на местната капиталистичека индустрия започнали да се променят постепенно в благоприятна насока. Сроковете на сключените от Турция през 1861-1862 г.търговски договори с по-големите европейски капиталистически страни изтичали през 1889 и 1890 г. и България започнала с тях преговори за сключване на самостоятелни митнически съглашения.Още през 1889 г. била сключена временна /в последствие ежегодно подновявана до 1894 г/ търговска спогодба с Англия,която влязла в сила от 1. 01. 1890 г. През 1890–1891г. били сключени аналогични спогодби и с Германия ,Швейцария,Франция,Италия,Белгия и Австро-Унгария /останалите държави се ползвали от клаузата за най-облгоприятстваната нация /.По силата на тази спогодби вносното мито било повишено от 8 на 10 процента от текущата пазарна цена плюс още 0,5 процента”митническа такса “.

Дори и с повишенията от 1890-1891 г. Равнището на вносните мита иставало сравнително ниско за изостанала страна като България.Такива мита не били в състояние да зад ържат  конкурентни натиск на по-евтините и по-качествени воски индустриални произведения. Местният  капитал все още нямал  необходимите финансови ресурси и техничеки и организационен опит за създаване на предприятия,които да бъдат в състояние да конкурират продекцията на по-подготвената европейска буржоазия.В много случаи малките мащаби на предприятията в България допълнително пречели за организирането на конкурентоспособно производство.Ниските вносни мита и вързването на България с европейската жп мрежа увеличили сумата на вноса на готови индустриални произведения от напредналите европейски страни.Наистина номенклатурата на българската външнотърговка статистика в края на ХІХ в. е още твърде уедрена и затруднява  по-подробния анализ на колличеството на вноса по отделни артикули.Но ако се направи опит за обособяване на сумата на вноса само на индустриалните произведения за масова консумация като конкуретна за местните занаяти продукция / без вноса на прмишлени суровини,хартия,каучукови изделия,горива,хранителни продукти и др./,се получават следните приблизителни резултати по петилетия:

1879-1885 г- средногодишно 38,5 млн.лв.

1886-1891 г           “                  49,5 млн.лв.

1891-1896 г.          “                  47,4 млн.лв.

1896-1900 г.          “                  44,4 млн.лв.

Проличава значителното увеличавване на вноса на конкурентни чужди промишлени произведения от  втората половина на 80-те години въпреки тенденцията към спадане на цените потова време. Като допълнителен негативен фактор следва да се упомене обстоятелството ,че лихвеният процзент в страната бил много по-висок от евентуалната печалба,която би могло да реализира при такава обстановка едно прилично организирано индустриално предприятие.Поради това през 80-те и 90-те години вече натрупаните в страната по различни начини капитали се насочили предимно към лихварството и търговията и отбягвали влагане в индустрията.

Важна пречка било отсъствеито на модерна банкова системав страната,която да бъде в състояние да предложи на канддатите за индустриалци при приемливи условия необходимият им основен или оборотен капитал / ако собственият такъв е недостатъчен /.Скъпият лихваски кредит не можел да бъде използван при създаване на индустриални предприятия.

Лапсвала и ясна и настойчива насърчителна политика от страна на буржоазната държава,която да примами част от наличните в страната капитали към развитие на индустрията.

От не по-малко значение било и обстоятелството , че в страната от начало въобще се чувствал недостиг на значими по размер индивидуални капитали.Мащабите на първоначалното натрупване на капитал в българските земи до Освобождението не отговаряли на изискванията за създаване на едно средно дори за местните условия индустриално предприятие.В навечерието на Освобождението за богати търговци и занаятчии се смятали хора с паричен капитал от няколко десетки хиляди гроша.

До Освобождението българите с капитал повече от 1 млн.гроша били само четирима,от които двама загубли по-голямата част от капитала си по време на Освободителната война.Тази война разорила и много търговци,лихвари,чорбаджии и др. Поради нанесените им материални щети,невъзможността да се съберат вземания от избягали или разорени турци,враждебните действия на местната беднота и др.Поради това първоначалното натрупване на капитала от навечерието на Освобождението не итрало голяма роля за формирането на промишленана буржоазия в България след Освобождението. От общо 279 по - богати български фамилии в навечерието на Освобождението Цариград , Свищов , Копривщица , Карлово , Клисура,Габрово,Котел , Елена , Враца и Бургас,след 1878г. са останали да фигурират като по-забележими представители на търговско-промишлената буржоазия в страната само 64 имена.Случаите когато доосвобожденски заможни търговци и занаятчии направо се превърнали в промишлени капиталисти след Освобождението,не са много на брой.В Казанлък през 1878 г. била открита фабрика за шишета от Киряк Михайлов и Дим.Иванов, ав София била създадена спиртната фабрика на Серафиди /няколко години по-късно и двете фалирали/. През 1880 г. в Сливен била създадена текстилна фабрика на Саръиванов,Кювлиев и Попович. През 1881 г.  били открити  кожарската фабрика Матесич  Елеч и в Русе,няколко тютюневи фабрики/на бр. Сребърникови в Самоков, на К.Авгиридис във Варна и др./както и фабриката за пашкули на А.Шопов и съдружие вСтанимака/Асеновград/. През 1882 г. била открита текстилната фабрика на Ив.К.Калпазанов в Габрово и на Ст.Стефанов в Сливен,през 1886 г. – текстилната фабрика “Бъдещност” в Самоков и т.н.

