Joomla Software solutions Template

Payday loan

Втората световна война е подготвена от силите на международната империалистическа реакция и разпалена от главните агресивни държави-нацистка Германия,фашистка Италия и милитаристична Япония.Възниква в резултат от рязкото изостряне на междуимпериалистическите противоречия (по силата на закона за неравномерното развитие на капиталистическите страни в епохата на империалима),на борбата за пазари,за източници на суровини,сфери на влияние и влагане на капитали.

Разделянето на две системи в резултат на Великата октомврииска социалистическа революция (1917г.) довежда до възникване на главното противоречие на епохата-между социализма и капитализма.Враждуващите капиталистически групировки (Германия,Италия и Япония,от една страна,и Англия,Франция и САЩ-от друга)се борят помежду си и същевременно се стремят да унищожат СССР.Въпреки това Втората световна война започва като схватка между двете коалиции на големите капиталистически държави.По своя произход войната е империалистическа.Особена отговорност за нейното разплаване носи хитлеристка Германия-ударна сила на империализма,която възглавява блока на фашистките агресори.За държавите,които се сражават против фашистките агресори и техните съюзници,войната се превръща в справедлива ,антифашистка война.Освободителният й характер окончателно се определя с влизането на СССР във войната против вероломно нападналите го държави от фашисткия блок.

Подготовката на Втората световна война започва още в началото на 30-те години.Засилващият се германски империализъм под предлог,че ликвидира несправедливата Версайска система,предявява искания за преразпределение на света в своя полза и същевременно се стреми към установяване на световно господство.Реакционните империалистически сили в Англия,Франция и САЩ,движени от класова ненавист към съветската държава,под прикритието на „ненамеса” и „неутралитет” насърчават агресорите,като се надяват на отклонят от своите страни заплаха от фашистко нападение,да отслабят със силите на СССР своите империалистически съперници,а след това да унищожат съветската държава.В амтосфера на нарастваща военна опастност СССР води политика на обуздаване на агресора.В такава политическа обстановка правото на райха разгръща дипломатическа,стратегическа и икономическа подготовка за завоевателна война.Фашисткият блок извършва редица агресивни актове в Европа,Африка и в Далечния изток,където разпалва военни огнища.През октомври 1933г. фашистка Германия напуска Обществото на народите.На 16 март 1935г. Хитлер в нарушение на Версайския мирен договор (1919г.) въвежда всеобща военна повинност,а през март 1936г. германската армия завзема демилитаризираната Рейнска зона.През ноември 1936г. Германия и Япония подписват Антикоминтернския пакт,към който през 1937г. се присъединява Италия,а по-късно и други страни.През март 1938г. Германия анексира Австрия.С Мюнхенската спогодба (1938г.) Англия и Франция,поддържани от САЩ,предават Чехословакия,като се съгласяват Германия да заеме Судетската област и откриват пътя й на Изток.През март 1939г. Германия заграбва цяла Чехословакия,а през април 1939г. Италия окупира Албания.Англия и Франция саботират започналите през 1939г. преговори със СССР.Изправена сама срещу бързо развиващата се фашистка агресия,съветската държава е принудена да сключи предложения от Германия пакт за нападение (23.08.1939г.) за срок от 10 години.

Как се стига до войната

На 1 април 1939 г. световният печат разпространява новината,че правителството на Невил Чембърлейн е преразгледало политиката си на отстъпки и неангажиране и е обещало Велкикобритания да защитава Полша срещу всяка заплаха от страна на Германия с цел да запази мира в Европа.На 1 септември Хитлер прескача полската граница.Два дни по-късно Великобритания и Франция влизат в битката.Започва нова европейска война,която прераства във Втора световна война.

Има две причини,поради които западните съюзници влизат във войната.Едната причина е да изпълнят обещанието си да защитят независимостта на Полша,а основната е да отстранят потенциалната опастност за самите тях и да се погрижат за собствената си сигурност.Те се провалят и в двете си намерения.Не само не успяват да попречат Полша да бъде сразена и поделена между Германия и Русия,но и са притиснати след шест години война да се съгласят Русия да доминира над Полша.Усилията,хвърлени за разгрома на хитлеристка Германия довеждат до една опустошена и отслабена Европа.Генералите на Хитлер били разтревожени от решението на му през 1936 г.,когато той решил отново да окупира демилитаризираната Рейнска област.Опасявали се и от реакцията,която ще предизвика сред французите.Намерението му да изпрати войски в помощ на Франко в испанската Гражданска война отново поражда протести сред генералите му ,заради рисковете.Хитлер се съгласява да ограничи помощта си.Но през март 1938 г. при навлизането в Австрия той пренебрегва опасенията им.Началникът на генералния щаб генерал Бек разкрива намеренията си да упражни натиск върху Чехословакия да върне Судетите.Той изготвя докладна записка,в която заявява,че агресивната експанзионистична програма на Хитлер ще доведе до световна катастрофа и до разгром на Германия.Пред съвещание на видни генерали е прочетен меморандум.Той е изпратен на Хитлер е одобрението на генералите.Поради липсата на действия от страна на Хитлер да промени политиката си,началникът на генералния щаб подава оставка.Според думите на Хитлер Франция и Великобритания няма да се бият заради Чехословакия,но останалите генерали не се успокояват и замислят военен бунт,който ще доведе до арестуването на Хитлер и на другите нацистки водачи,за да се избегне рискът от война.Съгласието на Чембърлейн с погъбващите Чехословакия искания на Хитлер проваля контрапланът им.Заедно с французите той приема да стои настрана,докато тази нещастна държава е лишена не само от територията,но и от отбраната си.Чембърлейн смята,че Мюнхенското споразумение „гарантира мир за съвремието ни”,но според Хитлер то е още един голям триумф не само над чуждестранните му опоненти,но и над генералите му.След като предупрежденията им неколкократно се опровергават от успехите му ,които не стрещат съпротива и са постигнати без проливане на кръв,те губят увереността и влиянието си.Хитлер става много уверен и вярва,че ще продължи да жъне лесно успехи.Той осъзнава,че по-нататъшните авантюри могат да доведат до война,но е убеден,че тя ще бъде малка и краткотрайна.Хитлер би положил всички усилия да изгради флот,способен да “засрами” британското превъзходство по море,ако наистина бе замислял война с Великобритания.Но той дори не разширява военоморския си флот до това ниво,което е предвидено в Англо-Германския договор от 1935 година.Хитлер уверява генералите си,че няма никакъв риск от война с Великобритания.След Мщнхен той казва,че поне през следващите 6 години не трябва да очакват конфликт с англичаните.Хитлер повтаря тези уверения през лятото на 1939 година,макар и с остабваща убедителност.

