Home Педагогика За или против смесените класове в училищата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
За или против смесените класове в училищата ПДФ Печат Е-мейл

Ромите са третата в България етническа общност, притежаващи спецефична социална структура и културне традиции. Засиленият интерес към тази група е продиктуван, както от непрекъснатото нарастващия й относителен дял в състава на населението, така и от свързаните с нея множество социални проблеми и потребности.

В резултат на по-високия естествен прираст – от 3,7 % , в края 1992 г. ромският етнос се увеличава и достига най-високото си равнище през 2001 г. – 4,6 % . Броят на лицата от българската и турската етнически групи за периода 1991 г. – 2001 г. е намалял съответно с 8,4 % и 5,3%, за разлика от ромската, която е нарастнала с 53 хил. души.

Образователното равнище на населението е съществен фактор за личността и професионалната реализация както на отделния индивид, така и за развитието на цялото общество. Разликата в нивото на ръждаемост и по-благоприятната възрастова структура на малцинствените групи са основните фактори, обославящи сериозната промяна на етническата структура на детските и юношиските кохорти, които подлежат на обучение. Все „по-голяма е тенденцията в бъдеще голяма част от учениците да бъдат деца на етническите малцинства”.

Образователното- квалификационно ниво на ромите продължава силно да изостава в сравнение с това на основната маса от населението на България. Изследване от 1992 г. на фондация „Отворено общество” установява, че в ромската етническа група с висше или полувисше образование са били - 0,9% , със средно – 7,8%, с основно – 46 %, с начално – 36 %, а неграмотни – 8,5 %.

Според Ил. Томова (2005) при пълнолетните роми едва 6-7 % имат образование ;средно, висше, което им дава шансове да се конкурират с другите на пазара на труда, при турския етнос този дял достига 24%, а при българския – 67 %.

Ниското образователно и квалификационно равнище на представителите на ромската общност се отразява неблагоприятно върху конкурентноспособността им на трудовия пазар.

Част от ромските деца учат в училища, където има и голям процент български (а някъде – и турски) ученици. Тези училища са в много по-добро положение от кварталните ромски училища – по-добра материална база, нормален учебен процес и т.н. Процесът на десегрегация, подет от неправителствените организации, цели пренасочване на ромските ученици от кварталните към смесените училища, където те ще имат възможност да получат равностойно образование.
“Разумното смесване на българските с ромските деца, при което ромските не надхвърлят 30-35% е най-добрата практика за интегриране на ромските деца към българското образование и култура изобщо. Този тип смесване не позволява спад в нивото на обучение на българските деца и същевременно предразполага към добри условия за бърза еманципация на ромските.” (Нунев 2001).
Все повече обаче в смесените училища се забелязва една силно негативна тенденция – поради това, че българските (и турските) ученици не знаят нищо за ромските, а в учебното съдържание не са застъпени такива теми, все по-често спрямо ромчетата се проявява негативно и дори ксенофобско отношение.  Слава Богу, това все още е рядкост. Но успоредно със смесването на училищата е нужно да върви и процес на отваряне на българската образователна система към ромската проблематика, за да бъдат тези негативни тенденции прекършени още в зародиш. 

Не е тайна, че голяма част от учениците в т.нар. “специални” (и особено в “помощните”) училища са роми. Също така не е тайна, че в повечето случаи те не са за там, защото развитието им е съвсем нормално. За съжаление много ромски родители дават децата си в такива училища, поради специалните грижи полагани за тях -подсигурена храна, дрехи, облекчено учебно съдържание и т.н. Освен това комисиите по подбора на тези ученици не отчита ред културни разлики – напр. слабото познаване на български език и т.н. 

Очевидна е необходимостта да се спре порочната практика здрави ромски деца да бъдат изпращани в такива училища, защото по този начин те губят всякакъв шанс за качествено образование.
Двамата автори на настоящата книга са учители в училище от 4-я тип: “Училища с преобладаващ брой български ученици с профилирани паралелки”. Имали сме възможност многократно да наблюдаваме добрите резултати, които показват ромските ученици в нормална среда. Но нашата загриженост е насочена основно към селските училища, защото те все още остават незабелязани (в сянката на кварталните цигански училища), спрямо тях не се прилага никаква целенасочена и промишлена политика, а в тях се обучават много голям процент от ромските деца на България. 

Обичайно представата за образователната нагласа на ромските ученици е унифицирана – отнася се за всички цигани. Това е твърде наивно: както посочихме  големите ромски общности се различават не само по диалектите, които говорят, но и по ред елементи на своята социална организация и култура. Някои от тях (напр. йерлиите) са уседнали от столетия, докато други (калдарашите) са били чергари до средата на 50-те години и т.н. Това има пряко отношение към образователните нагласи: в единия случай образованието като ценност е пуснало по-дълбоки корени. При някои ромски общности все още е запазена традицията да се “купуват” и “продават” булки (някои бакърджии и бургуджии) и това също има пряко отношение към спирането на момичетата от училище и т.н. 

За учителя е важно не просто да познава традициите и обичаите на различните ромски групи, но също така да ги свързва с тяхното отношение към образованието и да ги използва в своята работа с ромските ученици и техните родители.
По-долу сме посочили някои най-общи характеристики на отношението, което различните ромски общности в България имат към образованието. Тези характеристики са изключително условни и не трябва да бъдат приемани като стопроцентова монета! Те могат да ни дадат само най-обща ориентация, защото образователните нагласи днес зависят много по-силно от семейството, отколкото от групата. В една и съща общност, в една и съща група, дори в едно и също село или махала може да има семейства с твърде различни нагласи спрямо образованието.

Правителствените програми за десегрегация се провалят поради липса на политическа воля, което от своя страна е последица от широко разпространените отрицателни предразсъдъци и общественни нагласи спрямо ромите в българското общество. отразени резултатите от четири проучвания на нагласите на етническите българи спрямо ромите, проведени между 1992 и 2005 г.336. Тези проучвания разкриват, че социалните дистанции в продължение на 13 години остават високи, като не се забелязва положителна динамика, за разлика от нагласите към българските турци, в които са настъпили някои положителни промени.

В изследването на Галъп Интернешанъл/БХК от май 2005 г., както и в предишни изследвания, наред с други въпроси, е засегната и темата за нагласите на българите спрямо обучението на техните деца в интегрирана среда с ромски деца.

Горните данни показват доста ниска толерантност към наличието на деца от ромски произход в интегрирана училищна среда, но в същото време разкриват някои положителни промени, особено в периода след 1997 г. Данните също отчасти обясняват провала на опитите на правителството да осъществи програми за десегрегация въпреки поетия ангажимент. Един експерт отбелязва, че децата, участващи в интеграционни програми могат да бъдат подложени на по-голямо напрежение, което се отразява върху постиженията им в клас и дори влияе върху отпадането от училище.

Отношението на ромите към интегрираното обучение са много по-положителни. Изследването на Галъп Интернешанъл/БХК от май 2005 г. показва, че 84 процента ромите приемат идеята за интегрирано образование, 12 процента не са сигурни в мнението си, а едва 4 процента са против. Само 2,3 процента от интервюираните роми смятат, че [сегрегираните] „квартални училища“ са по-добри от масовите. 30 процента са на мнение, че те са по-лоши, а 50 процента смятат, че са еднакво добри.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG