Home Икономика ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД ПДФ Печат Е-мейл

ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД

Темата концентрира вниманието върху факторите, които мотивират избора на решението на индивида относно продължителността на работното време и вероятността за наемането на работа. Проблемът за работните часове, свързан с избора на индивида между работно и свободно време е предмет на обстоятелствен анализ в неокласическата теория. По-късно изследването включва и други въпроси като защо съществуват различия между индивидите по отношение на участието им в работната сила и защо някои от тях все пак остават извън границите на трудовия пазар. През последните 2-3 десетилетия изследванията са насочени към областта на инвестициите в човешкия капитал, към ролята на образованието и професионалната подготовка на работната сила и изискванията на пазара на труда.

Проблемите, които се поставят и изясняват в темата:

1. Индивидуално предлагане на труд.

1.1. Предпочитания и криви на безразличието.

1.2. Работна заплата, доход и бюджетно ограничение;

1.3. Равновесните часове на работа;

1.4. Индивидуален избор и променлива работната заплата; крива на предлагането на труд.

2. Еластичност на предлагането на труд.

3. Предлагане на труд от домакинствата.

4. Участие в работната сила

1. ИНДИВИДУАЛНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД

1.1. Предпочитания и криви на безразличието

Предлагането на труд е икономическа категория, която се използва за анализа на поведението на работниците на пазара на труда. Трудът, както отбелязахме е особена “стока”. Работникът всъщност предлага не труд, а работно време. Всеки човек има на разположение 24 часа. Принципното решение, което той взема е за разпределение на времето между труд и свободно време.

Изходно начало в анализа на предлагането на труд е отговорът на въпроса, как предлагането реагира на равнището на работната заплата. Дали и колко да работи, решението на работника зависи, както от заплащането, така и от редица други фактори како например дали да продължи образованието в колеж или ВУЗ, дали да се занимава с отглеждането и възпитанието на децата, или да се грижи за възрастните си родители, или да прекарва цялото си време в извън пазарна дейност.

Решението на индивида какво количество труд да предложи може да се разглежда като избор между две алтернативи: работно и свободно време.

Свободното време е времето, което е необходимо за възстановяване на работоспособността, за ядене, сън, развлечения, пътуване, образование, изпълнение на домашни задължения и т.н.. Това време не е заето с основна работа и не се заплаща. То не се използва за осигуряване на доход, с който евентуално биха могли да се закупят потребителски стоки.

Когато работникът избира между двете възможности, работно/свободно време, той се сблъсква с две основни ограничения:

* ограничеността на времето в денонощието – 24 часа;

* часовата ставка на работната заплата.

Часовата ставка на работната заплата следва да се разглежда като алтернативна стойност или цена на труда, тъй като тя представлява паричния еквивалент на стоките и услугите, които жертва работникът за повече часове свободно време. Ако индивидът предпочете да работи един час по-малко, за да има повече свободно време, то цената на един час от неговото свободно време се равнява на потенциалната загуба на доход от един час труд. Практически изменението в часовата ставка на заплащането изменя и цената на свободното време. В този смисъл

решението на индивида за това, какво количество труд да предложи може да се анализира като известен “компромис” между две стоки: свободно време и доход, спечелен от работа.

Индивидуалните предпочитания на индивида в различните комбинации на “доход – свободно време” могат графично да бъдат представени с помощта на кривите на безразличието ( фигура 5.1.). Кривата на безразличието представлява множество точки от комбинации на работно и свободно време, които са еднакво предпочитани от индивида. 

В границите, очертани от кривата на безразличието, всяка от точките представлява различна комбинация между “доход-свободно време”. За индивида обаче, всички комбинации имат еднаква полезност. Поради тази причина, за него е безразлично, коя от тях ще избере.

Кривите на безразличието имат следните по-важни свойства:

1. Кривата на безразличието има отрицателен наклон. Движението надолу по кривата означава, че човек се отказва от определено количество свободно време, за да получи в замяна повече доход. Отрицателният наклон на кривата на безразличието се обяснява с обратната зависимост между дохода и свободното време;

2. Кривите на безразличието не се пресичат и не се допират, доколкото на всяка крива съответства конкретно равнище на полезност (фигура 5.2.). Ако те се пресичат, както е показано на графиката, преференциите няма да са логични, а това противоречи на предположението за рационалност на потребителя.

Да допуснем, че двете криви на безразличието U1 и U2 се пресичат в общата точка Х. На кривата U1 се намират точките Х и Y, а на U2 точките Х и Z. Както комбинациите в точка Х и Y имат еднаква полезност, и на потребителя е безразлично, коя от двете ще избере, така това трябва да се отнася и за комбинацията Z. С други думи казано, комбинациите в точките Х и Z трябва да имат еднаква полезност с тези на Х и Y, но очевидно не е така, доколкото Y осигурява повече доход и свободно време.

