Home Психология Пищови по история на педагогиката

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Пищови по история на педагогиката ПДФ Печат Е-мейл

Охридска школа. Охридската шк. възниква в югозап. предели на бълг. държава в областта Кутмичевица, обхваща част от Македония и дн. Южна Албания, с адм. център градът крепост Девол и двете основни средища Охрид и Главиница. Тя е предимно учебна школа. Неин създател е Климент Охридски притежаващ необикн. енергия, орг. способности, и богат мисионерски и свещенически опит и безспорен учителски и писателски талант. Център на О.Ш. е Деволският комитет. Тук Климент развива активна учителска и книжовно-пропов. дейност в широк мащаб. С идването си в Кутм. през 888 г. той създава първото славяно-бълг. училище в Девол. В него извършва начално ограмотяване и преподава някои основни дисц. в областта на литургиката. От “Пространното житие” разбираме, че това училище има два отдела:а)долен–за ограмотяване на начинаещи уч. б)горен-за по-напреднали, завършили първата степен.

Плисковско-Преславска школа.  Тя е създадена по-рано от О.Ш. Нейното основание е свързано с името на Климент. Той заедно с други Кирило-Мет. ученици, запознава княза и най-близките му боляри с осн. постулати на христ. религия, стъкмява значителна част от нужната за славяноезично богослу-ие книжнина и полага основите на придворното у-ще. П.П.Ш. започва своята дейност в придворния манастир, който се намирал край прочутата Голяма базилика в Плиска-разположена недалеч от Вътрешния град. Представителите на тази школа работят в манастирите около двете столици. По х-тер тя е придворна и предимно книжовна школа. В нея с създават богослужебна, законодателна и учебна книжнина. Чрез книжнината школата подпомага р-то на бълг. об-ние косвено, включвайки нови за онова време идеи в езиковия кръг на българите и славяните, които разширяват техния духовен кръгозор. Така школата влияе не на едно, а на много следващи поколения, като ускорява и утвърждава консолидацията м/у двата осн. етноса.

В построените от Борис и Симеон манастири един от които е “Св. П-мон” освен книжовна дейност, в тях се създават и у-ща за подготовка на клирици от средата на славяно-бълг. население. Тук е застъпено изучаването главно на теорията на християнското учение, като за тази цел книжовниците от школата превеждат съчинения на Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст и др. П.П.Ш. запознава славянския свят и с дейността на Аристотел преди той да бъде известен на запад. Видни представители на школата са Наум, който остава в Плиска при княза за ръководител на придворната школа в продължение на седем-осем години. Той е орг-тор и гл. ръководител на книжовния живот в школата. Под неговите грижи и напътствия отначало работят Конст. Преславски, Йоан Екзарх, Симеон, черноризец Докс и др. Друг виден предст. на П.П.Ш. е третия княжевски син Симеон, най-ученият българин за това време, който получава високо богословско и светско об-ние в Магн. Императорска школа в Цариград. Друг виден предст. на школата е Конст. Преславски, той е Мет. ученик и близък съратник на Наум, определян от много изследователи като поет на епохата. С неговото име се свързват няколко писмени паметника, разкриващи напълно характера на П.П.Ш. Значението на двете школи е огромно. Дейността им е съсредоточена предимно върху създаването на книжовно-просветни средища, славяноезична книжнина, ,чилища и ,чилищно образование, има дълбоко демократичен и прогресивен х-тер. С нея всъщност се поставя началото на бълг. обр-ние и култура, което дава отражение върху развитието на нашето обр-ние и духовност през следващите векове. Резултатите  от дейността на школите дават отражение върху културното развитие на другите славянски народи.

Книжвно-просветни школи във Втората бълг.  държава. Заглъхва книжовно-пр. дейност на старите и традиционни средища на бълг. духовност (Плиска, Преслав и Охрид). Предполага се, че именно по това време се въздига като център на бълг.  книжовност Зографският м-р "Св. Георги” на Света гора.

Новата столица Търново на възобновената бълг. държава и патриаршия го налага и като най-голямото културно средище в страната, смятан за втори по значимост политически, църковен и културен град след Цариград. Заедно с църквите и м-те в самото Търново, други културни средища са църквите около града Килифаревският м-р и м-ра в местността Устие край р.Янтра. Тук работят книжовници и като Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, йеромонах Дионисий Дивни и др., а книгите върху които се трудят са с предимно богосл. характер. Целият духовен живот по това време минава под знака на мистико-аскет. учение известно под името исихазъм. Най-образованите исихасти са Теодосий Търновски и Ромил Видински. Център на исихазма в Б-я е Килифаревският м-р. Възпитателният идеал на школата е поданикът на официалното мистично православие да пази строго благочестивата вяра и нейните догми. Т. Търновски съветва учениците си никога да се престават да съзерцават Бога наяве.

Друг исихаст Евтимий за разлика от Т. Търновски не е мистик и съзерцател на живота, свързан с народа обществен деец и книжовник. Ръководител и покровител на народа. Той се отдава на активна книж. дейност и няма нищо общо с исихастите. В неговата школа в Търново се набляга най-вече на книжовната и просветната дейност на учениците. Евтимий

Търновски предприема правописна реформа с дълбоко демократичен х-тер. С тази реформа и изправянето на ръкописите се свързват и промените в методите на обучение.

