Home Икономика Икономически модел Британски

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономически модел Британски ПДФ Печат Е-мейл

I. Кратко описание на страната

Великобритания е родина на класически развилия се капитализъм в световната икономика. Още през 17 век тя се първостепенна икономическа, военна сила и колониална империя. Между 18 и 20 век британската корона е водила около 100 войни с цел заграбване на територии и богатства. В наше време Великобритания заема по- голяма част от Британските острови, разположени около северозападното крайбрежие на европейския континент. Включва: о-в Великобритания, североизточната част на о-в Ирландия, островите Шетлъндски, Хебридски, Ангълси, Мен, Уайт, Оркнейски, Нормандските и много по- малки острови. Състои се от четири историко-географски провинции: Англия- основно ядро на държавата; Уелс Шотландия и Северна Ирландия.

Великобритания е парламентарна монархия, като държавен глава е краля. Върховната законодателна власт се упражнява от монарха и от парламента, който включва Камара на лордовете и Камара на общините. Изпълнителната власт принадлежи на  правителството, образувано от членовете на партията, разполагаща с мнозинство в камарата на общините.  Правораздаващата власт се осъществява чрез сложна съдебна система, чиито звена по места се различават. Към по- висшите съдебни инстанции спадат: Кралският съд, Висшият съд, Върховния апелативен съд, а за Шотландия Сесионният съд.  Последна, най- висша инстанция е Камарата на лордовете.

II. Анализ на икономическата структура на Великобритания. Приватизационен модел

Великобритания е високо развита индустриална държава с интензивно селско стопанство. Голямата икономическа криза в капиталовия свят през 1974-1975г. се отрази тежко върху икономиката й, доведе до значително намаляване обема на промишленото производство, на капиталовложенията и потребителското търсене, до бурно развитие на информационните процеси, до небивал дефицит в платежния и търговския баланс, до увеличаване на безработицата.

Британския модел в областта на приватизацията в много отношения се счита за класически. Под лозунга “ да се изгони държавата от икономиката” консерваторите си поставят за цел да превърнат Великобритания в страна от акционери. Британският опит в приватизацията трябва да бъде разглеждан в контекста на политиката от монетариски тип и начина, по който се е осъществявала. Интересно е да се отбележи, че намеренията на консервативното правителство за денационализация се ражда като социален реванш в борбата с профсъюзите.Сред подбудите да се приеме и реализира такава обширна и многопосочна програма за трансформация на собствеността главно място заема отчитането на реалностите, тук могат да бъдат причислени редица отрицателни черти, които характеризират икономиката на страната през втората половина на 70-те години: неефективни държавни предприятия, голяма потребност от заемни средства, силно увеличен бюджетен дефицит. Спецификата на британската икономика предопределя хода на приватизационния процес. Идвайки на власт М.Тачър заварва държавния сектор, който създава 11% от БВП и влага 20% от националните инвестиции. В 51 публични корпорации (при които собствеността не е разделена на акции и дялове) са   заети  над 2 мил. човека, което представлява 8% от работната сила на страната. Голяма част от тях са създадени след Втората световна война в резултат на трите големи вълни на национализация, които обхващат отрасли като електродобива, самолетостроенето, гражданските авиолинии,  металургичната промишленост, жп. транспорта, съобщенията.

Етапи:

 

1-ви етап 1979 - 1984

2-ри етап 1984 - 1987

3-ти етап 1987

Старт –продажбата на 5% от акциите на British Petroleum, продава се предимно конкурентноспособни отрасли с цел да се популяризира приватизацията, да се постигнат бързи резултати и да се намали размера на държавните субсидии.

Главна цел – да се разшири кръгът на притежателите на акции, преобразуват се публични компании в акционерни, British Telecom, British Gas.

Активна разпродажба на  обекти и дейности в комуналното стопанство, засилване на конкуренцията, специфичност: продажба на отрасли с висока степен на естествен монопол.

