Joomla Software solutions Template

Payday loan

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 15 септември България обявява неутралитет по отношение на развиващите се в Европа събития. Политически страната е разделена на три лагера – проправителствен, на старите партии начело с Никола Мушанов и Атанас Буров и на левите сили, предвождани от БНП.

На 26 юни 1940 г. съветското правителство изисква от Румъния в срок от 24 часа да върне Бесарабия и Северна Буковина. Съветската акция актуализира въпроса за границите на Румъния. На 3 юли Хитлер призовава за същото румънския крал. Започват активни преговори за връщане на Южна Добруджа. С активната намеса на Германия и Италия в Крайова е подписан договор за връщане на Южна Добруджа към България, придружен със спогодба за начина на опразването и завземането й от българските войски между 20 септември и 1 октомври и размяна на българско и румънско население. На 21 септември българските войски влизат в Южна Добруджа, по този начин България си възвръща отнетата й с Букурещкия договор от 1913 г. от Румъния територия, възлизаща на 7 696 кв. м., осъществява се и предвидената размяна на население – около 67 000 българи са преселени от Северна в Южна Добруджа.

На 27 септември 1940 г. Германия, Италия и Япония сключват Тристранния пакт. На 16 октомври Рибентроп прави официално предложение на България да се включи в пакта, последвано и от предложение на Мусолини за включване в войната. Цар Борис ІІІ отхвърля предложението на Мусолини, но не може направо да отклони поканата на Германия и започва да отлага присъединяването. Италия напада Гърция, но скоро става ясно, че войските на Мусолини не са в състояние самостоятелно да се справят с боеспособната гръцка армия. През есента на 1940 г.

България се превръща в „ключа” на Балканите за Германия и СССР, и става все по трудно да се следва политиката на неутралитет.

Въпреки заплахите на САЩ през 1941 г. България подписва спогодба за издръжката на немските войски на територията си.

На 17 януари 1941 г. България подписва с Турция декларация за ненападение.

На 1 март 1941 г. след много отлагания и увъртания, министър-председателя Б. Филов подписва протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт. Още същия ден немските войски влизат на българска територия.

На 25 март 1941 г. Югославия се присъединява към Тристранния пакт, но два дни по късно е извършен преврат. Новото правителство подписва приятелски договор със СССР на 5 април 1941 г. и още на следващия ден непокорните Югославия и Гърция са нападнати от 32 немски, 40 италиански и 8 унгарски дивизии с над 2000 самолета и около 2000 танка. Югославия е разгромена за 12 дена, а на 27 април е превзета Атина, а в края на май немските войски завладяват остров Крит. На 18 юни 1941 г. Германия сключва договор за приятелство с Турция, с което окончателно приключва дипломатическата си подготовка за нападение срещу СССР.

Два дни след германското нападение срещу Югославия Рибентроп предлага на България да окупира с три дивизии Македония. Цар Борис ІІІ настоява пред Хитлер България да получи Беломорието на изток до линията Двиленград-Димотика, Солун и Охрид. На 24 април е подписана тайна спогодба. Без да участват български войски във войната срещу Гърция и Югославия, към България са присъединени Вардарска Македония, Източна Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини – всичко 42 666 кв.км. с население 1 841 000 души. На 14 май се провежда тържествено заседание на парламента, на което цар Борис ІІІ прибързано е обявен за обединител. За разлика от Южна Добруджа тези земи са присъединени без международен правен договор и включването им в пределите на България не е признато и от Германия. Райхът допуска Македония и Беломорска Тракия само военно да бъдат окупирани, но не и да се въвежда в тях българско гражданско управление.

През втория период на войната България е като сателит на Германия, като страна на Пакта на 13 декември 1941 г. солидарно с Германия и Италия обявява „символична война” на САЩ и Англия. През 1942 г. в правителството са извършени промени, като са отстранени 6 неблагонадеждни за Третия райх министри, които не са подписали Тристранния пакт, като местата им са заети от германофили.

През септември 1942 г. е закрито съветското консулство във Варна. Рибентроб настоява за скъсване на дипломатическите отношения със СССР. Започва и силен натиск за изпращането на български полк на Източния фронт, но Борис ІІІ убеждава Хитлер, е най-доброто предназначение на българската армия е да неутрализира Турция на Балканите и да изпълнява полицейски функции в Югославия и Гърция.

След приемане на план за физическо унищожаване на евреите от националсоциалистите през 1942 г. в България е създадено Комисарство по еврейските въпроси. Сключена е спогодба за депортация на 20 000 евреи от Македония и Западна Тракия. През март 1943 г. от новите земи са депортирани 11 343 евреи. Останалите до 20 000 трябвало да бъдат депортирани от България.  43 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев връчват протестно писмо на министър-председателя, в защита на българските евреи, към движението се присъединяват социалдемократите, комунистите и митрополит Стефан. След загубите на немците при Сталинград и Курската дъга, настъпилият обрат във войната на Източния фронт изиграва решаваща роля за спасяването на евреите в България.

През април, юни и август 1943 г. цар Борис ІІІ обсъжда с Хитлер положението на България като германски съюзник. След последната визита при Фюрера царят се разболява и на 28 август умира. Без да се свиква Велико народно събрание се избират регенти и се формира ново правителство. На 14 ноември 1943 г. англо-американската авиация осъществява първото си голямо въздушно нападение над 300-хилядна София. На 10 януари 1944 г. 120 американски „летящи крепости” хвърлят в центъра на столицата около 1400 бомби, а други 100 английски бомбандировача – около 1000 бомби. Разрушени са над 600 сгради, убити са около 750 души и над 700 са ранени, при третото голямо нападение избухват около 2000 пожара. В пламъци са сградите на МС, Министерство на правосъдието, на финансите, Народната библиотека, Народния театър, Светия синод, хотел „България” и др.

В началото на 1944 г. правителството се принуждава да започне сондажи за излизане от войната. По същото време се разраства партизанското движение, сформирани са нови партизански отряди, а отрядът „Чавдар” е преустроен в партизанска бригада. На 24 август съветските войски стигат до българската граница. ЦК на БРП издава Окръжно за вдигане на въоръжено въстание, правителството декларира, че се връща към следваната от 1 март 1941 г. политика на „пълен неутралитет” и издава нареждане за изтегляне на окупационния корпус от Югославия, разпуска парламента, разоръжава 12 649 немски войници и офицери, премахва жълтата звезда на Давид и въведената за евреите забрана за избор на работа и отменя всички антиеврейски закони и на 31 август се оттегля от властта, тъй като СССР настоява да се обяви война на Германия.

Правителството на Муравиев е уникално като замисъл и състав – трима министри без портфейл и три министерства без министри. Правителството спира изпълнението на смъртните присъди, обявява амнистия, разформирова жандармерията, разпуска НС, разпуска и организациите с фашистка и националсоциалистическа идеология. На 5 септември в 0,40 ч. СССР обявява война на България. В 3 часа е връчена нота за скъсване на отношенията с Третия райх на германския пълномощен министър в София. На 8 септември войските на ІІІ украински фронт навлизат в България. На 9 септември в 2,30 ч. Военния министър предава военното министерство на Отечествения фронт. С идването на власт на ОФ в България се поставя началото на налагане на нов съветски тип обществено-политическа система.