Home История Отношение към революционно-освободителното движение

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отношение към революционно-освободителното движение ПДФ Печат Е-мейл

Отношение към революционно-освободителното движение

След потушаването на априлското въстание, в края на май 1876г. е задържан Мелетий Софийски. Заловеният ботев четник – врачанецът Мито Цветков, го посочва като съучастник на революционната организация, който преди месеци на събрание в Черепишкия манастир заедно с няколко берковски първенци, между които х. Петър Илков, приели въстаннически планове. Друг заловен четник, Младен Павлов, козлудуйски учител, признава, че се бил укривал в дома на Мелетий в Берковица, и че владиката го улеснил да се измъкне към Видин, давайки му препоръчително писмо до Партений Велички. Показанията на арестуваните берковски първенци също налагали разпитването на митрополита. Задържан неофициално в конака на берковския каймакамин докато се получи заповед от високата порта за арестуването му, поради това че е „духовен глава и удостоен с чин и ордени” Мелетий Софийски отказва да отговаря на зададените му въпроси, държи се с достойнство и създава главоболия на валстите. В началото на юли той е отведен във Видин, където се провежда следствието, а после в Русе е изправен пред извънреден съд.

Междувременно Мелетий Софийски информира Григорий Доростоло-Червенски за причините, поради които е арестуван. Молейки за неговото застъпничество и познавайки отношенията му към революционната борба, той ще представи нещата като без основателна клевета, ще наметне, че в основата били старите сметки, които имал със софийския управител и с някои от тамошните български първенци. Така или иначе благодарение именно на постъпките на Григорий пред валията на 19 август същата година Мелетий е освободен с право да се върне в епархията си. Обяснението в правителствената заповед е, че тово му било „първо провинение”.

Застъпничеството на Григорий Доростоло-Червенски в тези случаи е подбудено единствено от желанието да бъде запазен авторитета на църковните служители, „да не бъдат позорени пред папството” и най-вече компрометирани в очите на правителството.

Участието на Мелетий Софийски и Партений Велички в подготовката на въстанието показва пред властта широките мащаби на въстанническото движение и участието на влиятелни фигури на българското общество, като споменатите архиереи.

Бележки по съдържанието:

Митрополит Григорий е роден през 1828 г. в Бесарабия. Светското му име е Георги Немцов. През 1846 г. Молдавският манастир Нямцу край Яш го изпраща да учи в Хилендарския манастир на Атон.

На 25 март 1850 г. Иларион Макариополски поставя инока Григорий за йеромонах, а през 1851 г. Григорий е удостоен с дяконски чин и продължава пребиваването си в Хилендар. През 1857 г. по предложение на ерусалимския патриарх Кирил йеродякон Григорий Хилендарец постъпва в училището на остров Халки. Докато учи там той си кореспондира с Г. С. Раковски в Белград, откликвайки на вдъхновените му призиви за яростна атака срещу омразния фенерски деспотизъм. През 1863 г. Григорий завършва Халкинското богословско училище с успех „превъзходен” и титлата „доктор по богословските науки”. През 1864 г. Григорий става учител в Цариград. Едновременно с това е свещенник в българската църква там - „Свети Стефан”. На 17 юли 1866 г. той е забелязан от Патриаршията и е окичен от нея с архимандритски достойнства.

След обявяването на фермана за Българската екзархия през 1870г. архимандрит Григорий се включва активно в избора на българския екзарх. На 24 април 1872 г. Антим I служи в българската църква във Фенер и след Евангелието архимандрит Григорий прочита акт, с който обявява за незаконно низвергването на екзарха и някои български владици. На 11 май с. г. архимандрит Григорий чете фермана за възобновяването на Българската православна църква, подписан от екзарха и от шестима български владици. Въпреки волята на Патриаршията, Антим I заедно със Светия синод започва да назначава българските владици в екзархийските епархии. През юли 1872 г. за екзархийски митрополит на Доростолската и Червенската епархия е определен митрополит Григорий.

След започването на бунтовете в Босна и Херцеговина през 1875, призовава населението да изпълнява „верноподаническите си задължения“ и помага на властите да заловят революционера Тома Кърджиев.

Митрополит Григорий подпомага също униатското движение в Южна Македония, възникнало поради назначението на Нил Изворов (Смоленски) за Солунски български митрополит. Униатството е осуетено благодарение на Петко Р. Славейков, който идва през февруари 1874 г. в Солун. В отстраняването на Нил Изворов от Солун се включва и Антим I. Ролята на митрополит Григорий в църковните борби в Южна Македония предизвиква силната омраза на Славейков към него.

На 15 януари 1879 г. митрополит Григорий получава специална покана от княз Дондуков Корсаков за участие в учредителното събрание в Търново. Той е избран да вземе участие и в Първото Обикновено народно събрание в София от 21 октомври до 24 ноември 1879 г., но поради влошеното си здравословно състояние не се явява. Митрополит Григорий обаче взема участие във Второто Обикновено народно събрание през 1880 г. Неговото участие в работата на Парламента сега е доста дейно и забележително, а преките му намеси при определяне решенията на Комисията по изработване законопроект за църковното управление в Княжеството дават видими резултати. На 16 декември 1898 г. митрополит Григорий умира.

Мелетий Софийски (също и Мелетий Зографски, среща се и като Милетий) е български духовник, софийски митрополит, действителен член на Българското книжовно дружество (БКД).

Мелетий е роден в македонския град Струмица в 1832 г. в семейството на обущаря Спас (Спиридон) Андонов. От 1847 г. учи в Зографския манастир, където се замонашва. През 1858г. продължава учението си в духовно училище в Атина, като същевременно служи в руската църква. Слуша 2 години лекции в Берлин. От 1864 до 1866 г.  учи в Петербургската духовна академия и Кишиневската семинария. От 1866 до 1869 г. е в Киприяновския манастир, където се занимава с книжовна дейност. През 1869 г. пристига в Цариград, а през 1871 г. работи като проповедник и учител в Ямбол и Сливен. От 15 октомври 1872 до 1883 г. е Софийски митрополит. След Априлското въстание се укрива в Българската екзархия в Цариград, тъй като властите го подозират, че е давал убежище на Ботеви четници. По време на Освободителната война бяга в Русия и се присъединява към настъпващите руски войски. Участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание. За това изоставяне на епархията в тежък момент и заради излагането на опасност на самата Екзархия, Мелетий е осъден на заточение. В смутните времена около Освобождението присъдата не влиза в сила и Мелетий се връща в епархията си. Става депутат в Учредителното събрание. Мелетий е сред учредителите на Народната библиотека в София, на която подарява ценната си сбирка печатни и ръкописни книги. От 1881 г. е член-кореспондент, а от 1884 г. действителен член на БКД (днес Българска акдемия на науките).

В 1883 г. Мелетий, подкрепящ преврата от 1881 г., застава на страната на консерваторите срещу генералите, църковните власти в лицето на представителя на екзарха в София Григорий Доростоло-Червенски поискват изпълнанието на старата му присъда и Мелетий е интерниран в Рилския манастир. Установява се в Кюстендил. Заболява тежко, заминава на

лечение в Кайро, където умира през 1891 г.

Мелетий превежда богословска литература от руски и сам е автор на няколко богословски труда.


 

WWW.POCHIVKA.ORG