Home Икономика Американски пазарен либерален модел. Права на собственост в САЩ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Американски пазарен либерален модел. Права на собственост в САЩ ПДФ Печат Е-мейл

Увод

Англосаксонският либерален пазарен модел асоциира повечето световни икономически сили – САЩ,Великобритания,Австралия,Канада.

Като най – типични черти на модела могат да се определят следните характерни аспекти на развитие:

  • Изключителен превес на пазарното развитие над централизираното икономическо поведение.
  • Ролята на държавата е сведена до минимум,грижата за безработните и икономически нетрудоспособните индивиди е много по-различна от тази в скандинавския модел,например.
  • Колективизмът като модел на поведение и начин на живот е изразен изключително слабо.Индивидът сам по-себе си има най-голям приоритет на развитие;индивидуализмът конкретизира и определя и т.нар. “life style” – начин на живот.
  • Наблюдават се успешни съчетания между наследени и придобити предимсва.Природните ресурси се експлоатират успешно,като се поставя акцент върху развитието на високо технологичните отрасли.
  • Пазарната конкуренция е надежден гарант за производството на високо качествени стоки.
  • Производителите,които обезпечават вътрешния пазар са защитени ,но без преференции от страна на държавата.
  • Много съществена черта е абсолютната неприкосновеност на частната собственост и поощрението на развитието на частната инициатива,без обаче преференцирането на двигателен тип икономика,както се наблюдава това при скандинавския модел на развитие.

Разбира се , списъкът на типичните черти на този модел е неизчерпателен и може да бъде допълван с характерните особености на всяка страна,но горепосочените точки изграждат най-общо облика на модела и дават представа за предимствата на пазарното развитие .

Тема на настоящата курсова работа ще бъде сравнителния анализ на формите и правата на собственост в САЩ.

Защо точно тази тема?

Съединените американски щати са съвременна икономическа сила,с която трябва да се съобразяват всички останали страни,независимо от степента им на икономическо развитие.Няма нито едно икономическо,политическо,социално явление в наши дни ,в което САЩ  да няма участие.При това мненията на световната общественост за американското участие е двуполюсно и разнопосочно – от преклонение към американския дух и предприемчивост до абсолютен негативизъм и отричане на всичко,свързано с Америка.От друга страна САЩ ежегодно е заливана от емигрантски вълни ,не само от страните от Третия свят,но и от добре развити европейски държави – в които има изключително високи данъци /Скандинавия/ или няма голямо стимулиране на частния сектор /Франция,където стратегическите отрасли са 100% под държавен контрол/.Като цяло,в сравнение със САЩ добрата стара Европа изостава по отношение на формирането на наистина независими пазарно ориентирани икономически организации. В някой страни има икономически институти, обвързани с определена политическа партия,които са полезни само докато съответната партия има лоби. Оскъдността на независими пазарно ориентирани мозъчни тръстове в стария континент доведе до липсата на предизвикателство пред конвенционалното мислене. Отчасти това обяснява защо темповете на икономически растеж са средно наполовина на тези в САЩ през последните 20 години, а нивото на безработица е средно с 50 % повече от това в САЩ. Социалдемократите и социалистите, които контролираха и контролират правителствата в стара Европа, направиха всичко възможно, за да издигнат препятствия пред развитието на тези институции, облагайки с данъци привлечените от тях средства и ограничавайки достъпа им до контролираните от държавата медии. За разлика от тази практика, САЩ винаги са насърчавали създаването на нестопански организации, облекчавайки данъчното третиране на даренията и насърчавайки частната инициатива.

Интересен е въпросът и за големите транснационални компании.Разбира се,подобни икономически образувания се наблюдават и при азиатския икономически модел,и при скандинавската “държава на благосъстоянието”,но в САЩ тези компании имат съвсем специфичен облик и като вид собственост ще бъдат разгледани обстойно.

И така : много са факторите,които обуславят икономическата мощ на САЩ : обширна територия,ресурсна обезпеченост,дълги години липса на военни действия на територията на страната,високо технологично производство и пр.Но като основен фактор и предпоставка за растежа може да се приеме и дългогодишната  политика по защита на частната собственост,ненамесата на държавата в икономиката,пазарния модел на поведение на индивидите.