Историческите и икономическите особености на Великобритания детерминираха както политическите решения така и формите и техниките на приватизация, които се прилагат, водещи са денационализацията, демуниципализацията и приватизацията в социалната сфера. Характерът на приватизационните техники е чисто пазарен, силно социален или смесен тип. Денационализацията засегна държавните предприятия, за целта се използва публична разпродажба на фондовата борса, открити и закрити търгове, цялостно откупуване на предприятието от една компания или от отделно лице, също и от работещите в него. На муниципално  равнище се извършват продажби на жилищния фонд с което делът на жилищните имоти се увеличава от 54% през 1979г. на 70% през 1989г. ниските ипотечни лихви улесняват тези покупки. Обект на дългосрочна политика се явява приватизацията на социалната сфера – здравеопазване, образование, социално застраховане, регулативна политика, административен ред.

За периода 1979-1985г. бяха продадени акции на държавни компании на стойност 2 млрд и 444млн английски лири, в следствие на това се наблюдава известно оживление – икономическия растеж възлиза на :

1982г.

1983г.

1984г.

1,5%

3,4%

1,8%

Общо за периода 1979-1985г. безработицата се увеличава почти при пъти, надхвърляйки 3 милиона души. Независимо от известното спадане на инфлацията от18% през 1980г. до 4.7% през 1984г. и нарастването на производителността на труда от 3.4% до 6.9% през 1983г. хроничните проблеми на британската икономика – дефицитът на търговския баланс, спадането на конкурентността, изоставането във високотехнологичните отрасли, високото равнище на държавния дълг, милитаризацията на икономиката – остават нерешени.

От особено значение за икономиката е производителността на труда, изоставянето на която в сравнение с останалите развити страни е една от основните причини за ниската конкурентноспособност на английските стоки. Все пак в резултат на  интензификацията на труда в последните години се наблюдава нарастване, особено в преработващите отрасли. В условия на конкуренция се развиват паричния пазар и пазара на земята, което води до относително стабилни и високи доходи.

Потребители и политици се изненадват от големите печалби на някои компании след тяхната продажба,  някои компании увеличават печалбите си до 3-4 пъти, причината се крие в деблокирането на конкурентните сили, бързото адаптиране към новите условия под натиска на акционерите, петстотин хиляди работници и мениджъри стават изцяло собственици на предприятията в които работят.

В същото време успехът на консерваторите в областта на приватизацията до голяма степен се дължи не на смяната на собствеността, а на подкрепящата я политика. Освен това върху обаятелния имидж на приватизацията се констатират     “ ръждиви петна” като повишаване цените и понижаване на качеството на някои стоки и услуги, предлагани от приватизирани компании. 48.78% от компаниите са притежание на финансовите институции, а само 18.37% - на индивидите. Опитът от приватизацията на естествените монополи и контролът върху тях показват, че едно от главните направления в бъдещето на приватизационната политика ще бъде свързано с постигането на баланс между регулирането и поведението на фирмите в публичните и високотехнологични отрасли.

“Революция в Сити”

Решаващо значение за успеха на приватизацията има подкрепящата я политика, която обхваща изпреварващи, съпътствуващи и последващи мероприятия. Една от първите стъпки са рационализацията и комерсиализацията  на държавните предприятия, те включват мерки за реструктуриране и модернизиране и имат за цел повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на тези предприятия и утвърждаване на нов климат, чрез мощни рекламни кампании правителството се стреми да направи по – привлекателни обектите за евентуалните купувачи.

Дерегулирането на бизнеса е стратегическа политика на осигуряване на съвършенна конкуренция , само за няколко години беше премахнат контрола върху цените, работните заплати и дивидентите, както и върху движението на валутните и кредитни операции на банките. Снети бяха ограниченията на потребителския кредит, открит достъпът на частния сектор за електропроизводството и ликвидиран монопола на пощенската служба върху някои пратки. Дерегулирането обхвана и финансовата система. През 1983г. доброволно беше формирана Лондонската борса, а през 1986г. осъществен прехода към нов финансов режим, получил наименованието “революцията в Сити”.

Намаляването на намесата на държавата в икономиката обаче не означава, че тя губи контрол над нея, особено що се отнася за стратегическите отрасли, обикновено правителството резервира за себе си специални акции, които му дават възможност да упражнява преференциални права. Те се състоят в това, че без съгласието от страна на държателя на тези акции не могат да бъдат предприети действия, засягашти интересите на собственика. Освен това в числото на ограниченията, които държавата упражнява са и изискванията изпълнителния директор да е британски гражданин, забрана да се свалят от длъжност директорите, назначени от правителството, ограничаването на правото на компанията да предприема доброволна ликвидация или разформироване.