Създадени били и няколко предприятия с чужд капитал.Например през 1880 г. английският капиталист Плучи създал плетачна работилница в Пловдив,която впоследствие се разширила като малко индустриално предприятие,което просъществувало до Балканската война. През 1881 г.  френският капиталист ИПОЛИТ Бержие успял да се сдобие с първата индустриална концесия в България и рез есента на 1882 г. построил спиртна фабрика край Соэия.Капиталът на фабриката възлизал на 1 000 000 франка ,от които 800 000 били на френски капиталисти начело с Banque maritime – Париж,у и 200 000 – на българския капиталист Иван Хаджиеннов/Адженов/.Фабриката обаче не отговаряла на нагажирания капитал.Бержие бил принуден да разходва ¼ от капитала за… подкупи на министри.Все пак фабриката тогава била едно от първите по-големи индустриални предприятия  около 40 работници.Пак през 1881 г. в Пловдив била основана спортна фабрика от гръцкия подаик Яни Петракиди,а през 1882 г. в Пловдив и от А.Бомонти,която имала около 20 работници и 400 000 лв. Капитал. През 1883 г. с австрийски капитали  София била основана и железарската фабрика от Август Шедеви,а през 1884 г. – и бирената фабрика на чеха  Богдан Прошек,която бързо израснала като средно по големина и с модерна техника промишлено предприятие. В София по-късно била основана от австриеца Жюл Вайс мелница,която отначало  се движела с вода.Към края на 80-те години била преустроена на парен двигател и се превърнала в едно значително за  тогавашните мащаби предприятие.По същото време Жюл Вайс простроил мелница и в Самоков, а австрийският капиталист Лудвиг Партел –голямата моторна мелника в Подуяне с капитал 230 000 франка.Били направени и други опити за построяване на индустриални предприятия от жчужди капиталисти,уно без конретни резултати.

В резултат на всичко това през 1887 г. в страната имало вече 36 парни и водни мелници,23 малки тютюневи фабрики,10 бирени ,5 спирни,5 текстилни,8 кожарски, 3 сапунени,1 бояджийска и 1 циментова , или общо 92 фабрики на преработвателната индустрия.Според Ив. Каросеров, който очевидно има предвид само по-едрите предприятия, за  времето от 1880 до 1884 г- са били основани 23 индустриални предприятия от 1885 –до 1889-33 , а през 1890-1894 г –54 предприятия , или общо до 1894 г. били открити 130 фаб ики,много от които обаче впоследствие  прекратили своята работа. Според неофициалната анкетта на Д.М. Яблански/проведеначрез подчинените му местни касиери на земеделските каси/доо 1894 г. били създадени 72 по-едри индустриални предприятия, а в началото на 1901 г. в страната вече имало общо 103 предприятия с 4746 работници и 19.81 млн. Лв. Основен  капитал,вложен  машини исгради.Наред стях съществували и 236 по-дребтни предпприятия с 2723 работници и 5.82 млн.лв. оновен капитал.На първо място по численост според тази анкета били мелниците,следвани от тектилните фабрики,фабриките за спортни напитки,керамичните фабрики и т.н. . Но дори и по последните години на Х/Х в. Повечето фабрики в страната фактичеки представлявали дребни предприятия от полузанаятчийски тип с по десетина работници.

През първите десетилетия след Освобождението било положено началото и на добивната  индустрия.Още през 1879 г- бела открита ттървата ддържавка каменовъглена мина в с-Мошино,,Софийско,където от 1874 г. турските власти копаели въглища за набдяване на София.Мината била отдавана от държавата под наем на частни капиталисти до 1893 г.,когато била закрита.През 1891 г. били започнати системни проучвания икили гр.Перник и бил издаден порвият Закон за мините,съгласно ккойто държавата си запазила  изключителното право за дирене и иксплоатиране наа каменовъглените  находиша във Владайско-Мошинско-Пернишкия басей.През втората половина на 90-те  от Държавната мина в Перник били извадени вече 84.9 т. Въглища,като през 1900 г.  производството бързо се увеличило на 120 514 т. За експлоатация на останалите поддземни богатства на страната  била възприета системата за предоставяне на частни концесии. Първите часни каменовъглени мини се появили през 1892 г.- ,като през 1900 г. производството им достигнало до 2593 т. До 1899 г. вкл. Били издадени и 271 разрешения за търсене на рруди.

Въпреки направените крачки наред до последните години на Х/Х в. България била далеч по изостанала по степен на индустриално развитие в сравнение с ед(вропейските капиталитически срани.Относителния брой на заетите работници в добивната и преработваелната индустрия в България икили 6 хил-души/ тогава възлизал едва на 0,18 % от общото население на страната срещу 12-15 % в Англия,Германия и Франция, 6% в Австро-Унгария и .т.н.