Нека видим как се отличават правата на собственост в САЩ,в сравнение с останалите пазарни модели и какво значение има този сравнителен икономически критерий за икономическия растеж.

САЩ – кратък икономически обзор.

Следващите емпирични  графики ще характеризират икономическата мощ на САЩ и ще сравнят част от показателите на модела с други страни – представители на останалите пазарни модели.

Относителен дял на безработните лица – в процент към общия дял трудоспособно население.Данните са за 2001 г.*

Граф.1

САЩ се характеризират с нисък дял на безработното население – в сравнение с други силни държави.По – нататък в изложението ще се проследи как правата на собственост влияят върху заетостта.Нещо повече – по отношение на заетостта САЩ изпреварват страни като скандинавските страни /където държавата полага големи грижи за интеграцията на безработното население/ и Япония /известна със специфичната си школа по управление на човешките ресурси и по – специално тезата за “осиновения работник”/.

* Данните за графиката са взети от Българска енциклопедия "А-Я" - "Сирма АИ"  ,електронно издание, 2002 г.

Известно е ,че БВП  е универсален измерител и се използва задължително при анализи,съпоставки и пр.Ето защо ще се приложи и в настоящата работа – отново за да се съпостави икономическата мощ на САЩ, в сравнение с останалите силни страни.

Ръст на БВП – за 2001г.*

Граф. 2

По  този показател САЩ също е на първо място.Липсата на достатъчна обемност на работата пречи да бъдат приложени и други графики,които да установят предимството на САЩ и либералния модел пред другите пазарни системи.Несъмнено ,обаче,остава превъзходството и триумфа на частната инициатива и ненамесата на държавата в икономическия живот.Ето защо следващите параграфи на курсовата работа ще изяснят как точно частния сектор на икономиката се явява двигател на стопанството на САЩ.

* Данните за графиката са взети от Българска енциклопедия "А-Я" - "Сирма АИ"  ,електронно издание, 2002 г.

Права на собственост в САЩ – теоретически аспекти[1]

Едно от най-фундаменталните изисквания на либералната икономическа система е силна система от права на собственост. Установяването и защитата на правата на собственост е една от най-комплексните и най-сложни съвкупности от въпроси, които всяко общество трябва да разреши по някакъв начин.Интересното е ,че в САЩ те са решени може би по най-съвършенния възможен начин. Не са малко критиците,които  искат трансформирането от частна собственост в правителствена собственост.Разбира се,някои от трансферите в държавна собственост (или контрол, което е същото) прави икономиката по-ефективна. В други случаи подобен трансфер прави стопанството по-неефективно. Най-лошият резултат се получава тогава, когато правата на собственост наистина бъдат премахнати. Правото на собственост представлява изключително пълномощие да се определя как ще бъде използван даден ресурс, независимо дали ресурсът е собственост на правителството или на отделен индивид. Обществото в САЩ одобрява начина на използване, избран от този, който притежава правото на собственост, чрез администрирана от правителството сила или чрез обществено поощрение. Ако ресурсът е собственост на правителството, агентът, който определя неговото използване, трябва да спазва набор от правила, определени в САЩ от Конгреса или от изпълнителната агенция, която го е натоварила с тази роля.

Трите основни елемента на частната собственост са: /ако приемем,че става въпрос за ресурс или ресурсна обезпеченост.Терминът би могъл да се замени с актив,компания или просто собственост/:

  1. изключително право на избор на начина на използване на ресурса,
  2. изключително право върху ползите от ресурса ,
  3. правото на размяна на ресурса при взаимно приемливи условия.

При системата на преобладаваща частна собственост в САЩ,пазарните стойности на собствеността отразяват предпочитанията и търсенето от страна на другите членове на обществото. Независимо от това кой е собственикът, използването на ресурса се влияе от това какво другите членове на обществото мислят за най-ценно като употреба. Причината е, че собственик, който избере някаква друга употреба, трябва да се откаже от най-високо оценената употреба – и цената, която другите биха му платили за ресурса или за неговото използване.  Това създава интересен парадокс: въпреки, че собствеността се нарича “частна”, частните решения се основават на обществена оценка.

