Home Икономика Икономически модел Американски САЩ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономически модел Американски САЩ ПДФ Печат Е-мейл

I.Икономически параметри

1.Развитие на корпоративната икономика.

В средата на XX век Съединените Американски Щати вече са страната с най- висок жизнен стандарт. Само за 150 г. затънтена колония, занимаваща се с селско стопанство и добив на полезни изкопаеми, успя да се превърне в най – голямата икономическа сила в света. Правителството почти никога не е предоставяло монополни права на една фирма, нещо, което бе обичайно за Европейските държави. Тук всеки може да открие фирма, всеки бизнес е открит за всички желаещи. Цените почти във всички сфери не се контролират от нито едно правителствено учреждение. В САЩ капитализма възниква без много от ограниченията, наложени в по – старите държави в които търговията се контролира централно от държавата, от съюза на производителите и т. н.

Американците често обясняват индустриалното си развитие, като триумф на принципите на икономическия либерализъм. Важните функции в икономиката на САЩ са в частни ръце. Почти целия транспорт на далечни разстояния се осъществява от частни фирми (вкл. авиокомпаниите, товарните железници и автобусните линии). Телефонната система е частна, 80% от електроснабдяването също. Голяма част от американските болници са частни, както и пощите. Те извършват услугите много по – качествено и бързо.

Американският икономически растеж не е продукт само на индивидуализма. През целия XIX век федералното правителство защитава американските производители от външна конкуренция от високи митнически тарифи ( над 20% ). Освен това, правителството на САЩ използва обществени фондове или активи (по – специално земя), за да се поощряват частните корпорации. След като американците решават да предоставят земя срещу усъвършенстване на инфраструктурата на страната, те бързо създават индустриална местност, която през 50-те години на миналия век успешно конкурира Англия.

Развитието на транспортната мрежа преобразува селското стопанство. Днес по – малко от 3% от населението е заето с селското стопанство. Но през 1800 г. САЩ са почти изцяло селскостопанска държава с незначителна индустрия и с няколко малки града ( 95% от населението живее непосредствено при земята, в фермите). След 1825 г. американските ферми започват бързо да променят своя начин на живот поради новите канали и ЖП мрежа. Те започват да се специализират в една две селскостопански култури или в дадена порода домашни животни. След 1840 г. фирмите започват да функционират на основата на производство срещу заплащане в брой. След излизането си на пазара фирмите усвояват нови технологии за да подобрят производителността. Всичко това води до повишаване на производителността толкова бързо, че от 1880 г. фермерите хронологически дават свръхпроизводство и цените на селскостопанската

продукция постепенно спадат. Някъде 1900 г. започва фермерската криза. Бедни, изолирани и притиснати от понижаващите се цени, те стават зависими от месните кредитни банки и от отдалечените пазари, където се формират стойността на тяхната реколта.

Ръста на населението и развитието на транспортната мрежа създават интегриран вътрешен пазар, без търговски ограничения. Самият размер на този пазар прави възможни икономиите при производството и разпространението на продукцията, което поощрява индустриалното развитие и създаването на по-крупни фабрики.

Размера и интеграцията на американските пазари са предварително условие за възникването на големите монополи в последните две десетилетия на XIX век. За това спомага електрификацията на страната и въвеждането на двигателя с вътрешно горене в периода (1890 – 1920 г.).

Първоначално корпорациите се опитват да контролират конкуренцията, чрез картели, които контролират цените, или чрез изкупуването на конкурентни предприятия. Но това е неуспешно и затова се налагат други средства – по-добър вътрешен мениджмънт, съсредоточено производство и създаване на по-систематизирана реклама. Други големи корпорации възникват в резултат на сливане - обединяване на компании, които преди това са били конкуренти. Тези корпорации са значително по-усъвършенствани, защото получават предимство пред конкурентите си с по-евтината си продукция и с големите си размери.

Най-големите корпорации бързо съчетават преимуществата си с добре финансирани проекто - конструкторски програми, а това води до изобретяването на нови приспособления и подобряване на продукцията.

Корпорацията е гъвкава форма, която се приспособява към новите обстоятелства много по-бързо от семейните фирми и събирателните дружества. Семейните фирми не са възприели мениджърския капитализъм и не са се модернизирали.

Американската корпоративна структура е уникална по принцип. Подготвя се висококачествен персонал за корпорациите и през 20-те години, стабилен поток от мениджъри с университетско образование навлиза в големите американски корпорации.

Създаването и разнообразяването на дейността на корпорациите се насърчава от сливанията. В американската икономика съществуват три вълни на окрупняване:

1)                             1895 – 1900 год. – води до създаването на вертикално интегрирани и функционално интегрирани фирми.

2)                             през 20-те години, особено след 1924 г. се базира на революцията в автоматизацията на производството, която води до широко мащабно и серийно производство.

3)                             през 60-те години се създават фирми с разнообразни сфери на дейност, които да могат да се конкурират успешно на международните пазари.

След неоспоримия бум след управлението на Рейган в началото на 90-те години, американската икономика изпадна в период на стагнация.

Незадоволителното състояние на икономиката до голяма степен е резултат от масивния федерален дефицит и банкрута на стотици спестовни банки, спекулирали неразумно с средствата си и действали неправомерно в законодателно не регулираната икономическа среда на 80-те години. Краят на студената война също има сериозен краткосрочен ефект, тъй като голяма част от договорите за производство и доставка на въоръжения бяха анулирани.

Селско стопанство

Растениевъдство и животновъдство: Земеделието на САЩ е сред водещите в света благодарение на добрите природни условия и периодичното преструктуриране и модернизиране. Делът на селското стопанство в БВП е около 2%, а заетите в него са 2,9% от трудоспособното население. САЩ произвеждат 70% от житните култури в света и 80% житните фуражи.

Промишленост

Рудодобив – В САЩ се добиват 15% от природните богатства. Има големи запаси от въглища, нефт, газ, желязна руда, мед, цинк, молибден, олово, злато, сребро, уран и др. Но поради големите вътрешни нужди, значително количество суровини се внасят. Делът на рудодобива в БВП праз 1991 г. е едва 1.9%.

Енергетика – САЩ произвежда 20% от електроенергията в света, същевременно потреблението и възлиза на 25%, с което страната, заедно с Канада се нареждат на водещото място по потребление на електроенергия на глава от населението. За това разхищение допринася не на последно място ниската й цена.

Промишлени отрасли – Делът на промишлеността в БВП праз 1994 г. е 18%, а процента на заетото в него трудоспособно население е 16,4%. Главния промишлен район е на североизток (триъгълника: Ню Йорк – Чикаго – Сейнт Луис). В последните години в този район се наблюдава процес на стагнация и де индустриализация.

Транспорт – Пътната мрежа на САЩ е най – дългата в света: 6,233 млн. км.

ЖП Транспорт – През втората половина на XIX век железниците са важно превозно средство и допринасят значително за урбанизацията и икономическото развитие на страната. По – късно предпочитани превозни средства стават автомобилите и самолетите, поради което железниците западат и много линии са закрити.

Воден транспорт – Речното корабоплаване разполага с 40000 км. добре подържани водни пътища. Основни плавателни реки са Охайо, Мисури, Мисисипи, за транспортни цели се използват и големите езера.

Въздушен транспорт – Системата за въздушния транспорт на САЩ е най – развитата в света. Страната има най – големия пътнически авиофлот както и най – много летища. Реорганизацията през 80-те год. извършена от правителството на Рейгън, води до изостряне на конкурентната борба между различните компании.

Здравеопазване

В САЩ не съществува единна, валидна за всички щати, осигурителна система. Подготвената от администрацията на президента Клинтън реформа, която да даде някои основни здравоохранителни гаранции, е отхвърлена при гласуването й в Конгреса през 1994 г. В момента здравното осигуряване се осъществява от голям брой частни и държавни застрахователи, които обхващат голяма част от населението. Американците, обикновено внасят сами определени от тях суми за здравна осигуровка при частните застрахователи или това се извършва от техните работодатели, като добавка към тяхната заплата.

Образование

Според конституцията образованието е приоритет на отделните щати и всеки от тях приема свои закони за образователната система. В последно време правителството на страната има все по – голямо влияние в решаването на различните проблеми, особено при отпускането на субсидии. На първо място за образованието се грижи държавата, като осигурява на всички граждани безплатно обучение. Но многобройните проблеми в образованието от години са тема за критики. В общи линии общообразователното ниво в страната е доста по – ниско от това на други индустриални държави.

2.Бюджет на САЩ

Федералният бюджет през 1950 г. беше 1200 млрд. долара, без да включва допълнителните разходи на щатско и местно равнище в размер на 600 млрд. долара. Транспорта, образованието, полицията, противопожарната охрана, помощите за безработни и здравеопазването се финансират предимно на местно равнище. От 1960 год. насам САЩ са имали положителен федерален бюджет, само два пъти – 1960 г. и 1969 г. През 70-те години дефицитът се удвоява. По време на Рейгън настъпва ново удвояване на дефицита и икономиката на 90-те години буквално е застрашена. Причината за това удвояване е предимно е увеличаването на разходите за отбрана. Падането на Берлинската стена и реформите в Източна Европа създават възможност за съкращаване на  военните разходи, но войната в Персийския залив през 1991 година налага нови разходи за отбрана. В края на управлението на Буш дефицитът нараства наново.

Валутен резерв

1993

1994

1995

Валутен резерв (млрд. $)

73,4

73,3

75,0

3 м. Резерв

11,1

11,1

11,1

Икономически показатели

1995

1996

1997

БВП прираст (реален %)

2

2,3

2

Ръст на цените ( % )

15,2

15,2

15,2

Инфлация

2,8

2,1

2,2

Безработица

5,6

5,4

5

3.Банково дело

Създадено през 1913 г. Управление за федерален резерв обхваща 12 регионални бенки с 25 филиала. Те участват със своите представители в Управителния съвет, който определя лихвената и парична политика, независим е от правителствата и Конгреса, но се отчита пред тях. Председателя на Управителния съвет, след като е одобрен от Конгреса, се назначава от президента. Банковата система използва опита от кризата в банковото дело през 30 – те години и се основава на селективния банков принцип (за разлика от универсалния). Търговските банки не участват в сделките с валутния пазар и с ценните книжа, които са приоритет на специален клон от инвестиционни банки. Регистрацията на банки се извършва в всеки отделен щат. Те нямат право да откриват филиали в други щати, но това ограничение не се спазва съвсем строго след решение на върховния съд от 1985 г. С антитръстовия закон се забранява сливането на банки в рамките на един щат.

В средата на 80 – те години банковото дело в САЩ преминава през най – голямата криза в цялата си история. Тя е предизвикана, от една страна от промените в банковото законодателство, а от друга – създаването на държавна система за защита на спестяванията, която гарантира влог в размер до 100 хил. US$ при евентуален банкрут. Това довежда до закриването на голям брой по-малки спестовни каси и банки ( 221 през 1988 г. ), пуснали рисковани кредити без сигурно покритие. В периода 1985 – 1994 г. банките са намалели от около 14400 на 10450.

4. Разпределение на богатството в САЩ

Днес, в САЩ богатството е неравномерно разпределено. С течения на поколения американците са се надявали да премахнат бедността. И действително това почти става през 1960 година – време на истинско благоденствие за Америка. Американците вярват че нито едно човешко същество не е по-добро от друго и всички са равни пред закона, но те са участници в надпреварата за успех, който се измерва чрез благосъстоянието им. Американците не подкрепят високите данъци с цел преразпределение на националния доход. В резултат на това разликата между бедни и богати е значителна. Една пета от населението ,най-заможните, получават над 40% от националния доход, а друга една пета, най-бедните, се задоволяват само с 5%. Това съотношение не е претърпяло съществени промени през XX век, въпреки, че понякога леко е варирало. През втората световна война например военните са осигурявали пълна заетост на работната сила и бедните стават сравнително по - състоятелни. Затова пък през 80-те години на нашия век най-имотните увеличават своя дял от общия доход.

