Joomla Software solutions Template

Payday loan

Очертайте ролята на славяни и прабългари в създаването на българската държава

Славянската и прабългарската инвазия на Балканите се явява част от миграционния процес на народите от епохата на Великото преселение на народите. Това предизвиква основателен интерес към ранната история на тези племена и ролята, която изиграват при създаването на българската държава.

Славяните произхождат от индоевропейската езикова общност, която води уседнал начина на живот. Основният поминък от най-древни времена си оставало земеделието. Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия свидетелстват и за развитието на редица занаяти, като ковачеството, грънчарството, дърводелството, тъкачеството и др. Материалната култура на славяните претърпява значителна еволюция в хилядолетното им развитие. Векове наред те практикуват примитивни форми на земеделие, а основните занятия са ловът, риболовът. Откриват се следи и от предзанаятно произвоство. Едва в началото на 80-те години на 6 век византийците отбелязват значителен скок в развитието на славяните в техническите им знания и умения и в цялостната им социална и политическа организация. Славяните живеят главно покрай реки и езера. Тези селища са естествано защитени и затова не са укрепени. Чак в по-късното си развитие славяните използват ров и вал за защита. Според Прокопий Кесарийски въоръжаването на славяните е било доста първобитно. Те използват късо копие, лък с къси стрели, намазани с отрова. В 7 век в разказите Чудесата на св. Димитър Солунски Псевдомаврикий отбелязва еволюция във военното дело на славяните. Те си служат с хитрости, за да успеят да завладеят дадения обект, но преди всичко имат стегната организация, която спомага за тяхното обособяване. Според Прокопий Кесарийски славяните не се управляват от един човек, но от старо време живеят в демокрация и винаги общо разглеждат полезните и трудни дела. Основна социална единица у славяните е селската родово-териториална община, оглавявана от старейшина. Членовете й има обща собственост върху земята, животните, реките, езерата и др. Свободните селяни съставляват масата от славянско общество. Господстващият слой в него са родово-племенна аристокрация - крязе, старейшини и жреци. Трябва да се подчертае, че при славяните липсва централна власт и управлението е по законите на демокрацията. Това изключително много е правило впечатление на византийските историци, понеже са сравнявали византийската власт с нещо ново и коренно различно.

Според Васил Златарски българите имат хунски произход, според чешкия славист Моравчик те са от угрофински произход. Според Юрий Венелин българите са от славянската група. Има хипотеза и за татарския им произход, но в последно време се налага, че българите имат тюркско-алтайски корен. Тяхната прародина се намира в Западен Сибир по долината на р. Иртиш. Те водят номадски, полуномадски и уседнал начина на живот, което дава отражение върху поминъка им. Скотовъдството е бил основен техен поминък. Особено развито било и коневъдството, но само да задоволява нуждите им при военни действия. Според Захари Ритор, византийски автор, българите живеели в градове. Това е важно писмено известие, което се потвърждава и от някои археологически разкопки. Според тях българите са полуотседнал народ, познаващ земеделието, занаятите, металургията и строителството. Като вид стопанска дейност нито едно от тях не е присъщо на номадските народи. Живеенето в градове предполага строителсто, а това е умение, което българите очевидно притежават. Прабългарското въоръжение се състои от шлемове, ризници, щитове. Воините са носели бойни брадви, мечове, копия и други за ръкопашен бой, а лъкове и стрели - за нападение от разстояние. Във военната си тактика прабългарите проявяват желязна дисциплина и имат маневрена конница. Това дава основание често да бъдат привиквани като съюзници.