Фундаменталната цел на правата на собственост и тяхното фундаментално постижение е, че елиминират разрушителната конкуренция за контрол върху икономическите ресурси. Добре дефинираните и добре защитените права на собственост заменят конкуренцията чрез насилие с конкуренция по мирен път.Което от своя страна ражда висока производителност,качество,изгодни цени.Ето къде е ключът към успеха на страна,която до преди 200 години е само затънтена колония.Наистина, разполагаща с природни ресурси,но нима и страна като Русия не разполага със съизмерими по количество и мащаб природни богатства?!

Степента на уреждане на правата на частна собственост засягат фундаментално начинът, по който хората се конкурират за контрол върху ресурсите. При наличие на по-пълни права на частна собственост стойностите при пазарната размяна стават по-влиятелни. Пазарният механизъм действа по – рационално и се стига до истински работеща пазарна икономика,без държавно участие в нея.

Правата на частна собственост не са в конфликт с човешките права. Те са човешки права. Правата на частна собственост са правата на хората да използват и разменят определени блага.  Всяко ограничаване на правата на частна собственост измества баланса на влияние от неперсонални  качества към персонални атрибути и към поведение, което се одобрява от политическите власти. Това е основна причина за отдаване на предпочитание на система от силни права на частна собственост: правата на частна собственост защитават индивидуалната свобода.

Частният интерес в САЩ.Семейният бизнес.

“Американците… се различават от европейците по това, че вярват по-скоро в непрекъснатата възходяща крива, отколкото в ритмичните удари на осъществяването…”

Ъруин ШоТова значи, че един американец започва от някаква точка и вярва, че кариерата му трябва да върви от успех към успех. Оптимистичната вяра на американския бизнесмен, потребител или борсов играч е, че икономиката непрекъснато ще процъфтява. Силата на тази вяра се поддържа и захранва от разнообразни аргументи.

В САЩ частният интерес е движеща сила в икономиката на страната. Тук всеки се стреми да създаде нещо, което да му даде възможност за материално преуспяване – което пък от своя страна се явява символ на т.нар. “американска мечта”. Като се изключат сравнително добре заплатените длъжности на ръководните лица в държавния сектор и в някои стратегически за страната отрасли, американският гражданин се стреми да си осигури самостоятелна работа с оглед на неговата професия и талант.Разбира се ,не във всички случаи може да се осигури успех. Но неуспехите не са чести явления. В САЩ преобладаваща част от заводите, фабриките, железниците, отчасти радиото и телевизията, търговията са в частни ръце. Пощите са към Конгреса на САЩ. Но напоследък се прокарва мнението и те да преминат към частния сектор. Според американецът частната инициатива е движеща сила, при която човек може да прояви максимум своите способности. Горният извод трябва да се приеме условно, тъй като едрият капитал има лъвския дял от националния доход.Когато се говори за частна инициатива в САЩ не трябва да се разбира, че тя може при всякакви обстоятелства да се развива безпрепятствено. Все като пречка за развитието на частната инициатива се явява липсата на средствата и в областта на техническите открития. И тук е необходима материална база. Без такива средства не може да има напредък в техническите науки. Затова в тези инициативи – трябва да се търси съдействието на крупния капитал.Участието и намесата на капитала при прояви на частната инициатива води и до други характерни явления за тази страна. Капиталът не само участва при такива прояви, но той се стреми да привлече в своя бизнес и чужди таланти, като им дава възможност за материално благоденствие. По този начин инициативата в областта на науката и в изкуството се превръща в бизнес. Трябва да се признае, че този вид на проява на капитала има положителни черти. Тук надделява материалният стимул като основа за прогреса на науката и изкуството.Кръгът на частната инициатива не се затваря само до крупните сделки между капитал и таланти. Често частната инициатива се проявява и в по-малкия бизнес. Тук вече се развива частната инициатива на малкия бизнес. Въпреки някои неудачи надеждата за подобряване на материалното положение е по-силна и стремежът на американеца към бизнес го следва непрекъснато през целия му живот.Частната инициатива е защитена със закон. Всичко може да бъде регистрирано като патент стига да отговаря на определени условия. По този начин са защитени правата на откривателя, изобретателя и пр. Патентното право е силно и добре развито в САЩ. То дава гаранция за сигурност. Ако частната инициатива в икономиката е основната движеща сила, то патентното право се включва в основните граждански права на американския гражданин. И двете сполучливо се допълват, с което се реализира американския начин на живот. Те са взаимно обвързани и съставляват гръбнака на американското общество.

Бизнесът в САЩ не означава само вид спекула в тесния смисъл на думата. То представлява такава дейност, която е свързана с търговията, промишлеността и всяка друга дейност имаща парична изгода. В нея доминира не само частната инициатива, но и всякаква друга дейност на отделния гражданин, от която може да се извлече материална облага. Тук бизнесът е една от най-характерните прояви на гражданите. Ето защо американската преса и другите информационни средства отделят специално внимание на бизнеса. Без преувеличение може да се каже, че бизнесът е навлязъл дълбоко в американския начин на живот и чрез него се подхранва надеждата за по-добър живот.

Едноличният сектор и семейният бизнес в САЩ се отличават с изключителна динамичност.Причините за това могат да се търсят в следните предпоставки:

ü                                           Не съществуват никакви бюрократични бариери за регистриране на икономическо сдружение,особено от едноличен или “семеен тип”;

ü                                           Семейния бизнес е основно средство за препитание за групите от малцинствен тип,в това число емигранти,със статут на временно или постоянно пребиваващи и пр.;

ü                                           Семейния бизнес се явява двигател не на икономиката,а на научно-техническия прогрес,на революционното развитие на икономиката,иновациите и техническите открития;

ü                                           Въпреки че ,държавата не се меси и не насърчава този тип бизнес,той осигурява по-големия процент работни места,като при това изискванията за стаж,образование,препоръки и др. са по - ниски,отколкото при корпоративния бизнес.

Други основни характеристики на дребния и среден бизнес са следните:

  • Те са без ясно изразена отраслова насоченост,но обикновено функционират в областта на услугите или леката промишленост;
  • Представителите на този вид бизнес не работят за външни пазари,те задоволяват само местното търсене;
  • Тези фирми са подвластни на цикличността на икономиката и се характеризират като силно уязвими;
  • Печалбата им е в областта на нормалната и формира доходите на средната класа;

Последните характеристики доближават модела до скандинавския пазарен модел ,а и до останалите пазарни системи – като ,разбира се ,не бива да се изключва факта,че държавата не оказва преференции,нито субсидира или финансира производства и търговия,независимо за кой сектор става въпрос.

Структура на икономическите организации в САЩ.Корпорации.

Корпорациите са сдружения, чиито членове са със статут на юридически лица , имат общо имущество и се обединяват за постигане на общи цели. Корпорациите са публични (изпълняват някои държавни функции) и частни. В САЩ с корпорации се означават и акционерни дружества.Възникват в началото на миналия век именно възоснова на акционерната форма и нуждата от окрупняване на капитала – при строежите на големите железници,пътища,огромните заводи за стомана и т.н.

Корпорациите възникват в САЩ първоначално под формата на тръстове  /trust/ и концерни /concern/. Какво представляват тези обединения?

Тръстът представлява специфичен, регламентиран най-вече от англосаксонското обичайно право, тип договор (Deed of Trust или Declaration of Trust), при който едно лице наричано учредител (Settlor) прехвърля собствеността върху определено имущество (Trust fund) на свой довереник (Trustee), който я получава заедно с набор от инструкции (Memorandum of Wishes, Letter of Wishes) за това как да я използва в полза на трето лице, наричано бенефициент (Beneficiary). Споменатият набор от инструкции обаче, юридически има характер на пожелание и няма правно обвързващ ефект по отношение на довереника, поради което често с договора за тръст се определят и протектори (Protectors, Guardians, Counsellors), без съгласието на които довереникът не може да извършва определени действия. В такива случаи важно за действителността на тръста е формулировките да не откриват възможности за тълкувания в смисъл, че учредителят се опитва да запази контрол върху собственост, която вече не му принадлежи.Обект на подобно прехвърляне на собствеността може да е всякакво имущество,като типично това са пари, ценни книжа или недвижими имоти. Документът, в който доверителят формулира инструкциите до довереника е известен като инструмент на тръста (Trust  Instrument).Тръстовете могат да бъдат отменими или неотменими, като почти навсякъде действието на договора е ограничено във времето. Както учредител, така и бенефициент на един тръст могат да бъдат не само физически, но и юридически лица. Особено важно е, че тръстът не отговаря за задълженията на своя учредител и по правило не може да бъде обект на принудително изпълнение по влязли в сила съдебни решения.

Възможностите, които предлага тръстът като правна конструкция са свързани най-вече с :

 

-гарантираната конфидиционалност на извършваните операции, предвид на това, че всички разпоредителни действия с имуществото се извършват от името на довереника, в качеството му на собственик;

 

-защита от посегателства на кредитори или нежелани роднини, при развод, очаквано откриване на наследство и пр.;

 

-защита на имуществото на определени професионални категории (лекари, зъболекари, юристи и др), които не могат да се възползват от статута на ограничената отговорност и които особено в страни като САЩ са изложени на риска да бъдат разорени от граждански искове за неимуществени вреди, причинени от професионална небрежност, които често не могат да бъдат покрити от никакви застраховки, особено ако са предявени от по-заможни клиенти или пациенти;

 

-избягването на данъци и такси върху наследствата когато тръстът е учреден там където такива не се дължат;

Тръстовият договор обикновено се подписва както от довереника, така и от учредителя.Ако учредителят не желае да бъде поименно упоменат в инструмента на тръста,довереникът подписва само декларация (Declaration of Trust).Като се има  предвид, че с тръстовия договор се извършва смяна на собствеността, изборът на довереници е от особено значение.Функциите на такива обикновено се изпълняват от банки или лицензирани адвокати и компании с висока репутация в тази област.За протектори по правило се назначават семейни адвокати. До известна степен тръстът наподобява доверителното управление на активи, с тази разлика че при него се извършва формална смяна на собствеността, управлението се осъществява в полза на трето лице, а самият тръст не отговаря за финансовите задължения на своя учредител.

Концернът е монополистично обединение на големи стопански организации от различни отрасли, които запазват оперативната и юридическата си самостоятелност и провеждат обща политика по отношение на цените, пазарите и снабдяването със суровини и материали. Цел на концерна са премахване на конкуренцията, рационализация на производството, монополната печалба.Обикновено при концерните се наблюдава финансиране от една банка и имат общ финансов център.

Безспорно от тръстовете и концерните се раждат корпорациите и транснационалните компании.

Корпоративното управление в САЩ е концепция за управлението на обществото като цяло и на икономиката в частност. Корпоративното управление формулира дългосрочни цели за развитие и планове за постигането им при формирането на обществения капитал. Корпоративното управление в икономиката е свързано с институциите, които влияят върху начините, по които корпорациите разпределят ресурсите и приходите си, за да осигурят капитали за развитие и внедряване на високите технологии.Корпоративното управление в Америка се отличава от това в Япония,характерно е също че корпорациите работят съгласно собствените си интереси /или тези на акционерите си/,без да имат предвид интересите на държавата.Обратното също е валидно – държавата не облагодетелства с нищо големите данъкоплатци,както това е в северните европейски държави.

В последните няколко години станахме свидетели на ускореното развитие на транснационалните корпорации (ТНК) и засилването на тяхното господство в глобалната политика и икономика. Расте контрола на корпорациите над правителствата и тяхното влияние върху вземането на решенията, определящи нашето бъдеще – бъдещето на човечеството и на цялата планета. Неотдавнашните свободни гигантски сливания и обединения на компании още повече засилват този контрол.Както и повечето въпроси,свързани с глобализацията и тук се надигат критични гласове – предричат се от реално измерими факти и анализи до чудовищни виждания ,от типа на замяна на имената на държавите с търговските марки на големите транснационални корпорации т.е. предрича се свят, в който Дженерал Мотърс, Макдоналдс, Кока - кола, Пепси ,Ай Би Ем и пр.образуват нови империи.Истината е някъде по средата. Именно корпорациите държат сега кормилото. Много от тях притежават по-голяма политическа и икономическа власт, отколкото държавите, в които те осъществяват своите операции. Колко огромно е тяхното могъщество може да се разбере, ако се сравни съвместния оборот на някои ТНК с брутния вътрешен продукт. Оказва се, че оборотът на Компаниите Форд и Дженерал Мотърс е по-голям, от съвместния БВП на всички африкански страни на юг от Сахара.

Транснационалните компании са продукт на миналия век.Имат отраслова насоченост,запазена марка и филиали зад чертите на американския континент.Създадени са с цел оптимизация на производствените разходи,избягване на високото данъчно облагане,търсене на нови продуктови пазари и пр.Транснационалната форма е преобладаваща за икономиката на САЩ,което е показателно за стопанството на страната – ТНК не съществуват в неблагоприятна икономическа среда.

И накрая няколко думи за най – слабо изразената собственост в САЩ – държавната.Наблюдава се силно децентрализиран държавен сектор – разграничен е на щатска собственост.Последната е в областта на инфраструктурата – пътища,далекосъобщителна техника,водоснабдяване.

Основна причина за това е философията на модела  - либерализама – и поставянето на пиедестал на частната собственост ,от страна на американците,като единствен начин за икономическа активност.

Заключение  - значението на правата на собственост за просперитета на САЩ

За съвременната стопанска мощ мощ на Съединените американски щати са работили комплекс от фактори с икономическа  и неикономическа насоченост.За такива могат да се посочат ресурсната обезпеченост на страната,стимулиращото влияние на Втората световна война,сравнително спокойната и прогнозируема  политическа обстановка в страната и др.За просперитета на нацията,за високия икономически ръст,добрия жизнен стандарт на американците има и друга причина – либерализма на пазара,ненамесата на държавата в бизнеса,защитата на частната собственост.Последното е превърнато в идеология на американския начин на живот.

Не може да има пазар, или размяна, преди да има собственост върху това, което се разменя. Няма как да търгуваш, ако нямаш нищо 'свое', което да продадеш, или не може да "придобиеш" нещо като го купиш. А дори да може да наречеш нещо 'свое', каква полза, ако не можеш чрез договор да го прехвърлиш на друг? Ако няма прехвърляне на собствеността, няма размяна, няма разделение на труда и специализация. По-конкретно, правата на собственост имат няколко важни ефекта върху стопанското поведение и могат да бъдаг формулирани по следния начин:

1/ Частната собственост създава стимули. Частната собственост означава гаранция, че ако положиш определени усилия в преследване на дадена цел, ще може да запазиш и да се възползваш от резултата. Това е стимул за повече изобретателност и работа. От друга страна, частната собственост създава и механизъм за наказване на непроизводителното поведение. Когато някой не полага усилия, или не използва ресурсите, които притежава, по най-добрия начин, той пряко ще усети негативния резултат от действията си.

2/ Частната собственост дава възможност за взимане на дългосрочни решения. В общества или групи, където не се зачита собствеността, животът е изпълнен с несигурност. Никой не би спестявал, ако няма сигурност, че ще може да се възползва от натрупаните ресурси в бъдеще. Ако няма спестяване, няма дългосрочни решения, няма създаване на производствен капитал, не може да има и специализация.

3/ Правото на собственост включва и свобода на договаряне за условията на размяната ('право на разпореждане'). Така става възможно формирането на свободни цени, които отразяват предпочитанията на участниците на пазара.

4/ Правата на интелектуална собственост гарантират на изобретателя, че ще може да получи за себе си ползите от откритието си. Никой не би влагал усилия и средства в изследвания, ако след това всички останали ще могат да използват иновациите наготово.

Така чрез защита на това ,което притежават или могат да постигнат в бъдеще,чрез ограничаване ролята на държавата във всички сфери,от затънтена колония САЩ се превръща в световен търговски,финансов и стопански хегемон.

 

WWW.POCHIVKA.ORG