Периодът от Освобождението до края на Х/Х в. Бил съдбовен за голяма част от заварените самостоятелни занаятчии.Под натика на растящата външна и вътрешна конкуренция много от тях бързо се разорили и се влели в  редиците на формиращата се рабоническа  класа.Например в Самоков от 456 през 1875 г. занаятчисйски дюкяна в 6 по-важни бранша на занаятчийското произвводство до 1888 г. истаннали само  58,в Стара Загора – от 439 само 86,В Казанлък – от 149 само 65,и т.н. Подробният аннализ на изходните данни от пеброяванията на населението в Княжество България през 1880 и 1884 г. разкрива, че общият брой на занаятчиите е намалял от 64 на 32.9 хил.души/за Източна Румелия няма данни/. До средата на 90-те години обаче броят на занаятчиите започнал отново да расте поради развитието на редица нови клонове на зааятчийското производство,които не чувствували  конкуренцията на едрото фабрично производство или даже били породени от него/занаятчии,обслужващи комунално битовите нужди на градското население,майстори,обслужващи новата техника и пр./Това увеличение се дължало от части и на стремежа на голяма  част  оот рразоряващата се селска беднота да намери ново препитание като б(дребни стокопроизводители в друг отрасъл, след като развиващите се капиталистически предприятия в селското стопанство и индустрията далеч не могли да погълнат ;цялото пролетаризиращо се население. Само за времето от 1888 г.  до 1893 г. броят на самостоятелните  занаятчии се уввелличил от 68458 на 76773 души, а на занаятчийските работници и помощници -  от 81645 на 105 151 души

Този наплив към занаятите довел обаче до своеобразно занаятчийско свръхпроизводство,което се почувствувало особено отчетливо по време на кризата през последните години на Х/Х вм.Голяма част от новоустроилите за занаятчии били принудени да напуснат  дребното стоково производство,а много от останалите самостоятелни занаятчии рязко намалили броя на воите работници.Поради това /по данни на официалните преброявания/броят на занаятчиите от 76773 самостоятелни майстори и 105151  работници и помощници бързо се намалил на 75740 майстори и 53252 работници и помощници през 1900 г.

Еснафските организации след Освобожнението окончателно загубили своето начение и се разпаднали  въпреки опитите от страна на буржоазната държава със Закона на уредба на еснафите от 1898 г. да ги закрепи по изкуствен път.

Под ударите на фабрината конкуренция бързо западали и работещата за пазара домашна промишленост и разпръснатта манифактура в някои браншове на текстилното производство. Например според доклада на пловдивския окръжен управител рез отчетната 1887-1888 г. в окръга бири произведени 860000 тона гайтан/в Карловска околия /, докато преди  освобожденето се изработвали по 1 600 000 топа. Налличните чаркове за тайтан според тези данни възлизали на 600 през 1888 г. срещу  2000 преди Освобождението. В Габрово според Т.Васильов  през 1888 г. имало 627 гайтанджийски чарка,които произвели  1 200 060 топа гайтан,срещу 2000 чарка с годишно призводство над 2 500 000 топа преди Освобождението. През първата половина на 90-те години ръчното производство на гайтан съвсем намаляло,тъй като вече не можело да издържа на конкуренцията на фабричното производство.Не по-малко рязко се намалило ножарското производство в с.Шипка и в Габровско.Към края на 80-те години напълно изчезнала домашната промишленост за производство на шаяк  в Родопите/макар че през  1883 г. в Пловдивски окръг тя давала все още по 140 000 лакътя шаяк годишно. Спрели окончателно своята работа и маданите  в Самоков,изпитали ударите на конкуренцията на австрийското и английското желязо. Около Кръстец покрай Марица до 1880 г. имало четили мадана за желязна руда, от които през 1882 г. останал да работи само един, а след това и той бил принуден да преустанови своята работа.

Разпадането на старите занаяти и домшната промишленост под влияние на фабричната конкуренция не минало гладко. През 1883 г. в опот и Карлово се стигнало до стихиен бунт на местните редачки рещу вноса на фабрична преда. Източнорумелийското правителство  изпратило комисия за проучване на въпроса, която излязла  с компромината препоръка да се усъвършенствуват съществуващите   чекръци за предене, да се възтанови местният гайтанджийски еснаф ,но да се създаде и едно местно търговско индустриално дружество.Аналогични вълнения имало през 1882 г. при откриването на текстилната фабрика на Ив.К.Калпазанов в Габрово.

Гранизата между Х/Х и ХХ в е един от вододелите в развитието на капиталистическата индустрия в България. Редица параметри са икономическата обстановка  в страната се изменили чувствително и дали повече простор за развитието на фабричната индустрия,която за времето от последните години на Х/Х в. До Първата световна вона отбелязала чувствителен напредък .Увеличил се броя на индустриалните предприятия и обемът на промишлената продукция.Поради нередовната ежегодна  индустриална  статистика са налице обаче само сведения от индустриалните анкети през 1904 и 1909 г- ,както ирезултатите от обработка на годишните отчети  на насърчаваните от държавата предприятия са твърде  откъслечни по години, но все пак очертават достатъчно яно темповете на капиталистическата индустриализация на сраната до Балканската война:

Основни показатели на индустрията през 1894-1912г.

година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съществували с други индустриални предприятия ,които не били насърчавани от буржоазната държава и не са включени в данните поради по-малките им мащаби/по малко от 10 заети работници средногодишно и по-малко то 20 000зл.лв. вложен основен капитал/или поради това че спадаби към индустриални браншове,които не се ползували от държавно покровителсво – например тютюневата индустрия и др. Според Д.М.Яблански приз 1900 г. е иваро 236 такива предприятия с 2723 работници. През 1912 г. броят на заетите работници в ненасърчаваните индустриални редприятия по наша оценка е възлизал на 4000 души. Общият брой на работниците в асърчаваните и ненасърчаваните индустриални предприятия през 1912 г. достигнал до 19 500 души,  а сумата  на вложенишя капитал – до 119 млн.лв. срещу само 25,6 млн.лв.( през  1900 г.