II. Неикономически параметри

  1. Политически фактор

Държавно устройство

Съединените Американски Щати са федеративна република. Действа конституция, приета на 17 септември 1787 г., която влиза в сила на 4.03.1789 г. Държавен глава е президента. При отстраняването му или при подаване на оставка, също и в случаи на смърт, неговият пост се поема от вицепрезидента, който има право да назначава нов вицепрезидент с подкрепата на мнозинството от двете камaри на Kонгреса (парламента). Президента и вицепрезидента се избират за 4 г.с не преки избори в два тура и най–много за два мандата. Законодателната власт принадлежи на Конгреса, който се състои от Сенат и Камaра на представителите.

Политически и обществени организации

Партии (представени в парламента):

Демократическа партия: основана е през 1783 г. През 1830г. приема сегашното си име. Партията няма постоянен членски състав.

Републиканска партия: основана е през 1854 г. като партията на предприемачите от Северните щати и в щатите на индустриалния Изток. Заема по – консервативни позиции от демократичната партия. Няма постоянен членски състав.

Профсъюзни (синдикални) организации

Американска федерация на труда – конгрес на производствените профсъюзи. Създадена е през 1955 г. след обединяването на Американската федерация на труда и Конгреса на производствените профсъюзи. В нея влизат около 89 профсъюза с над 14 мил. членове.

Национални средства за масова информация

Асошиейтед Прес – Световна осведомителна агенция, основана през 1848 г. със седалище в Ню Йорк. Тя е собственост на издателите на американски вестници.Президент е Луис Бокарди.

Юнайтед Прес Интърнешънъл - Световна осведомителна агенция, основана на 21 юни 1907 г. През 1958 г. се слива с агенцията “Интърнешънъл нюз сървис” и получава сегашното си име. Контролира се от частен канал.

Информационна агенция на САЩ – Създадена е през 1953 г. Има статут на орган на Съвета за национална сигурност. Директор е Джоузев Дафи

2.Национална идентичността

Американецът отказва да отъждестви отделната личност с определена класа. Това е част от американската идеология, която подтиква всеки индивид да се

чувства отговорен за собствената си съдба. Този, който не може да си намери работа най-често вини себе си, а не състоянието на икономиката. Бедния американец обикновено не мрази богатите, а по-скоро се надява, че той или децата му ще се присъединят към тях.

Американците признават класовите различия, но го правят само за да си създават стандарт, по който могат да се мерят. Те винаги се надяват, че ще успеят да се изкачат до по-високо обществено стъпало.

3. Културен фактор

Религия

САЩ са най-религиозната от всички развити индустриално нации. Въпреки обстоятелството, че американските църкви не получават финансова подкрепа от държавата и приходите им изцяло зависят от частни дарения, обществения климат е благоприятен към всички форми на християнски и еврейски религии. 60% от американците принадлежат на някоя църква и синагога – цифрата е претърпяла незначителни колебания от 1960 г. до наши дни. Най-ревностни богомолци са католиците. Те формират най-голямата единна църковна общност с 55 млн. членове, докато протестантите са 79 млн., но са разделени в много секти. Има 5.9 млн. евреи, 4.1 млн. източно православни и 300 хил. души от други вероизповедания, включително 100 хил. будисти.

Социални услуги

Така както имат Конституция от XVIII век, американците са наследили и система от социални услуги, създадена преди двеста години. През 1800 г. нито една западна нация не е разполагала със система за социално осигуряване, обществено здравеопазване, или безплатно образование. Подобни услуги са само частично предоставяни от държавата. Това се е извършвало само от богати хора, църква и местни управи. В САЩ тази дейност е била само местна, тъй като щатските и федерални власти дълго време си делят отговорността за социалните грижи, поради което липсва една обща политика. Бъркотията, която възниква в резултат на това, се задълбочава от разделението на населението на много етнически групи,стремежът към разчитане само на собствени сили и многобройните религиозни секти. Като резултат, днес САЩ разполага с хибридна система, която съчетава местни, частни и федерални институции. Така например има университетски болници, религиозни болници, градски болници  военни болници за ветерани от войните. По същия начин съществуват държавни и частни домове, училища, благотворителни организации и пенсионни схеми. Системата не е всеобхватна, тъй като американците вярват в упованието на собствените си сили и очакват, че пазарната икономика ще регулира потока от услуги. Работата дава на американеца смисъл на съществуването му.

