Home Икономика ИНТЕНЗИВНОСТ НА ТРУДА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ИНТЕНЗИВНОСТ НА ТРУДА ПДФ Печат Е-мейл

Икономическата същност на интензивността на труда е неразривно свързана с количеството на труда, което работникът или служителят изразходва в трудовият процес за постигане на определен полезен резултат.

Ако разбираме количеството на труда като изразходваната физическа и нервно-писгическа енергия в рамките на работен ден, то неговата най-обща формула би  имала следния вид:

QL=QT x WI

QL – количество труд

QT–продължителност на работнота време

WI- интензивност на труда

Това означава, че количеството на труда е толкова по-голямо, колкото по-голяма е продължителността на работния ден и е по-висока интензивността на труда. Самата интензивност на труда може да се определи като напрегнатост на труда, темп на работа, който може да се оцени с количеството физическа и нервно-психическа енергия,изразходвана от работника или служителя за единица време.

Индивидуалната интензиност на труда е тази, която работникът постига на своето работно място при съществуващите организационно-технически условия.

Средната интензивност на труда е показател за характеризиране на интензивноста на труда в групата, отрасъла, предприятието, сферата на дейност.

Абсолютната интензивност на труда е показател за количеството на физическата и нервно-психическата енергия, която работникът изразходва за единица работно време.

Относителната интензивност на турда  е показател за характеризиране на различията в интензивността, постигната в дадения момент и на даденото място, при съществуващите там условия в сравнвние с интензивността на труда:

-на същото място в предшестващ период

-която е постигната на друго работно място в групата, предприятието или отрасъла

Относителна може да бъда както индивидуалната така и средната интензивност на труда

Обективната интанзивност на труда  е онази напрегнатост на труда, която се определя от характера на техниката, технологията и възприетата организация на труда и производството.

Субективна интензивност на труда е онази напргантост на труда, която се определя от работника, от неговата квалификация, личностни качества и биологични особености, от мотивацията му в момента

Рационална интензивност е тази, която отговаря на изискванията на предприятиятието и на интересите на работниците и служителите.

Нерационална е онази интензивност на труда, в която съществуват излишни действия, предизвикващи разход на енергия, без да водят  до увеличаване обема на работа.

Ниска интанзивност на труда се характеризира с нисък темп на работа  и неефективно използване на работното време.

Висока или прекомерна интензивност на труда се характеризира с висок и много висок темп на работа, който надвишава обичайния.

Оптималната интензивност на труда се характеризира  с такъв разход на физическа и психическа енергия за единица време, който:

-може да бъде възстановен с по-високата работна заплата, получена в резултат на повишената интензивност на труда

-прави възможно оптималното използване на работното време на служителите, както и времето за работа на машините, апаратите и съораженията.

Нашето трудово законодателство изисква при разработване на трудовите норми те да се определят така, че да установяват нормална интензивност на трда. За нормална може да се счита онази интензивност на труда, която е обичайна за дадените организационни, технически и производствени условия, при дадената организация на труда  и професионална квалификация на съответните работници и служители.

Общото между нарастването на производителността на труда и увеличаването на интензивността на труда е  в тава, че резултатът и в двата случая е по-голямо количество на произведените продукти или услуги от служителя за единица нормално работно време.

При нарастване на производителността на труда поради промяна на общите условия на производство, количетото на труда, което влага работникът в производството, не се изменя. Но тъй като количеството на произведените продукти и услуги в рамките на  съответния работен ден се увеличава, то в единица продукция се материализира по-малко работно време.

При увеличаване на интензивността на труда обаче общите условия на производството остават неизменни, в резултат на което, по-голямото количество на произведените продукти е резултат на по-големите усилия на работниците.

Това дава основание равнището и динамиката на интензивността на труда да се разглежда като условие и фактор за увеличаване на производството и за повишаване на неговата ефективност. Като разграничителна линия за това служи оптималната интензивност на труда, която отговаря едновременно на очакванията и на работниците и на работодателите.

Ниската интензивност на труда е непълно използване на работното време на заетите, на физическите и интелектуалните им възможности. Високата или прекомерна интензивност на труда напротив осигурява максимално използване на физическите и психически сили на работниците и предоставя предимства на работодателя по отношение на обема на п-во и неговата конкурентноспособност в момента. И ниската и високата интензивност на труда обаче влияят неблагоприятно върху икономиката и обществото.

Измерване на интензивността на труда

За измерването на интензивността на труда се използват 3 групи методи: физиологически, икономически и социологически.

Физиологическите методи възприемат като основа за характеризиране на интензивността на труда физиологическите показатели. Те биват преки и косвени.

Икономическите методи защитават разбирането, че напрегнатостта на труда намира израз в количеството на произведените продукти или извършените услуги. Ик. методи имат няколко разновидности:

-метод на часвата изработка

-метод на променливата изработка

-метод на косвените показатели

-метод на експертната оценка

Социологическите методи използват социологическите сонди сред работниците и служителите за тяхната оценка на съществуващата напрегнатост на труда.

 

Фактори, оказващи влияние въху интензивността на труда:

естествено-биологични:

-вродени или придобити способности

-пол

-възраст

-биологична динамика

-хранителен режим

-тежест на труда

-условия на производствената среда

 

-технико- технологични

-промените в техниката и технологията, основните направления, по които се осъществява научно-тахническият прогрес

 

- социално- икономически

-жизненият стандарт

-организацията на използването на свободното време

-състоянието на здравеопазването

-състоянието на обслужващата сфера

-продължителността на работното време

-икономическата стабилност

 

- организационни

-състоянието на дисциплината

-оптимизирането на организацията на работното време

-подобряване на методите на работа

-повишаване на квалификацията

-създване на по-добра мотивационна среда

-оптимизиране на трудовите и производствените стандарти

-подобряване на социално-психологическия климат

 

WWW.POCHIVKA.ORG