3. Кривите на безразличието, разположени по-високо и по-вдясно от координатното начало, имат по-високо равнище на полезност (доставят по-голямо удовлетворение).

4. Наклонът на кривата на безразличието се определя от величината на пределната норма на заместване - МRS. Пределната норма на заместване - MRS (Margindl rate of Substution) е отношението между дохода и свободното време, които взаимно се заместват при различните комбинации.

5. С движението отляво надясно кривата на безразличието    става все по-полегата. С отказването от по-висок доход в замяна на допълнителни часове свободно време намаляват работните часове, а часовете на свободното време се увеличават. На графика 5.1 се вижда, че най-висок доход и най-малко свободно време човек има в точка A. За допълнителен час свободно време ( L2 - L1), той е готов да се откаже от по-голeмия доход (U2 - U1) и т.н.

Формата на кривите на безразличието (степента на изпъкналост) значително се различава. Тя се определя от индивидуалните предпочитания на различните хора към дохода и свободното време. Това е илюстрирано на графика 5.3, където са показани две криви на безразличието. 

Индивидуалната крива на безразличието UА представя човека „работохолик”, който желае да замени час свободно време (L1- L2 ) дори при малко увеличение на дохода (а), т.е. човека, който има по-голямо предпочитание към дохода, отколкото към свободното време. Кривата на безразличието UВ представя индивидът, който е готов да се откаже от час свободно време (L1 - L2 ) само ако получи в замяна сравнително високо увеличение на дохода, т.е. на първо място той поставя цената на всеки допълнителен час свободно време.

1.1  Работна заплата, доход и бюджетно ограничение

Сами по себе си, предпочитанията не са достатъчни за да обяснят каква продължителност на работно време максимизира полезността на индивида. При равни други условия, коя от възможните комбинации да се избере, зависи от цените и дохода.

Цената на свободното време. Свободното време е желано заради качествата си които притежава. То е времето необходимо за развлечения, възстановяване на силите, изпълнение на домашни задължения и други подобни. В икономиката на труда  свободното време се възприема като “нормална стока”, а доходът е предпочитан заради стоките и услугите, които могат да се закупят с него.

Необходимо е да се отбележи, че не винаги един час свободно време има цена. Цената на един час свободно време се равнява на “пропусната полза”, ако можеше да бъде използван за пазарна работа. По друг начин казано, пропуснатата полза на 1 час свободно време се равнява на 1 работен час. И колкото е по-висока цената на 1 час работно време, толкова по-висока е и цената на 1 час свободно време. Работната заплата, която се получава за час, умножена по отработените часове за седмицата дава общия доход за седмицата. Икономистите наричат връзката между часовото заплащане, отработените часове и общия доход бюджетно ограничение (Budget constraint). Бюджетното  ограничение показва всички възможни комбинации на доход - работни часове (следователно и на свободно време), които човек може да избере на основата на заплатата, която ще получи на пазара на труда. Фигура 5.4 илюстрира линията на бюджетното ограничение.

На графиката доходът Y е нанесен на ординатата. Часовете свободно време и работните часове са отбелязани на абсцисата, като максималното време е 100 часа. Така хоризонталната ос представя едновременно работното и свободното време. Часовете свободно време се четат отляво надясно, а часовете на работа в обратна посока. Когато часовете на свободното време са 100, часовете на работа са нула, и обратно.

Всеки индивид сам решава при каква заплата да се наеме на работа. Ако се приеме фиктивна заплата от 5 лева на час бюджетното ограничение представено във фигура 5.4. включва различни комбинации на часове работа и равнище на доход. Ако часовете на работа са нула (свободното време е 100 часа) и в момента няма други източници на доход, целият седмичен доход е също нула - точка А на фигурата. Също ако всички работни часове са 100 по 5 лева седмичният доход ще бъде 500 лева - точка B. Като се съединят точките А и B се получава правата линия на бюджетното ограничение AB.

Бюджетното ограничение - линията АВ показва всички възможни комбинации на доход-свободно време при положение, че надницата е 5 лева на час и няма друг доход, който не е свързан с труда. Ако надницата се повиши на 8 лева на час, точката A ще остане същата, въпреки повишението и доходът ще продължи да бъде нула, ако работните часове са нула. Ако всичките 100 часа са работни, целият седмичен доход става 800 лева - точка C. С повишаване на надницата бюджетното ограничение се променя и премества линията до АС, която както се вижда от графиката става все по-стръмна.

