Home Литература Гражданската отговорност на Вазов в произведението му "Елате ни вижте"

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Гражданската отговорност на Вазов в произведението му "Елате ни вижте" ПДФ Печат Е-мейл

ИВАН ВАЗОВ - „ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ”

ГРАЖДАНСКАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и начало­то на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справед­ливост както от страна на общество­то, така и от самия поет. В художественото съзнание на твореца е заложена представата за социален модел на об­щество без нравствени и духовни кон­трасти. Но действителността в българския обществен живот се оказва твърде различна от хуманните пориви за соци­ална справедливост на Базовата душев­ност. Неговите творчески сетива откриват дискомфорта, съчувстват на огра­бения, духовно беден българин, но не на­мират разрешение за социалния кризис на българското общество.

Дисонансът между поетични нагласи и обществени реалности определя елегичния тон на лиричните Вазови изповеди с ярка гражданска насоченост от този творчески период. Поетът е скръбен, но готов да спори и излее негодуванието си.

Обществената действителност и Ва­зовият хуманен максимализъм, конфликтно сблъскали се на прелома на две епо­хи (края на XIX и началото на XX век). Раждат Критичната импулсивност на Вазо­вата гражданска лирика.

Все по-нарастващият вътрешен ри­тъм на човешки и граждански протест присъства и в гневната повелителност на анафорично повторения Вазов рефрен: „Елате ни вижте!” Той определя не само проблемната насоченост на стихотворението с идентично заглавие, но и очер­тава възходящо градираната деветстепенна скала на Вазовото възмущение, впи­сано като целенасочено повторение в деветте строфи на творбата.

Стихотворението „Елате ни вижте!” е включено в издадената през 1899 г. Ва­зова стихосбирка „Скитнишки песни”. Тя най-точно отразява вътрешното поетично състояние на Вазовата „душа-скитница”.

Раздялата на поета с патриотичното, освободително минало е мъчителна. Но още по-трагично е усещането му за не­възвратимо загубени национални ценнос­ти при вида на потресаващите картини на социална и духовна нищета.

„Скита” Вазовата душа. „връща” се по­етичната му мисъл назад към миналото на забравен, сякаш винаги загубен пат­риотичен идеал. „Скита” и сред социал­ните реалии на нова следосвобожденска българска действителност и открива са­мо пътя към ново човешко и гражданско разочарование. Това пътуване към забра­веното минало на българската духов­ност е белязано със страшния вик на ужас и срам - „Елате ни вижте!”

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,

по кръчми, по хижи - ума ми размътя.

душа ми покъртя!

Ум и душа, поетични сетива и човешко сърце се сливат и градят социалния кри­тичен патос на дълбоко протестни по­етични картини, които очертават Вазо­вата творческа теза. Тя е поставена ка­то лично възмущение и социална гражданска позиция на твореца във втора строфа:

Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,

тъмничен въздух: В полумрак потопени

човеци и дрипи... На също гноище

лежи скот и стопан, духовно сближени.

Духовно насилие и духовна безликост - това е печалната картина на променена българска душевност в новите социални условия на българския обществен живот.

Ако в първа строфа Вазов върви към со­циалния кризис на българската душевност в края на XIX век, във втора строфа реално присъстват социалните измере­ния на душевни деформации, обхванали ка­то нравствено крушение българското об­щество. Вазов не озвучава вътрешните пространства на страдащата душа. Въвежда единствено нарастващия ри­тъм на социално отрицание и критика, въплътени в поетичния възглас: „Елате ни вижте!” Той пулсира с тъмните обеми на социална мъка и протест в съзнанието на твореца. Композиционно свързва обществения и поетичен пулс на времето, отразен в деветте строфи на творбата. Гневната ескалация на възмущението чертае пътя на Вазовия хуманен срив при прекия досег с печалните картини на со­циална бедност и душевно „запустенье”.

Вазовата поетична теза за социална критика и протест е събрана в стиха:

лежи скот и стопан, духовно сближени.

Тя е защитена чрез социалната моти­вация на Вазовия лиричен гняв, отричащ духовната бедност и безликост: „Зла бедност! Неволя! Души затъпели,..., деца застарели;”.

Поетът очертава същността на враждебното към човека и неговата душев­ност българско общество. Болката на Вазов е искрена и дълбока:

Тегло, запустенье!... Дълбока неволя

Живота от радост, от всичко оголя!

Поетичното възмущение рисува карти­ната на социалното зло, пронизала с остротата на социалния дисонанс духов­ните сетива на твореца:

И вечно...

зло входа за смях и за песни заприщи!

Тук бедност вековна е гост постоянни.

Разгърнал социалните мотиви, очертали негативите на обществените реалнос­ти - духовно безличие и социална враждебност, Вазов ни прави съпричастни на вечното зло, чиято социална безперспективност е болезнено озвучена от пристрастния протестен вик: „Елате ни вижте!” Той е изпълнен с трагична безнадеж­дност, но в него ясно звучи категорич­ността на отрицанието. То е единстве­ното оръжие на поета срещу грозните со­циални деформации на действителност­та.

Доказателственият финален акорд на художествено изложената поетична те­за и звучи с широкия обем на горчиво по­несената човешка болка от стиха на Ва­зов:

И чупи се воля и дух под хомота

............................................................

Човекът словесни паднал е до скота.

Поетът не е дистанциран наблюдател на човешкото унижение. Той се слива, превъплъщава в жалките душевни остатъци от някогашно човешко достойнство, ос­танало в гаснещата, социално боледува­ща душа на българина, за да усети още по-натрапващо нелепостта на униженото човешко стенание, мрачната тъмна болка на нечовешкия молитвен стон:

„Елате ни вижте!” - той моли и стене, -

Вий, мъдри велможи, ...

На миг напуснете там вашто тържище

На шум и на фрази, богато платени - „Елате ни вижте!”

Появява се официалното, макар и изпъл­нено с мрачни тържествени социални то­нове, Базово обръщение „Вий”. То е заре­дено със социалната ненавист на една лична дистанция и погнуса от празния су­етен шум на общественото и политическо „тържище”. Печално е очертано и от­делено със страшния социален вик „Елате ни вижте!” в началото и края на седма строфа.

Този вик на ужас и срам разгръща третоличните форми на отчужденост в сти­ха на Вазов, но и в социално „анатемосаната” сякаш душа на българина:

Вий, дето в покои и в палати стоите,

Към нас приближете - вий, славни, вий, сити!

Откроил ясно човешката си позиция чрез ироничния подтекст на поетично имплицирана нова социално антихуманна същност - ситостта, поетът докрай извисява високия минорен тон на поетичния си граждански протест:

О, доста на думи-сте нази любили -

„Елате ни вижте!”

Творбата е с отворен поетичен финал. Остава да звучи трагичната риторика на Вазов и гневният тон на прозвучала В стихове разбунена гражданска съвест.

 

WWW.POCHIVKA.ORG