 Структура на притежателите на акции на приватизираните компании

в края на 1989г.

 

Милиарди

GBR

Относителен

дял в %

Индивиди

9,00

18,37

Неинкорпориран бизнес

0,10

0,20

Частни непечалбени организации

0,30

0,61

Централно правителство

9,40

19,18

Местни органи на властта

0,00

0,00

Банки

0,10

0,20

Застрахователни компании

6,70

13,67

Пенсионни фондове

13,40

27,35

Инвестиционни тръстове

0,40

0,82

Доверителни тръстове

2,20

0,41

Дилъри с ценни книжа

0,20

0,41

Други финансови институции

0,90

1,84

Промишлени и търговски компании

0,90

1,84

Чуждестранни инвеститори

5,20

10,61

1.Паричен пазар

Лондон е един от световните финансови центрове, лондонското Сити е сърцето на британската финансова система. Тук се струпват големи потоци от парични средства. Сити обслужва не само британската вътрешна икономика, по голямата част от дейността е свързана с международните финанси и търговия.

Сити е важен източник на приходи за платежния баланс на Великобритания, като през 1988г. му е донесла 7,35 милиарда лири. От тази сума определено най- голям дял има застрахователното и банковото дело.

1.1Спестовните институции

Сити осигурява механизмите, които насочват парите натам, където могат да  бъдат използвани. Главният външен източник на нови дългосрочни инвестиционни фондове за компаниите и държавата са спестяванията на частните лица. Във Великобритания тези спестявания се канализират предимно чрез големите финансови институции, главно пенсионните фондове и застрахователните компании. С около 21 милиарда лири годишно те инвестират фондове в компании чрез покупка на акции. Като купуват държавни ценни книжа, те осигуряват голяма част от парите, от които държавата се надява да получи в заем. Фондова борса дава възможност на тези инвестиционни фондове да намерят пътя си към компаниите, които работят с ценни книжа, а финансовите институции са най–големите клиенти на фондовата борса.

Финансовите институции инвестират също в търговска собственост и задгранични облигации и собственост и насочват пари за кратко време към паричните пазари .

Третият вид инвестиционни институции е важен за пазара на обикновените акции – това е юнит – тръстът (unit trust). Юнит – тръстовете събират парите на индивидуалните инвеститори и разпръскват риска, като инвестират в различни акции главно чрез фондовия пазар.

Строителните общества също действат, като канал за спестяване на гражданите, но парите, които те вземат отиват за предоставяне на ипотеки на купувачите на жилища. Все пак част от фондовете им се инвестира в държавни ценни книжа, чрез фондовия пазар, където те лесно могат да се превърнат в пари, когато е необходимо.

1.2. Банково дело и парични пазари

Друг важен източник на външни фондове за предприятията са банковата система и паричните пазари. Банките предоставят парични заеми под една или друга форма, те почти не инвестират, като някои други страни в акции на компании, но те все повече действат, като финансови организатори, като заемодатели, като уреждат и гарантират емисии на различни видове краткосрочни полици на предприятията. Чрез фондовите борси банките инвестират и в държавни ценни книжа. Освен това те са главни участници на валутните пазари.

1.3. Европазари

Друг източник на финанси за предприятията и правителствата е евровалутния пазар или европазарът. Тук източници на фондове са валутните влогове извън страната на произхода им – в банки из целия свят – и потребителите са наематели от целия свят. Лондон е главния център на този пазар, но Великобритания не е нито главния доставчик, нито главния потребител на евровалутни фондове.

1.4. Пазарни механизми

Фондовата борса, банките, паричните пазари и европазарите са главните пазари на инвестиционни фондове. Но Сити има още много други пазари, които предлагат услуги на компаниите.

Има различни пазари които се занимават с мениджмънт на риска – осигуряване при рискове, присъщи на операциите или залагане на движението на цените и лихвите, такива като: търгуваните опциони ; финансовия срочен пазар; срочни стокови пазари; валутен пазар, те са най – оживени в Лондон, като основен паричен пазар в света. За покупко- продажба на банкови авоари в Лондон се формира специален лихвен процент, наречен  LIBOR (London Interbanking Offered Rate). Тази лихвена ставка наред с Prime Rate в САЩ в много от случаите се приема, като основа за приемане на лихвените условия на многобройни кредитно- депозитни сделки по цял свят.