Как ще се промени бюджетното ограничение, ако човек получи 200 лева от нетрудов доход, например от рента или наем. При нула часове на работа добавянето на 200 лева нетрудов доход, например рента или наем - точка D показва нула трудов доход и 200 лева от рента. Ако 100 часа са работни целият седмичен доход става 800 лева плюс 200 лева нетрудов доход, което общо прави 1000 лева за седмица. Така нетрудовият измества бюджетното ограничение от АС на АDЕ. В случая наклонът на бюджетното ограничение не се променя, тъй като надницата не се променя и остава 8 лева.

От направения анализ могат да се посочат няколко важни свойства на бюджетното ограничение:

1). Наклонът на бюджетното ограничение е низходящ и изразява обратната връзка между доход и свободно време - ако доходът се понижава, часовете на свободното време нарастват и обратно;

2). Наклонът на бюджетното ограничение се равнява на негативната величина на надницата. В нашия пример наклонът е равен на минус -5 и показва на колко възлиза дохода загубен за всеки допълнителен час свободно време;

3). Промените в надницата се отразяват върху линията на бюджетното ограничение. При повишаване на надницата, тя става по-стръмна, а при понижаване - по-плавна;

4). Нетрудовите доходи изместват бюджетното ограничение, но не променят наклона, тъй като надницата остава постоянна.

1.3. Равновесните часове на работа

Решението което човек взема колко часа да работи, е резултат на избора между предпочитание, заплащане и доход. Графично представен, процесът на избор обединява в едно кривите на безразличието и линията на бюджетното ограничение. На графиката (фигура 5.5) са представени три криви на безразличието, които описват потребителските предпочитания между доход, работни и свободни часове. 

Равновесните часове на труд, показани на графиката са 50 седмично - точка Х, където кривата на безразличието U2 е тангента на бюджетното ограничение АВ. Точка Y ще донесе по-високо ниво на полезност, но комбинацията засечена в тази точка е невъзможна, тъй като кривата на безразличието U3 лежи отдясно на бюджетната линия. Точка К е постижима, но не максимизира полезността, тъй като се намира на по-ниска крива на безразличието - U1. Следователно, максимизирането на полезността или достигането на най-високата крива на безразличието е ограничено от равнището на заплащане и източниците на доход извън пазара.

Движейки се надолу по бюджетното ограничение е възможно да се достигнат все по-високи криви на безразличието, докато се стигне до точка Х, където кривата на безразличието U2 и линията на бюджетното ограничение АВ се допират. Поради това, точката Х е точката на максималната полезност, която е комбинация от 50 работни часове, 50 часа свободно време и 800 лева доход. Точка Х е единственото място, където наклонът на бюджетното ограничение е равен на наклона на кривата на безразличието. Доколкото наклона на кривата на безразличието се определя от пределната норма на заместване и наклонът на бюджетното ограничение е заплащането, дотолкова равновесните часове на работа се определят от условието:  MRS = W

Икономистите използват уравнението като допълнителен показател на обяснението, защо точка Х е оптималното равнище на работните часове?[1] Наклонът на бюджетното ограничение измерва заплащането, което може да се получи за един час работа. Наклонът на кривата на безразличието измерва стойността в пари на онова психологическо усещане на индивида за това, колко струва всеки час свободно време. За да се максимизира полезността човек трябва да продължи да работи допълнителни часове докато работната заплата, която е спечелил е по-висока от това, което той психологически възприема като стойност на всеки час свободно време.

Когато заплащането е равно на стойността на свободното време, полезността е най-висока. В точка L, MRS (наклонът на кривата на безразличието), която човек определя като стойност на времето е по-ниска от онова, която пазарът определя като стойност на неговото време. Затова полезността при точка L може да продължи да се увеличава, докато работните часове достигнат точка Х, където двата наклона - на бюджетното ограничение и на кривата на безразличието се изравнят. При комбинация в точка К, човек цени времето по-високо от това, което пазарът го цени (MRS>W). Така полезността може да се повишава когато се работят по-малко часове.

1.4. Индивидуален избор и промени в работна заплата.    Крива на предлагането на труд

Измененията в работната заплата влияят върху избора между работно и свободно време. Да предположим, че един работник работи 40 часа седмично като за един час му се заплаща 7 лева и доходът му възлиза на 280 лева седмично. След време заплатата ( надницата ) нараства на 12 лева. Работникът би могъл да си позволи да намали работната седмица на 35 часа седмично като при това неговият доход ще бъде по-висок от предишния (35 x 12)., а той ще разполага с 5 часа повече свободно време.

При нарастване на работната заплата (часовата ставка на заплащане) възникват два ефекта: ефект на заместването и ефект на дохода.

Ефектът на заместването се изразява в стимула у работника да замени част от свободното си време с работно с повишаване на часовата ставка. С увеличаване алтернативната стойност на труда всеки час използван за свободно време означава пропусната възможност да бъде спечелен допълнителен доход става “по-скъп”. Именно това е причината работникът да замести свободното си време с труд.

Ефектът на дохода се изразява в съкращаване на предлаганото количество труд (работните часове) от работника и увеличаване на свободното време с повишаване на заплатата. Когато часовата ставка се повишава доходът нараства. С ръста на дохода, човек не само може да си купи повече нормални стоки и услуги, при условие че цените останат непроменени, но ще пожелае да има и повече свободно време ( свободното време също е нормална стока). При равни други условия, когато доходите растат, обикновено хората се стремят да почиват повече като съкратят работното и увеличат свободното си време. В този случай срещу ефекта на заместването действа ефектът на дохода.

Двата ефекта могат да се представат по следния начин:

* Ефект на заместването (Substitution, S):

W↑→L↓→H↑

*Ефект на дохода (Income, I):

W↑→L↑→H↓,

Където: L e свободно време;

H - работни часове,

t = L + Н = 24 часа

а) Преобладава ефекта на заместването      б) Крива на предлагането на труд

Фигура 5.6. Ефектът на заместването превишава ефекта на дохода

Ако часовата ставка на работната заплата се увеличи от W1 до W2, бюджетното ограничение ще се измести от АВ до АС. Равновесните часове на работа се увеличават от Н1 до Н2 (от точка Х до точка Y). С повишаване на почасовото заплащане се задвижват и двата ефекта. За да се определи ефекта на заместването и дохода прекарваме мислена бюджетна линия DЕ (пунктираната линия) паралелно на АС и допирателна до първоначалната крива на безразличието U1 в точка Х. Ако заплащането на час се увеличи от W1 на W2 човек ще предпочете да има по-малко свободно време и повече да работи. Ефектът на заместването причинява увеличаване на желаните работни часове от Н1 до Н3 (движение по кривата на безразличието U1), от точка Х до точка Y (фигура 5.6 a).

Ефектът на дохода действа в противоположната посока и намалява работните часове от Н2 до Н1 от точка Х до точка Z. В този случай, ефектът на заместването превишава ефекта на дохода и работните часове се увеличават от Н1 до Н3 ( от точка Х до точка Y). . Затова и кривата на предлагането на труд в този случай има положителен наклон (5.6.б).

На определен етап от нарастването на работната заплата желанието за труд намалява и човек започва да се стреми към повече свободно време. Сега ефектът на дохода започва да превишава ефекта на заместването. Работните часове от Н1 (точка Х ) намаляват до Н2 (точка Z) и свободното време се увеличава от Н2 до Н1 (фиг. 5.7.а). Кривата на индивидуалното предлагане на труд е крива с обратен наклон (5.7.б). 

От изложеното за двата ефекта следва, че:

  • Когато работната заплата расте, цената на свободното време също расте но търсенето му намалява (законът за търсенето), а това стимулира желанието у човека да работи повече часове през седмицата, в което си състои и ефекта на заместването (S > I );
  • Повишаването на дохода, мотивира индивида да търси повече свободно време и по-малко работа, и в това се състои същността на ефекта на дохода (S < I);
  • Когато човек не реагира на увеличението на работната заплата и не предприема каквито и да било промени в трудовата си заетост ефектът на дохода е равен на ефекта на заместването (I=S).

Кривата на индивидуалното предлагане на труд, която характеризира тези три момента в промените на предлагането на труд с повишаването на работната заплата илюстрира фигура 5.8. 

На първия етап ръста на работната заплата от W1 до W2 увеличава работните часове от Н1 до Н2, при което ефектът на заместването е по-голям от ефекта на дохода. На вторият - изменението на заплатата от W2 до W3 не променя работните часове (S = Y). На третия етап, повишаването на работната заплата от W3 до W4 съкращава работните часове от Н2 до Н3, ефектът на дохода е по-голям от ефекта на заместване. Кривата, която описва последователното предлагане на труд трите етапа, е известна като крива на предлагането на труд с обратен наклон.

Предлагането на труд на пазара се състои от индивидуалното предлагане на труд. Пазарната крива на предлагането е с положителен наклон. Графически пазарната крива на предлагането на труд се получава като хоризонтално се сумират кривите на предлагането на труд на отделните работници - фигура 5.9. 

Емпиричните данни за последните 150 години показват, че в дългосрочен план ефектът на дохода превишава ефекта на заместването. В това време средната работна седмица се е съкратила от 70 на 40 часа при съществен ръст на работната заплата. В краткосрочен план нещата съвсем не стоят така. Зад средните данни се скриват съществени индивидуални различия, тъй като чувствителността на различните групи на населението към ръста на доходите е твърде различна. Различията са още по-големи за отделните страни. Най-често в развитите страни мъжете в средна възраст с увеличаване на работната заплата намаляват предлагането на труд, в развиващите - обратно.

2. ЕЛАСТИЧНОСТ  НА ПРЕДЛАГАНЕТО НА ТРУД

Както еластичността на търсенето на труд характеризира реакцията на купувачите към промяната в цените на труда, така и еластичността на предлагането на труд, характеризира чувствителността на предлагащите труд към промените в заплащането.

Еластичността на предлагането спрямо работната заплата е отношението между процентното изменение на предлагания обем труд и процентното изменение на работната заплата, при равни други условия. Тя може да се изчисли с коефициент на еластичност на предлагането на труд по формулата:

ESW = ∆L/L: ∆W/W, където:

ESW e коефициент на еластичност на предлагането на труд спрямо цената;

∆L - изменение в работната заплата;

∆W - изменение в работната заплата;

%L, %W - процентно изменение в заетостта и работната заплата.

Коефициентът на еластичността на предлагането показва, с колко процента се изменя количеството предлагани часове на труд, при изменение на работната заплата с един процент ( 1% ).

Аналогично на еластичността на търсенето на труд в зависимост от стойностите на коефициента еластичността на предлагането на труд спрямо заплатата се разграничав:

1. Еластично предлагане на труд, когато ESW >1. Това предполага, че ако работната заплата се увеличи с 1%, предлаганото количество труд ще се измени с повече от 1%. Кривата на предлагането е еластична (по-полегата линия);

2. Относително нееластично предлагане на труда, ако ESW <1, т.е. при увеличаване на работната заплата с 1%, предлаганият труд се изменя с по-малко от 1%. Кривата на предлагането на труд е слабо еластична (по-стръмна линия);

3. Единична еластичност на предлагането на труд, ако ESW=1 и означава, че работната заплата и количеството предлаган труд се изменят пропорционално, или на 1% увеличение на заплащането, отговаря 1% изменение в количеството предлаган труд;

4. Съвършено нееластично предлагане на труд, ако коефициентът ESW=0. Обемът на предлагането на труд не се увеличава при всяко от измененията на възнаграждението и кривата е вертикална линия;

5. Съвършено еластично предлагане на труд има когато ESW = ∞. Това означава, че и при най-малкото увеличаване на работната заплата (след като преди това е стигнала до определена величина), предлагането на труд силно реагира. Кривата на съвършено еластичното предлагане на труд е хоризонтална линия.

Поради ограничеността на ресурсите, никоя реална крива на предлагането не може да бъде съвършено еластична по цялото й измерение. Графично типовете (или видовете) eластичност на предлагането на труд в зависимост от работната заплата са представени във фигура 5.10.

3. ПРЕДЛАГАНЕ НА ТРУД ОТ ДОМАКИНСТВОТО

В хронологичен аспект разгледана теорията за предлагането на трудпретърпява съществено развитие и обогатяване. Доскоро, в известен смисъл тя се отъждествяваше единствено с концепцията за избора между свободното и работното време на индивида. Съвременната теория за предлагането на труд разглежда отделния индивид, който взема решение и прави избор като член на домакинството. Практически индивидуалното решение за разпределението на труда между пазара и извън него се извършва в рамките на семейството, респективно домакинството. Домакинството обхваща хората, които живеят в общ дом, имат общ бюджет и интереси. То може да се състои от едно или повече семейства, от един или повече индивида. Ето защо решенията за предлагането на труд в неговите граници са взаимно свързани. Това прави “моделът на домакинството” съществена част от общата теория за предлагането на труд., особено с масовото участие на жените в работната сила.

Моделът “работно/свободно” време поначало е използван за да се анализира решението на мъжете да участват в пазара на труда, доколкото те са били преобладаващата част от работната сила. Традиционно възрастният мъж прекарва повече от времето си в продължителна пазарна работа на пълен работен ден и твърде малко време в различна извънпазарна работа *( гледане на деца, възрастни или болни и други домашни дейности)като реално разпределение между работно и свободно време.

С масовото навлизане на жените в пазара на труда и превръщането им в съставна част на работната сила, икономистите са принудени да признаят, че моделът “работно-свободно време” сам по себе си е непълен поради най-малко по две важни причини[2]:

Първо, игнорира семейния контекст в който се взема решението за предлагането на труд. Съпругът и съпругата не решават поотделно разпределението на своето време - работно-свободно, а по-скоро максимално използват ресурсите си за да увеличат полезността за цялото семейство. Това, което е необходимо да допълни и подобри модела “работно-свободно време” е да включи влиянието, което заплатата и дохода на член от семейството има върху решенията за предлагането на друг член от семейството.

Второто несъвършенство на модела “работно-свободно време” е, че не показва реалистично избора, който правят мъжете и жените по отношение използването на тяхното време. По-скоро от стриктната дихотомия между работно-свободно време омъжените жени традиционно имат три алтернативни начина за използване на времето си:

1. пазарна работа (за пари);

2. извънпазарна /непазарна/ или домашна работа;

3. свободно време.

Изследванията през последните години показват, че това се отнася и за мъжете.

За да бъде анализът адекватен на съвременните тенденции в предлагането на труд, е необходимо да се вземат предвид освен промените в отношението между работно-свободно време, също така и между пазарното и извънпазарното време; решенията се вземат колективно от домакинството; то е производствена единица и неговата цел е да максимизира полезността в домашното стопанство (продукцията на семейството се състои от пазарната и извънпазарната продукция); домакинството взема решение кой от членовете на семейството да остане в домашното стопанство или да потърси пазарна работа като отчита професионалните възможности и предпочитания.

Да приемем, че в семейството и двамата  -  мъжът и жената са трудоспособни. В този случай   възможни са различни варианти на заетост: двамата членове на семейството работят; единият от тях работи, другият - не; нито един от двамата не работи[3].

При изменение на работната заплата, възникват двата ефекта - ефекта на заместването и дохода. Когато работната заплата се увеличава “цената “ на извънпазарната работа - активност (като нормална стока) се намалява, часовете на работа- пазарното време се увеличават. В този случай действа ефектът на заместването.

Когато работната заплата се увеличава, доходът на семейството и извънпазарната активност също се увеличават, а часовете на пазарната работа се намаляват, тогава ефектът на дохода превишава ефекта на заместването.

Кръстосаният ефект за жената се изразява в следното: ако заплатата на жената по отношение на мъжа се намалява, тя ще намали пазарното време според ефекта на заместването. Ефектът на дохода също ще води до намаляване на работните часове. Така количеството на пазарната работа на жената намалява. Ако заплата на жената се повишава обаче, то собственият й ефект ще води до увеличаване на работните часове. За мъжа кръстосаният ефект се изразява в намаляване на часовете за работа.

Особен принос в разработване на концепцията за “модела на домакинството”, като по-нататъшно развитие и обобщение на теорията за избора в решението за предлагането на труд, има Гари Бекер (Gary Becker) с още най-ранните си произведения като “Теория за разпределението на времето” и “Човешкият капитал”[4]. Преди него, обичайно икономистите третират семейството, респективно домакинството най-често като потребителска единица. Бекер концентрира вниманието и върху производствената функция на домакинството. Според него свободното време не носи само по себе си полза, а по-скоро е най-добре да се разглежда като влагане в различни дейности или практики.

Моделът на домакинството на Бекер има значение за обяснение на дългосрочното увеличаване на участието в работната сила на жената от гледна точка на замяната на домашната работа (и вероятно свободно време) с пазарна такава. Тази промяна е станала възможна очевидно с промяната в начина на живот в семейството: замяната на времето на майката за грижи за детето с детска градина, употребата на работоспестяващи домакински уреди като микровълнова фурна, съдомиялна и прахосмукачка. Именно тя е позволила на омъжените жени значително да редуцират домашната си работа и увеличат пазарната такава. Важното в теорията на Бекер е, че щом разходът на време се променя, следователно се променя и начинът, по който хората оценяват опита, който носи полза.

4.  УЧАСТИЕ В РАБОТНАТА СИЛА

Разглежданите дотук въпроси бяха свързани с избора на индивида или домакинството между работните часове и свободното време. Анализът, който направихме имаше за цел да разкрие и условията, които детерминират решението на индивида, респективно членът на домакинството колко часа седмично труд да предложи на пазара. A priori приехме, че членове на домакинството или отделният индивид предлагат своя труд, с други думи участват в работната сила. В действителност, не всички членове на домакинствата в трудоспособна възраст предлагат труда си. Така възникват втори кръг проблеми на теорията за предлагането на труд, свързани с изследване на факторите, детерминиращи участието в работната сила.

В една национална икономика, мащабите на предлагането на труд зависят на първо място от броя на трудоспособното население и неговото движение. Вероятността за участие в работната сила се измерва чрез дела ( в относителни и абсолютни  величини) на желаещите да работят (работещи плюс безработни) в общия брой на хората в трудоспособна възраст. Въпреки специфичните фактори и тенденции в демографските процеси на отделните страни се наблюдават и по-общи фактори и закономерности, които определят участието в работната сила. Именно тези по-общи фактори и закономерности са предмет на изясняване.