Преднишните демократични правителства на Германия не са правили толкова отстъпки на Хитлер,колкото британските и френски правителства.Със всяко свое действие те показват,че не искат неприятности и са готови да забравят проблемите,за да запазят спокойствието си в момента за сметка на бъдещето.От идеите,формулирани в един „завет”,който Хитлер излага през ноември 1937 година се определя неговият политически курс.Той се основава на убеженията,че Германия има нужда от повече Lebensraum (жизнено пространство),за да бъде в състояние нарастващото й население да поддържа жизнения му стандарт.Според Хитлер Германия не може да разчита на собствените си ресурси.За да си купи от чужбина това,което й е нужно тя трябва да изхарчи повече чужда валута,от колкото може да си позволи,а това е непосилно за Германия.Митническите тарифи на другите държави и собствената й нестабилност ограничават перспективите на Германия да получи по-голям дял от световната търговия и индустрия.В случай на война външните доставки ще я направят зависима от чуждите държави и ще я обрекат на глад.Хитлер е твърде наивен и вярва,че по силата на добрата воля може да се сдобие с „полезна земеделска площ” в слабо населените райони на Източна Европа.Той казва,че ако проблемът не бъде решен най-късно до 1945 година „след това ние можем да очакваме нещата да се влошат и ще настъпи криза с изхранването”.Въпреки,че идеите на Хитлер да възстанови територията,отнета от Германия след Първата световна война,остават много по-далеч от първоначалното му желание,не е вярно,че западните държавници не са имали представа за тях,както твърдят по-късно.През 1937-1938 година, в неофициални разговори,много от тях показват откровен реализъм,а в британските правителствени кръгове биват излагани много аргументи за това,че Германия трябва да се разшири на Изток,за да бъде избегната опасността за Запада.Те проявяват голямо съчувствие към желанието на Хитлер за Lebensraum.Не се замислят обаче как собствениците му ще го отстъпят ако не бъдат заплашени от превъзхождащата ги сила.Според германските документи Хитлер е получил специално насърчение по въпроса от визата на лорд Халифакс през ноември 1937 година.Тогава той е лорд канцлер.Лорд Халифакс дава на Хитлер да разбере,че Великобритания ще му позволи да действа с развързани ръце в Източна Европа.Думите на Халифакс прозвучават по друг начин и те се оказват от решаващо значение.Антъни Идън е принуден да подаде оставка от поста министър на външните работи презфевруари 1938 година след многократни разогласия с Чембърлейн.Халифакс е назначен за външен министър на мястото на Антъни Идън.Британският посланник в Берлин сър Невил Хендерсен води конференциален разговор с Хитлер няколко дни по-късно и му съобщава,че британското правителство разбира желанието на Хитлер за „промени в Европа” в полза на Германия и че сегашното правителство на Великобритания е с „изострено чувство за реалност”.Хитлер смята,че е получил зелена светлина,позволяваща му да се насочи на Изток.Начинът,по който британското и френското правителство приемат навлизането на Хитлер в Австрия и присъединяването на страната към германския райх го окуражават допълнително.Чембърлейн и Халифакс отхвърлят направените предложения да обсъдят план за колективни граници срещу германското настъпление и това поощрява още повече Хитлер.През 1938 година заплахата за чехите назрява.Тогава руското правителство отново изявява желание да обедини усилията си с Франция и Великобритания за вземането на мерки в защита на Чехословакия.Освен,че предложението не е прието,но дори Русия е изключена от Мюнхенската конференция,на която е решена съдбата на Чехословакия.Това „пренебрегване” има фатални последици през следващата година.През септември ,когато подлага натиск на Чехословакия,Хитлер е неприятно изненадан от силната реакция и частичната мобилизация.Чембърлейн отстъпва пред исканията на Хитлер и му помага да наложи своите условия на Чехословакия.Но той разбира,че моментата заплаха със съпротива е само операция за спасяване на престижа и е в отговор на възраженията на голяма част от британската общественост,чийто главен изразител става Уинстън Чърчил.Хитлер е не по-малко поощрен и от липсата на активност на французите.

Излгежда малко вероятно французите да влязат във война,за да защитят когото и да било от многобройните си бивши съюзници в Източна и в Централна Европа,поради това,че те изоставят чешкия си съюзник.Хитлер разбира,че без особени рискове може набързо за приключи с Чехословакия и след това да продължи настъплението си на Изток.Въпреки,че към Полша  присъединена най-голямата територия,отрязана от Германия след Първата световна война,Хитлер няма намерение да тръгва срещу нея.Полша и Унгария му помагат да застраши Чехословакия,принуждавайки да капитулира пред исканията му.При условие,че Полша върне германското пристанище Данциг и даде на Германия свободен достъп до Източна Прусия през Полския коридор,Хитлер е склонен на приеме Полша като по-младши партньор.Това е твърде скромно искане от страна на Хитлер при създалите се обстоятелства.Но през дискусиите през зимата той установява,че поляците упорито отказват да направят такава отсъпка и твърде самонадеяно надценяват собствените си сили.На 25.03 Хитлер казва на своя главнокомандващ,че „не иска да решава проблема за Данциг със сила.През първите месеци на 1939 година ръководителите на британското правителство са много по-доволни от когато и да било.Те вярват,че мерките за ускорено превъоръжаване ,програмата за превъоръжаване на Америка и икономическите трудностти на Германия намаляват опасността.В неофициалини разговори Чембрълейн изразява мнението си на 10 март,че перспективата за мир е по-добра от всякога и изразява надежда преди края на годината да бъде свикана нова мирна конференция.На следващия ден в реч на сър Самюел Хоар изразява оптимизъм,че светът навлиза в „златен век”.Министрите уверяват хората,че поради тежкото си икономическо положение Германия е неспособна да води война и че ще бъде принудена да се подчини на условията на британското правителство в замяна на помощта,която то й предлага под формата на търговски договор.Оливър Стенли и Робът Хъдсън се канят да заминат за Берлин,за да уточнят условията по сключването му.Междувременно нацистите насърчават сепаратистките движения в Чехословакия и подклаждат провала й отвътре.След срещата на отец Тисо-лидер на словаците,с Хитлер в Берлин.На 12 март словаците обявяват независимост.Полковник Бек- полският външен министър изразява публично симпатията си към словаците.На 15 март поради отстъпването на чешкия президент пред искането на Хитлер на установи „протекторат” над Бохемия и като последица от това да окупира страната,германския войски навлизат в Прага.