1.5. Стокови пазари

Главни стокови пазари на Лондон са пазарите на металите и пазарите на меките (soft) – хранителните стоки. Металите се търгуват на Лондонската метална борса – London Metal Exchange (LME), а “меките” стоки – на Лондонската срочна и опционна борса – London Futures and Options Exchanges бившата Лондонска стокова борса, известна още, като London FOX.

Най – важните цветни метали – мед, олово, цинк, никел и алуминий се търгуват на LME. Търговията се извършва от членове дилъри на ринга, които извършват от свое име или изпълняват поръчки на клиенти.

Лондонската срочна и опционна борса предлага срочни контакти и опционни върху срочни сделки за кафе, какао и две качества захар. Международната петролна борса, която се намира в същата сграда, предлага срочни контракти за газьол и др. петролни продукти.

1.6 Спестовни институции и посредници

Професионалните пенсионни схеми осигурявани от компаниите или предприятията за служителите им през 1989г. имат инвестиции на стойност 250 милиарда лири и ежегодно инвестират около 9 милиарда нови пари. Вноските, които компаниите и отделните лица правят по тези схеми, се инвестират във фонд, от който се получават пенсиите. Компаниите за застраховка, както и пенсионните фондове са средство за договорни спестявания: пари, влизащи в схеми за дългосрочни спестявания, които могат сигурно да се инвестират за по- дълъг срок, защото спестителите са сключили договор да правят редовни вноски.

1.7 LlOYD’S и застрахователното дело

Lloyd’s of London – международният застрахователен пазар, е една от най – старите институции на Сити, която допринася много за чуждестранните печалби на Великобритания, през 1987г. чистият й принос се определя на 2.4 милиарда лириIII.Как англичаните инвестират парите си

Моделът на инвестиране ясно личи от официалните цифри. Далеч на първо място пред всичко останало в богатството на отделните хора са жилищата, чиято стойност през 1987г. се определя на 739 милиарда лири, преди да са приспаднати сумите, дължими по заемите за тяхната покупка.

Финансовите активи на отделните хора се разпределят по следния начин:

 

Милиарди лири

Парични и стерлингови банкови баланси

105

Национални спестявания

37

Държавни цени книжа

28

Акции и влогове на строителни общества

143

Акции в английски компании

137

Дялове в застрахователни и пенсионни фондове

386

Следователно стойността на участието на хората в пенсионни фондове и фондове за застраховки живот, далече превишават всяка друга форма на инвестиране.

Крива на Лоренц

Разпределителен механизъм

% домакинства

Великобритания                       САЩ

Все още не може да се каже дали правителствената програма за продажби на националната индустрия трайно ще обърне тренда при чистите продажби от страна на частните лица и дали ще ги убеди отново да станат значителна пряка сила на фондовия пазар. Както схемите за акционерна собственост от страна на работниците, така и приватизационните емисии могат да помогнат. Основните указания за личните финанси, които се дават в британския печат, следват модела на предпочитанията, които хората имат за спестяванията си засягат се главно застраховките и закупуването на жилища, рентабилността при различните схеми на инвестиране и инструментите.

IV. Културно исторически фактори и образование

Днешните жители на Великобритания са потомци на различни стари народи, ранни келти, романи, англосаксонци, нормани (датчани ), поради това културата се е оформяла под влиянието на различните националности с техните традиции и обичаи. Сега населението е съставено от англичани, шотландци, уелсци, ирландци, евреи а също така и няколкостотин хиляди емигранти от Европа – поляци, немци, италианци и французи. По вероизповедание англичаните принадлежат към англичанската църква, шотландците са презвитерианци, ирландците – католици.

Обучението в кралството е задължително до 16 годишна възраст, образователната система обхваща начални училища за деца между 5 и 11 години и средни училища за деца между 11 и 16 години . В Англия и Уелс има два основни вида училища – графски и доброволни, в Северна Ирландия – доброволни и областни, а в Шотландия повечето от училищата са обществени. Съществуват и около 2 400 регистрирани независими училища за деца от всички възрасти и 2 000 училища за деца с физически недостатъци и заболявания. Най – известни университети са Кеймбриджкия, Оксфордския и Лондонския университет.

 

WWW.POCHIVKA.ORG