Безспорно, един от най-значимите фактори, които определят участието в работната сила е възрастта. Равнището на заетост е силно зависимо от възрастта, и както практиката показва тази зависимост е далеч по-силно изразена при жените, отколкото при мъжете. При някои възрастови групи тази разлика е много малка. Това е възрастта между 15 и 24 години, т.е. при най-младите и възрастовата група между 35 и 44 години. Причината е, че към първата група спадат жените, които не са омъжени, а във втората са жените, на които грижите към децата намаляват, доколкото последните са в състояние сами да се грижат за себе си.

Според хипотезата за “трите фази” на поведениeто на търсене на работа от омъжените жени на Myrdal и Klein (1960), жените работят от завършване на училище до сключване на брак; след това напускат пазара на труда за да отгледат децата си и се завръщат отново в професионалния живот на около 40 години[5].

За възрастовите групи до 25 години по отношение на мъжете се наблюдава обратната тенденция - определен спад в участието в работната сила. Причините се търсят най-вече в нарасналото желание на младежите да получат по-високо образование. Понякога в причина се превръща и дискриминацията на младите хора на пазара на труда и окончателното отказване от търсене на работа. Твърде ниско е и равнището на участие в работната сила на мъжете над 60 годишна възраст по понятни причини. Относително стабилно във времето е участието в работната сила на мъжете между 25 и 55 години и на жените от 25 до 49, когато икономическата активност на жените е най-висока и най-близка до тази на мъжете.

Наблюдаваният спад на участие в работната сила на младите и възрастните мъже може да се обясни и с ефекта на дохода. Когато доходите нарастват семействата имат възможност да дадат по-високо образование на децата си. Обучението в колеж и висши училища изисква по-продължително време, което отлага включването на младите в работната сила с няколко години. Ако размера на пенсиите нараства, това мотивира някои от мъжете към по-ранно пенсиониране и намалява участието в работната сила при по-възрастовите групи.

Семейният статус и доходите на семействата е друг детерминиращ фактор на икономическата активност. Изследванията показват, че разликата в участието в работната сила сред заетите лица, които не са встъпили в брак и тези, които нямат деца е неосезателна. Много по-силно въздействие семейното положение и броя на децата оказват върху жените. Неомъжените жени работят повече, показват статистическите наблюдения, отколкото омъжените. Тези различия се дължат на обстоятелството, че повече от жените сами отглеждат децата си, дори когато семействата разполагат с по-големи доходи и биха могли да си позволят ползването на детегледачки или специализирани детски заведения. Въпреки дългосрочната тенденция на увеличаване на женското участие, започнало от 60-те години, и което може да се разглежда като фундаментална промяна в социалното поведение по отношение на заетостта, особено сред жените за възрастовата група от 24-55 години, това различие се запазва (Германия, Великобритания, Нидерландия, Нова Зеландия)[6]. Безспорно, има и изключения. У нас например, за периода 1993-1999 година участието на омъжените и разведените жени е по-високо от това на омъжените[7].

Един от най-важните фактори, определящ участието в работната сила на членовете на семейството е промяната в заплащането. Увеличаването на работната заплата ( реалното възнаграждение) има по-силен ефект на дохода при мъжете, с което може допълнително да се аргументира намаленото им участие в работната сила. Повишената работна заплата оказва обратно въздействие върху жените, т.е. при жените ефектът на заместването е по-силен от ефекта на дохода. 

Фигура 5.11. илюстрира влиянието върху участието в работна сила от промените на работната заплата. Първоначално работната заплата е W1, а равновесието е в точка В, където кривата на безразличието U1 е допирателна до бюджетното ограничение АВС. В точка В човек е извън работната сила. Ако заплатата се увеличи бюджетното ограничение ще се измести от АВС до АВD. Новото равновесие е достигнато в точка Х, където АВD е тангента на индивидуалната крива U2. Човек се решава да участва в работната сила и да работи Н1 часове. Причината за тази промяна в поведението е, че пазарната цена на труда (наклонът на ВD) сега превишава уговорената заплата ( MRS в нула работни часове на U2) и парите, спечелени в този първи час е по-високо от загубите, свързани с отказването на този час свободно време. Всеки допълнително отработен час продължава да увеличава полезността,  докато се стигне точка Х, където работната заплата W2 e равна на MRS.

Когато пазарната цена на женския труд осезателно нараства, това означава нарастване и на цената на всеки час извънпазарен труд, прилаган в семейството. Логично е да се очаква жената да се включи в работната сила и осигури допълнителен доход за семейството.

Както е известно, значителна част от времето на жените е свързано с грижите за децата, за домакинството, т.е. преобладава извънпазарното време. Жената предпочита да се намира у дома, където нейният труд е по-производителен, докато мъжът получава по-висока заплата и е по-производителен на пазара. Когато пазарната цена на женския труд чувствително нараства, това означава нарастване и на цената на всеки час извънпазарен труд, прилаган в семейството. Логично е да се очаква жената да се включи в работната сила и по такъв начин да осигури допълнителни доходи за семейството. Едновременно стремежът ще бъде ограничаване на извънпазарното по пътя на рационализиране на домакинската работа, за което многократно ставаше въпрос.

Друга причина, с която се свързва нарастването на участието в работната сила на жените е увеличаването на разводите. У нас към 4 декември 1985 година статистиката отчита 230 319 разведени, които към 4 декември 1992 нарастват на 256 020 за да достигнат 320 000 към 1-ви март 2001 година. Ако някои от жените преди развода не са имали пазарна заетост, то след него много от тях се включват в работната сила и осигуряват средства за издръжка на семейството си. Не е за подценяване и нарастващото желание у омъжените за пазарна заетост с цел осигуряване на икономическа стабилност и независимост от съпруга. В този случай икономическата принуда като причина за страха от развода относително намалява.

Повишеното участие на жените и мъжете в работната сила се дължи също и на особеностите на времето в което живеем, на икономически, социални, политически, културни и други събития по това време. При всяка съвкупност от конкретни условия и причини поведението на трудовия пазар има свои особености. Настъпилите промени в ролята на жената в семейството и главно в обществения живот засилиха желанието й за участие в работната сила. Както показват изследванията, много жени сключили брак си извоюваха правото да упражняват професия, например по време на Втората световна война, което доведе до систематично покачване на дела на желаещите омъжени жени да работя

Друго явление, което се наблюдава през последните десетилетия е рязкото намаляване на раждаемостта. Има основание то да се тълкува като резултат от силно изразеното предпочитание на семейството към пазарна дейност, по отношение на домакинската работа.. Практиката показва безспорно, че омъжените жени които имат деца, въпреки всичко в определена възраст работят по-малко, както вече отбелязахме.

През последните години не случайно интересът към участието в работната сила нараства. Този интерес, до голяма степен се дължеше на високата безработица. Участието в работната сила не зависи само от субективното желание на хората, а и от състоянието на икономиката.Особено значимо е влиянието на конюнктурните фактори на пазара на труда, състоянието и тенденциите на търсенето на труд.

ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ

Предлагане на труд

Ефект на заместването

Криви на безразличието

Ефект на дохода

Бюджетно ограничение

Еластичност на предлагането

Индивидуално предлагане на труд

Участие в работната сила

Пазарно предлагане на труд

Равновесни час труд

Икономика на предлагането на труд

ВЪПРОСИ ЗА САМОДГОТОВКА

  1. Кривата на предлагането на труд е крива с обратен завой. Защо? Опитайте да обясните с ефекта на заместването и ефекта на дохода. Изразете графично процеса;
  2. Как ще обясните отрицателния наклон на кривата на безразличието? Защо кривите на безразличие, разположени по-високо и по-вдясно от координатното начало имат по-високо равнище на полезност?
  3. Изразете графично равновесното количество на работните часове с помощта на кривите на безразличието и бюджетното ограничение, ако предположим че W1=200 лева /седмично/, W2=500 лева и W3=800 лева. Кога условието за равновесие МRS = W e изпълнено?
  4. Според модела на домакинството ефектът на заместването или ефекта на дохода за жената е вероятно по-голям от този на мъжа? Смятате ли има отношение връзката между дохода на съпруга и възможността на жената да вземе участие в работната сила?
  5. Използвайте модела работно/свободно време за да анализирате въздействието на разходите за грижите на детето решението на омъжената жена с деца, да участва в работната сила.
  6. Как ще обясните влиянието на нетрудовия доход върху участието в работната сила?
  7. Да предположим, че данъкът с който се облага индивидът е прогресивен и данъчната ставка се увеличи. Как най-вероятно би постъпил при една такава ситуация нашият човек? Какви възможности той има?Използвайте модела работно/свободно време за да анализирате неговото решение.
  8. Привържениците на данъчната теория на “Икономиката на предлагането на труд” настояват за намаляване на данъците на хората с най-високо заплащане и особено на квалифицираните работници. Какви възражения “за” и “против” имате? Изразете вашето становище.


 

WWW.POCHIVKA.ORG