Joomla Software solutions Template

Payday loan

Стопанството на Япония в края на 19 и началото на 20 век

В началото на 20 век Япония не е сред водещите стопански сили в света.Тя е относително слабо развита аграрна държава с феодални остатъци.Япония не е превърната в колония като Индия.До 1853 година Япония е затворена за чуждоикономическо проникване.След 1853 година и отварянето й, Япония е принудена да подпише търговски договори със САЩ, Англия, Русия, Франция, с които стоките на тези държави се пропускат безпрепятствено на японския пазар.В японските пристанища се създават селища на чужденци, върху които Япония няма контрол.Тази тенденция към изпадане на страната в полуколониална зависимост е причината през 1868 година да се направят много реформи,чиято цел е модернизация на Япония.Започва т.н. епоха „Мейд Джи“.Заражда се буржоазията.В политически план тази епоха представлява засилване на централизацията и властта на императора.Започва премахването на феодалните остатъци.През 1869 година феодалите предават земите си на императора.Ликвидирани са старата данъчна и административна системи.От 1600 към края на 19 век данъците са 74.Премахнати са ограниченията върху вътрешната търговия.През 1871 година е изградена единна пощенска и телеграфна система.Въведена е златната йена.Самурайската войска е заменена с армия. В периода 1870-1873 година е проведена аграрна реформа.За собственици на земята са обявени селяните, които я обработват.По този начин се озаконява частната собственост.Въведен е поземлен паричен данък, който е съществен за държавната хазна.В периода 1879-1880 година той осигурява 80% от всички данъчни постъпления в хазната.След 1868 година централната власт полага големи усилия за развитие на модерна индустрия.В края на 19 век всички индустриални производства по европейски образец дължат основаването си на държавата.По този начин държавата компенсира липсата на акумулиран местен частен капитал.Открити са държавни текстилни фабрики с модерно оборудване, внесено от Европа.През 1874 година са закупени първите големи търговски параходи.През 1871 година е изградена първата жп линия между Токио и Йокохама.През 1880 година Япония притежава 51 търговски кораба, 3 корабостроителници, 10 завода за злато, мед и др.Частните предприемачи получават преки субсидии за развитието на местното производство.През 1881 година много държавни фабрики са продадени на частни компании на много ниска цена.Голяма част от частните големи фирми произхождат от семейства на потомствени самураи и от търговско поземлени фамилии.Такива фамилии бързо доминират в стопансия сектор и започват да оказват влияние върху държавната политика.През 1881 година финансовата система се стабилизира.Въведени са акцизи върху някои стоки, съкратени са много държавни разходи.От 1885 година започва разработката на нов държавен годишен бюджет.Икономическата стабилизация на Япония през 80-те години на 19 век довежда до това, че Япония се справя успешно във войната с Китай и Русия.

Характерно за японската индустрия през 19-20 век е успоредното съществуване на големи индустриални заведения и много малки работилници.През първото десетилетие на 20 век предприятията с по-малко от 100 работника са 96% от всички предприятия.Има значителен напредък в текстилните отрасли.През 1887 година в Япония работят 77 хил вретена за памучна прежда, а през 1913 година те са 2 млн 415 хил.Тази индустрия се крапи на внос на суровини от Индия, и производството й е предназначено за износ в Китай и Корея.През 19-20 век са направени първите стъпки в развитието на тежката индустрия.Тази индустрия зависи дълго време от държавата.През 1896 година в Япония са произведени 26 хил.т. Чугун, а през 1913 година – 243 хил.т.Напредъкът в тежката металургия е много бавен.Увеличава се добивът на въглища и на мед.През 1914 година Япония става вторият износител на мед в света.В края на 19 век Япония отделя много средства за развитието на корабостроенето.През 1893 година само 7% от външната търговия се обслужва от японски кораби, през 1913 година вече са 52 % като повечето от търговските кораби са произведени в Япония.През 1913 година в Япония има големи корабостроителници.В края на 19 век започва производството на телефони, ел. Крушки и др.В началото на 20 век се увеличава производството и консумацията на електрическа енергия.Нарастват и инвестициите в този отрасъл.През 1893 година са инвестирани в него 2 млн йени, а 1914 година 200 млн.Настъпват промени и във външната търговия на Япония.През 1899 година Япония провежда самостоятелна митническа политика.Променя се структурата на външнотърговския оборот, като следствие от развитието на японската промишленост.Намалява делът на вноса на готови фабрични изделия и потребителски стоки, увеличава се износът на полуфабрикати.Основно се изнася суровата коприна.В началото на 20 век намалява ролята на чуждия капитал във външната търговия  на Япония.В началото на 20 век селското стопанство на Япония е най-важният отрасъл на японската икономика.В селата живеят 60% от населението.Селското стопанство дава 60% от националния доход.Япония полага усилия за модернизация на отрасъла.Открити са земеделски училища и колежи; обучават се фермерите.Японското селско стопанство е предимно дребно.Само в Северна Япония има по-големи ферми.1/3 от фермерите работят на земя,която се дава под аренда.Арендните отношения задържат разитието на капитализма.Селското стопанство задоволява нуждите на Япония.Първата световна война (1914-1918 година) има благоприятно влияние върху  японската икономика.Поради военните действия западните държави се изтеглят от азиатските пазари.Оттук се увеличава търсенето на японска продукция.Нараства търсенето на сурова коприна от САЩ.По време на войната нараства повече от два пъти производството на електрическа енергия.Появяват се нови отрасли – производство на химически торове и др.Япония прониква на пазарите в Латинска Америка.Увеличават се японските инвестиции в Китай.Япония поддържа активен търговски баланс, увеличават се 5 пъти златните запаси на Япония.Благоприятните условия за развитие на селско стопанство продължават до 1920 година, след което започва следвоенна стопанска криза и продължава до 1923 година.Причината е, че се съкращават външните пазари.В годините на кризата японският износ се свива с 40%, а вносът с 31%.Общото ниво на индустриалното производство намалява с 20%.През периода 1924-1925 година японската икономика започва да излиза от кризата.Промишленото производство се възстановява неравномерно.Има развитие в текстилната промишленост, въгледобива, металургията (но тя има второстепенно значение за икономиката на Япония).Местното производство на стомана и чугун задоволяват съответно 70% и 60% от нуждите на населението.През периода 1929-1933 година машиностроенето и корабостроенето са в застой.Те не успяват да достигнат нивото от 1920 година.През периода 1924-1929 година се задълбочава тенденцията към концентрация на основните отрасли на индустрията, банките и т.н.Продължава съществуването на дребни и средни предприятия.Селското стопанство изостава повече от индустрията.Криза има в производството на ориз.Трудно се задоволяват вътрешните нужди и се увеличава вносът от о-в Тайван и Корея.Същевременно се разширява производството на зеленчуци.През периода 1929-1933 година (Св.ик.криза) е засегнато тежко стопанстово на Япония.През 1931 година общото намаляване на промишленото производство в сравнение от 1929 година е 30%.Има 3 млн безработни.Чрез завоюването на нови територии Япония иска да разреши проблема с непрекъснатото увеличаване на населението.През периода 1914-1937 година населението нараства от 51 на 71 млн души.Възможностите за емиграция са ограничени, тъй като през 1924 година САЩ забраняват на японците да емигрират в САЩ.През 1931 година започва военна операция по завладяването на Манджурия от Китай.Японските инвестиции бързо нарастват там след завладяването.През периода 1931-1937 година производството на чугун в Манджурия се удвоява.До 1931 година японските инвестиции там са 1,6 млрд йени, а само през 1937 година достигат 3 млрд йени.За да се разработят стратегическите ресурси на Манджурия, държавата разчита на новите бизнесгрупировки като „Нисан“.Индустриалното производство на Япония се увеличава.През 1929 година на Япония принадлежат 2,5% от световното промишлено производство.През 1938 година той е 3,8% и Япония заема 6-то място в света по този показател.В Япония се внасят предимно чугун,цветни метали,петрол и,което подсказва, че Япония се готви за война.За това говори и растежът в различните военни производства.През 1932 година Япония произвежда 91 самолета.През 1939 година те са 4467 самолета и заема 4-то място в света.През 1937 година започва нова агресия срещу Китай.През 1940 година Япония окупира Индокитай.През периода 1942-1945 година Япония участва във Втората световна война като съюзник на Италия и Германия.Липсват източници на суровини.Островното положение на Япония затруднява доставките.През 1945 година Япония е окупирана от американски войски начело на Маккартър.Окупацията е до 1952 година.Положението е катастрофално.Умират 2 млн японци.Промишленото производство се съкращава 10 пъти; в тежко състояние е инфраструктурата; безработиза – 10 млн души.Лошата земеделска реколта,създава проблеми с изхранването.Япония не получава помощ по плана „Маршал“.Американците провеждат реформи, които имат голямо значение за икономическото развитие.През 1947 година влиза в сила антимонополното законодателство.Големите монополи са развалени.Създават се условия за конкуренция.През 1946 година се провежда аграрна реформа, разрешава се на 1 домакинство да притежаава най-много 1 хектар.Армията и военният флот са разпуснати.Япония се отказва от войната като средство за регулиране на международните спорове.След Втората световна война Япония преживява бурен икономически растеж и се превръща във втората по ред икономическа сила в света.

