Home История Доклад за конференция по история - Македония-свобода или смърт

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Доклад за конференция по история - Македония-свобода или смърт ПДФ Печат Е-мейл

Македония-Свобода или Смърт

Македония винаги е била апетитна хапка за всяка една от балканските

държави.Разделяна,владяна,за корените на нейното население не може да се спори

чак толкова много,но от народнопсихологическа гледна точна опитите за асимилация

на нея от нейните съседни страни е повлияла за изграждането на един доста краен

и твърдо националистичен поглед върху нещата.Тук съм,за да поставя един важен въпрос,

може би не толкова от историческа,колкото от хуманна гледна точка,защото в крайна сметка историята

ни служи най-вече,за да се учим от грешките си.И като македонка и като българка съм тук,за да представя нещата от своя гледна точка.

Можем ли да спрем да страдаме по отминали неща и осъзнавайки,че не можем да върнем времето назад,да продължим напред и да подадем ръка

на една нация,която не е виновна,че е искала да е свободна?

И в днешно време конфликтите около Република Македония не са спрели.От обявяването на независимостта и на 8 Септември 1991 година се водят диспути

около името на държавата.Македнос на гръцки означава висок.Гърция предявява искания към републиката да смени своето име,за да не скверни националната

гордост и достойнство на елините.Води се голям спор,който не е разпешен напълно и до днес.Според гръцките политици името „Република Македония“ е обидно за гърците и предизвика объркване и морална вреда за Гърция, която смята себе си за единствен наследник на античната държава на Александър Македонски. Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. Заради този проблем, Организацията на обединените нации (ООН) и Европейският съюз признават държавата, използвайки „временното“ (до разрешаване на спора[1] [2]) име „the Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM)“ („Бившата Югославска Република Македония“) и в много официални и международни документи се използва това име. Гражданите на републиката обикновено смятат това име за обидно и се борят за отпадането му [3] [4]. Трябва да се отбележи, че на 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна и с официалното име „Република Македония“ [5] (копие, копие). САЩ признават Македония под името „Република Македония“ („Republic of Macedonia“).Именният въпрос едва ли ще успее да се разреши категорично,тъй като както

Гърция има право да претендира за дадени права,така имат и България и Сърбия.Древната област Македония не обхваща само териториите на една страна.

Много институции като НАТО,ЕС,Международния Олимпийски Комитет и др. използват БЮРМ като наименование на малката балканска република.Срамното наименование е

взето като решение от членовете на обединените нации.България обаче,въпреки правото си на претенции към териториите ,става първата държава ,която признава

Македония за република.Други такива държави са САЩ,Русия,Народната Република Китай.

Друг повод за конфликти между Гърция и Македония е първото знаме на малката република,прието като флаг на държавата на 3-ти Юли 1992 година.То изобразява

символът на гръцкото Слънце Дева(по форма приличащо повече на звезда) на червен фон.Неговото приемане за официален флаг е видяно като отговор на натискът от страна

на Гърция и по-специално Атина да се промени името на държавата.През Октомври 1995 година конфликтът се разрешава от тогавашното правителство на Македония,което приема сегашният национален флаг на държавата ,символизиращо едно изгряващо слънце,което огрява пропитите с кръв македонски земи.Като отговор на анти-македонската пропаганда от страна на Гърция,в държавата започват да се разпространяват плакати с надпис на червено-жълт фон-Не ме бюрмосвай!Кажи Македония!".Елинският отговор е чиста подигравка с правото на съществуване на всеки един народ:"Ще те бюрмосвам!Кажи Скопие!"

Всяка държава има право на съществуване.Особено,ако народът и е бил потискан през цялото си съществуване и от всички страни.Не мисля,че в момента съществува македонска нация,но със сигурност се заражда.Един от най-важните фактори за формирането на национално самосъзнание е да си горд с това ,което си,и да вярваш,че ще успееш да се докажеш.В това отношение Македония се справя изключително добре.Защото в крайна сметка никой не е такъв,за какъвто го смятат околните,а такъв какъвто се чувства.И съм сигурна,че македонците ще успеят да се докажат като нация,може би дори само защото го желаят толкова силно.Но и защото го заслужават.Още от следосвобожденско време те са притискани и причислявани към нечии чужди територии(Югославия;Османската империя).Не успяват да се върнат при страната,към която наистина чувстват,че принадлежат-България.И въпреки всичките спънки по пътя те са успели да се съхранят като народ.Най-малкото заради което имат право на самостоятелност и даване на шанс за просперитет.

