Home Икономика Американски модел на развитие на икономиката

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Американски модел на развитие на икономиката ПДФ Печат Е-мейл

УВОД

Да се определи икономически най-силната нация на този етап от развитието на глобалния свят е трудна и непосилна задача.И все пак категорично може да се твърди ,че Америка беше  най-силната нация в света, когато подготви плана за създаването на Лигата на Нациите, която трябваше да управлява международните отношения след Първата световна война. Тя бе доминиращата нация в края на Втората световна война, когато основа Обединените нации, създаде Бретън - Уудската система на международно икономическо сътрудничество и бе в основата на създаването на редица други ключови световни организации. До началото на 21 век.Объркването след терористичните атаки от 11 Септември, които бяха възприети от повечето американци като уязвимост на страната,доказа че американската съкрушителна мощ не може да държи Америка сигурна. Оказа се,че въпреки своята големина, американската сила все пак има граници в модерния, глобализиран свят. Днес американците предпочитат да си мислят, че тяхната страна бе атакувана, заради това, че е свободна. Но такива са Италия и Дания, чиито градове останаха необезпокоявани. Америка беше атакувана, защото е господарят на модерния свят, разгърнал своята икономическа, политическа и военна мощ по цялото земно кълбо. Заради това, че Америка е номер едно, тя също е и мишена номер едно.

Американската позиция няма исторически прецедент. Имперска Британия, която в своя  златен апогей господстваше над една четвърт от света, е най-близката аналогия за днешна Америка, но тя все пак е несъответстваща. Да вземем един пример, символът на британското върховенство беше военният флот, който с цената на големи разходи бе по-голям от останалите две най-големи чужди флотилии взети заедно. Американската войска днес е най-голямата, а доларите, които се изразходват по поддържането й са повече от доларите, които изразходват петнайсетте следващи по големина на войските страни взети заедно - и тези разходи са само около четири процента от националния БВП на Съединените щати.

Защо и как американците успяха да създадат икономически модел на развитие ,които респектира,буди почуда,завис,възхищение.действително,страната е богато обезпечена с природни богатства и ресурси,но таква и е Русия,чиято икономика е в разруха.

Настоящата курсова работа,ще се опита да проникне в особеностите на американския икономически модел,като пример за подражание и доказателство,че ненамесата на държавата в икономическо-стопанския живот може да бъде не само ефективно ,но и да дава блестящи резултати.

За развитието на страната,голямо значение имат както икономическите,така и неикономическите фактори.Ето защо те ще бъдат разгледани равнопоставено в настоящата работа.

Избраният период за анализ е втората половина на 20 век – след Втората световна война до наши дни.

АМЕРИКАНСКИ ПАЗАРЕН ЛИБЕРАЛЕН МОДЕЛ НА РАЗВИТИЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Ресурсна обезпеченост на модела

САЩ са богато обезпечена страна,от гледна точка на природните ресурси. Добивна промишленост е представена от нефт, природен газ, въглища, уран, черни и цветни метали, злато и сребро, калиеви соли, сяра, фосфати.

Вносът и износът на страната са представени по следния начин:

Износ: 776 млрд. USD (2000 г.) Състоящ се в промишлени стоки, автомобили, суровини и материали за промишлеността, стоки за бита, селскостопански продукти, оборудване.Основни търговски контрагенти са Канада, Мексико, Япония, Великобритания, Германия, Франция, Нидерландия.

Внос: 1,223 трилиона USD (2000 г.) .Състоящ се в суров и преработен петрол и продукти, машини, автомобили, напитки, хранителни стоки, стоки за бита (Канада, Япония, Мексико, Китай, Германия, Великобритания, Тайван).

За икономиката на страната е характерна капиталоемкост на производството – капиталът е доминиращ фактор,още от началото на 20 век.

И трите сектора на икономиката са добре развити (първичен,вторичен,третичен),като представа за отрасловата структура на стопанството може да ни даде следващата графика:

Отраслова структура на американската икономика

Промишлеността е представена от машиностроителна (основно - автомобилостроене),металообработваща,фармацевтична,химическа,нефтопреработваща,хранително-вкусова,лека,радиоелектронна,приборостроителна, авиационна, ракетнокосмическа, дървообработваща, енергийна промишленост и др.

Селското стопанство,въпреки че заема относително малък дял от БВП е много добре развито,със силна механизирана насоченост.

Услугите са насочени главно към финансовия аспект.

>>>Всичко това ни дава право да твърдим ,че американската производствена функция е балансирана,осигурява висока конкурентно способност на стоките и услугите.Ориентацията на икономиката към технологични производства гарантира лидерство на световните пазари и динамичност на модела.

Права на собственост в САЩ

В Европа,Великобритания първа въвежда законодателна регламентация на частната собственост.Въпреки това,едва ли има държава,която повече да държи на частната инициатива и частната собственост– за американеца не съществува друг начин за развитие на икономиката.

Американският модел изгради репутацията си върху основата на една процъфтяваща икономика и в по-широк смисъл ­ върху култа за личния успех. Като колектив американското общество значи твърде малко в сравнение с френското например.Не бива обаче да се гледа самоцелно и без критичен поглед върху силното ограничаване на ролята на държавата.Каво се има предвид: Държавата загуби много от своите прерогативи в името на децентрализацията, а това допринесе за ширещото се неравенство между отделните щати и общиниОт американския опит трябва да се извлече още една поука и тя е, че трябва да се търси равновесие между утвърждаването на индивидуалната свобода и изискванията на обществения живот. Свободата на личната инициатива пък не бива да поставя под съмнение всички форми на публично или колективно регулиране. Държавата съществува, за да създава норми, да определя рамката и да ограничава злоупотребите. Но нейната сила не е самоцелна.

И все пак как е представена собствеността в икономическото пространство на САЩ?

Исторически най-напред се е развил дребния сектор.И до днес по-голяма част от тези фирми са семейни.Създаването и развитието им се обобщава от редица фактори и особености на американското законодателство и структура на обществото.Има се предвид следното:няма никакви бюрократични пречки пред създаването на подоен вид икономическа организация и тези фирми са основен доход и средство за препитание на малцинствените групи в американската класова структура.Характерното е,че те са двигател на научно-техническия прогрес.Този тип фирми работят за задоволяване потребностите  на вътрешния пазар.Тяхната печалба е в рамките на т.нар. печалба.Т са силно уязвими от всички колебания на пазара,за сметка на това обезпечават съществуването на така стабилната средна класа.

Много характерно за американския модел е съществуването на венчър-фирмите.Те са типичния резултат от научно-техническия прогрес.Функцията им е да служят като звено между постиженията на научната мисъл и внедряването на тези постижения на практика.Възвращаемостта на направените от тях инвестиции е малка,но за сметка на това печалбите им се движат много над средния размер на страната.Този тип фирми нямат ясно изразена производствена насоченост – те работят както в сферата на промишлеността,така и в сферата на услугите.

Не може да се говори за американския икономически модел,без да се спомене за корпорациите.Самото наличие на подобно укропняване на капитала напомня за японския модел на развитие,но разликите са много:

-повечето американски корпорации имат транснационална насоченост,т.е. целта им е филиали зад граница;

-представени са и тръстовете (хоризонтално обединение на капитала) и конгломератите (вертикално сливане на фирми);

-за разлика от японския модел,няма задължително  сливане на националните интереси с тези на съответната корпорация;

-за разлика от другите модели,в САЩ благоприятните икономически условия пораждат конгломерати.

Държавния сектор е силно децентрализиран  - което е също своеобразна черта на модела.Щатската собственост се е оформила предимно в сферата на инфраструктурата или комуникационните услуги.

Като цяло обаче подобно разделение се счита като неблагоприятен фактор ,от гледна точка неравнопоставеността между отделните щати.

Информационна обезпеченост на модела.Регулиране

Държавното регулиране е много ефективно,въпреки че няма това икономическо значение ,както например е при скандинавския модел.Държавата въздейства чрез стабилното и уравновесено икономическо законодателство.Характерното за модела,е че конкуренциятна е юридически гарантирана.За разлика от японския модел,обаче държавата няма навика да подпомага определени фирми или да създава локомотиви на икономиката (както е в скандинавските държави).

Единствените субсидии,които си позволява да отпуска държавата са в областта на селското стопанство.

