Home Литература Николай Хайтов - Дервишово семе - Любовта и изпитанията на сърцето - път към ражданто на личността

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Николай Хайтов - Дервишово семе - Любовта и изпитанията на сърцето - път към ражданто на личността ПДФ Печат Е-мейл

НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - „ДЕРВИШОВО СЕМЕ”

ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА СЪРЦЕТО - ПЪТ КЪМ РАЖДАНЕТО НА  ЛИЧНОСТТА

Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уваже­ние към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните доброде­тели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилиза­ция, те са съхранили нравствените ценнос­ти на българина Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.

В разказа „Дервишово семе” всеотдай­ната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Ра­мадан е трагична. От най-ранните юношес­ки години му е отредено да изживее дълбо­ка човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: „ Тоя въ­зел, дати кажа, много отдалеч се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени годи­ни, без майка и баща... Юношата живее без майчина ласкай бащина закрила, „със стар бубайка и с баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очакване да се свърже с избраното от „стар бубайко" „женище”- натрапената му съпруга, Рамадан е очарован от прелестна­та Силвина, чиято красота напомня хубост­та на девойката от българските народни пес­ни. Сравнена е с „пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й (Силвина от латински означава го­ра) подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтичните тайнстве­ни и загадъчни чувства. Любовта неминуе­мо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби герои­те и ще присъства трайно и завинаги в жи­вота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчител­ния свят на изпитанията. Любов и изпита­ния - път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щас­тие и да се изградят като пълноценни личности.

Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмени­те греди, „накичени от Силвина с разни цветове и билки...представя цялата къща „ка­то слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се върне и понякога се гневи на слънцето, спряло „мързеливопо средата на небето. Истинското слънце за не­го е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, за­щото е намерил своето щастие. Неговата любима е с вълшебни и неотразими коси -ту руси, ту „червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слън­цето - враг, нощта е очаквана и желана, уютен пристан. Героят си мечтае: „Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите.Светлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за да издържи на изпи­танията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.

След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: отскубнаха ми го заедно с коре­на”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото душевно страдание.Силвина е продадена от братята си за два пръча на Руфат. Любовта е смазана и уни­жена. Героите са разделени от бита и тради­циите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги оза­ри и окрили, за да продължат да живеят, ма­кар без ласка и нежност. Те се обичат и ус­пяват да се преборят с омразата и желание­то за отмъщение. Любовта им помага да бъ­дат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да у крепят устоите на рода.

Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепе­ли. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава глава­та да си кърша...

Любовта е страдание за Рамадан. Той коп­нее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но виж­да само как „главата й висеше все като пре­кършена...Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...ко­гато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъп­кано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсеб­ва, отдалечава го от истинския любещ Ра­мадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акълапрез деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, трес­ка ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Сил­вина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсеб­ва, но не го отклонява от родовия дълг.

Любовта му към Силвина е преобразява­ща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отно­во човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам.За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.

Щастието е останало далечно и непости­жимо, животът е подчинен на дълга пред ро­да, радостните мигове са скрити и неулови­ми. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страда­ние, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята бол­ка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отго­ворен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.

Николай Хайтов чрез избора на своите ге­рои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпита­нията и ада на душите си, потвърждава ис­тината, че човек може да се превърне в пъл­ноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал


 

 

WWW.POCHIVKA.ORG