Есента,когато е сключено Мюнхенското споразумение,британското правителство дава гаранции за защита на Чехословакия от агресия.Но в Камарата на общините Чембърлейн заявява,че с отцепването на  Словакия тези гаранции се анулират и вече не се чувства обвързан с това задължение.Но след няколко дни Чембърлейн прави рязък завой,който е толкова внезапен и с такива далечни последици,че изумява света.Той решава да блокира всички по-нататъшни стъпки на Хитлер и на 29 март изпраща на Полша предложение да я подкрепят срещу  „всякакви действия,заплашващи полската независимост,на които полското правителство реши ,че е жизненовайно да се противопостави”.

Невъзможно е да се прецени това негово действие от какво е било повлияно толкова решително-дали е било предизвикано от натиска на общественото възмущение или от неговото собствено,дали се е дължало на гнева му,чее бил изигран от Хитлер,или се е почувствал унизен от това,че се е показал глупак в очите насобствения си народ.Поради неясните условия на гаранцията съдбата на Великобритания е поставена в ръцете на полските управници.Освен това изпълнението на гаранцията е невъзможно без помощта на Русия,а предварително не са били предприети стъпки,за да се установи дали тя би се съгласила да окаже помощ и дали Полша би я приела.Когато от правителството се иска да одобри гаранцията,на него дори не му се показва актуалният доклад на Комитетана началник-щабовете,от който би станало ясно колко невъзможно би било от практическа гледна точка да бъде осигурена каквато и да било ефикасна защита на Полша.От всички страни приветстват гаранцията,когато е поставена за обсъждане от парламента.Според Лойд Джордж приемането на ангажимент с такива дълготрайни последици без предварителна увереност в подкрепата на Русия би било самоубийствена грешка.

/Лойд Джордж/

Най-сигурният начин да се предизвикат експлозия и световна война е гаранцията за Полша.В нея се съчетават открито предизвикателство и максимално изкушение.Тя вдухновява Хитлер да покаже колко напразни са гаранциите за една страна,отдалечена от Запада,като същевременно кара твърдоглавите поляци да бъдат още по-малко склонни на отстъпки,а,от

друга страна,прави невъзмножно отстъплението му без загубата на престиж.Подкрепата на Русия е единствената възможност да се избгне войната.Тя е единствената сила,която може пряко да окаже помощ на Полша и така да възпре Хитлер.Чембърлейн силно ненавижда Съветска Русия,а Халифакс изпитва към нея нескрита религиозна антипатия.И двамата подценяват силата й,като същевременно надценяват силата на Полша.Те искат споразумението за взаимна отбрана с Русия да бъде сключено при техните условия и не разбират,че с прибързаната си гаранция за Полша се поставят в положение,което ги кара да се съгласят с нейните условия.Полското правителство и другите малки сили в Източна Европа имат възражения относно приемането на военна помощ от Русия,тъй като се страхуват,че подкрепата на нейните армии би била равносилна на нахлуване в териториите им.Отговорът на Хитлер на новата ситуация е коренно различен.Той се стряска от силната реакция на Великобритания и удвоените мерки за превъоръжаване,но ефектът от това е противоположен на очакванията.

Чувствайки,че англичаните се противопоставят все повече на германската експанзия на Изотк,и обезпокоен от мисълта,че може да бъде спрян,ако се забави,той достига до заключението,че трябва да ускори стъпките си към Lebensraum.Но как би могъл да го стори,без да предизвика тотална война?Решението му е повлияно от представата му за англичаните,позната му от историята,затова решава,че те няма и да помислят да влязат във война заради Полша без подкрепата на Русия.Така че,преглъщайки омразата и страха си от „болшевизма”,той насочва усилията и енегрията си върху това да се помири с Русия и да си осигури нейния неутралитет.Това е завой,по-неочакван дори от завоя на Чебърлейн,но също толкова съдбоносен с последиците си.

Сталин гледа на Запада по нов начин и затова Хитлер е улеснен в новата си политика да „ухажва” Русия.Пренебрегването на руснаците от страна на Чембърлейн и Халифакс през 1938 година засилва недоволството им,след като Хитлер влиза в Прага и техните подновени предложения за общ отбранителен съюз са посрещнати хладно,а британското правителство се втурва да се споразумява с Полша.На 3 март е разпрпстанена новината,че руският комисар на външните работи Литвинов е освободен от поста.Той е отдавнашен привърженик на сътрудничеството със Запада срещу нацистка Германия.На неговият пост е назначен Молотов.

Първите предварителни стъпки към съветско-нацистко разведряване са направени през април,но и двете страни проявяват изключителна предпазливост.Бавният напредък на британо-руските преговори окуръжава германците да се възползват от възможността да ускорят темпото и да си свършат работата.До средата на август Молотов не иска да се ангажира с нищо конкретно.След това настъпва рязка промяна.Възможно е да е предизвикана от възможността на гемранците за разлика от колебанията и резервираността на англичаните да се съгласят с условията на Сталин.Може да е свързана и с очевидния факт,че Хитлер не би могъл даси позволи да отлага действията си в Полша за по-късно от началото на септември.,за да не бъде възпрепятстван от атмосферните условия.Така че отлагането на съветско-германското споразумение за втората половина на август гарантира,че за Хитлер и за западните сили няма да има време да постигнат ново „Мюнхенско споразумение”,което би представлявало опасност за Русия.

На 23 август Рибентроп заминава със самолет за Москва и пактът (извстен като „пакта Рибентроп-Молотов”) е подписан.Той е придружен от тайна спогодба,според която Полша трябва да бъде поделена между Германия и Русия.Поради закъснението,с което е сключен пакта и заради самия пакт войната става неизбежна.Хитлер не би могъл да се откаже от предприемането на действия в Полша,без това сериозно да накърни престижа му пред Москва.В края на юли Чембърлейн започва неофициални преговори с Хитлер посредством своя доверен съветник сър Хорас Уилсън за сключване на британо-германския пакт.Това допълнително подсилва убеждението на Хитлер,че британското правителство няма да се осмели да започне една абсолютно безполезна борба за запазването на Полша и че не желае намесата на Русия.

Съветско-германския договор,който закъснява много,не оказва ефекта,който Хитлер очаква върху британското правителство.Тъкмо обратното,той разпалва у него онзи „булдогски” дух на сляпа решителност без оглед на последствията.При това положение Чембърлейн не може да остане настрана без да загуби престижа и да наруши поетото обещание.

За Сталин е съвсем ясно,че западните сили отдавна са склонни да позволят на Хитлер да търси разширение на Изток-към Русия.Има вероятност той да е гледал на съветско-германския пакт като на удобно средство за отклоняване на агресивния устем на Хитлер в противоположна поскока.С пакта се цели премахването на Полша като буфер между Германия и Русия,но руснаците винаги са смятали,че е по-вероятно поляците да бъдат използвани като авангард на едно германско хахлуване в Русия,отколкото като барикада против него.Като оказват съдействие за завладяването на Полша и като я поделят с Хитлер,те не само получават лесен начин да върнат собствеността си отпреди 1914 година, но и имат възможност да превърнат Източна Полша в буферно пространство,което,макар и тясно,да бъде под контрола на техните въоръжени сили.Пактът проправя и пътя за руската окупация на балтийските държави и на Бесарабия,на което се гледа като на разширяване на тази буферна зона.

Начало на войната

На 1 септември 1939 година Германия нахлува в Полша с 53 германски девизии и 2000 самолета,а на 17 септември и СССР навлиза в територията на Полша.Тази постъпка на Германия кара Великобритания и Франция  да й обявят война.След липсата на действия от страна на Полша в средата на месеца,войната навлиза в период на сравнително ниска активност,известен като Странната война.На 28 септември се подписва т.нар. Договор за дружба и граници между Германия и СССР.На 30.11.1939 година Съветския съюз напада Финландия и води до 12.03.1940 година,т.нар. Зимна война,заради което е изключен от Обществото на народите.След поражението си Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР.На 9 април 1940 година Германия започва окупация на Дания и Норвегия.Дания е превзета мигновенно само с 1 батальон,докато съпротивата на Норвегия е активна до началото на юни-тогава тя капитулира.

