Joomla Software solutions Template

Payday loan

В поверителна докладна записка (Т. А. №194) до българското Министерство на външните работи от 2 септември 1939 г. на тогавашния български посланик в СССР Н. Антонов се изтъква, че приложено изпраща информация, станала публично достояние до някои западноевропейски посолства, от бившия ръководител на разузнавателната служба при щаба на Червената армия Кривицки, който подробно описва как Сталин е ръководил тайно съветската намеса в Испания, стремейки се с всички средства да укрепи влиянието си в Мадрид с бленуваната си цел да постави в затруднение Германия и да я принуди да се обърне най-сетне за сътрудничество към Москва – идея, която успява да осъществи на 23 август 1939 година. Основната цел на Сталиновото вмешателство в Испания обаче е неистовата амбиция с огън и меч да унищожи мощното движение на испанските анархисти, което реално генерира испанската революция и в определен момент може сериозно да застраши идеологическите постулати на болшевикокомунизма. Обширната информация на съветския бивш висш разведчик, озаглавена „Ръката на Сталин в Испания”, препечатваме със съкращения.

„Сталиновият държавен кораб се оказа съвсем неслучайно в далечното испанско пристанище. От момента на идването на Хитлер на власт през 1933 година цялата външна политика на Сталин се диктуваше преди всичко от страха от изолация. Притиснат между японската заплаха на Изток и германската на Запад, Сталин започна да дири силни съюзници между великите световни сили. Неговите многобройни опити да стигне до съглашение с Хитлер ту бяха посрещани благосклонно, ту се отблъскваха. Той направи опит да възстанови стария съюз с Франция, идващ още от царските времена, но не успя да сключи оня здрав съюз, към който се стремеше. Опитите да се сближи с Англия се оказаха още по-малко успешни. При такива условия беше напълно естествено Сталин да обърне погледа си към Мадрид, когато в Испания избухна бунтът на Франко. Едва тогава Сталин се намеси в испанските работи. Той мечтаеше да превърне Мадрид във васал на Кремъл. Това от една страна му обещаваше по-тясна връзка с Париж и Лондон, а от друга му даваше възможност да се пазари с Берлин и Рим. Владеейки Испания, важна за стратегическото положение на Англия и Франция, той би се чувствувал застрахован. Той би бил сила, за която трябваше да се държи сметка. Сталин не рискуваше с нищо. Знаеше много добре, че Испанската банка разполага със злато, покриващо многократно оная помощ, която той ще окаже на Мадрид. Сталин избягваше да се ангажира във война. Той поведе намесата под лозунга: „По-далече от артилерийския огън”. На 19 юли 1936 година, в деня, когато генерал Франко поведе бунта против испанското правителство, аз се намирах в Хага, където беше моята главна квартира. Живеех в Хага с жена си и детето си, представяйки се за австрийски антиквар. Все още нямах никакви инструкции относно Испания. Само Коминтернът наруши най-после мълчанието на Москва. Но неговите прокламации отдавна са загубили всякакво значение в нашите очи. Сам Сталин презрително го наричаше „дюкянче” и тоя епитет си остана за него сред съветските управляващи кръгове. От факел на световен пожар и революция той се превърна в повече или по-малко полезен помощник на външната политика на Сталин, който с помощта на своето „дюкянче” можеше да създава в една или друга страна неприятности на правителството или да влияе на общественото мнение по един или друг въпрос на международната политика. През 1935 година Сталин използва Коминтерна за провеждане политиката на „народен фронт”. Тая политика имаше за цел създаването в демократичните страни на приятелски настроени към СССР правителства. Главният секретар на Коминтерна Георги Димитров беше пряко свързан с Испанската комунистическа партия. Но петгодишната скъпо струваща пропаганда даде като резултат само това, че същата партия към момента на избухването на гражданската война наброяваше не повече от три хиляди души. Многомилионните испански професионални съюзи бяха под влиянието на анархис­тите, а те упорито стояха на противосталинистки позиции. Сведенията за военната помощ, оказвана на Франко от Италия и Германия, и отчаяните позиви на испанските революционни водачи за помощ не срещнаха никакъв отзвук в Кремъл. Гражданската война в Испания се превръщаше в сериозен международен конфликт, подпомогнат от мълчанието и бездействието на Сталин. Навсякъде в Европа и в Америка комунистите недоумяваха защо СССР не прави нищо, за да защити испанската революция, докато те самите се мъчат да повлияят на общественото мнение на своите