Паричната политика е другият държавен инструмент за въздействие.Данъчната политика е умерена,като има щати ,които са със статут на офшорни зони.Като данъчен рай са известни Делауеър, Невада, Уайоминг, Флорида, Юта.

Пазарното регулиране е ефективно и действено като цяло.Всъщност пазарния механизъм е този,които води икономическите решения и интереси на индивида.

Ценовото равнище в страната е сравнително по-ниско от другите модели.Това се определя от високата и гарантирана конкуренция и динамиката на модела.Характерно е наличието на стоки,ориентирани към силно различаващите се по доходи потребители – тоест изключително скъпи  и луксозни стоки,както и такива ,ориентирани към потребители с по-ниски доходи.

Продуктовите пазари не са обект на регулиране от страна на държавата – не случайно моделът е известен като либерален.

Разпределение на доходите.Крива на Лоренц.

Факторните пазари,обаче ,са регулирани от страна на държавата.Особено се отличава в това отношение трудовия пазар.Разбира се,безработните лица не са така добре защитени,както при скандинавския модел,но има редица закони,които регламентират наемането на работна сила и забраняват расовата ,половата и др.дискриминация при наемането на персонал.Има юридически норми,които регламентират минималната цена на труда.

Пазарът на земя не е драстично регулиран от правителствените и юридическите норми,но не е и добре развит.

Всъщност най –много доходи се формират на пазар на труда.Този факт,както и националната балансирана производствена функция дават основание да се твърди,че безработицата в САЩ е сравнително не висока.Следващата графика доказва това твърдение:

Разпределението на доходите е представено по-сокоро чрез факторните пазари,отколкото чрез политиката на доходите,което коренно различава модела от скандинавския ,например.Критериите,които определят наемането на работна сила са : образование,стаж,отраслов критерий.

Предприемаческите доходи са бързо нарастващи и са стимулиращи за развитието на дребтия и среден бизнес.

За американския модел е характерна силна поляризация и неравномерност на доходите.Като негативен фактор се отчита липсата на политика на доходите.Изобщо американската крива на Лоренц стой най-вдясно в графиката,което е белег за силна диферсикация и класово неравенство – това е белег,които е типичен за модел и рязко го отличава от всички останали.

Съществуват помощи за лица,останали без работа ,но в общи линии идеята е те сами да се погрижат за себе си.

Крива на Лоренц

Error: Reference source not found

НЕИКОНОМИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Неикономическите фактори за развитието на модела се отчитат като благоприятни.

В Европа  - а оттам и в континенталните модели – в продължение на столетия се възпрепятства свободното разгръщане на стопанствата от държавни намеси, стремежи за стопанска независимост и митническа политика.

Европа е разтърсвана от две огромни по мащаб войни.За САЩ те са икономически стимулиращи.Ето защо историческия фактор е благоприятен за развитието на модела.

В САЩ "управлението" (администрацията) изглежда по следния начин: То се състои по конституция само от една единствена личност, избраният директно от народа -  президент.Американският президент е държавен глава и премиер-министър, защото американската конституция не предвижда "кабинет" и "министри". Поради това президентът трябва да съумее да образува един кръг от колеги около себе си, на чиято лоялност и способност за интеграция той да се довери. Освен лични съветници това са и ръководители на департаменти (министри).

Но своята власт президентът не може да упражнява свободно: Ако той иска да управлява, той трябва да прекара своите законови предложения през двете камари на конгреса. Това е възможно само тогава, когато той спечели мнозинство в подкрепа на своите предложения. Конгресът, или сенатът, в който 100 влиятелни сенатори представляват интересите на отделните щати, и камарата на представителите, в която 435 депутати представляват местни интереси, от своя страна е независим от президента. Той не може да разпусне нито сената, нито камарата на представителите, както не може и да блокира закони, които са утвърдени и приети в конгреса, във всеки случай не е в състояние да направи това, когато двете камари са изразили своето вето с 1/3-мнозинство. Много повече конгресът е в състояние да окаже натиск върху президента, защото само конгреса може да одобри предложения от президента бюджет, или да предостави необходимите финансови средства за въвеждането на законите.

По този начин конституцията е разделила държавната власт на законодателна, конгрес, и изпълнителна, президент, чрез една система от контролиращи и възпрепятстващи компетенции с целта да се избегне всякакво диктаторско еднолично господство.Ето къде се състои изключителното предимство на политическия фактор на американската държавна система.

Социалната мобилност на обществото е много динамична.Пример: човек е преживял живота си в бедност, чак на седемдесет години успява да стане милионер. Случаят е следният. На него му дошла идеята да панира пилешко месо с много вкусна съставка (царевично брашно на гранули и пр.), която той патентовал. Успехът бил голям. Сега по цялата страна се сервират пилета по този начин и те се предпочитат от клиентите, веригата KFC е популярна по целия свят.

Бизнесът не е само дейност в стопанската област, но и в изкуството и науката. Той е и в спорта и въобще във всяка дейност, която води до материален интерес. Така американецът със своя бизнес се представя в обществото и има определено място в него според успеха в бизнеса. Ето защо можем да кажем, че бизнесът е визитната картичка на американския гражданин. Той посещава културни мероприятия повече за пред обществото, отколкото от вътрешна потребност.Ето защо културния фактор е с нулево значение за този модел.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В САЩ преобладаваща част от заводите, фабриките, железниците, отчасти радиото и телевизията, търговията са в частни ръце. В САЩ частният интерес е движеща сила в икономиката на страната. Тук всеки се стреми да създаде нещо, което да му даде възможност за материално преуспяване. Като изключим сравнително добре заплатените длъжности на ръководните лица в държавния сектор и особено в частния, американският гражданин се стреми да си осигури самостоятелна работа с оглед на неговата професия и талант.

Когато се говори за частна инициатива в САЩ не трябва да се разбира, че тя може при всякакви обстоятелства да се развива безпрепятствено. Все още като пречка за развитието на частната инициатива се явява липсата на средствата и в областта на техническите отрития. И тук е необходима материална база. Без такива средства не може да има напредък в техническите науки. Затова в тези инициативи – трябва да се търси съдействието на крупния капитал. Участието и намесата на капитала при прояви на частната инициатива води и до други характерни явления за тази страна. Капиталът не само участва при такива прояви, но той се стреми да привлече в своя бизнес и чужди таланти, като им дава възможност за материално благоденствие. По този начин инициативата в областта на науката и в изкуството се превръща в бизнес. Трябва да се признае, че този вид на проява на капитала има положителни черти. Тук надделява материалният стимул като основа за прогреса на науката и изкуството.

Кръгът на частната инициатива не се затваря само до крупните сделки между капитал и таланти. Често частната инициатива се проявява и в по-малкия бизнес. Тук вече се развива частната инициатива на малкия бизнес. Въпреки някои неудачи надеждата за подобряване на материалното положение е по-силна и стремежът на американеца към бизнес го следва непрекъснато през целия му живот.

Частната инициатива е защитена със закон. Всичко може да бъде регистрирано като патент стига да отговаря на определени условия. По този начин са защитени правата на откривателя, изобретателя и пр. Патентното право е силно и добре развито в САЩ. То дава гаранция за сигурност. Ако частната инициатива в икономиката е основната движеща сила, то патентното право се включва в основните граждански права на американския гражданин. И двете сполучливо се допълват, с което се реализира американския начин на живот. Те са взаимно обвързани и съставляват гръбнака на американското общество.

Бизнесът в САЩ не означава само вид спекула в тесния смисъл на думата. То представлява такава дейност, която е свързана с търговията, промишлеността и всяка друга дейност имаща парична изгода. В нея доминира не само частната инициатива, но и всякаква друга дейност на отделния гражданин, от която може да се извлече материална облага. Тук бизнесът е една от най-характерните прояви на гражданите. Ето защо американската преса и другите информационни средства отделят специално внимание на бизнеса. Без преувеличение може да се каже, че бизнесът е навлязъл дълбоко в американския начин на живот и чрез него се подхранва надеждата за по-добър живот. Но тази насока на дейност има и своите негативни последици. Увлечен в стремежа си за изгодни сделки и печалби, той изостава в духовната сфера и влага всичките си сили в бизнеса. 

 

WWW.POCHIVKA.ORG