Home Литература Романът "Под игото" ,"Радини въленения"

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Романът "Под игото" ,"Радини въленения" ПДФ Печат Е-мейл

Главата \"Радини вълнения\'  започва направо с преставянето на Рада-главната героиня в романа,която вече сме срещнали у чорбаджи Йордан и в женския метох.

Най-напред Вазов щрихира портрета и:отбелязва нейната стройна и висока фигура,миловидното и чисто и бяло лице и се спира на погледа –светъл и простодушен.Така той разкрива собствените си симпатии и печели предразположението към нея.В хода на разказа авторът ще задълбочи тази характеристика и ще я обвърже потясно с вътрешната същност на девойката ,както и с изкустното вникване в преживяванията и по време на изпита ,които се движат в границите на силното вълнение и овладяването му.Хармонията между физическата и хубост и нейната душевна красота писатAелят подчертава с картинни ,емоционално-психологически  и метафорични епитети ,единични и двойни-“големи влажни очи”,”обаятелно ,прелестно лице”,”свенлива душа”,”светъл поглед”,”небесна усмивка”...На епитетите той разчита и когато изобразява психологическото и състояние в един критичен за героинята момент-състояние,в което Вазов така успешно се е превъплатил.Той оставя героинята да се саморазкрие чрез делата и поведението си предимно спрямо децата,но и към някои от централните фигури,присъстващи на изпита-Кирияк Стефчов, Бойчо Огнянов.

Също така пестеливо,още веднъж в тази глава ,авторът обяснява наименованието,с което Рада е известна в града като “храненица” на Хаджи Ровоама.Не е необходими да сме прочели главите “У чорбаджи Йордан” и “Женският метох”,за да разберем положението на героинята под “закрилата” на нейната “благодетелка”.Верен на своя творчески натюрел,Вазов с две-три изречения създава представата за тази духовно осакатена жена и задушната ,умъртвяваща атмосфера около нея в която е израствала Рада Госпожина.Описанието на Радиния живот се прекъсва от авторовото разсъждение за живота на момичетата-сирачета.Това е така нареченото лирическо отстъпление в романа.И двата момента събуждат съчувствие към героинята.Единия завършва с обощението,че девойките израстнали без нежна родителска грижа ,”са цветя поникнали под покрив:невесели и без дъх.Пропуснете в тях една великодушна струя светлина и техния скрит аромат умирисва въздуха.” Другият води до извадя,че с укрепването на човешкото самочувствие и гордост ,у Рада се ражда и разраства бунтът на душата и.Така прониквайки в психиката на своята героиня ,писателят подготвя и мотивира завръзката на интригата-оня момент ,когато Рада ще срещне  съчувствието и подкрепата на Бойчо Огнянов и ще го обикне моментално ,дълбоко и всеотдайно.Отърсвайки от плещите си собственото си робство ,тя ще стигне чрез Огнянов до революцията.

След това начало,което в тази глава има характер на встъпление,Вазов преминавакъм събитието,предмет на откъса-годишния изпит. Този епизод отразява важен исторически момент от обеществения живот на българина по време на Възраждането,когато се поставят основите на българското светско образование,изиграло огромна роля за националното осъзнаване и в борбата за държавно обособяване.Запечатва се за поколенията една традиция ,с която  би могъл да се гордее всекиуважаващ себе си народ.

Специално място е отделено на детайлите в обстановката-обкиченото с изобилие от цветя училище,украсените образи на братята Кирил и Методий,гиздаво пременените девойчета,тържественото и шумно множество на посетителите и пр.Ярки и акцентирани,те възкресяват духа на епохата с едни от най-характерните и белези,които стават първостепенни фактори за бързо обществено развитие.

Тук Вазов се проявява като майстор на масовите сцени.Вниманието му е насочено в две направления-групата на учениците и тази на възрастните.

Много светлина,възторг и обич има в колективната обрисовка на малките момиченца-пременени като “пеперудки”рвъзбудени “като рояк пчели”,съсредоточени върху уроците си ,прилежни ,ученолюбиви,амбициозни.Авторът демонстрира чудесно познаване на детската психика.

Не по-малко интересно е обществото на техните родители.Малкият градец е пратил масово женските си рожби на училище,в едно време,когато жената не е считана за равноправна.Многолюдно е присъствието на изпита.Проявите на ученичките се посрещат със сдържано съпричастие.Напрежението на децата и отлививите му мигновенно заливан зрителската аудитория.Майките са безумно щастливи от отговорите на момиченцата си.Бащите държат да бъдат изпитани и техните дъщери.Знанията на децата са оценка за учителя им.От това зависи дали той ще бъде пренает за следващата учебна година.

Идвата колектива са обединени от благоговеенето пред просветата –черта колкото национално,толкова и исторически обусловена.Споява ги и едно съзнание ,освобождаващо се от робската зависимост,озарено от предусещането на свободата и вярата в подкрепата на Русия..Това общество е още в началото на предстоящия нов път.Примитивизмът и наивитетът са все още негови отличителни черти.И Вазов ги изтъква ,както и в “Представлението”,с тънка ирония.Той умее да обедини драматичното и комичното в различните му отсенки и степени-сатира,ирония,добродушен смях.Но изпитът показва,че дългоочакваната свобода не е недостижим мираж.

Разбира се,националната общност е разслоена.Това се вижда и от масовите реакции на публиката ,от проявите на отделни нейни представители,които са всъщност допълнение към характеристиката на отделния образ.Туркофилът Стефчов е антипод на чорбаджи Мичо.Стефчов е студена и отблъскваща личност и има своите привърженици ,но те са малцина.Поп Ставри е изразител на страхливците,а кака Гинка –на безразсъдно смелите.

Само в тази сцена се открояват десетина участници,назовани със собствените им имена –Рада,главният учител Климент,чорбаджи Мичо,Кириак Стефчов,Соколов,Лалка Йорданова,Михалаки Алафрангата,Бойчо Огнянов,поп Ставри,кака Гинка.Картината е показателна за огромния брой герои ,с които е богат романът,и които допринасят за широтата на изображението.”Радини вълнения” е образец на вещината на Иван Вазов при постройката на един динамичен и жив диалог.

Единствено независимото лице е Бойчо Огнянов.Той става героят на деня и спечелва на своя страна “всичките честни сърца”.”Подир него Рада вече никого не виждаше от гостите ,които се прощаваха с нея.” С тази констатация завършва разказът за изпита. Тя поставя началото на интригата в романа .Неуловимо и с лекота Вазов осъществява и прехода на личния конфликт между Бойчо Огнянов и неговите недоброжелатели в лицето на Кириак Стефчов и Хаджи Роваама в обществен.Сега вече творецът е готов да заплете в следващата глава “Бойчо Огнянов” и колизията.

Романът “Под игото” отдавна е станал жива и неделима част от самосъзнанието ни на българи.И ако чувстваме принадлежността си към своя народ ,ако искаме да носим с достоинство своето национално име,трябва обезателно да сме преминали по неговите страници.

 

WWW.POCHIVKA.ORG