Joomla Software solutions Template

Payday loan

Опит за оценка на управлението на Фелипе II

( 1556 – 1598г. )

Управлението на Хабсбургската династия поражда различни оценки и мнения сред изследователите. Според едни от тях цялото управление на монарсите от тази династия е свързано с непрестанен стремеж за налагане на испанска хегемония над Европа и целия свят, а според други независимо от случайните изявления на „неколцина” хабсбургски министри за „световна монархия”, целенасочени планове за установяване на господство над Европа, подобни на тези на Наполеон или Хитлер, не съществуват. Моето мнение съвпада с мнението на първата група изследователи, а именно, че през цялото управление на Хабсбургската династия, и в частност това на Фелипе II, Испания утвърждава волята си да наложи хегемония над Европа, а испанският монарх води целенасочена империалистична политика.

При разглеждането на управлението на Фелипе II лично на мен ми направиха впечатление две основни неща, а именно : религиозната му фанатичност и имперската му политика и влиянието което те оказват върху икономиката на страната.

Разграничаването на религиозните подбуди от държавно политическите през периода на управление на Фелипе II според мен са невъзможни тъй като той е един от най-видните и ревностни защитници на католицизма. Според повечето страни от този период зад претенциите на Испания за защита на католическата вяра се крият именно империалистичните й стремежи.

Още през XVI век протестантите виждат в него „демонът на Юга” – фанатик, който ги преследва из цяла Европа. Фанатично обладан от идеята за Контрареформацията той превръща Испания в най-нетолерантната страна в религиозно отношение. През цялото управление на Фелипе инквизицията действа с пълна сила. Пълномощията й се разпростират в целия католически свят, но е поставена под контрола на краля. Освен преките преследвания на еретиците инквизицията се заема и с цензурата на печатни издания. Първите списъци на забранени книги се появяват в Париж и Венеция, а през 1559г. в Рим започва издаването на общия Индекс на забранените книги.

Увлечен от идеята си за гонения на еретиците Фелипе нанася тежки поражения на испанската икономика. Мориските (покръстените маври), които населяват Южна Испания, както и мараните (покръстените евреи) са подложени на безмилостни и непоносими нареждания и масово са прогонвани от страната. По този начин Фелипе губи поданици, които са дали на Испания напоителната система; обработвали са захарта,вълната, коприната и пр., а също и блестящи финансисти, търговци и банкери.

Още по-тежко се отразяват на икономиката гоненията срещу протестантите, които осигуряват голяма част от промишлените стоки нужни за търговията.

Нидерландия понася най-тежките удари на религиозният фанатизъм на монарха. Преследванията и гоненията са нечувано жестоки и нидерландците отвръщат чрез въстание. В основата на конфликта стоят освен религиозни и политически причини. Нидерландците се стремят към по-голяма автономия и възход на национализма. Срещу краля се оформя разнородна коалиция. Феодалите, в голяма степен католици, искат да запазят привилегиите си. Търговците искат да развиват търговията си със съседните страни, независимо дали са католически или протестантски. Калвинистите се притесняват за свободата на вероизповеданието си, а населението е привързано към местните закони и обичай, строго спазвани от досегашните суверени. Започва дълга борба, приличаща на религиозна война. Макар Фелипе да не доживява независимостта на Нидерландия, той изживява напълно унижението да бъде побеждаван от поданиците си. До разрешаването на конфликта се стига по начин използван неколкократно през XX век, а именно разделяне на страната на два лагера. В края на царуването на Фелипе II седемте северни провинции – Обединените провинции, са всъщност независими. Фелипе негласно признава това като отделя Нидерландия от короната и я дава на дъщеря си – Исабел Клара, омъжена за ерцхерцог Алберт Австрийски.

Освен с религиозните гонения Фелипе нанася тежки удари на испанската икономика и с имперската си политика. Испанският крал е най-богатият монарх в Европа. Той владее Испания, Нидерландия, Милано, Неапол и Сицилия и Новия свят, а през 1580г. присъединява и Португалия с нейните колонии в Далечния изток. Испанските и португалските колонни са основният приток на многобройни стоки, а перуанските и боливийските рудници носят много злато и сребро. Огромна част от богатството обаче е насочено към европейските владения на Испания и другите развити страни или е използвано за експанзионистичните цели на монарха. Сигурен в приходите които идват от колониите Фелипе не взема мерки за подпомагане на местната промишленост и селското стопанство. Испания е заета с дипломация и войни и не обръща достатъчно внимание на икономиката си. За разлика от Нидерландия, Англия и Франция, градският живот в Испания не се развива със задоволителни темпове. Разчитайки на постоянния приток на благородни метали от Америка, кралската администрация отвръща интереса си от вътрешната икономика. Тя се развива слабо и търпи ударите на външната, главно нидерландска, конкуренция. По този начин макар правителството да е богато, населението си остава бедно.

Поставила си много и различни цели, Испания се нуждае непрекъснато от пари – за флота, армията, държавното управление, двора, за войни и за мир.

С парите от Америка и многобройната и опитна във военно отношение аристокрация, вдъхновявана от религиозен фанатизъм Испания създава най-добрата армия в Европа. Тази армия е предназначена да утвърди испанското господство на континента.

По времето, когато Фелипе заема престола, Испания е в състояние на война с Франция. Тя се оказва толкова скъпа, че през 1557г. испанската корона обявява несъстоятелност. През същата година и Франция обявява несъстоятелност, което всъщност е основната причина двете страни да сключат мира от Шато-Камбрези, подписан през 1559г. Друга причина за подписването на договора е и факта, че Фелипе трябва незабавно да изпрати армиите си срещу турският неприятел. Двадесетгодишната средиземноморска война, походите срещу маврите от Гранада и военните действия в Холандия, Северна Франция и по Ламанша принуждават двора да търси всевъзможни източници на средства.

Разходите обаче са значително по-големи от приходите. Изчислено е, че за кампанията при Лепанто през 1571г. издръжката на християнските флотове и войници струва над 4 милиона дуката годишно, макар че Венеция и Ватикана поемат голяма част от нея.

Финансовото състояние на короната е временно спасено от увеличеният приток на злато от американските мини. В началото на 80-те години започва подготовката за война срещу Англия. Изгражда се огромен флот от 130 кораба, получили гордото име „Непобедимата армада”. На неумелите действия на испанският флот, които в по-голямата си част се състои от големи неподвижни кораби, англичаните противопоставят ескадри от леки, бързи подвижни кораби, снабдени с мощна артилерия. Операцията на Испанската армада през 1588г. струва 10 милиона дуката, а нейната злочеста съдба е истинска финансова и военна катастрофа.

През 1596г. след като натрупва баснословни заеми , Фелипе II отново търпи крах и когато две години по-късно умира, дълговете му възлизат на 100 милиона дуката, а дължимите по тях лихви са равни на около две трети от всички приходи.

През цялото си управление Фелипе II не изоставя фанатичната си религиозност и жестоките гонения, както и империалистичната си политика. Тези две основни насоки в неговото управление оставят Испания след смъртта му икономически и военно отслабнала. Настъпва края на испанската хегемония в Европа.