Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИ ПРОЦЕСИ

В далечното минало, когато хората не знаели химия, никой не можел да напише уравнението на реакцията на разтварянето на бисер във винен оцет:

CaCO₃ +2СН₃СООНСа(ООССН₃)₂ + Н₂O + СO₂

или дори на по-простата реакция на изгаряне на диамант във въздух под действието на слънчеви лъчи:

С + O₂СO₂

И нещо повече, никой не можел да обясни, че втората реакция е много по-сложна от първата — при нея става преместване на електрони от един атом към друг, а следова­телно тя спада към окислително-редукционните процеси. През XVII в. считали, че оки­слението е загуба на флогистон (особено невидимо горливо вещество), а редукцията — неговото придобиване. Но след като А. Лавоазие създал кислородната теория на горенето, към началото на XIX в. химиците от целия свят се съгласили, че окислението е съединяване на веществата с кислорода, а редукцията е превръщането им под дей­ствието на водорода.

Но ето най-простата реакция на желязото със солната киселина:

Fe + 2НСlFeCl₂ +H₂

Тук няма кислород и въпреки това желязото се окислява. В тази реакция окислител е водородният йон - протонът H⁺, а желязото играе ролята на редуктор.

Изясняването на това става възможно с въвеждането на електронните представи в химията. Сега ние знаем точно, че окисли­тел е веществото, което получава електрони, а редуктор — веществото, което ги отдава. При електролизата електроните само преми­нават от едни молекули или атоми към други. Та­къв преход е неизбежен и при обикновените окислително-редукционни процеси. Окисле­ние и редукция са винаги спретнати, винаги протичат едновременно. Да се разглежда, да се изучава, практически да се използува окислението, е възможно само в съчетание с редукцията. Дали това е доменният процес на редукция на желязо от окиси с кокс и с въглероден окис, биохимичните процеси на дишане, ферментация, фотосинтеза, електрометалургията или приготвянето на багри­ла и лекарства — анализът на всички тези процеси е свързан с въпроса, колко електрона е отдал или приел всеки участващ в реак­цията атом, как се е променила неговата степен на окисление. Във връзка с това се записват и коефициентите в уравненията на реакциите, например: 

Fe° + 2H⁺Сl^- FeCl₂ + Н₂

Fe° - 2е^- Fe²⁺;    2Н⁺ + 2е^-H

За да предвидят кой атом отдава, а кой приема електрони, химиците използуват понятието електро отрицателност, т.е. способ­ност на атомите в молекулата да привличат и  задържат около себе си електроните.

Редуктори са почти всички метали в свободно състояние, отрицателно заредени­те йони на неметалите, положително зареде­ните йони на металите в низша степен на окисление, сложните йони и молекули, които съдържат атоми в междинна степен на окисление.

Oкислители могат да бъдат неутрал­ните атоми и молекули на неметалите, особе­но на халогените и на кислорода. Положител­но заредените йони на металите във висша степен на окисление. Сложните йони и моле­кули, които съдържат атоми на елементи в по-висока степен на окисление. Най-силният окислител е електричният ток (поток от отрицателно заредените електрони). При това окислението протича на анода.