Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЦЕНА  НА  ТРУДА

Цената на труда включва всички плащания, които работодателят изплаща на работника, срещу правото да използва неговата работна сила. Тя включва възнаграждението от работната заплата и допълнителните плащания към нея. В този смисъл, цената на труда не бива да се свързва единствено с работната заплата, която работещите получават по трудов договор. Това налага самостоятелното изследване на проблемите, свързани с цената на труда.

1. Същност и съдържание на цената на труда

Цената на труда е паричната сума, която дава правото на работодателят да използва наетите от него работници. Съдържанието на понятието „ труд” се определя от  разходите, които работодателите правят или са в състояние да направят за да си осигурят необходимия им труд, и доходите, които получават или срещу които работниците са склонни да се наемат.

От гледна точка на работниците, цената на труда е доходът, който те получават срещу положения труд.

От гледна точка на работодателя, цената на труда са разходите за труд, които той прави за наемането на работниците.

Най-често цената на труда се отъждествява с трудовото възнаграждение (работната заплата), което се договаря между работодателя и работника при сключването на договора. Разходите, които работодателят прави винаги са по-високи от цената на труда, тъй като много от тях не участват пряко при формиране доходите на заетите.

В понятието „цена на труда” различните икономически теории  влагат различно съдържание. Представителите на класическата школа (У. Пети, А. Смит и Д. Рикардо) разглеждат цената на труда като цена, която се изплаща за използването на един от факторите на производството, необходима на работника да издържа себе си и семейството си.

Схващането за цената на труда като трудово възнаграждение договорено между работника и работодателя при сключване на договора и изплащано в пълния му размер е характерно за началото на ХХ век.    Това е разбирането за цената на труда в тесен смисъл, като възнаграждение, което се изплаща по трудов договор. Разбирането е възприето и в нашето трудово законодателство. Според Кодекса на труда(чл. 242, 1) положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, така както е уговорено между работодателя и работника в трудовия договор2.

В широк смисъл цената на труда е действителната цена на труда и надхвърля границите на работната заплата. Тя се отличава в количествено и качествено отношение от нея. Действителното възнаграждение, което работниците получават от работодателя включва: работната заплата, допълнителни изгоди; задължителни и доброволни осигуровки, средствата за подобряване условията и охраната на труда; средствата за здравно обслужване и профилактика; средствата за социално-битови и културни нужди; средствата за повишаване на подготовката и квалификацията и др.

Ето защо, размерът на възнаграждението по трудов договор не дава пълна представа за цената на труда - в него се включват допълнителните изгоди (парични, натурални), които работодателят предоставя на работниците. Цената на работната сила в широк смисъл е действителната цена на труда, която включва всички разходи, които работодателят прави за да осигури наемането и нормалното функциониране на работната сила.

2. Елементи на цената на труда.

Както вече отбелязахме, цената на труда в широк смисъл включва: работна заплата; допълнителни изгоди; осигурителни вноски; текущо здравно обслужване и профилактика; средствата за професионална подготовка и квалификация; средствата за подобряване на условията на труд и охрана на труда; социално-битови и културни нужди

Работна заплата – структуроопределящ елемент на цената на труда. На микро равнище тя е възнаграждението, установено със споразумение или с национално законодателство, което работодателят изплаща по силата на сключен договор. В макроикономически план работниците получават в съответствие с положения труд.

Допълнителни изгоди. Тук се включват парични плащания /или в натура извън работната заплата, по инициатива на работодателя или по споразумение, включено в трудовия договор.

Към допълнителните изгоди се отнасят:

â допълнителният платен годишен отпуск, като плащане когато лицето не е работило;

â допълнителните семейни добавки над законно установените;

â безплатната или с намалени цени храна в стола на фирмата;

â намалените цени на продуктите в магазините на предприятието;

â преференциалните цени на стоките, произведени в предприятието, по които работещите в него могат да закупуват;

â безплатно облекло;

â безплатно или с намалени цени ползване на детски ясли, градини;

â безплатно или с намалени цени ползване на почивни станции, спортни съоръжения и др.;

â Отпускане на помощи или кредити при намален лихвен процент; предоставяне на парични суми за Коледа, Великден, на 13-та заплата и др.

Осигурителни вноски. В тях се включват задължителните вноски за държавно обществено осигуряване; допълнителното задължително пенсионно осигуряване и задължително здравно осигуряване. Към тях спадат разходите на предприятията за: пенсии, болест, трудова злополука, професионални заболявания, инвалидност, безработица, здравни услуги и др.

Текущо здравно обслужване и профилактика. То включва разходите, които работодателят прави за да гарантира здравословното състояние и работоспособност на работниците в съответствие с изискванията на закона. Кодексът на труда задължава работодателят да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работещите в съответствие със санитарните норми и изисквания, както и да взема превантивни мерки за предпазване от професионални заболявания.

Средства за социално-битови и културни нужди.Това са средствата, които работодателят изразходва също произтичат от изискванията на закона. В съответствие с Кодекса на труда работодателят трябва да осигури на работещите: хранене, съобразено с рационалните норми и специфичните условия на труд; търговско и битово обслужване; транспортно обслужване; бази за отдих, за спорт и др.; бази за културни   занимания, клубове, библиотеки и др.; помощ при осигуряване на жилища за работниците и техните семейства и др.

Средства за повишаване на подготовката и професионалната квалификация на работниците, които прави работодателят имат за цел:

повишаване и привеждане на професионалната подготовка на работниците в съответствие с потребностите на предприятието;разширяване на професионално-квалификационните качества на работещите, в съответствие с бъдещите потребности на предприятието; осигуряване възможности на работещите да се развиват и израстват в кариерата.Този елемент на цената на труда е свързан с политиката на фирмата за инвестиране в човешкия капитал и повишаване качеството на труда.

Средства за подобряване условията и охраната на труда. Произтичат от изискванията на Кодекса, в съответствие с които работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, както и предотвратяване на всякаква опасност за живота и здравето на работниците.

Елементите на труда, които не са законодателно установени са предмет на колективно

3. Фактори, определящи цената на труда

При определяне цената на труда оказват въздействие различни фактори договаряне на национално, отраслово и равнище на организация между работодатели и работници.

От пазарните фактори най-непосредствено е на съотношението между търсенето и предлагането на труд.

В условията на съвършено конкурентния   трудов пазар, още на времето Адам Смит (1723-1790) констатира, че работната заплата е по-висока там, където търсенето е по-голямо от предлагането, и обратно. Когато работниците се насочват към отрасли и производства с по-високо възнаграждение това ще доведе до неговото намаляване и предизвика обратния процес – намаляване на търсенето и балансиране на пазарните сили. По такъв начин чрез пазарният механизъм ще се постигне оптимална заетост и производителност на работната сила.

Издръжката на живота. Цената на труда като доход, който получава работника трябва да осигурява средства за съществуването му и издръжка на неговото семейство. Издръжката на живота е променлива величина, която се влияе от редица икономически и социални фактори , природоклиматични условия, обичаи и традиции, демографски фактори, състояние на икономиката, равнище на цените и данъците и другите  видове такси и т.н. Това е причината за различията в съдържанието, което икономистите влагат в понятието „издръжка на живота”.

Според „железния закон” на Дейвид Рикардо повишаването на работната заплата над средствата необходими за физическото съществуване на хората може да бъде само временно явление. Той е имал основание за своето време, а и днес за някои от слаборазвитите страни, с висока раждаемост и ниска производителност. Законът не е валиден за икономически развитите страни.

Законодателни нормативи. Държавата определя рамките, в които може да се движи цената на труда чрез нормативи за работната заплата, за допълнителните изгоди, задълженията и доброволните вноски за осигуряване, условията и охраната на труд, социално-битовото и здравно обслужване и други.

Степента на намесата на държавата е различна в отделните страни. Тя се определя от характера на икономическата система, от социалната политика, доходите на населението, данъците, икономическото състояние на страната и други.

Естеството на изпълняваната работа. Цената на труда зависи и от естеството на изпълняваната работа. Това означава, че по-високото заплащане на труда се определя от:

● по-високото образователно и професионално-квалификационно равнище на работещите;

●  по-голямата отговорност на изпълняваната работа;

●  тежестта на труда;

●  условията на труд;

●  изразходваната физическа и умствена, нервна и психическа енергия;

Количеството труд. По-голямото количество труд допринася за увеличаване на продукцията и приходите на фирмата. От своя страна, по-големите приходи на фирмата дават отражение върху допълнителните трудови възнаграждения, допълнителните изгоди, върху осигурителните вноски и други на наетите лица.

Количеството на труда се измерва с работното време. От продължителността на работното време зависят разходите на физическа и умствена енергия при дадено качество или специализация на труда, на извършваната работа. В границите на работното време се създава определено количество продукция. За едно и също време, при равни други условия, ако интензивността на труда нараства се създава по-голямо количество продукция. Интензивността на труда е понятие, с което се изразява степента на напрегнатост на труда или количеството жизнена енергия (физическа, умствена, психическа), която се изразходва за единица време.

Производителността на труда е изключително важен фактор за цената на труда. Под производителност на труда следва да се разбира продуктивността, плодотворността на човешкия труд. Тя се измерва с количеството стоки и услуги, създавани от единица труд или за единица време. Очевидно между интензивност и производителност на труда има съществени различия. Производителността е свързана с продуктивността на труда, т.е. с неговата качествена характеристика, докато интензивността - с количествената. И в двата случая, т.е. както с повишаване на производителността, така и на интензивността на труда произведената продукция се увеличава.

Относителната договорна сила на работодатели и синдикати при колективното трудово договаряне. При договарянето работниците се стремят да не допуснат долната граница на цената на труда да бъде под равнището на доходите, които осигуряват възпроизводството на работната сила и издръжката на техните семейства. Интересите на работодателите за горна граница на цената на труда, определят равнище на разходи за работната сила, което може да съхрани конкурентно способността на фирмата.

Финансовите възможности на работодателя ( фирмата). Естествено е фирмите, които са в по-добро финансово състояние да определят по-висока цена на труда. В по-неблагоприятна ситуация са организациите с по-малки финансови възможности, когато се налага да поддържат по-висока цена на труда за да запазят квалифицираните си работници и специалисти.

Технологичната и производствената стабилност на фирмата. Най-често, технологичните и структурните промени в производството се съпровождат със структурни промени и в заетостта, производителността и финансовото състояние на организацията. Това налага коригиране на политиката по отношение на цената на труда и стратегията на човешките ресурси.

Факторите, от които зависи цената на труда си взаимодействат, взаимно се предполагат и допълват. Те действат едновременно, макар и с различна сила и интензивност, което предполага използване на комплексния подход при тяхното изследване и отчитане.