Home Икономика Англосаксонски либерален пазарен модел Великобритания

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Англосаксонски либерален пазарен модел Великобритания ПДФ Печат Е-мейл

Увод

Великобритания е страната на класически развилия се капитализъм в световната икономическа практика и теория.Великобритания първа в Европа узаконява частната собственост. Страната винаги се е славила като първостепенна държава с  икономическа мощ, военна сила и колониална империя.Страна,чиято история,съхранени културни паметници привличат стотици туристи – от цял свят.От замъците около Сафък до свръхмодерните офиси на Ситито в Лондон – всичко е пропито от история.

Говорим за британски модел в икономическата теория,защото специфичните особености на развитието на страната,особено след Втората световна война го налагат като движеща мощ в европейската история – няма събитие ,след войната,което да не е белязано от присъствието на Великобритания.

Съчетание между модерно и традиционно,между класически технологии и съвсем модерни практики,страна на контрастите – всичко това е валидно за островната държава.

Въпреки ,че излиза като победител от Втората световна война,Великобритания,за разлика от съюзника си – САЩ ,е с разбита икономика,материални разрушения.

Въпреки загубата на колониите ,след 50-те години на 20 век,страната не изпада в дълбок икономически колапс.

Въпреки  кризата през 70-те години на миналия век,Великобритания успява да мобилизира ресурсите си  и да се превърне ,ако не в онзи хегемон от 17-18-19 век,то поне в сила,която се бори за четвърто място сред 7-те най-добре развити страни и безспорно в сила,с която е необходимо да се съобразява ,не само Европа,но и останалия свят – от “азиатските тигри” до САЩ.

Целта на тази работа е да разгледа икономиката на Великобритания след войната от средата на миналия век и да даде степента на влияние на икономическите и неикономическите фактори.

Икономически фактори

1.Ресурсна обезпеченост на страната.

Великобритания е високо развита индустриална държава с интензивно селско стопанство,което не заема особено голям процент от БВП – 1,7% за 2001 г.,но е добре структурирано и технически въоръжено.

*Данните са от Енциклопедия Британика – електронно издание

Износът на Великобритания за 2001 г. е в размер на $ 282 млрд. Страната изнася стоки за потребление, промишлени масла, химикали, хранителни стоки, напитки, тютюн  в посока Германия, Франция, Нидерландия, САЩ,също и за страните от Източна Европа.

Вносът е в $ 342 млрд. за същата година .Това отнова са  - стоки за потребление, машини, промишлени масла, хранителни стоки,с почти същите търговски партньори.(Германия, Франция, Нидерландия, Италия, САЩ).

За този модел е характерно наличието на два периода на развитие на страната – доколониалния модел /до средата на миналия век,когато световните геополитически промени,когато колониите отхвърлят короната като опека/ и следвоенното развитие на страната.Въпреки,че обект на разглеждане тук е вторият,следвоенен период е важно да се посочи ,че разпадането на колониалната система дава  силно отражение върху развитието на Великобритания след Втората световна война,защото лишава страната от важни ресурси,целеви пазари и налага отраслово преструктуриране на икономиката на страната от гледна точка производство и услуги.От развита страна ,с ясно изразена промишлено – производствена насоченост,с традиционно добре развито корабостроене,машиностроене и пр.Великобритания се превръща в страна ,която предлага основно финансови услуги на собствения и световния пазар.Тоест за настоящето разпределение на отраслите в страната,/отразено на графиката по-долу/,голямо значение е изиграл историческия фактор.

Отраслова структура на икономиката на Великобритания: /В проценти от БВП,за 2001 г./

*Данните са от Енциклопедия Британика – електронно издание

Промишлеността е представена от добив на нефт, въглища, електрическа енергия,черна и цветна металургия (внос на желязна руда; стомана - Шефилд, Южен Уелс), машиностроителна (електротехническа, радиоелектронна, авио- и ракетостроителна, корабостроителна, селскостопанска и др.)А също и нефтопреработваща, химическа, текстилна, хранително-вкусова, обувна, шивашка промишленост /от леката промишленост/.

Селското стопанство категорично е сред най-добре развитите в Европа,като по дял в БВП е изпреварвано само от Исландия,която е с 15% дял от БВП.

Главен отрасъл на селското стопанство е животновъдството - едър рогат добитък, свине, овце, птици, също и зърнодобив, захарно цвекло, картофи,зеленчукопроизводство, овощарство, цветарство и разбира се риболов. Процентът на обработваемата земя е 25 % от общата територия на страната.

Услугите в икономиката  на страната са туристически и финансови услуги.Поради големия процент,които заемат в БВП заслужават повече внимание:

Туризмът осигурява 4,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, 2,1 млн. работни места и 73 млрд. паунда оборот. За 2001 г. туризмът е реализирал оборот 73.7 млрд. паунда. По данни на Британския туристически борд туризмът дава около 4.5% от БВП.През миналата година Островът е посетен от 23 млн. чужди туристи.В туристическата индустрия във Великобритания работят 2.1 млн. души, което е
около 7% от цялото население на страната. Миналата година оборотът на хотелската и ресторантьорска индустрия във Великобритания е бил 10,5 млн.лири. Средната заетост на хотелската база в страната е била 58%.Всичко това осигурява на Острова пето място по приходи от международен туризъм след САЩ, Испания, Франция и Италия .

Лондонският финасов център може да се сравни с Токио.Сити обслужва не само британската вътрешна икономика, по -  голямата част от дейността е свързана с международните финанси и търговияТук имат представителства всички по-големи международни банки,финансови и клирингови къщи,застрахователни компании и други подобни структури.

Сити е важен източник на приходи за платежния баланс на Великобритания, като през 1988г. му е донесла 7,35 милиарда лири. От тази сума определено най- голям дял има застрахователното и банковото дело.

Като извод от всичко казано дотук,може да се определи икономиката на страната като силно уязвима и от отворен тип./с оглед големия внос,които осъществява/.Националната производствена функция е крайно небалансирана.Много характерно за този модел е значимостта  на човешкия ресурс  технологичния фактор и капиталите,които функционират в страната.

2.Права на собственост в страната.

Това е изключително важен и интересен въпрос ,от гледна точка на това ,че страната е първата в света,която гарантира и юридически регламентира частната собственост.

Все още е много актуален въпросът за британската приватизация,успешно реализирано от правителството на консерваторите.По време на колониалния модел развитието на държавния сектор е непознато икономическо явление.По време на Втората световна война се национализират стратегически отрасли,свързани с отбраната,а в последствие и със стопанското  възстановяване на страната.

Решаващо значение за успеха на приватизацията има подкрепящата я политика, която обхваща изпреварващи, съпътствуващи и последващи мероприятия. Една от първите стъпки са рационализацията и комерсиализацията  на държавните предприятия, те включват мерки за реструктуриране и модернизиране и имат за цел повишаване на рентабилността и конкурентноспособността на тези предприятия и утвърждаване на нов климат, чрез мощни рекламни кампании правителството се стреми да направи по – привлекателни обектите за евентуалните купувачи.

Така водената политика не успява да върне допреди военната икономическа мощ на страната,но за сметка на това намалява безработицата от 70-те години с 10 пункта и увеличава жизнения стандарт на населението.

За в момента частната собственост е доминираща в британския пазарен модел.

Тя се детерминира  на три сектора – дребен ,среден ,корпоративен.Всякаква връзка между трите сектора е избегната – което коренно отличава икономиката на страната от американския модел на развитие.За основна база на британската икономика се счита дребния и среден бизнес .Дребният и среден бизнес нямат ясно изразена отраслова структура и работят предимно за вътрешния пазар.Но все пак може да се подчертае,че 77% от фирмите ,заети в туризма се определят като средни.

Корпоративните интереси са по-скоро не свързани  с националните,което разбира се е негативно за модела на развитие./Това също отличава модела от азиатския корпоративен модел/.

Характерно за държавния икономически сектор е силната зависимост от политическата партия,която е на власт в страната за момента.В новата история на старана не може да се пропусне Маргарет Тачър ,която определя един строго пазарно-стопански и критично настроен срещу европейската интеграция курс,следван по-късно от приемника й Джон Мейджър.

3.Информационна обезпеченост на модела.Цени.Стоки.

Стопанските субекти се водят от пазарни механизми при вземане на решения.Не бива да се разглежда този въпрос,без да се спомене за евроинтеграцията и въвеждането на еврото.

Решението на британското правителство засега да не се присъединява към еврозоната потвърждава широко споделяното мнение в останалата част от Европа, че страната продължава да бъде полу-независим член на Европейски съюз. Това решение следва различията около кризата в Ирак и нежеланието на Великобритания да осъществява ходове към по-нататъшната интеграция, предложена в новия проект на европейска конституция. Но очакванията са, че страната ще осъзнае ползите на членството в еврозоната и смирено ще се присъедини по-късно. Тази прогноза се опира на историческите факти:

Великобритания отказа да се присъедини към първоначалния Общ пазар, като тогавашния премиер Антъни Идън обяви публично, че британските хоризонти са по-широки. Британските хоризонти, все пак, се стесниха, тъй като в края на краищата Великобритания се присъедини. Нежеланието за влизане в еврозоната се смята за част от бавния процес, през който Великобритания минава, на промяна от страна с глобални амбиции до осъзнаването, че най-добрата й роля е да действа с други и подобни на нея европейски сили.

Дали това се дължи на липса на доверие или е плод на традиционния британски консерватизъм?

Съществува схващането, че в края Великобритания няма да има избор. Лирата отбеляза спад до подходящото ниво и страната не изпитва структурни проблеми, каквито, например, има Франция и особено Германия, борещи се да се справят с правилата, наложени върху страните от еврозоната. Следователно решението се смята за политическо - Великобритания не е готова да направи скока. Останалите страни-членки на ЕС също така вярват, че един ден Великобритания ще приеме единната валута.

Всичко това рязко отличава британския модел от френския и германския,но пък го приближава до шведския.

Стоките във Великобритания са с доста по-високо ниво от френските.Това което прави продуктите неконкурентно способни е по-ниската производителност на труда.

Факторните пазари в страната – както в повечето развити страни се регулира от държавата.

По времето на Маргарет Тачър се провежда политика,която разглежда безработицата вече не се разглежда като обществен проблем, а като индивидуална съдба.Моделът няма онази насоченост и социална ориентация както скандинавския.И все пак процентът безработно население не може да се определи като висок,в сравнение с останалите модели:

Тази графика отразява процентът на безработица сред петте най-развити световни сили.

*Данните са от Енциклопедия Британика – електронно издание

4.Разпределение на дохода.Крива на Лоренц

Главният външен източник на нови дългосрочни инвестиционни фондове за компаниите и държавата са спестяванията на частните лица. Във Великобритания тези спестявания се канализират предимно чрез големите финансови институции, главно пенсионните фондове и застрахователните компании. С около 21 милиарда лири годишно те инвестират фондове в компании чрез покупка на акции. Като купуват държавни ценни книжа, те осигуряват голяма част от парите, от които държавата се надява да получи в заем. Фондова борса дава възможност на тези инвестиционни фондове да намерят пътя си към компаниите, които работят с ценни книжа, а финансовите институции са най–големите клиенти на фондовата борса.

Финансовите институции инвестират също в търговска собственост и задгранични облигации и собственост и насочват пари за кратко време към паричните пазари.Спестяванията на населението са структурирани по –следния начин:

 

Милиарди лири

Парични и стерлингови банкови баланси

105

Национални спестявания

37

Държавни цени книжа

28

Акции и влогове на строителни общества

143

Акции в английски компании

137

Дялове в застрахователни и пенсионни фондове

386

*Данните са от икономическия портал на Европейския съюз.