Аналлизът на тази данни показва, че през първото десетилетие на ХХ в. Темповете на създаване на индустриални предприятия и на увеличаване на преработвателното индустриално производство в бържоазна България били поне 4 пъти по-бързи,отколкото през периода от Освобождението до края на Х/Х в.

Развила се и добивната индустрия.За времето от 1892 до 1911 г. били издадени 2920 позволителни за търсене на подземни богатства,повечето от които обаче не постигнали практичеки резултати.След проучванита били  разрешени 49 концесии за добив на полезни изкопаеми, от които през 1911 г. се експлоатирали само 24. От тях 16 били за добив на каменни въглища,3 – за медни руди, 3 – за оловно цикови руди, 1-  за оловни рруди и 1 – за талк. Всички тези концесии започнали да функционират след 1900 г. Това показва, че в добивната индустрия по-бързото развитие започнало след 1900 г.

Приведдените данни позволяват да се изчислят средните темпове на развитие на индустрията през последните години на Х/Х в.доо войните от 1912-1918 г. За времето от 1894 до 1904 г. липсват данни за сумата на годишното производство на по-едритенасърчавани индустриални предприятия и поради това следва да се изхожда от нарастването на броя на заетите работници/при предположение,  че годишното производство е нараствало приблизително успоредна на увеличаването на числеността на заетата работна ръка /.Редзултатите в табл.1.1 свидетелствуват за увеличаване броя на заетите работници рез 1904 г. със 103 % спрямо 1894 г. Ако се п риеме, че и нарстването на продукцията е ибло в съката степен, се получава като краен резултат среден прираст на физическия обем на продукцията за периода 1894 – 1904 г. по 7.8 % годишно. Може да се възрази на това, тъй като   през периода оновният капитал е нараствал  в по голяма степен /с 226 %/ от броя на заетите работници. Но това не може да се приеме като пряко указание и за степента на увеличаване обема на индустриалното производство,тъй като през втората половина на 90-те години на Х/Х в- и в началото на ХХ в. Редица кожарски,текстилни и други предприятия са въвели нова машини за частично заменяне на ръчния руд, без това да е означавало и някакво чувствително  увеличаване на производството. Освен това и някои по-големи тогавашни мелници поради ограничеността и несигурността на разполагаемите водни ресурси преминали от водна тяга към парни или с вътрешно горене двигатели, което също  водело до нарастване с,умата на вложения основен капитал, без да се увеличава производството.

За  периода 1904 – 1911 г. има конкретни сведени за сумата на годишната продукция за няколко медини години. В този случай обаче следвада се вземе под внимание и запоналото от първитегодини на ХХ в и особено откъм 1903 – 1904 г. покачване на равнището на щените в България,което налага да се прави разлика между номинално и реално нарстване насумата  на продукцията.Резултатите по подпериоди се очертават,както следва :1904-1907г     1907-1909 г          1909-1911 г

Нарастване на номиналната

Сума на годишната продукция       27 %           89 %                     56 %

Покачване на цените/средно/         19 %             6,7%                   7,6 %

Реално нарастване обема на

Продукцията                                       7 %          77 %                      45 %

Срреден годишен прираст на

На обема на прродукцията             2,3 %           35,5%                  20,5%

При това положение се получава среден годишен прираст за периода 1904 – 1911 г. по 17.4 В този сравнителни висок среден прираст няма нищо извънредно,след като се има предви, че всяка изостанала страна в начлото на свота индусриализация по лесно постига високи темпове на развтие. Все пак този резултат превидава двойно  получените от М.Лупу за Румъния 8.4 % средно за 1901-1913 г.

Получените въз основа на табл. 1.1 резултати в съчетание/само за годините без сведения за насърчаваната индустрия/ с наличните изследвания относно сумата на капиталните вложения в  промишлеността по години дават като резултат следния индекс на обема на индусриалната продукция на страната при база 1894г.= 100 :

1894г. – 100                            1904г.- 203

1895г. – 110                            1905г.- 207

1896г. – 118                            1906г.–212

1897г. – 133                            1907г.–216

1898г. – 142                            1908г.–295

1899г. – 153                            1909г.–381

1900г. – 155                            1910г.–475

1901г. – 166                            1911г.–550

1902г. – 178                            1912г.–510

1903г. – 190

Причините за ускоряване темповете на развитие на капиталистическата индустрия през последнте тодини на Х/Х в. Следва да се търсят вняклко посоки.

Първо, свързаното с развитието на капитализма разрастване на вътрешния пазар при условията на развитието на стоковото производство,потепенната специализация на селското стопанство,разрастването на стокообмена между града и селото,пролетаризирането на значителтна част от населението и др. Немалка роля в тазинасока играемо и общото увеличаване броя на населението

Населението на страната по-бързо се увеличава след рая на 90-те години на Х/Х в. От  по-особено значене за нарастването на вътрешния пазар било увеличението н градското население,което за времето от 1880 до 1910 г. нарастнало от 543 на 829 хил.души. Наистина на пръв  поглед относителният дял на градскотонаселение в цялото население на страната не се изменил същестено,но това се държало на западането на подбалканските градове и на други доосвобожденски центрове на разоряващото се занаятчийсство.Ако се изключат тези  западащи малки градове с доста остатъци  от селския бит,населението  само на 13 развиващи се по големи  градове на страната през сщия период нараснало от 117 на 236 хил.души,или  от 4.2  на 6.4 %.-Най голямо нарастване  отбелязва  София /от 25 – на  102 хил.жители/.