Причините за това са:

1) Умелото държавно регулиране и ръководството на стопанството.

2) Ускорено развитие на новите модерни отрасли на промишлеността – електротехника,автомобилостроене,електроника.

3) Ниските военни разходи.Според конституцията те не могат да надвишават 1% от БВП.

4) Големият обем на средствата,които се отделят за научно-изследователска дейност.През 1880 година се отделят 2% от БВП, а през 1890 година – 3,5%.По този показател Япония изпреварва и САЩ.

5) Особеностите на трудовите ресурси.В Япония работниците са висококвалифицирани, работливи.Япония създава най-много инженери в света.Работната заплата заема малък дял от себестойността на продукцията.

6) Високото ниво на спестяване, ниското данъчно облагане и малки социални разходи.Японците имат 7 дни отпуска в годината.По този начин се осигурява ресурс за банките, които да кредитират производството.Около 70% от капиталовложенията си японските корпорации правят за сметка на банките.

Решаваща роля за възстановяването на стопанството на Япония има войната в Корея.Отпадат някои от ограниченията за външна търговия на Япония и се стимулират от американците експортно ориентираните компании.През 1951 година е достигнато довоенното ниво на производството.През 1956 година приключва следвоенното възстановяване на Япония.През 50-те години на 20 век се въвеждат много технологии в Япония.Някои компании стават световни лидери.Японските автомобилни компании се свързват с водещи европейски и американски фирми.В началото те сглобяват техни автомобили, а после предприемат собствено производство.Въвежда се закон за данъчно облекчение на технически организации.Държавата се задължава да поддържа транспортната инфраструктура на ниво.До 1956 година са въведени строги условия за внос на чужди коли.През 1966 година в Япония са произведени 700 хил автомобила.През 1965 година са изнесени 200 хил, а през 1973 година 2млн 90хил автомобила.През 1980 година японските автомобилни заводи произвеждат 11 млн, а САЩ само 8 млн.През 60-те години на 20 век все по-голямо значение в индустрията на Япония има производството на високотехнологични продукти – телевизори,калкулатори, а от 70-те години на 20 век – първите компютри.На световния пазар японските часовници съперничат на швейцарската часовникова индустрия, на германската оптикова индустрия.През периода 1950-1973 година общият национален продукт нараства 8,5% годишно.Увеличава се износът на кораби,автомобили,електроника.От средата на 60-те години на 20 век Япония изнася капитали главно в САЩ,Австралия,Индонезия.През 1968 година по брутен национален продукт Япония излиза на 2-ро място в света, а по доход на глава от населението изпреварва САЩ.През 70-те години на 20 век 135 от 500-те най-големи корпорации в света са японски.Растежът на Япония е забавен от суровата петролна криза.В началото на кризата ¾ от японските енергийни нужди се задоволяват от внос от средния изток.Скокът на петрола води до увеличаване на цените на много други продукти.Индексът на индустриалното производство пада с 18%.Много предприятия фалират.Въпреки това японската икономика запазва темпове на растеж, 2 пъти по-високи от тези на своите конкуренти.По времето на кризата се засилва производството на компютри.След това избужва 2 петролна криза.Япония е по-слабо засегната.След петролните кризи темповете на икономически растеж на Япония се забавя, а се увеличава износът на капитали.Япония се превръща в най-големият кредитор в света, а САЩ е най-големият длъжник.През 1991 година общата стойност на японските активи в света е над 200 млрд долара.

Японските компании създават производства в страни с по-евтина работна ръка-Китай, Корея.Увеличават се средствата за научно-технически разработки.През 1961 година България сключва първата спогодба с Япония.По-късно през 70-те и 80-те години на 20 век се задълбочават стопанските контакти между България и Япония.Българското държавно ръководство вижда в тези контакти възможност за преоборудване и модернизация .Има проект японската фирма „Кове-стил“ да подготви специалисти за завода за тежко машиностроене в Радомир.Създадени са няколко смесени българо-японски предприятия.През 1986 година Япония открива специална кредитна линия от 400 млн долара за България.