В продължение близо на един век славяните заемат почти целия Балкански полуостров. В хода на интензивните военни отношения с Византия и Аварския хаганат се извършват промени във военната и политическата организация на славяните. Настъпилите обществено промени издигат още повече ролята на племенните вождове и страйшините в управлението на племето. Възниква нуждата от нови форми на политическа организация сред славяните, която да гарантира спокойното им съществуване. Славянската войска подобрява значително своята структура, организация и снаряжение. В хода на заселването си и нападенията над Византия, те успяват да вземат и някои военни техники от тях. За да се предпазват от византийските нападения, славяните започват да се обединяват в по-големи съюзи, които се оглавяват от княз. Тези военно-племенни съюзи имат временен характер. Възникват във връзка с някоя голяма военна акция или при захлаха от завладяване, а след това лесно се разпадат. Недълготрайността им се дължи както на противоречията между отделните племенни вождове и липсата на устойчиви елементи на организация, така и на силния натиск от страна на Аварския хаганат и Византийската империя, които с всички сили наасърчават разединението на славянските племена. През този период се забелязват някои важни промени в социално-икономическото развитие на славяните. Многобройни са и сведенията за отделянето на занаятчийството от земеделието. Тези промени в икономическия живот водят и до промени в социалния. Те са свързани с постепенното разпадане на старата патриархална родова община и появата на селската или териториалната община. През 7-8 век се появява т.нар. земеделска община, която е преходна форма между тях. По време на разселването на славяните на Балканите започва тяхното консолидиране в племенни обединения, които византийските извори означават с термина славинии. Те възникват в области с компакто етническо население. Всяка славиния има княз и свое отделно има, определящо се от господстващото в обединението племе - Берзития, Сагудатия и др.

През началния етап на своето разселване и войните, които прабългарите водели довеждали до обогатяването и засилването на родово-племенната върхушка. Военните прадводители постепенно започнали да завземат властта в демократичните органи на управление. Но през този период още липсва ханската власт като самостоятелно звено, а въпросите на племето се решават от племенно събрание от съвета на стрейшините. През втория период на тяхното заселване - 5-средата на 6 век, прабългарите активно заемат териториите в Централна и ИЗточна ЕВропа. Тяхното стопанство вече се трансформирало в полуномадско, с което се зараждат тенденциите към уседналост. По това време се издига и се утвърждава ролята и мястото на ханската династия и на ханската власт, при което все повече се засилва тенденцията към превръщането им в наследствено. Започва да се чертае ролята на едноличната власт. Сега окончателно се образуват специализирани военни сдружения, с което се засилва класообразуване сред прабългарското общество. Войната става основно средство за натрупване на богатства. През третия период 6-7 век, едноличната ханска власт станала реален факт в политическото управление на българите. Възникването на земеделско-скотовъдната икономика става основа за растежа и укрепването на държавно-политическата организация на българите. Под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло през 632 г. подчинените от аварите племена успяват да се освободят и да създадат могъща за времето си военно-племенна номадска конфедерация, наричана от византийските автори Стара Велика България, със столица Фанагория на днешния Тамански полуостров. След смъртта на Кубрат прабългарите начело с хан Аспарух, сражавайки се храбро срещу хазарите достигат на запад към Дунавската делта и се заселват в областта Онглос край Черно море, заключена между реките Дунав, Прут и Днестър.

Славянската и прабългарската експанзия на Балканския полуостров и Европейския югоизток представлява неделима част от Великото преселение на народите, което довежда до коренни промени в етническата и политическата карта на Европа, в общественото, икономическото и културното развитие на европейските народи.

Сблъсъкът между две различни цивилизации се оказва особено осезателен в земите на Балканския полуостров. Той отслабва военната и политическата мощ на Византия и засилва кризата в управлението. От друга страна, засилва процена на промяна в славянското и българското общество. Тези два етноса, различни по своята религия, начин на живот и политически организации в един момент се оказват съседи в динамичен и неврологичен район на континента. Дългогодишните традиции във военното сътрудничество през целия 6 и 7 век, приблизително еднаквата степен на развитие, се оказват главни фактори за обединението им, което довежда до създаването на една от най-ранните и трайни държави в средновековна Европа. Според повечето изследователи прабългарите дават стройната, организирана държавност, а славяните - масата, народът.