Образование

Още в колониални времена американците имат много основни училища и въпреки, че тогава само незначителна част от населението е имала по-високо образование от основното, страната се гордее, че е една от държавите с най - висока степен на образованост. Едва през 30-те години на миналия век под натиска на общественото мнение се задължава основното образование 1850 г. До края на XIX век преобладаваща част от американците напускат училище на около 16 г. и незначителна част от тях завършват гимназия, и само малцина отиват в колежи.

След 1900 г. обаче средното образование постепенно става задължително. Днес около 45 млн. ученици учат в основни и средни училища. Училищата се изграждат и контролират от гражданска общност. Най-очевидното следствие на смесена система на образователните и социални услуги, които се базират както на обществени, така и на частни източници, е че качеството на образованието в различни видове училища сериозно се различава.

 4 Исторически фактор

Американски ценности. Индивидуализъм

Неспокойния дух на тези нация се дължи отчасти на американската вяра в непрекъсната възможност за ново начало, вяра, основаваща се на повече от триста години опит.

Тъй като материалните блага  по принцип са достъпни за повечето американци, те често престават да бъдат най-важните неща в живота. Вместо това гражданите на САЩ непрекъснато търсят начин да усъвършенстват себе си и жадуват за нови преживявания. Освен неспокойството, индивидуализма и въздействието на материалното благополучие, самите американци се затрудняват да изброят други национални черти.

Американците са противоречиви в много отношения макар, че фанатично подкрепят равенството никога няма да допуснат установяването на монархия, те се радват на посещението на различни кралски особи, най-вече на английските. Въпреки, че са анархисти по душа и се отнасят с подозрение към дисциплината, те са като омагьосани и хипнотизирани от реда.

Американското чувство за история

С своята любов към новите технологии американците са пословично ориентирани към бъдещето, като обръщат повече внимание на това къде отиват, от колкото на това къде са били. Тяхната собствена история започва след 1492 г. и едва през XVII век  придобива някакви определени очертания и тъй като самата държава съществува малко повече от 200 г., американците дълго време изпитват

страхопочитание към древните азиатски или европейски цивилизации. Повечето музеи в Европа не проявяват интерес към изкуството на Америка. За разлика от тях в последните години на XIX век, когато са създадени големите американски музеи, САЩ изразходва огромни средства за закупуване на антични предмети от Гърция, Рим и Египет и притежават огромни колекции от европейското изящно изкуство. Чрез откриването на тези музеи американците плащат данък на европейския си произход, но същевременно насочват вниманието към разликата между САЩ и Стария свят. Дори при изграждането на тези впечатляващи музеи, американците разглеждат европейците като свои опоненти. В художествената литература, във външната и вътрешната си политика те се гордеят със своята неповторимост и радикална простота, с бягството си от европейската култура, като подчертават, че не са европейци, те се опитват да приемат условията на своята нова цивилизация.

III. Технологична ситуация на САЩ

Съединените Американски Щати са страна, в която техниката във всички нейни превъплъщения, технологично мислене и рационалното “технологично” организационно поведение дават тон във всички сфери на развитие. Това е един от най-типичните, даже най-типичния пример за индустриална, технологична цивилизация. Масовото промишлено производство на двигатели с вътрешно горене, фордско-тейлърската научна организация на труда, ядрените и полупроводниковите технологии са постижения, пряко свързани с поемането на технологичното лидерство от Съединените щати. Причините за този преход на технологично лидерство към Америка са разнообразни. Страната разполага с огромни природни ресурси, с висококвалифицирана и подвижна работна сила, дълго време се развива в изолация от международни конфликти или по-скоро извлича изгода от тях. Не по-малко съществена причина за технологичната динамика на американското общество е тази, че в него са институционално здраво са закрепени принципи, които стимулират технологичното обновяване.