страни в нейна полза. Не трябва да се забравя, че правителството на Кабалеро имаше на разположение испанските златни запаси, които то беше готово да пусне в ход за закупуване на оръжие. Целият въпрос се заключаваше в това каква част от този запас би могла да бъде пренесена в Русия за изплащане на военното снаряжение, което ще се изпраща в Испания – при официално спазване на обявената политика на строга ненамеса. При тези обстоятелства и при най-строга тайна съветското Политбюро най-сетне взе решение да се пристъпи незабавно към организиране на намеса в Испания. Два дни след това заседание специален куриер, който пристигна с аероплан в Холандия, ми донесе инструкции от Москва. Те се свеждаха към следното: „Испания да се включи в операциите. Да се мобилизират всички подходящи за тази работа агенти и бързо да се организира доставка на оръжие в Испания. В Париж е изпратен специален агент, който да ви помага във вашата работа. Той ще ви докладва за всичко и ще работи под ваш надзор”. В същото време Сталин даде заповед на Ягода (който тогава още стоеше начело на ГПУ) да създаде в Испания отдел на ГПУ. На 14 септември Ягода е свикал извънредно съвещание в помещението на ОГПУ на Лубянка с оглед осъществяването на тази заповед. На съвещанието са присъствали представителят на генералния щаб на Червената армия Урицки, началникът на войските на ГПУ Фриньовски и моят другар Слуцки, началник на външния отдел на ГПУ. От Слуцки, когото аз често срещах в Париж и на други места, аз научих, че на това съвещание организирането на отдел на ГПУ в републиканска Испания е било възложено на стария чекист Николски (с псевдоними Швед, Лева и Орлов). Едновременно с това е било решено всичката работа на Коминтерна в Испания да се подчини на този отдел. Коминтернът трябвало „да координира” дейността на Испанската комунистическа партия с общата линия на поведение на ГПУ. Едно от решенията на съвещанието се е отнасяло към организирането във всички страни на контрол над доброволците, отиващи в републиканска Испания. Това организиране се улесняваше от обстоятелството, че в Централния комитет на всяка комунистическа партия винаги има един член, непосредствено свързан с ГПУ. Както се знае, в много страни по това време възникна движение, което си поставяше за цел организирането на един вид кръстоносен поход в защита на демокрацията и справедливостта. Младежта на целия свят се отзова на тоя позив. Разбира се, републиканска Испания съвсем не представляваше единно политическо цяло – там имаше анархисти, демократи, анархосиндикалисти, социалисти. Комунистите бяха в явно малцинство. За да използува Испания за своите цели, Сталин трябваше преди всичко да сломи силното противокомунистическо, антисталинистко течение в републиканските редове и най-вече да се разправи с многобройната маса на анархистите, което беше и основният му замисъл. Ето защо трябваше да се вземе в ръце контролът над нахлулите в Испания тълпи идеалистично настроени доброволци, между които преобладаваха надошлите от цял свят анархисти, и да не се позволи на тая крайно революционизирана маса да се съедини с ония испански републикански елементи, които бяха противници на Сталиновата политика. Що се отнася до основния въпрос за доставянето на оръжие в Испания, съвещанието е решило, че работата трябва да се води едновременно и в СССР, и в чужбина. Осъществяването на тази задача в чужбина беше възложено на мен. В продължение на 10 дни бе създадена мрежа от нови експортни и импортни фирми в Париж, Лондон, Копенхаген, Амстердам, Цюрих, Варшава, Прага, Брюксел и други европейски центрове. Във всяка от тези фирми агентът на ГПУ беше и негласен участник. Той даваше парите и контролираше всички операции. В случай на грешка той отговаряше за нея с живота си. В средата на октомври 1936 година първите параходи с оръжие започнаха да пристигат в пристанищата на републиканска Испания. Моята организация ползваше изключително чужди параходи, главно регистрирани в скандинавските страни. Мадрид молеше да му се изпратят аероплани. Москва се отзова на тази молба, като ми даде съответната заповед. Нашите авиатори и механици започнаха да пристигат в Мадрид, но аеропланите, с които разполагаше правителството, бяха малко на брой и отстъпваха по мощност на италианско-немските. •

Откъси от информацията на висшия съветски разузнавач към Щаба на Червената армия Кривицки за операциите на Сталин в Испания по време на революцията 1936-1939, докладвана поверително на външно министерство от тогавашния български посланик в Москва Н. Антонов през 1939 г. Препечатва се без редак­тиране.

