Joomla Software solutions Template

Payday loan

ХИДРОЛИЗА

Хидролиза в широк смисъл на думата е реакция на обменно разлагане между различ­ни вещества и вода. Такова определение обхваща както хидролизата на неорганични вещества, така и на органични — хидролиза на естери, мазнини, въглехидрати, белтъци.

Най-подробно е изучена хидролизата на солите. Всяка сол може да се представи като продукт от взаимодействието на кисели­на и основа. Например натриевият ацетат CH₃COONa е образуван от слабата киселина СН₃СООН и силната основа NaOH; амониеви­ят хлорид NH₄Cl — от силната киселина НСl и слабата основа NH₄OH; амониевият ацетат CH₃COONH₄ — от слабата киселина СН₃СООН и слаба основа NH₄OH, а натриеви­ят хлорид NaCl — от силната киселина НСl и силната основа NaOH.

Солите като йонни съединения във воден разтвор напълно се дисоциират на йони. И тези йони, които с водата образуват слаби елек­тролити, нарушават равновесието на водата с Н⁺ и ОН^-, т. е. правят разтвора алкален или кисел. Поради това много често хидроли­зата на солите се определя като взаимодей­ствие на йоните на солта с водата, което води до образуване на слаб електролит. Но такова определение се отнася само за солите.

Различават се четири случая на взаимодей­ствие на солите с вода.

1. Солите на слаба киселина и силна основа се хидролизират, като разтворът придобива алкална реакция (рН > 7, например взаимодействието меж­ду CH₃COONa и Н₂O. Уравнението на хидро­лизата може да се запише така:

СН₃СОО^- + Н₂О СН₃СООН + ОН^-.

Тук се образува слабият електролит СН₃СООН, в излишък остават хидроксилните йони ОН^-.

2. Солите на силна киселина и слаба основа също се хидролизират, а разтворът придобива кисела реакция (рН < 7). Например хидроли­зата на амониевия хлорид NH₄C1:

NH+ H₂O  NH₄OH + H⁺.

В този случай се образува слабият електролит амониев хидроокис, който има слаби основ­ни свойства. В излишък остават йоните Н⁺.

3. Най-пълно се хидролизират солите на слаба киселина и слаба основа, например CH₃COONH₄. Йоните на тези соли едновре­менно свързват йоните Н⁺ и ОН^-, като изме­стват равновесието на дисоциация на водата:

CH₃COO^- +NH+ H₂O  CH₃COOH + NH₄OH.

Реакцията на разтвора зависи от степента (или константата) на дисоциация на продук­тите на хидролизата. В дадения пример реакцията на средата е практически неутрална, тъй като дисоциационните константи са почти равни помежду си: K_CHСООН = 1,75.10^-5 и К_NHOH = 176.10^-5.

4. Солите на силна киселина и силна основа не се хидролизират (рН = 7). Йоните на тези соли, например на NaCl, не могат да образуват с водата слаби електролити и концентрацията на йоните Н⁺ и ОН^- в разтвора остава същата като тази при чистата вода.

Освен солите могат да се хидролизират и някои прости вещества, карбидите, кисе­линните халогениди, някои минерали и други неорганични вещества.

Хидролизата- на органичните вещества обикновено се осъществява в присъствието на катализатори — минерални киселини, алкални основи, ензими (в организма). Например:

С₅Н₁₁Сl + Н₂O С₅Н₁₁ОН + НСl.

В големи мащаби се подлага на хидролиза дървесината. Развиващата се с бързи темпове хидролизна промишленост, като използува нехранителни суровини (дървесина, капсули от памука, слънчогледови люспи, слама, царевични кочани), изработва редица ценни продукти: етилов алкохол, белтъчни дрож­ди, глюкоза, твърд въглероден двуокис (сух лед), фурфурол, терпентин, метилов алкохол и др.

В живите организми протича хидролиза на полизахаридите, белтъците и на други органични съединения. На хидролизата се дължи съществуването на буферни системи, които поддържат постоянна киселинност на средата.