Атентатите в Пирот,Кочани,Струмица и Крива Паланка в някогашна Югославия са наистина крайна проява от борбата,която македонският народ води срещу потисниците си.Тя илюстрира най-ярко,колко политическия строй на Балканския полуостров,създаден от англо-френската дипломация,е неестествен и нерационален и колко много опасни елементи съдържа той за реда и спокойствието там,както и за общия мир,като едновременно това подчертава голямата индеферентност на европейската дипломация,както и бездействието на ОН спрямо участта на македонския народ,въпреки че последният се намира съгласно трактатите под закрилата на ОН.Атентатите в тоя случай са жив протест,изблик на наранена душа,на високо съзнания и на несъкрушима воля на цял един народ,който се бори на живот и смърт за своето национално съществуване.Един обезнадежден народ,който търси от години правда и хуманност от ония,които го хвърлиха под чуждо иго и който апелира безплодно до ОН за ония минимални правдини в трактатите за него права,не може да да си

наложи логиката и самообладанието на на кабинетния дипломат.Той е вече жертва на инстинкта за самосъхранение,на едно особено възбудено психическо състояние и манталитет,който му диктува естествените закони за избиране средствата в борбата за съществуване.

Атентатите са налице,следователно,една необходимост,към която прибягва македонският народ начело със своята Вътрешна революционна организация,след като сръбската власт издигна в родината му принципа на бруталност,беззаконие и денационализация в култ и няма вече тоя народ друга възможност , за да запази на легална почва своята индивидуалност и национална култура.

Крайностите,били въобще някога резултат на самозабравата у потисниците,които,благодарение на силата,не щадят най-елементарните чувства и нужди на завладените чужди народи в стремежа си да създадат хегемонна държава посредством асимилация,както това е в случая със Сърбия и Гърция.

Тази именно самозабрава на владетелите изтръгна от гърдите на великия космополит и хуманист Шилер историческата рецепта:"Каквото не лекува цярът,лекува го желязото".Заради това преценката на атентатите в Югославия не би трябвало да става под  влиянието на чувства и партикулярни интереси,а въз основа на фактите от ред предшестващи го събития,които ги създават,за да се беше дошло до едно правилно разбиране на положението.

Югославия под скиптъра на крал Александър,от създаването си е била един трагичен експеримент,целящ едно хомогенно национално единство в държавата.Така Видовденската конституция,плод на пансръбската тенденция,игнорира съвършено съществените нужди на на оня конгломерат от народи в страната,различни по манталитет,култура и история.Нейните постановления дават възможност на сръбските политици да започнат една бясна гонитба против всяка несръбска реч,вяра и култура.Пример за това е убийството на бележития хърватски политик Степан Падич на 20.06.1928 година.Това е всъщност и началото на края за валидността на Видовденската Югославска конституция.Крал Александър я суспендира на 06.01.1929 година и взема върху себе си отговорността по управлението на кралството като за да постигне целта си поставя начело на управлението генерал Живкович,авторът на убийството на Радич.На 03.09.1931 година е приетата следващата конституция в бивша Югославия,в която също се премахва принципа на индивидуалността на народите в страната и се издига още по-театрално принципът на националното единство ,като абсолютна цел в държавата.Александър  концентрира в себе си всички държавни функции:парламент,сенат,министри и пр. са освободени от всякаква отговорност пред народа.Всъщност Югославия е представлявала една мозайка от народи,в която не всеки се вписва и всеки иска да запази собствените си традиции,писменост,психология и култура.Реализирането на каквото и да е политико-социално единство може да се постигне не с лични режими и диктатура,а главно на базата на свободата,като политико-юридическият порядък ще трябва да черпи своите предпоставки в автономията за всяка отделна нация.Експериментите на югославското правителство да се забранява на децата да говорят майчиния им език,да се молят на вярата на родителите си,както и да се затриват историческите културни паметници на инородните народи в кралството,са не само осъдителни от гледна точка на индивидуалното и държавно право,но оправдават напълно и крайната реакция на поробените народи.Такива експерименти убиват чувството на народите за законност и ги поставят в положението да гледат на държавата,като извор на зло,бедствия и страдания.