Испанската революция

На чуждите военни кореспонденти, които се намираха на фронта, се струваше, че таен ръководител на въоръжената борба е Емил Клебер, командир на Интернационалната бригада, командирован от Коминтерна. Милиони читатели и сега още ще си припомнят, че Клебер се представяше като най-драматична фигура на героичната защита на Мадрид. За него казваха, че той е войник по призвание и че бил натурализиран в Канада. Родом от Австрия, той бил австрийски пленник в Русия. През време на Гражданската война той постъпил в редовете на бялата армия и се сражавал против болшевиките. По-късно станал болшевик. Такава биография му измисли ГПУ в Москва, пак там той бе снабден с фалшив канадски паспорт. Той се намираше изцяло под ръководството на ГПУ и даже всички интервюта с него, които чуждите кореспонденти обнародваха, се пишеха от кремълските агенти. Аз познавах от дълги години Клебер, както и неговата жена, деца и брат… В действителност Клебер никога не е бивал в Канада и никога не е влизал в редовете на бялата армия. Всичко това бе измислено, за да се скрие фак­тът, че той беше кадрови щабен офицер от Червената армия. През ноември 1936 година този съветски генерал бе назначен командуващ военните сили на испанското правителство на северо-западния сектор на мадридския фронт. През това време Артур Сташевски насочи всичките си усилия, за да съсредоточи в съветски ръце контрола над финансите на републиката. В лицето на Хуан Негрин, министъра на финансите на мадридското правителство, вербуван от ГПУ, той намери удобен сътрудник, който охотно изпълняваше неговите финансови планове. Мадрид се убеди, че не може да купува открито за себе си оръжие на световния пазар. Сташевски предложи да се преведе испанското злато – част от националното богатство на Испания – в СССР, като в замяна на него се дадат на испанското правителство необходимите военни припаси. Тази сделка с правителството на Кабалеро бе осъществена от него чрез Негрин. В нашия интимен кръг Сташевски бе наричан „най-богатият човек в света”, тъй като в неговите ръце бе контролът над испанския златен запас. Когато аз разговарях през ноември със Сташевски в Барцелона, испанските планове на Сталин вече ясно проличаха. Сташевски не скриваше от мен, че Негрин ще стане в най-скоро време шеф на мадридското правителство. Кабалеро беше искрен радикал и революционер идеалист. Нещо повече, той гледаше накриво на съвместната работа с ГПУ, която се изразяваше в масовите чистки, под ръководството на сталиновите чекисти, жертви на които бяха всички противосталинисти, преди всичко анархистите, преследвани общо като „троцкисти”. Именно по повод масовите избивания на анархисти, анархосиндикалисти и троцкисти водехме разговори, когато аз се намирах в Барцелона. Осъществяването на репресиите не бе толкова проста работа. Испанското население безспорно симпатизираше на анархистите. Набелязаната от Сталин разправа мълчаливо и успешно се изпълняваше от Сташевски и други чекисти. Моят другар Слуцки – началник на външния отдел на ГПУ, беше командирован от Москва със специална мисия да организира в Испания тайна служба по съветски образец. ГПУ разви своята работа върху цялата републиканска територия и създаде особено силна организация в Каталония, където бяха най-силни анархистите и където дори троцкистите имаха свой партиен център. С помощта на избраните за тази работа испански комунисти, Слуцки създаде в Испания едно болшевишко ГПУ в пълен обем. „У тях има достатъчно добър материал – казваше ми той в Париж, където ние се срещнахме на всяко тримесечие, – но нямат опит. Ние не можем да допуснем, щото Испания да се превърне в анархистки разсадник на всички авантюристи, които се стичат тук от всички краища на света. В края на краищата, сега това е наша Испания – част от нашия съветски фронт. А колкото се отнася до анархистите и троцкистите, то макар и да са противофашисти, те заедно с това са и наши върли врагове. Това са контрареволюционери и ние трябва безпощадно да ги унищожим.” Слуцки се справи блестящо със своята задача. Още през декември 1936 година в Мадрид, Барцелона и Валенсия цареше кръвопролитен терор. ГПУ създаде свои собствени специални затвори, имаше свои собствени съдебни трибунали и свои палачи (стотици отряди). Последните се занимаваха не само с убийства, но и с похищения. Дейността на ГПУ се развиваше независимо от републиканското правителство – компетенцията на неговия министър на правосъдието не се разпространяваше върху ГПУ. Последното беше държава в държава – неговата власт стоеше над всяка друга и даже лицата, които заемаха в правителството на Кабалеро висши длъжности, трепереха пред него. Републиканска Испания беше всецяло в ръцете на Съветския съюз, тя като че ли се превърна в съветско колониално владение. На 17 декември 1936 година съветският официоз вестник „Правда” съобщаваше, че чистката в Каталония е започнала – „чистката ще се извършва със същата енергия, както и в Съветския съюз!” Делото на сталинизирането на Испания навлезе в нов, страшен период. На 4 февруари 1937 година Клебер бе снет от поста на командир на Интернационалната бригада. След няколко седмици, когато се намирах в Москва, аз научих, че изчезването на Клебер е било свързано с чистката в Червената армия и с многобройните арести на щабни офицери, с които той беше свързан. Мнозина от неговите близки другари бяха разстреляни от сталиновите палачи като заговорници. Безследното изчезване на Клебер не предизвика никакви коментари от страна на ония, които преди това го прославяха прел целия свят. А междувременно ГПУ вилнееше в Испания! Арестувани бяха десетки хиляди, включително и много чужди доброволци, пристигнали в страната за борба с Франко. За измяна се смяташе всяка критика на методите, всяко независимо мнение за Сталиновата диктатура в Съветския съюз, всяко общуване с хора, политическите мнения на които се считаха за еретични спрямо марксизма-ленинизма. ГПУ прилагаше своите обикновени средства, за да получи нужните признания. Кървавите разправи носеха масов характер. Аз не зная броя на избитите в републиканска Испания противосталинисти. Безспорно обаче това са десетки хиляди антифранкисти! Други хиляди пък изчезваха безследно. Случаите на такива изчезвания са безбройни. Някои бяха отвлечени и доставени в СССР. Един от ярките примери може да се смята случаят с Андре Нин, ръководител на революционната партия „обединени марксисти” (ПОУМ). Нин някога беше троцкист, в продължение на редица години активно работеше в Коминтерна. Заедно с група свои съмишленици той изчезна от оня затвор, в който всички те се намираха след арестуването им от агентите на ГПУ. Друг ярък случай беше делото на младия Смили, на известния английски работнически деец Роберт Смили, който бе убит в затвора на ГПУ в Испания. Касапниците, устройвани от ГПУ, предизвикаха разлом в редовете на испанските противофашисти. Кабалеро и неговите привърженици започнаха да разбират, че са сбъркали, като създадоха единен фронт с Испанската комунистическа партия. Кабалеро не можеше да изтърпи съветския терор, косящ неговата собствена партия и нанасящ тежки удари на неговите политически съюзници. Автономното правителство на Каталония, което с всички сили се съпротивляваше на предприетата от ГПУ чистка, действуваше не без одобрението на Кабалеро. В републиканска Испания назряваше вътрешна криза. …
По туй време аз имах няколко разговора със Сташевски. Той предвиждаше близкото падане на Кабалеро и идването на власт на Негрин, на когото Сташевски симпатизираше. „В Испания ни чака тлъсто парче!” – казваше той неведнъж. На някои от нас бе ясно, че в Испания предстоят крупни събития. Сталин бе успял да осъществи много от своя план да превърне Испания във васал на Кремъл и сега той беше готов да направи ново усилие. Звездата на Коминтерна залязваше. Берзин държеше в ръцете си управлението на испанската републиканска армия. Сташевски изпрати една голяма част от златния запас на Испанската национална банка в Москва. ГПУ работеше под пълна пара. Съветската намеса действуваше според указанията на Сталин – „по-далече от артилерийския огън!”, тоест да не се стига до пряк сблъсък с интересите на Англия, Франция, Германия и Италия. Единствената сериозна пречка по тоя път беше Каталония. Каталонците бяха настроени противосталинистки, там преобладаваха анархистите.