Joomla Software solutions Template

Payday loan

СОЛИ

Солите са клас химични съединения, кристал­ни вещества с йонна структура.   През XVI в. употребявали понятието соли за характеризи­ране разтворимостта на металите, но с разви­тието на химията то все повече започва да се свързва с реакциите на киселини и основи. Така например в началото на XIX в. шведският химик Й. Берцелиус формулира определението на соли като продукти на реакциите на киселини с основи или като съединения, получени при замяна на водоро­ден атом в киселина с метал. В теорията на електролитната дисоциация соли се нари­чат съединенията, които в разтвор се дисоциират на метални катиони или групи от атоми, отнасящи се като метални катиони (положително заредени йони), и аниони (отрицателно заредени йони) — киселинни остатъци:

К₂ SO₄ 2К⁺ + SO^-

CH₃COONH₄ СН₃СОО^- + NH,

При определянето на типовете соли се излиза главно от съдържанието в тях на киселинни и основни остатъци и от състава на катионите. Така например, ако при образу­ването на една сол от силна киселина и силна основа всички йони Н⁺ са неутрализира­ни от йоните ОН^-, от разтвора се получава средна (нормална) сол:

H₂SO₄+2KOH K₂SO₄+2Н₂O.

Ако не са неутрализирани всички йони Н⁺, образува се хидрогенсол:

H₂SO₄ + КОН  KHSO₄ + Н₂O

НООС-СООН + КОН  КООС-СООН + Н₂O.

Основните соли освен метални йони и киселинни остатъци съдържат и хидроксилна група:

НСl + Mg(OH)₂ Mg(OH)Cl + Н₂ O.

В състава на двойните соли влизат катиони на различни метали, например KAl(SO₄ )₂, а в състава на смесените соли — аниони на различни киселини, например CaCl(OCl). Тъй като един въглево­дороден радикал може да съдържа както основни, така и киселинни групи такива вещества, напри­мер аминокиселини, могат да образуват вътрешни соли:

Н₂ NCH₂ СООН  Н₃N⁺СН₂ СОО^- .

Солите на органичните кисе­лини обикновено се отделят в отделна група, тъй като физичните и химичните им свойства до голяма степен се определят от структурата на въглеводородния остатък.

Много соли се разтварят добре в полярни разтворители. С изключение на солите на силни киселини със силни основи всички соли при разтваряне във вода се хидролизират т.е. йоните им реагират с водата. За солите с простите катиони: Na⁺, К⁺, NH, Mg²⁺, Са²⁺, Sr²⁺, Ва²⁺, Al³⁺, Hg²⁺, Ст³⁺, Mn²⁺, Fe²⁺, Fe³⁺, Со²⁺, Ni²⁺, Cu²⁺, Zn²⁺, Ag⁺, Cd²⁺, Sn²⁺ и Pb²⁺ са приложими простите правила за разтворимост във вода: всички

нитрати и ацетати — солите на азотната и оцетната киселина — са разтворими; всички хлориди, бромиди и йодиди — солите на солната, бромо- и йодоводородната киселина — са разтворими с изключение солите на среброто, на едно валентния живак и на оловото; всички сулфати — соли на сярната киселина — са разтворими освен солите на бария, стронция и оловото;всички соли на натрия, калия и амония са разтворими с из­ключение на комплексните соли NaSb(OH)₆, K₃Co(NO₂)₆, K₂PtCl₆, (NH₄)₂PtCl₆ и (NH₄)₃Co(NO₂)₆; всички нормални карбона­ти и фосфати — соли на въглеродната и фосфорната киселина — не са разтворими освен съответните съединения на алкалните метали и на амония; всички сулфиди — съединения на сярата с металите, с изключе­ние сулфидите на алкалните и алкалоземните метали и на амония не са разтворими. Раз­творимостта на солите във вода играе реша­ваща роля в разпределението на много елементи в природата.

Комплексните соли се образуват при взаимодействието на едни соли с други:

AgCl + 2NaCN NaAg(CN)₂ + NaCl.

За много от тях е характерен сложен строеж на аниона, който съдържа атом на преходен метал, например: K₄[Fe(CN)₆]. Често разтворимостта на комплексните соли е по-голяма от разтворимостта на изходните прости соли. Това свойство се използува за изолирането на ценни метали. Така напри­мер приведената по-горе реакция се използу­ва за отделяне на среброто от минерала кераргирит (рогово сребро) AgCl. Яркото оцветяване на комплексните соли се използу­ва за откриване катионите на много метали в сложни минерални и органични вещества (вж. Колориметрия).

В зависимост от мястото, което заемат в електрохимичния ред, някои метали могат да изместват други метали от солите им:

CuSO₄ + Zn  ZnSO₄ + Cu,

а по-силните киселини изместват по-слабите от техните соли:

Na₂CO₃ + 2НСl  Н₂СO₃ + 2NaCl.

Полярността на йонните връзки в солите е различна и зависи от строежа на катиона и на аниона. Солите с по-силно полярни връзки се топят при по високи температури от солите с по-малко полярни връзки (така КСl се топи при +776, a CuCl при +442 °С).

Изменението на концентрацията на разтво­рите на соли при изпаряването на водоеми води до образуване на пластове от кристали на соли (например каменна сол), а обменните реакции между катионите и анионите им пре­дизвиква образуване на неразтворими утайки - варовик (СаСО₃), гипс (CaSO₄.2H₂O) или метални сулфиди.

Човек отдавна изпол­зува залежите на минерални соли или изолира солите от разтвори.

Приложението на солите е извънредно разнообразно: в бояджийството (солите на хрома), като строителен материал, изходна суровина за получаване на различни метали (рудите на медта, цинка и оловото — халкоцит, сфалерит и галенит — представляват сулфиди на тези метали). Чрез електролиза дисоциация) на съответ­ните соли се получават халогените и редица метали. Широко се прилагат солите и като торове (селитрите NaNO₃ и NH₄NO₃, различ­ните фосфати). Калиевият нитрит KNO₂ се използува за консервиране на месо, а натриевата сол на салициловата киселина като лекарство.

Всеки жив организъм, включително и организмът на човека, в който солите са 5,5% от масата на тялото, остро се нуждае от постоянно поддържане на солевото равновесие.