Кривата на Лоренц е поляризирана,но не колкото тази на САЩ,но пък е по вдясно от скандинавската:

Разпределителен механизъм на доходите

% домакинства

Великобритания                       САЩ 

Неикономически фактори на развитие

С най-голямо значение е политическия фактор на страната – ето защо той ще бъде разгледан на—обстойно:

Държавно устройство: конституционна монархия. Държавен глава - крал (кралица). Законодателен орган - крал (кралица) ,с представителни функции и двукамарен парламент (Камара на лордовете - през 1999 одобрява реформа, която отнема наследственото право на местата в нея, и Камара на общините). Изпълнителен орган - правителство с министър-председател, назначен от краля (кралицата). От 1998 Северна Ирландия има полуавтономен парламент и полуавтономно правителство. От 1999 се провеждат избори за местни автономни парламенти на Шотландия и на Уелс.

Labour Party успешно спечелва през 1997г. основното одобрение на населението. Тя се аргументира с това, че не желае завръщане в седемдесетте години, но не може да приеме, че части от обществото, съответно намиращите се извън полюса на растежа региони на Обединеното кралство, ще останат изолирани от икономическите резултати на страната. От ефективността на пазарното стопанство иска да се възползва и премиер-министърът Тони Блеър. Но то трябва да е обвързано с целите за социална справедливост и "смекчаване" на обществените противоречия.

Третият път" на Тони Блеър като прагматична стратегия, като среден път между грубо представения "студен капитализъм" на екстремните позиции от една страна и прекалената крайност на политика на обществено благоденствие, притежава нова концепция. Цел на тази стратегия е, чрез ефективна образователна система да се гарантират еднаквите шансовете за всеки един гражданин в обществото, независимо от неговия произход, както и за всеки, който иска да участва чрез своята работа в обществения успех. "Третият път" не гарантира социална осигуреност без собствен принос и поемането на собствена отговорност. За разлика от политиката на консерваторите, правителството на лейбъристите не изключва никой, който е способен на такова участие, само защото е израстнал в "неподходящо" семейство или "неподходяща" среда. Социалните проблеми не трябва да се отчитат, а да бъдат решавани. Но не се има предвид това, че тяхното решение принадлежи единствено на държавата.

Целта на държавната инициатива е много повече това, да се създадат условия обществото, на първо място тези в затруднено положение, семействата, социалните групи, общини и групи по интереси, сами да си помогнат. това, което конкретно може да направи държавата, за да предразположи създаването на конкурентно-способността на икономиката, не може да се почерпи според вижданията на идеята за "третия път" от учебниците по икономика и философия. Държавата постоянно е насочена към това, без идеологически спекулации, да търси тази стратегия, която отваря свободни пространства за гражданите, и затова функционира по най-добрия начин. Към това отваряне спадат според правителството на Блеър също и модернизирането на конституцията и политическите институции в страната, например чрез подсилване на основните права на гражданите и нови демократично избрани парламенти преди всичко в Шотландия и Уелс. Това е предпоставка за по-доброто обвързване на гражданството в политическия процес и по този начин в крайна сметка за "конкурентната способност" на модела на британската демокрация.

Разбира се,огромно значение имат и останалите фактори – културен /който е с изключително благоприятно значение за страната/,исторически /който има противоречив характер – от гледна точка разрушенията през войната и отцепването на колониите/,но поради малките размери на работата те няма да бъдат разгледани толкова обстойно.

Заключение

Силните страни на модела се заключват в следното:

1.Моделът е конкурентен ,благодарение на изградената финансова структура и водената държавна политика.

2.Качеството,което е основен символ на британските стоки повишава тяхната реализируемост на световните пазари.

3.Неикономическите фактори са по-скоро благоприятно насочени.

Слабите страни на модела са:

1.Отворената икономика на страната я прави силно уязвима

2.В страна няма онази социална защита,на която се радват жителите на скандинавските страни.

3.Военните разходи заемат доста голям дял от бюджета на страната.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG