Home Литература Параезикът, мимики и жестове на Бай Ганьо

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Параезикът, мимики и жестове на Бай Ганьо ПДФ Печат Е-мейл

ПАРАЕЗИКЪТ, МИМИКИ И ЖЕСТОВЕ НА БАЙ ГАНЬО

Повтарящите се дейдтвия и реакции открояват най-специфичните жестове ,мимики ,пози ,интонаии ,които уплътняват представата за социалното му поведение и го индивидуализират като характер. Те извличат на повърхността информация за отношение и емоции като правят видима истинската същност на неговата природа ,като успоредно с речта допринасят за ярката колоритност на образа.

Г.Константинов ,И.Мешеков и Б.Ничев смятат ,че в голяма степен поведението на героя е обусловено от развития до крайност инстинкт за самосъхранение ,които се проявява в поччш болезнена мнителност и подозрителност.Визуално-пластичното обективира движението на психичните изживявания-страх от посегателство ,а недоверието е външна проява на защитен рефлекс насочен към съхраняване на тялото като "сейф”/ по В.Стефанов/.Позата придобива смисъл на отбранително действие ,насочено да парира всеки опит за пробив в територията на Своето.Тя онагледява логиката на героя ,който агресивно връхлита към чуждото /страна ,дом ,интимен свят/ ,но не допуска атаки в обратна посока.Същевременно се носи смисълът на съзнателно избрана позиция -улеснение “в симулативното приобщаване”/по В.Стефанов/ към чуждата среда.Измерени слрямо собствения му лакът ,хората около него са превърнати в обекти-стъпала ,които или трябва да прескочи /за да не поподне в капана па човешката си доверчивост/ ,или да използва-стъпвайки в/у тях по пътя към идеала си:"вечното наше земно доволство" чрез келепир.

Невярата в почтеността на другите е илюстрирана и от жеста с вербално значение "Дай!Върни рестото! " -шаване на пръстите към адресата /касиерката в къпалнята ,берберина/ ,който е своеобразна застраховка с/у всъщност несъществуваща опаоност и неволно поражда гняв и презрение в тези ,към които е адресиран.Дори когато е в Бгьлгария и мисълтаму ,необременена от това ,как да се опази от посегателствата на "чужди те" ,е концентрирана към спечелването на изборите ,благоразумно и предвидливо държи ръце в джобовете си ,защото предварително установеното му убеждение е:"Хелебетя ,ще бръкне някой хайдучага -отиде кесията”."Нали си знаем стоката" е реплика ,която го държи нащрек.Нали и народът ни казва :”Един гледа сватба ,друг-брадва”.Аналогичен смисъл има и мимиката "прави сметка с вежди" в дома на Иречек ,чийто словесен превод/"По немски нещо си продумаха ,кой знай !Ама не вярвам.Най-сетне министър е бил у нас.Абе то и министрите не са стока,я.Ама за тогоз не ми се вярва"/ ,чертае извивките на една пъргава мисъл.Тази мисъл с еднаква лекота прескача национални граници ,социални параметри старателно прехвърля всичко "за" и "против" и в крайна сметка стига там ,откъдето е тръгнала -от съмнение то.Изградената комплексна конструкция от поза ,жест и мимика конкретизира смисъла на неизказаното гласно /но установено като правило/.Тяхната повторяемост различни ситуации ,но с еднакво значение ,разкрива една от най-опроделящите черти в характера му.

Система от значения създават и жеотове които са най-точно указание за самочувствието на персонажа и визуализират усилията му за себедоказване.В банята той удря по влакнестите си гърди и "вика победоносно:Булгар!Булгар! " -жестовото движение се повтаря с по-голяма експресивност и чрез подчертаване на “горделивия" тон.

Засукването на мустака е жест ,който регистрира богата гама от значения ,винаги определени от състоянията на “Телесното”.Синхронизиран с друг жест или мимика ,той не променя основния си смисъл ,а оттам го нюансира/според степента на доволството/.В банята ,очарован от касиерката ,той засуква мустака си и клати глава с/у нея-действия ,изразяващи закачливост ,подкана за близост ,носещи намек за призивност и флирт.Те напомнят ухажването в природния свят ,където външните белези ,тяхното качество и интензивност са ,гаранция за осъществяване на връзката.Сигурността в неотразимата си мъжественост Бай Ганьо изразява чрез привличане на вниманието в/у "рунтавите гърди" и мустака-атавистичен признак за физическа сила и достатъчно основание за крепко мъжко самочувствие /на което се базира и първосигналните му опити за общуване с другия пол/.

Когато е на гости ,героят “суче мустаки” поуригва свенливо в шепа.Това е комплимент и задоволство от хубавия обяд ,макар и неизразени с думи-пак на първосигнално равнище действията са знак за ситостта на Тялото.В тези два случая основния текст "издава” състоянието на героя по физиологичен план ,но доминиращият му смисъл откроява самодоволството като основна черта в характера ,проявена в акта на комуникация именно чрез този жест.

Осъзнаването на себе си /като ценност в повече от другите/ обуславя и неизречената враждебна закана към чужденците ,и пренебрежителното отношение към своите.То дистанцира героя от общността ,изтласква го в една позиция ,която ,макар и да сменя пространствените кординати ,не променя нравственото си съдържание.Позицията на личния интерес не допуска нито компромисното сантименталност.

Един от "звездните мигове" на Бай Ганьо ,когато има чудесната възможност да покаже на какво е способен ,да подчертае превъзходството си ,да демонстрира самочувствие и “изящни” обноски е ,когато на чешката граница с достолепие на крал единствен слиза от влака и с поредица "внушителни жестикулаци” респектира българи ,и чехи.Той "потегли с цяла шепа и завъртя нагоре левия си мустак ,.......изкашля се надебело и погледна с едно око госпожицата ,пошава пръстите на лявата си ръка обърнати нагоре...,пак засука левия си мустак ,изсекна се с пръсти и се покачи на вагона".Кинематографично проследените жестове "екранизират" героя.Те изцяло компенсират безмълвието му в ситуацията ,съсредоточават в себе си информация за характера ,културата ,чувствата ,и извеждат в преден кадър драстичния контраст м/у неговия начин на поведение и празничната атмосфера ,осквернена от парвенюшката му надутост и невежество.Липсата на каквато и да е проява на уважение към любезността на домаиините не само ги обижда ,но и озадачава/учудени, не толкова възмутени са и немците в банята ,които Бай Ганьо слисва с физическа сила и спортни умения/.Той има изработен и многократно изпробван механизъм ,чрез който поставя в стресова ситуация другите и по-лесно осъществява желаното.Бабаитлъкът се проявява и във всички онези моменти ,когато с присъщата си агресивност Бай Ганьо се опитва “да вземе страха”на някого.Гневът и заплахата са разкрити посредством жест-мимика ,чийто вербален израз /"Санким ,кого ще уплашиш?"/уточнява смисъла им.Мимиката е онагледена ,чрез лексемата "облещи се” ,чийто разговорностилистичен оттенък засилва хумористичния ефект.Грубо и безцеремошю той често разтваря с лакти-жестът оаначава не толкова проправяне на път ,колкото осигуряване на първенство-край книгата за впечатления /с надеждата за безплатен обяд/ или на трапезата в двореца.Със същия арогантен способ Бай Ганьо разчиства пътя си към властта ,макар че по време на изборите това механично действие извършва дружината му-"дива орда от пиени изверги" ,които "грубо отварят път" за действията на своето "величие".Препятствията по пътя на изгодата са преодолени чрез стръвната студена целенасоченост на една отприщена и необуздана от скрупули животинска енергия ,която без задръжки и угризения тъпче ,руши ,убива /тъй като най-удобната за завоевателя логика е:"Целта оправдава средствата"/.Бай Ганьо умишлено залага на телодвиженията ,защото те имат по-категоричен смисъл от думите и не допускат многозначност и “церемонене”: "Па свикай селските кметове и писари ,па им светни с очи ,па им скръцни със зъби ,па им посочи тия синковци...”.

Стремежът му да диктува ,да се налага е илюстриран и от "похватите" ,с които се опитва да привлече вниманиего на събеседника си или да го подкани към нещо.Обикновено той "тегли" ,"дърпа" ,"мушка".Ярката стилистична окраска на глаголите ,които визират движенията ,премества акцента от апелативното значение кьм властната настойчивост и към заповедта.

Начинът ,по който Бай Ганьо се ,придържа към етиката ,доказва ,че всички жестове ,предназначени да създават представа за доброто му възпитание ,са лишени от етичния си смисъл и са изпълнени само формално.Когато в дома на Иречек излиза да посрещне-госта и майката ,той "едва се повдига от стола си ,прави с ръка едно двойно движение към челото и снизходително изговаря:"0,здрасти ,живо-здраво ,дайте да се похванем ,хъ така ,по български!Как сте още?Радвам се!".Жестът издава ориенталският манталитет на героя и наред с любезните словестни фрази тои ,би следвало да засвидетелства уважение към адресата /майката/.Съчетан обаче с позата ,”едва изправен” ,и със снизходителния тон ,той променя смисъла си иридобива характеристика на механично движение ,което изразява тъкмо байганьовския възглед за жените:”Абе ,жена нали е ,какво ще      приказвам с нея”.

Различните средства в общуването на Бай Ганьо с другите онагледяват подтекста на думите и очертават нормативността на героя ,а тя го прави неадекватен както в Европа ,така и в България ,изградена в/у хамелеонската философия:"С дявола сме добре ,какво бива и на Господа малко тамян да покадим за зор-заман".Ако тълкуваме образа в контекста на разсъжденията на Г.Гачев в статията му:"Космософия"/според която "мисията на българството е да си седи на мястото"/ ,то личното разбиране за етикет на казанлъшкия търговец е формирано в амбициозния му и задъхан стремеж да покори Европа.В движение той съчетава окарикатурено българското и асимилираното ,но от "опаката страна" ,европейско поведение.3атова тази бързо и грубо съшита цялост носи белега на негативизм-създадена не на своя земя.Защото дори в мисълта за завръщане има ,заплаха и завоевателски амбиции /Ама чакай ,ще се върне Бай ти Ганьо в България ,па виде-щем кой е кум ,кой е сват"/.

Параезикът на Бай Ганьо разкрива и допълнителни равнища в акта на общуване.Чрез повторението и вариативността на жестовите средства са маркирани опорните точки ,на които гради непосредственото си общуване.Така например движението на главата може да бъде израз на въпрос /когато е придружено с мърдане на пръстите / ,на отрицание ,на закана ,на скръб ,на примирение ,на учудване /съпроводено с цъкане/.Те са компенсация на езиковото му невежество ,но и начин на саморазкриване.Спонтанни или обмислени -те в еднаква степен характеризират истинската му същност и подчертава контраста м/у културната среда и неговото поведеие.Дори кгато са знак за енергичност ,горещ темпермент ,активност ,те го отдалечават от измеренията на духовното и го доблжават до примитивното ,оттласкват го към стихията на материята.Параезикът прави героя чувствено -осезаем ,сетивно-реален.Едновременно с това се създава комедия на ситуацията ,извор на смях ,благодатно поле за използване на всички вариации на смешното от автора ,който чрез образа на Бай Ганьо разкрива и невероятната си наблюдателност и психологически усет.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG