Joomla Software solutions Template

Payday loan

Неуспехът на Старозагорското въстание предизвикал разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължавала да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта. Като отчитали сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК решили да пристъпят към подготовка на ново въстание в България. За целта те йзградили в Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.

Заседанията на Гюргевския комитет започнали около 1112 ноември и продължили до 25 декември 1875 г. Сред неговите участници се откроявали Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов. Ръководството се осъществявало от Стамболов, а Заимов изпълнявал ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състояла от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета били с богат революционен опит. Някои от тях се изявили като апостоли в неуспялото Старозагорско въстание. Други служили в руската армия и имали добри познания във военното дело. Всички те били разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович им били чужди. Житейската предпазливост на „старите\" около Добродетелната дружина членовете на комитета възприемали като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те били убедени в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпили към осъществяването на своята мечта  освобождението на България чрез всенародно въстание.

Всички гюргевски дейци били едйнодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 г. трябвало да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочило към обсъждане на онези въпроси, от които зависела успешната подготовка на въстанието. Изпол

звайки опита от лятото на 1875 г., Гюргевският комитет разделил територията на страната на четири окръга:

Ръководството на Първи Търновски революционен окрьг било поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници станали Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол бил Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководел от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков, а Четвърти Пловдивски  от Панайот Волов с помощник Георги Бенковски.

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. Въстанически отряди щели да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаване на ж п линията Одрин  Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции била да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите пък трябвало да се пусне слух, че Сърбия и Русия само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделяло на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия били отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен бил и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвиждал дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчели необходимостта от повече гъвкавост и предложили три дати: 18 април, 1 или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябвало да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябвало да се съгласува между апостолите на четирите окръга.

Планът на бъдещото въстание бил окончателно завършен около 25 декември 1875 г., след което комитетът се саморазпуснал, а определените апостоли се прехвърлили през Дунав и започнали усилена работа по подготовка на въстанието.