Home Икономика СТРАТЕГИИ ЗА ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ПАЗАР

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
СТРАТЕГИИ ЗА ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ПАЗАР ПДФ Печат Е-мейл

СТРАТЕГИИ ЗА ПОЗИЦИОНИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ПАЗАР

  1. Глобален маркетинг – процесът на интензивно развитие на комуникациите и др.фактори водят до повишаване на на степента на хомогенизация в потребностите, желанията, вкусовете, предпочитанията и навиците на населението от различните страни. Все повече се сближават изискванията на клиентите от различни региони към качеството, надежността, дизайна, опаковката и др. елементи на стоката. Всичко това са благоприятни предпоставки за ориентация на някой фирми и към глобален маркетинг. Тези фирми гледат на света като на единен пазар, на който се продават стандартизирани стоки или услуги. Прилагането на глобалния маркетинг създава условия за:

А) Стандартизация на продукта, предлагането му на всички пазари и увеличаване на обема на продажбите. Това води до икономии в сферата изследванията, производството и реализацията.

Б) Стандартизиране н а търговската марка, обслужването и комуникациите, което също води до икономии на разходите.

В) Относително намаляване на разходите по цялата верига от създаването до реализацията на продукта. Това е предпоставка за предлагането му на атрактивни цени, което допринася за увеличаване на продажбите и реализиране на икономии от мащаба на производството. В процеса на разработването на стратегията за глобален маркетинг, фирмата трябва да реши следните въпроси:

1. Кои суровини, материали, детайли, възли и др. комплектуващи изделия да произвежда?

2. В кои страни да организира своето производство?

3. От кои страни да купува необходимите и суровини и комплектуващи изделия, които тя не произвежда?

4. В кои страни, въз основа на осигурените материали и комплектуващи изделия, да произвежда готовата си продукция?

5. На кои пазари да се реализира готовата продукция?

Глобалният маркетинг е свързан с с някой проблеми. Основният от тях е  до колко всички пазари биха възприели еднаквия продукт и дали той напълно съответства на техните изисквания.

II. Адаптиран по страни маркетинг. Чрез тази стратегия фирмите се стремят да отчетат влиянието на националните особености в/у желанията, потребностите и предпочитанията на клиентите. Те извършват сегментация на международния пазар върху критерия страна. За всеки отеделен сегмент – страна се разработва отделна стратегия и маркетингова програма, свързана с националните особености. Адаптацията, в зависимост от спецификата на пазара може да обхване не само дадения продукт, но и останалите инструменти на маркетинг микса, като цена, дистрибуция и промоция. От друга страна  разработката и приложението на адаптивни стратегии изискват по-големи ресурси и по-високи разходи, което често води до по-ниско равнище на рентабилността. За преодоляване на тези проблеми често се търси възможност за групиране на пазарите на основата на тяхното сходство. След приентацията към глобален или адаптивен по страни маркетинг, фирмата въз основа на своите проучвания и сегментацията на пазарите трябва да напрви своя избор  м/у следните стратегии:

А) недиферинциран маркетинг – фирмата прилага недиференциран маркетинг микс за всички потребители от дадена страна

Б) диференциран маркетинг – разработва се специфичен маркетинг микс за всеки сегмент.

Предимство е че се дава възможност за по-голям обем продажби. Това е свързано с по-големи разходи в производството, дистрибуцията и промоцията.

В) концентриран маркетинг – фирмата се стреми да проникне на един сегмент на пазара . Тя насочва своите усилия в този сегмент с оглед да постигне най-голям обем продажби в него. Останалитесегменти от пазара остават извън нейните интереси. В този сегмент фирмата е най-конкурентоспособна. Дава се възможност да се постигнат балансирани по отношение на обема на продажбите и равнище на рентабилност, а така също да се вземе впредвид потенциала на фирмата.

III. Продуктова специализация на продуктова диверсификация.

  1. Продуктова специализация – при нея фирмата се ориентира към производството и реализацията на един или няколко сходни продукта и се избират тези, които се произвеждат с един тип техника и технологии. Предимствата на стратегията са:

– по-малки ресурси, постига се икономия на разходи в производството и реализацията.

- продуктите се обновяват бързо поради по-малко разход на необходимите ресурси,

- олеснява се координацията на разглежданите дейности поради по-сложните връзки.

Недостатъци:

- повишен риск или изменение на пазарните условия

- по-малки пазарни възможности, така фирмата задоволява по-малък спектър от потребности на клиентите.

2. Продуктова диверсификация – изисква ориентация на фирмата към производството и реализцията на няколко различни продукти или групи продукти.

Предимства:

- по-малък риск  при промяна на пазарните условия

- по-големи пазарни възможности – задоволява по-голям кръг от потребности

- по-голяма гъвкавост и маневреност при възникващи благоприятни условия на пазара

Недостатъци:

- необходимост от значителни ресурси за производството на различни групи продукти

- необходимост от повече ресурси за иновации

- по-сложна координация на производството и реализацията на продукцията

3. Продуктова дефиренцияция – изисква един и същ продукт да се произвежда в различни модификации с оглед да отговори на специфичните изисквания. Прави се с цел привличане и задържане на клиентите от различните сегменти на отделните външни пазари.

4. Продуктова адаптация – насочена е към изменение на качеството, дизайна, надежността, опаковката и др. характеристики на продукти с оглед да се отговори на специфичните предпочитания, желания и потребности на клиентите на външните пазари. Адаптацията може да се налага и поради необходимост да се приспособят характеристиките на продукта към изменящите се потребности и изискванията на клиентите от даден сегмент или външен пазар.

 

WWW.POCHIVKA.ORG