За разлика от селското население,което все още задоволявало по-голямата част от нуждите си  рез собствено производство на хранителни продукти,текстилни материали, цървули и др.,градското население било добър купувач на индустриални произведения. Развитието на градовете била свързано  и с нужда от значителни  количества строителни материали,което също дало тласък за  създаване на някои нови клонове на капиталистическата индустрия.Например голямата керабична фабрика”Изиза” в Новоселци/Елин Пелин/възниквала тогава главно във връзка с канализаията и уличния паваж на София.

Строителството на железопътни линии, пристанища,шосета,мостове и т.н. също обуславяло търсене на значителни количества хидравлична вар, цимент,тухли и други строителни материали,което довело до създаването на редица керамични,циментови тухларски и други предприятия. От друга страна ,изграждането на железопътната и шосейната мрежа в страната улеснявало продажбата на местните земеделки произведения на вътрешния и на външния пазар и с това спомогнало за увеличаване на покупателната сила населското население и за разширяването на вътрешния пазар,Промените в бита на населението/особено  на градското население/също дали тласък за   увеличаване консумацията на индустриални произведения.

Поради всичко това кондумацията на индустриални произведения нараствала с по-бързи темпове от общото увеличаване на нселението на страната.

Важно условие за ускореното развитие на капиталистическата индустрия била натрупването на капитали, за което бил необходим известен акумулационен период. Българската промишлена буржоазия  през периода до Балканскта война била до голяма степен новосформирана класа,коята в повечето случаи не разчитала на богатството, натрупано от преди Освобождението. Повечето от представителите на промишлената буржоазия в България  в навечерието на Балканската война  се били издигнали  след Освобождението. Наистина някои от тях произхождали пряко или косвено от стари по-заможни  фамилии,но капиталите им били  акумулирни по принцип едва в края на Х/Х в. Или през 900-те години. Други израстнали като капиталисти постепенно от обикновеи занаятчии,чираци и дюкянски слуги. В основни лини това важи и за търговския слой на буржоазията, който често не бил ясно ограничен от промишлената буржоазия поради преплитане на търговската дейност с производствената. Главни пътища за натрупване на капитали  през 80-те и 90-те години на Х/Х в. Били лихварството,предприемачеството при държавни строежи и доставк, търговията/особено с вносни стоки и с експортни земеделски произведения/ и др. Голяма роля  играело исамото капиталистическо натрупване  при повишената норма на печалбата на промишления капитал. Например фабрикатана Иван Калпазанов в Габрово започнала дейността си приз 1882 г. с капитал  около 90 хил.лв. и 12 работници, а на 1 01 1896 г. – 483026 хил. Зл.лв. и над 100 заети работници. Това показва, че за тринадесет години къпиталът е нараснал 5 пети, или редно с по 33 % годишно. През 1896 г. ппечалбата на фабриката възлизала на 83 457 лв. Или 18 % откапитала, а през 1897 – 112 321 лв. Или 24.3 %. Подобен е бил случаят и с първата вълненотекстилна фабрика в София,която започнала дейността си през 1904 г. като малко предприятие с няколко стана и до 1912 г.бързо се преврнала в значителни индустриално заведение.Разбирасе ,трудно може да се намери някакъв преломен монет на натрупвнето на капитали в България в рая на Х/Х в. И началото  на ХХв.Но безспорно е, че е било необходимо това натрупване да дотигне  до определен размер, за да  създаде условия за по-бързо развитие на капиталистическата индусрия.Трета важна  предпотава за ускореноо равитие на капиталистическата  индустрия от края на Х/Х в. Нататък били промените в митничеката политика на буржоазна България.Положението в тази насока започнало да се измеря по-съществено именно през втората половена на 90-те години. От 1895 г. по силата на сключените нови търговски спогодби вноното мито било повишено на 10.5 %. През 1897 г. то било увеличено формално до 14 %,но бил въведен  принципът на диференцирано облагане на вносните стоки. С чисто  фискално мито от 8 % се облагали машините,готовите  произведения и суровините,които не се произвеждали в България. С 10-10.5 % се облагали полуфабрикатите,каменните въглища, с 12 % - луксозните поизведения и някои  произвеждани в България артикли/нариме вълнени платове,керемиди и др/. С мита от 16 до 25 % били  облагани известен брой  индустиални роизведения,чието местно   производство трябвало да бъде специално покровителствувано- например гьон,кожени издели,спирт,напитки,свещи сапун захар вълнени изделия и др. За известен брой артикули/обувки ,готови дрехи,сол,взривни вещества/били установени твърди специфични мита в златни левове,които фактически  се равнявали на 27 – 60 % отцената на стоките. По тозиначин договорната тарифа от 1897 г. фактичски въвела протекцианизма в митническата политика на България. Устонжвиното мштншчиско борширо в зощшто но мистнжтж шндестршолнж пржшзвждствж бшло вичи джсто вшсжко. Тяв съчетание с по-ниската цена на работната сила в България вече  била  в състояние да преодолее конкуренцията на фабричната индустрия в нап р едналите европейски капиталистически държави,които иначе превъзхождали мългарската индустрия с по-добра техника и организация на производството.