Падането на Франция

На 9 май 1940 година германските войски нападат Холандия,Белгия и Люксембург.Правителствата на Франция и Англия изпращат подкрепления на белгийците.На 13 май Ротердам се предава,а на 14 май холандската армия капитулира.На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша.Армиите на Англия и Белгия във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии.След падането на Брюксел и Намюр,англииските и белгииски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк.След разгрома на Белгия англичаните са обградени при Дюнкерк.Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие,с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия.Германците предприемат решително настъпление срещу главните френски сили.На 10 юни  Италия обявява война на Англия и Франция и италианската армия нахлува в Южна Франция.На 14 юни 1940 година германските танкове влизат в Париж.Франция е разделена на 2 зони:по-голямата част от страната-Северна Франция и Атлантическото крайбрежие остават под немска окупация.На 17 юни френският маршал Анри Филип Петен моли Германия за примирие.С подписаното на 22 юни Компиенско примирие Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация.В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица Виши.На 24 юни е подписано примирие с Италия.

Югоизточна Европа

На 27 септември 1940 година в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия,Япония и Италия,към който на 20 ноември 1940 година се присъединява Унгария,на 23 ноември Румъния,на 24 ноември Словакия,а на 1 март 1941 година и България.През ноември Италия нахлува в Гърция.Това нахлуване се превръща в катастрофа,след като италианските войски са изтласкани в Албания,окупирана от Италия още от 1939 година.Гърците нахлуват в Албания на 3 декември и завземат Саранда,Гирокастра и около ¼ от албанската територия.На 25 март Югославия се присъединява към Тристранния пакт,но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт.Поради тази причина,в началото на април германците нападат Югославия през българска,румънска и унгарска територия,а Гърция през българска територия.Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на Балканите,отблъсквайки британските подкрепления.Остров Крит е превзет на 20 май от немски парашутисти.

Близкият Изток и Северна Африка

През август 1940 година италианските войски окупират Британска Сомалия,а нахлуването в Египет става през септември.Отначало британските войски губят сили,но през декември се пращат подкрепления и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните нахлуват в Сомалия, Етиопия и Еритрея от Кения и Судан.Немците пращат войски,които да помогнат на италианците в Либия през февруари 1941 година.Това е т.нар. Африкански корпус,воден от генерал Ервин Ромел.На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят.Турция остава неутрална във войната до началото на 1945 година,поради подписания на 18 юни 1941 година пакт с Германия за ненападение.Поради молбата на министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани за помощ от страна на Германия,Великобритания напада страна.На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан. На 16 август е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички немци от Иран. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски.През октомври, същият ултиматум е поставен на Афганистан и правителството му се съгласява.На 9 септември 1943 г., Иран обявява война на Германия.

Съветският съюз

Полша бива нападната от Съветския съюз на 17 септември 1939 година и окупира източната част от страната, която и след войната остава в рамките на СССР.Предупрежденията за готвеното германско нашествие спрямо СССР Сталин получава от съветски ангенти в Германия,Япония и косвени предупреждения от Чърчил.Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски,с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение.Всъщност не става въпрос за изненада, защото руснаците усещат, че нещо се готви още на 17 юни, но срещу около 3 000 000 немска армия те имат около 5 000 000 руска с по-голям брой танкове.Но на 22 юни 1941 година германската армия нахлува в Съветския съюз.Окончателна победа Хитлер очаква след коло 1 седмица.Противно на това,обаче,към средата на юли Съветският съюз успява да създаде непрекъснат фронт от Финският залив до Черно море.На 6 декември 1941 година Германия претърпява първото си голямо стратегическо поражение във Втората световна война в битка за Москва.