Последните десетилетия изтласкаха обаче, на повърхността тенденции, които поставят на драматично изпитание способността на страната, да се приспособи към новата технологична и икономическа ситуация. На пръв поглед причини за това са колебанията в курса на долара, инфлацията, огромния външнотърговски и бюджетен дефицит. Зад тях обаче се крие слабото нарастване на производителността на труда. Крие се също забавеното усвояване на нови технологии – главно на новите информационни технологии. Причината също така за това слабо нарастване на производителността на труда е и преориентирането на американската икономика към сферата на услугите, където производителността на труда и в други развити страни е сравнително ниска. Но за същия период общия обем на промишленото производство в Япония нараства близо двойно по-бързо от това на САЩ и това несъмнено се дължи на по-големите инвестиции за технологично обновяване на производството и съответно на двойно по-бързо нарастване на производителността на труда в Японската икономика.

Причините за относителното технологично изоставяне на САЩ, за спадането на техния иновационен потенциал в новите технологии не се крие само в макро социалните структури и процеси в американското общество. Те са и в структурата на управление на американските фирми, които се оказаха по-слабо пригодни за успешно овладяване на новите технологии в сравнение с японските им конкуренти. Разцвета на големите американски фирми е най – тясно свързан с масовото производство на еднотипни продукти. Бързото увеличаване на асортимента в производството на все по-специализирани нови технологии поставя ударението върху малките серии висококачествените изделия. Малките японски фирми -  в действителност асоциирани в производствени и търговски конгломерати, се оказаха по-гъвкави, по-приспособени към тази промяна на производството и пазара.

IV.Външнотърговски дефицит и международни отношения

Международните икономически и политически отношения след Втората Световна война носят ясния печат на лидерските претенции на САЩ. Дълго време в Организацията на Обединените Нации следваха послушно техните интереси. Щатите бяха в състояние да вложат милиарди долари за технологичното, икономическо и политическо възстановяване на Западна Европа и Япония, за да ги обвържат в своите военни съюзи. Те можеха да диктуват най-влиятелните международни икономически споразумения и изградените в съответствие с тях институции - Международния валутен фонд, Международната банка за реконструкция и развитие, Общото споразумение за търговията и тарифите (ГАТТ), споразуменията от Бретън Уудс за валутния порядък в съвременния свят. Превръщането на долара в световна валута стана символ на американската икономическа, политическа и военната мощ.

За последните 25 г. обема на външната търговия на САЩ нарасна от 1/10 на 1/4 от съвкупния обществен продукт. Повече от 1/5 от промишленото производство на страната сега е предназначено за износ. От износа силно зависи американското селско стопанство. 1/3 от печалбите в бизнеса са пряко или косвено свързани с международната търговия. От жизнено значение за американските финансови институции са транзакциите  в чужбина. От друга страна САЩ внасят една трета от необходимия им петрол, една трета от желязната руда, повечето редки метали. По този начин страната е плътно обвързана от международните икономически отношения и силно зависи от тяхната устойчивост.

През 80-те години обаче в системата от икономически отношения, е под въпрос лидерската позиция на САЩ. Причината е намалената конкурентно способност на американските стоки, породена от забавеното технологично обновяване на производството и свързаното с него недостатъчно нарастване на производителността на труда. Следствие на тези тревожни тенденции, засилени от бързото технологично и икономическо развитие на другите страни и региони, е рязкото нарастване на търговския дефицит на Съединените щати през последното десетилетие. От най- големия в историята кредитор страната се превърна в най- големия длъжник.

Извод: Не само развитието на Съединените щати, но и международните икономически и политически отношения са на исторически кръстопът. Вход е

осмислянето и преодоляването на ирационалности и нерационалности в международния живот   с продължителна традиция. Една от причините за този положителен процес е укрепващото съзнание в САЩ, че претенциите им за безусловно лидерство в света нямат необходимите материални и морални основани


 

WWW.POCHIVKA.ORG