През 1904 г. Народното събрание приемо нова митничека тарифа за вносните стоки, в която бил утвърден принципът на облагане само със специфични мита.В повечето случаи новата тари а фактически редвидала мита,по-високи от доготавашните. Установената от закона обща митническа тарифа била в много случаи заобикалян чрез установяването на автономни мита в търговски договор между България и отделни капиталистически страни, но въпреки това средното митническо  облагане на вноса/без стоките,освободени  от мито по силата на особени закони/се увеличило    от 14.4 –15.6 % през 1900-1904 г. на 21-21.9 % през 1905-1910 г. Пр ез 1911 г. било прието изменение на митническата тарифа за вносни токи, по силата  на което били намалени или премахнати вносните мита на  радица промишлени суровини.

Всичко това създало по-благоприяни условия за развитието на местната капиталистичека индустрия,която благодарение на митническата защита от страна нна буржоазната държава бавно измествала вносните произведения  и завоюввала постепенно вътрешния запар в страната .Наред  с това повишените мита давали възможност на местния промишлен капитал да продава по скъпо своито произведения на вътрешния за пад в страната и да реализира по този начин по-висока норма на печалбата. Това било обаче за сметка на народните маси,които били принудени  да купуват по-скъпо необходимите им индустриални произведения от местен и вносен произход.

Развитието на капиталистическата индустрия в страната от 1895 г. нататък се ускорявало от специално насърчително законодателство в полза на едрия промишлен капитал,което било по принци обсъждано още на състоялия се през  1892 г. търговско промишлен събор в Пловдив.Първият закон за насърчаване на местната индустрия бил приет през декември 1894 г. от Народното събрания,но влязъл  в сила през 1895 г. Той  предвиждал редица привилегии за капиталистическите индустриални предприятия,които получили правото на безмитен   внос на необходимите им машини и суровини/ако те не се произвеждат в страната/,безплатни държавни и общински места за построяване на предприятия,безплатно ползуване на държавни кариери и водна сила, освобождаване от преки данъци/специално от засягащите ги данък върху страдите и данък ввърхе  занятието/,намаление на превозните тарифи по БДЖ, с 35 % спрямо минималните превозни тксти, предпочитание на производството на насърчаваните предприятия при државни доставки на търг,дори и когато то е до 15 % по-скъпо от внодното  конкурентно производство,право на получаване на концесия заза производството на даден артикул в определен район  за срок от 10 до 30 години и др. Срокът  на действане на закона  от  1895 г. бил уж само за 10 години ,но бил продължен  аналогичните закони от 1905 и 1909 г.. През 1897 г. бил приет и Закон за задължителното носене на естни дрехи и обувки,но той нямал  особено практическо значение и засягат фактически само униформеното облекло на войската и полицията.

Насърчителното законодателство  в полза на промишления капитал било за сметка н народните маси,тъй като  буржоазната държава се лишавала по този начин от значителни  бюджетни прихди и недостигът  се запълвал чрез увеличаване на данъци върху  трудещите се. То се отнасяло само за по-едрите промишлени предприятия с повече от 20 000 зл.лв. вложен основен капитал в машини и сгради или с повече от 10 заети работнизци през годината,но не важело за трудещите се занаятчии.Наистина законът от 1905 г. въвел деление на облагите на общи/валидни за всички промишелни заведения/ и специални/само за по едрите предприятия/, на фактически занаятчиите пак не можели да се ползуват от тях.

Законодателството за насърчаване на местната индусрия изиграла общо  взето,положителна роля,дколкото със своите облаги примамило част от наличните в страната капитали съм създаване на индустриални предприятия.То било обективно необходимо като “система за изкуствено фабрикуване на фабриканти” в едвна изстанала в икономическо отношение страна като буржоазна България до Балканската война. Но същевременно то8наред с повишените вносни мита/ възпитавало още младата българска буржоазия в дух на инертност и осигуреност. Българската промишлена буржоазия свикнала да работи само при условията на парниковия режим на силното държавно покровителство, без да бъде принуждавана да се бори с конкуренцията и съответно да подобрява техниката и организацията на    производството. Така се създавал един привилегирован,но в много случаи недостатъчно кадърен и инизиативен слой от стопански ръковводители дза капиталистическата иканамика на страната.

Известно значение за ускореното развитие на индустрията от края на Х/Х в. Имало и развитието на кредитната система в страната. Първоначално промишлените кпиталисти получавали кредит от Българската народна банка, но той бил недостатъчен. Те използували отчасти и редити от частни лихвари, но те не били изгодни поради високия им лихвен процент. Едва след създаването на големите чужди банки в България през 1903 – 1906 г. нуждата от индустриален кредит била по принцип задоволена/дейността на Българската търговска банка в тази насока от 1895 г. нататък била сравнително ограничена/. Наред с това конкуренцията от страна на оформящата се модерна банкова система в страната довела до известно намаляване на твърде високия до края на Х/Х в. Ливхвен процент поне в по-големите градове. По този начин се изменило и съотношението меду величината на лихвения процент и нормата на печалбата на промишления капитал. Наличните капитали вече не се насочвали толкова към лихварството,а към индустрията и търговията.

Голямо значение за развитието на капиталистическата индустрия в страната имало и изграждането на железопътната мрежа. Отначало липсата на евтин железопътен транспорт ограничавала много пласмента на продукцията на редица предприятия,тъй като превозът с волси и конски коли не само че не отговарял на мащабите на новите производителни сили но и бил много скъп. Например към последните години на Х/Х в. гАбровските фэабрики все още плащали превоз от Германия до Търново по 7 лв. За 100 кг. Товар,а само за разстоянието от Търново до Габрово/с коли/ - по 5-7 и дори до 20 лв. Бързото развитие на железопътната мрежа през периода 1890-1910 г. намалило много траспортните разходи до консуматора и позволило да се увеличи пласментът на индустриални произведения за масово потребление.

Известно положително значение за индустрията имало и организирането на елементарно професионално образование в страната. Неговото начало било поставено със създадените непосредствено следОсвобождението няколко занаятчиски училища. Впоследствие професионалното образование се разширило и през 1912 г. вече функционирали 24 занаятчийски и индустриално-технически професионални училища. През 1897-1898 г. били създадени и първите търговски гимназии в странат,като през 1912г. учебните заведения  оттози род достигнали до девет. По пози начин на промишления капитал били осигурени работници с елементарна  техническа квалификация,както и служители с търговско-счетоводни познания.

Споменатите до тук фактори довели до значително ускорени темпове на изграждане на капиталитическата фабрична индустрия в България от последните години на Х/Хв. Нататък и особено от 1904-1905 г. .Но мначението на тези эактори съвсем не трябва да се преувеличава.Увеличаването на индустриалната продукция/за насърчаваните предприятия/само за седем години от 32.7 на 122.5 млн.лв. или почти 4 пъти, било наистина известно постижение,но само относително на фона на нищожното по обем индустриално производство на страната по време на Освобождението и анемичните темпове на развитие на индустрията през 80-те и началото на 90-те години на Х/Хв. При такова изходно  положение не било тррудна да се постигне средно увеличаване на индустриалната продукция с по 55 % годишно. Но това съвсем  не означава ,че и по своите абсолютни показатели капиталистическата индустриализация на България до Балканската война е постигнала някакъв съществен резултат.

Каква е била степента на индустриализация на бур жоазна  България към 1911 г. личи от факта,че във всички индустриални предприятия тогава са бии заети само 19 500 работници,или едва 0.45 % от населението на страната, срещу 18% в Германия,17.2% във Франция,16.5% в Англия,11% в САЩ и т.н. През 1911 г- сумата на годишната промишлена продукция на България възлизала на 122.5% млн.лв.,или средно по 28.3 зл.лв./фраанка/ на човек от населението,докато  в САЩ през 1909 г. стойността на индустриалната продукция възлизала на 19 945 млн. Долара при население на страната 91.97 млн.души,или средно по 217 долара/1128 зл.лв./ на човек от населението. Това показва,че  по степен на индустриализация бържоазна България била  35-40 пъти по изостанала от напредналите капиталистически държави. Изоставане потози показател било налице дори и спрямо някои балкански страни и тогава още несамостоятелни облати. Например към 192г. преизчислената в златни френски  эранкове сума на падащата се средно на човек  от населението обща промишлена продукция в Трансилвания е 116 франка, в Словения 91,в Румъния 80 и в Хърватско 67 франка.Само резултатът за Сърбия/24 франка средно на човек от населението,Гърция и владяната тогава от Турция част от Балканския п-в са под равнището на България,но  това не е особено утешение.Отрасловата структура на капиталистическата индустрия в България до Първата световка война също била изосттанала,което се доказва от подчертаното преобладавенна отраслите на леката промишленост.Тези  отрасли не били особено капиталоемки,отличавали се с по бърз оборот на капитала и обещавали по висока норма на печалбата. Отрасловата структура на индустрията на страната към 1912 г. били следните :

Годишна продукция,              процент

Млн. Лв.

Добивна индустрия                                    5.17                            4.5

Преработвателна индустрия                 109.91                           95.5

Хранително вкудова индустрия              63.05                           55.0

Текстилна индустрия                                22.77                           19.8

Металообработваща индустрия                 6.77                             5.9

Кожарска индустрия                                    6.23                             5.4

Произв.на строителни материали               4.13                            3.6

Химическа индустрия                                   3.43                           3.0

Елестродобивна индустрия                          1.37                           1.1

Дървопреработвателна индустприя            1.29                           1.1

Хартиена индустрия                                      0.77                          0.6

През 1912 г. само хранително вкусовата и ткстилната промишленост са давали ¾ от обема на тогавашната промишлена продукция на страната(. Делът на леката индустрия бе 89% срещу 41% в САЩ и 43% в Германия. Наистина може да се възрази, че при тогавашните условия такава отраслова структура  на производството е била въобще  ххарактерна за началния етап на индустриализация на всички по изостанали в икономическо отношение страни. Трябва  да се има предвид обаче, че в България тази едностраннчивост на отрасловата структура бе много по подчертана,отколкото в  някои други страни  със сходно на нейнотор авнище. Например в Румъния поданни за 1915 г. относителния дял на хранително вкусовата и текстилната индустрия е възлизал само на 46.2 % от общата промишлена продукция.

Отначало местната индустрия се развивала изключително за метка на български капитали,организирани предимно  във формата на събирателни дружества и еднолични фирми/ролята на акционе ните дружества в индустрията започнала да нараства едва след 1897-1900 г./От 1895г- се засилила роникването на чежди капитали в индустрията.Само през 1895-1897г. били дадени десет концесии за създаване на индустриални предприятия с чужд капитал /за  захарни  фабрики в Пловдивки,Софийски и Бургаски окръг, за фабрика за вагони и машини в Дряново, за каменни въглища в Тревненския  балкан , за производство на туткал и сапуни в Югозападна България ,за производство на кибрит и др./ , но чуждите капиталисти не бързали  с тяхното реализиране.

През периода 1899-1901 г. била създадена с френско белгийски капитали кибритената фабрика в Костенец.През 1899-1900 г. Бло организирано белгийското концесионно предприятие за електрическото осветление и за трамваите на Соия,което построило първата хидроцентрала при Панчарево.През 1898г. Били открити софийската захарна фабрика с австрийски капитали и памукотекстилнат афабрика”Принц Борис”във Варна с английски капитали, а през 1899 г. Мина Плакалница/собственост на Т.Маврокордато/ и мината на фреския капиталист Огюст де Сер в местността  Кръстец в Тревннския балкан. Към края на 90-те години били основани и няколко по малки индустриални предприятия с чужд капитал – например бирената фабрика на австрийския капиталист МорицРат в Пловдив, бирената фабрика на австриеца Хавман и на Малотин в Лом,керамичната фабрика на италианския капиталист Луциани в Пловдив,бирените фабрики на В.Олингер във Видин и немеца Хаберман в Русе,железарското предприятие на немеца Белман в Русе и др.

През 1900г. Според индустриалната анкета на Д.М.Яблански общата сума на учстията на чужди капитали в промишлени предприятия възлизала на 5.32 млн.лв. или 26.8% от сумата на вложения в насърчаваните индустриални предприятия основен капитал.

През периода 1900-1915 г. Били исновани още редица индустриални предприятия с чужди капитали.Чужд капитал участвувал и в “Съединени тютюневи фабрики”в Пловдив,което дружебство било образувано в рая на 90-те години в резултат на обединяването на редица тютюневи фабрики в странта и при участието и на френско-белгийски капитали/особено след увеличаването на капитала на дружеството рез 1911г./

Съгласно индустриалнат анкета през 1909г. Участието на чужди капитали в промишлени предприятия възлизало  на 14.6 млн.лв или на 22%от сумата на вложения основен капитал и насърчаваната индустрия.През 1912г. Тази сума била вече удвоена  поради полагане началото на няколко големи нови предприятия с чужд капитал/концесиите за построяване на три захарни фабрики,една корабостроителница и др.,макар и тяхното окончателно изграждане да било забавено от Балканската война/.Най-голямо било участието на белгийския капитал в индустрията в навечерието на Балканската война.

По-големите и трайни индустриални предприятия с чужд ксапитал били създадени едва през първите десет години на ХХ в. И особено през 1905-1912г. ,т.е. едва след като на капиталистическата индустрия в страната била осигурена твърде висока норма на печалба в резултат на редица привилегии и митническата протекция. Именно тази висока норма на печалбата привличала чуждия капитал в България. При това трябва да се подчертае,че предприятията с чужд капитал в страната обикновено реализирали значително по висока норма на печалбата от останалите насърчавани предприятия с български капитали,тъй като били с по големи мащаби,имали по-добра и нова техника и по-добра организация на производството.Например концесионното белгиско предприятие за електрическото осветлиние на Софияреализирало през 1909г-1914г. Печалби от 21 до 37 % годишно, пловдивската захарна фабрика 24-29% и т.н.,докато нормата на печалбата на редприятията с български капитали била около 15%.И все пак монополистическият капитал от империалистическите държави не проявявал особен интерес към преработвателната индустрия в България и се насочвал повече към сферата на обръщението.

През периода от последните години на Х/Х в. до Балканската война процесът на бързо развиване на голяма част от самостоятелните занаятчии при увеличаване на средния брой на работниците в занаятчийските работилници продължил./вж.табл.1.2/

Т А Б Л И Ц А  1.2

Заети лица в  занаятите

Показатели                               1892г.       1900г.       1905г.      1910г.

Самостоятелни занаятчии        73336       72740        63841        61599

Техни семейни помощници      65500       14540        15982        12167

Работници при занаятчии          33898       33712        41966        61435

Среден брой на работници на

Един самостоятелен занаятчия    0.46          0.53           0.57           0.99

Данните от табл.1.2 свидетелствуват и за известна концентрация на производството  сред  занаятчиите след 1900г. ,когато особено в обущарския бранш възникнали редица по едри занаятчийски работилници с по 10 – 20 заети работници.Подобно явление, макар и в по малки мащаби,се наблюдавало и в шивачеството,железарството и др. Някои отсобствениците н атакива по-едри работилници постепенно се превръщали в индустриални/например предприятието за производство на железни каси на Ив.Бурджев в Плевен/.През разглеждания период били ликвидирани остатъците от домашната промишленост в България.Все още практикуваното доначалото на 90-те години/макар ив ограничени мащаби/плетене на гайтан по домовете,изготвяне на ножарски изделия и др. Било вече напълно изместеноот фабричното производство. Към началото на 90-те години някои текстилни фабрики раздали преда на тъкачки по домовете, но по-късно тази практика била изоставена,тъй като производството на тъкачните фабрики се увеличило и вече никой не търсел грубите шаеци на домашната промишленост. Към 1892г. Само за ф абриката на Иван  К.Калпазанов в Габрово тъчали платове на по-малко от 500 домашни тъкачки,но към 1897 г.в целия Габровски край имало общо само  250 такива тъкачки, а към 1903 г. – нито една .

 

WWW.POCHIVKA.ORG