Далечният Изток и Тихият Океан

Един от най-неизяснените проблеми в историята на Втората световна война е липсата на съгласуваност между Германия и Япония.От 1940 година те са съюзници,които разделят сферите на влияние,но не координират бъдещите си военни стратегии.Пример за това е Германо-Съветският пакт (22 август 1939 година).Германия информира Япония за него само 2 дни преди самото подписване.Япония изобщо не знае плановете на Германия за война със Съветския съюз,поради което на 13 април 1941 година,тя подписва пакт за неутралитет със Съветския съюз.През есента на 1941 година Япония окончателно поема курс на война със САЩ и Англия.На 7 декември 1941 година японска палубна авиация разбива американската военна база Пърл Харбър на Хавайските острови.Япония завзема около 3.8 млн.км² с повече от 150 млн. население до лятото на 1942 година.

Съединени Американски Щати

Влизането на САЩ във войната значително измества разпространението на силите в анти-хитлеристка коалиция. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече невоенна помощ на Великобритания и на 12 юли 1941 година е подписано англо-съветското съглашение против Германия.През есента на 1941 година САЩ прилага закона „ленд-лиз” и върху Съветския съюз.През юни 1942 година е сключено американско-съветското съглашение за взаимна помощ.Според него след завършване на войната,Съветския съюз трябва да върне на САЩ останалите годни материали и съоръжения.Съветския съюз не прави това,което е една от причините за влошаване на американско-съветските отношения.

На 19 и 20 ноември 1942 година,на сталинградското направление русите със силите на три фронта провеждат една класическа операция „клещи” и обкръжават около 250 000 немска групировка.Така германската армия се предава.В битката при Сталинград са разгримени 32 германски дивизии,2000 танка,3000 самолета.Немската южна стратегия на Източния фронт претърпява пълен крах.През декември 1941 година и януари 1942 година във Вашингтон е проведена първата конференция с участието на американския президент Рузвелт и англииският премиер Чърчил.Там са формулирани принципите на англо-американската стратегия във Втората световна война,наречена „голямата стратегия”.Най-важният от принципите на тази стратегия е,че Германия е главният противник и нейният разгром  е ключ към победата.

Войната в Италия

Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг.През юли 1943 година се провежда десант в Сицилия,след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него.На 25 юли 1943 година маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател.Той започва мирни преговори с англо-американците.На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците, които превземат много от големите градове, включително Рим.На 8 септември Мусолини обявява капитулация,подписана от режима на Бадолио,за противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него - за неуспешен.На 1 октомври американците превземат Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия.Рим е превзет на 4 юни. Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.

Париж е освободен август месец 1944 година,а Брюксел на 2 септември.

Техеранската и Ялтенската конференция

Край на Втората световна война

Състоялата се есента на 1943 година конференция в Техеран между ръководителите на трите велики държави,обединени в антихитлеристка коалиция,заемо голямо място в дипломатическата история на Втората световна война.Светът е изтерзан от невижданата война.Решенията от първата среща на голямата тройка се очакват не само от ервопейските поробени народи,а и от народите на оста Рим-Берлин-Токио.

На 28 ноември 1943 година в Техеран се срещат трима души,чиито имена влизат в историята на човечеството-Уинстън Чърчил,Франклин Д. Рузвелт и Йосиф Сталин.

„Тримата големи”-Снимка от Техеранската конференция

Големи трудности създава въпросът за мястото на срещата.Сталин предпочита тя да е близко до съветска територия,понеже той е върховен главнокомандващ и не може да отсъства дълго от Москва.Така на 6 септември 1943 година Рузвелт предлага Северна Африка,но Чърчил предпочита срещата да е в Кипър.На 8 септември Сталин предлага Техеран.Чърчил се съгласява,но Рузвелт увърта.Сталин отговаря,че ще прати Молотов.Накрая Рузвелт решава на 8 ноември да замине за Техеран.

Сталин предлага срещата да е в главната сграда на Съветското посолство,понеже американската мисия в Техеран е в края на града и има опасност от атентати.Руснаците получават сведение,че хитлеристкото разузнаване готви покушение срещу участниците в срещата.Хитлер възлага на Абвера подготовката и извършването на покушение срещу голямата тройка под кодовото название „Операция Слон”.На 28 ноември в 16 часа при изключителни мерки за сигурност се открива първото заседание от Рузвелт.Планирано е конференцията да свърши на 2 декември,но завалява сняг и Рузвелт избързва със заминаването си.На Техеранската конференция окончателно е решен въпроса за откриване на втори фронт срещу Хитлер.Операцията,чиято кодово име е „Овърлорд” трябва да започне през май 1944 година с десант в Ламанша и по същото време с друга операция в Южна Франция,наречена „Енвил”.Операцията се отлага до 15 август 1944 година.За да се гарантира решаването на главния въпрос за откриване на втори фронт,руснаците се съгласяват с англичаните Турция да се включи на страната на съюзниците.След войната става ясно,че английският външен министър Антъни Идън е информиран подробно за Техеранската среща и за датата на операция „Овърлорд” от техния посланник в Турция,Хю Гесън.За лош късмет,обаче шифрованите телеграми попадат в ръцете на неговия камериер,който е платен агент на Германия.Посланник „сър Хю” често и безрасъдно  оставял черното си куфарче в спалнята.Камериерът получил името „Цицерон” поради огромното количество документи,с които снабдявал германците.Информацията била особено ценна.Тя разкривала намеренията на съюзниците и разногласията между тях.Поради съмненията от неистинност,тези сведения не са използвани.На 6 юни,когато започва операция ”Овърлорд”,тя се оказва за германците съвсем неочаквана-те действително не са ги използвали.

На 9 октомври 1944 година Чърчил пристига в Москва и още същата вечер предлага на Сталин пропорциите на интереси на Великите сили на Балканите.За Русия-90 % влияние в Румъния и 75 % в България,Англия-90 % в Гърция,а двете държави да имат по 50 % влияние в Югославия и Унгария.На 20 юли 1944 година е извършен неуспешен опит за атентат срещу Хитлер.

На 15 август започва операция „Енвил”,а Париж е освободен на 24 август.В последната фаза на войната в Ялта,на съвесткото черноморие се провежда втората среща на „тримата големи” (4 февруари до 11 февруари 1945 година).Решенията,взети там са проекция на новото съотношение на силите в Европа и света:

1.Германският въпрос е обсъждан в контекста на безусловна капитулация на Германия.Предвижда се разделянето й на три зони и отделянето на специален район от Берлин,окупиран от трите държави.Обемът на репарациите е определен на 20 млрд долара,като половината са за Съветския съюз.

2.Одобрява се декларация за „Освободена Европа”.

3.Съветският съюз потвърждава задължението си да участва във война срещу Япония няколко месеца след приключването на войната в Европа.

4.Създаване на ООН.Договорено е на 25 април 1945 година тя да се открие в Сан Франциско и в нея да участват делегации от 50 държави.

5.Ялтенската конференция се оценява като крупен успех за Съветския съюз на края на войната.

На 30 април 1945 година Хитлер се самоубива в бункера на имперската канцелария.Неговият наследник,гросадмирал Дьониц,формира правителство,което съществува до 23 май и е разтурено от англоамериканците.На 2 май войските на Берлинския гарнизон капитулират, а на 9 май се подписва актът за безусловна капитулация на Хитлеристка Германия.

Войната започва на 1 септември 1939 година и завършва на 9 май 1945 година.Това са 5 години,8месеца и 8 дни.Армиите на САЩ,Англия,Франция и Съветския съюз окупират Германия.Те поемат властта и създават контролен съвет за изработване на обща политика.На Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945 година) се обсъждат проблемите на тази политика.В нея вземат участие Сталин,Чърчил и Хари Труман.Тази конференция приема протоколи по всички обсъждани проблеми,известни като Потсдамските споразумения.Техният замисъл е в 4 направления:

1.Пълно разоръжаване и демилитаризация на Германия

2.Немският народ да бъде убеден,че е претърпял пълно поражение и е отговорен пред света.

3.Фашистката партия да бъде унищожена

4.Да се извърши подготовка и преустройство на германския политически живот на демократична основа

На 8 август 1945 година Съветският съюз се включва във войната срещу Япония.Квантунската армия е разгромена само за 6 дни.Япония приема условията за капитулация на 14 август 1945 година.На 2 септември на американския кораб „Мисури” в Токийския залив се провежда церемонията по подписването на капитулацията на Япония.С това Втората световна война завършва-6 години,60 държави,убити са над 65 млн. души.Съветският съюз дава 35 млн. жертви,а Германия-4 млн.и 300 хиляди.