Може би поради точно тези изброени факти Македония има право да е самостоятелна република днес.

Отношенията с България винаги са варирали от едната крайност до другата.Вярно,не България е виновна за някогашните мъки на Македония,но животът няма срок на годност със задна дата и винаги е с теб или пред теб.Така,че е по-добре и двете страни да си протегнат истински ръка и да се унищожи глупавата ненавист на едните към другите.Дългогодишната анти-българска пропаганда в сегашните македонски земи е повлияла върху тамовната нагласа на обществото,но и България все още не е преживяла чувството си на носталгия към едно далечно минало,което няма да се върне.Въпреки това 250-те гробища в Македония на българи,дали навремето живота си за нейното освобождение,няма да бъдат забравени.Въпросът е,че македонците днес наистина са македонци,а не с българско самосъзнание.Животът продължава напред и се опитва да извлече максималното положително от всичко.Не съм сигурна ,дали народопсихологическите нагласи на двата народа ще успеят да се изменят скоро,но трябва да се продължава да се полагат усилия.Мисля,че всеки един от двата народа имат какво да научат един от друг.Може би македонци ще помогнат на българи да са по-самоуверени,а българи ще помогнат на македонци да укрепят държавата си.Не знам,всичко е в ръцете и сърцата на младите хори,на бъдещето.В днешно време никой не се вълнува без съществени причини и затова рано или късно ще се чуе неговия  глас,толкова по-интензивно,колкото е той по-настойчив и упорит.

За малодушните няма място в цивилизацията и културата.

Днес Македония е страна с бързо развиваща се икономика и индустрия.Процесът на преход в икономинката на страната се засилва през 1995г. Република Македония има уговорки с МВФ (международен валутен фонд) и Световната банка.Можем да кажем,че днес нейната индустрия е по-добре развита от тази в Косово,Босна и Херцеговина и Черна гора.

Честито ,Македонийо,ти постави ултиматум-свобода или смърт и съдбата (макар и да те подложи на дълги мъчения) наистина е на твоя страна.

В крайна сметка македонците искат само право на свобода и самостоятелност

Не сакам да ги скротите,

не сакам да ме гледате,

я сакам мирно езеро,

езеро, душата да си отморам.

И накрая искам да искажа своят апел към толерантност и опит за разбиране не само към македонските люде,но към всяко едно човешко същество на земята(независимо от неговата расова,етническа,сексуална или религиозна принадлежност).Искам всички да запомним,че искаме ли състрадание-трябва да проявим състрадание;искаме ли толерантност-трябва да сме толерантни;ако не искаме да бъдем съдени,то не трябва да съдим.И горещо се надявам,че ако някой от вас тук има деца,или смята да има,да ги научи да не мислят ограничено,в рамки;да ги накарате да повярват,че могат да правят чудеса и когато един ден порастнат -да не искат война и насилие ,а да искат мир.Може би ,трябва да учим малките на нещата,които се опитваме да научим самите ние с тази разлика,че те са по-отворени към света.Когато погледнат някого,те не си казват:О,той е българим,той е македонец;или :О,той е мюсюлманин ,а тя е еврейка.Не се съдят по цвета на кожите и прическите.На моменти е адски трудно да погледнеш на големия лош свят и да изпиташ горещото гелажие да помогнеш.Може би,ако погледнем на него през детски очи,ще усетим как сърцето ни тупти.Може би,ще поискаме за себе си и за тях едно по-добро бъдеще.И може би.Само може би.Тогава ще открием копнежа да направим света едно по-добро място.Тук съм ,за да ви задам въпроса:Какво или кого чакате? Образно казано,ако повече хора запалят повече свещи,тъмнината ще стане не толкова тъмна.Погледнете разрушението на света и се събудете!Трябва да разменяме информация.Много информация.Трябва да знаем повече един за друг.Трябва ни любов.Без любов,не мисля,че би имало живот.

И пак ще ви попитам:

Какво чакате???

 

WWW.POCHIVKA.ORG