Константин костенечки обръща внимание и върху възпитанието на децата в училището. Добродетелите, които трябвало да бъдат възпитани у тях, са богопочитание послушание, смирение, уважение към възрастните, стремеж към избягване от прегрешения и светските съблазни и т.н. К. Костенечки е първият учител който се опитва да въведе и наложи звуковия метод за обучение в начална грамотност. За него първата задача на обучението е ученикът да се научи да образува от двуковете срички и изрази. Това е достижение на средновековната българска методика изпреварва развитието на европейската педагогика с няколко века. За съжаление звуковият метод е прилаган за много кратко време и в много малко училища и той следователно не може да се наложи.

В своите педагогически възгледи Г.С. Раковски е убеден, че свободното развитие на бълг.народ е възможно именно при съчетаване то на мъдростта с храбростта, той не поставя просветата срещу революционната борба. За Г.С.Р. просветата е корен на всяко благополучие и добро, а невежеството води всеки народ до злополучен край. Той разглежда възпитанието и образованието в тясна връзка с борбата за освобождение и чрез натрупания жизнен опит и знания учеща най-осезаемо, че причината за робското положение на народа ни е невежеството му. Неговият възпитателен идеал е образованият патриот, готов да се жертва за освобождението на родината. За него от съществено значение за формирането на патриота са историческите знания за славното ни минало. Като най-ценно средство за него се явяват родният език, народните приказки, песни, обичаи и др. Изисква в училището да се преподават реални знания за природата, човешкото тяло и т.н.

Друга значима личност във възрожденското ни общество е тази на Любен Каравелов. Той с особена страст защитава тезата за българския дух в бълг. у-ща, за необходимостта от народна образователна система с народностен х-тер и насоченост. Застъпва се за повече уважение към женските задължения, за образование равностойно на мъжа. За него човекът, който се подготвя в бълг. у-ща трябва да бъде с твърд и деятелен характер. Той приема възгледите на русо за свобода и самостоятелност на детето. Изказва се против класическите гимназии. Против е догматичните предмети, препоръчва научно и критично преподаване по география и история, иска по-задълбочено изучаване на математика и естествените науки. Той зове за надмощие на разума и волята за формиране на нравствен характер и умение за прилагане знанията в практиката.

Върхът в педагогическата мисъл по това време е Христо Ботев. Той отрано се противопоставя на учебната ругина, проповядва отхвърляне на робството чрез бунт. За него чрез учебното съдържание по всички учебни предмети трябва да се формират истински патриоти, готови да се жертват в името на свободна Б-я. Изключително остро се противопоставя на опитите на турското пр-сво да сложи ръка върху народните ни у-ща. Тези действия от страна на поробителя за Ботев са посегателство върху единствената надежда на българите – училището. И убиват у тях всякакъв стремеж към свобода и самостоятелен живот. Облика, задачите и цялата същност на бълг. у-ще ботев свързва с рев. борба. С преобразования в социалния и духовен живот на народа. Училището трябва да служи на борбата. Само такова училище оправдава своето съществуване. Взискателен е към личността и дейността на учителя. Неговият идеал и мечта е училище в служба на народа, учител, обрекъл се на патриотичната задача да възпитава в духа на революционните традиции. За Ботев училищата не трябва да имат нищо общо с църквата, защото според него нейните идеали са съвсем различни.

Българското об-ние след Освобождението – М.Дринов, Ив. Гюзелев, Р. Каролев. М. Дринов е известен български учен и общественик. Той поставя учебното дело на здрави народностни основи и с това продължава демократичните традиции на възрожденското училище. М. Дринов полага основите на училищната организация и затова с право е наречен “баща на нашето учебно дело”. Първият документ след Освобождението, отнасящ се до училищната уредба е “Привременният устав за народните у-ща”, утвърден на 29.08.1878 г. от императорския руски комисар княз Днодуков-Корсаков. Съгласно този документ училищата се разделят на първоначални – 3 г., средни или двукласни – 2 г., и главни или черирикласни - 4 г.Определят се целта и задачите на тези у-ща, учебните предмети за изучаване и мястото на откриване. В своята дейност М. Дринов се ръководи от схвящането за ролата и значението на просветата за цялостния напредък на един народ. Поставя въпроса за светския и научен х-тер на образованието, като религиозното възпитание иска да бъде дело на семейството. Грижи се за подготовката на учителските кадри за народните у-ща, за тяхното материално и професиално стабилизиране. Дори когато е извър Б-я, Дриновне престава да се интересува от състоянието на у-щата в страната.

Ив. Гюзелев. Законът за материалното поддържане и учебното преустройство на у-щата, внесен в НС от И. Г. е приет на 21.05.1880 г. Според него първоначалните у-ща стават 4-годишни, а двукласните и четирикласните отстъпват място на трикласните у-ща – продължение на първоначалното и долен курс на средните у-ща. Гимназиите са с 4-годишен курс на обучанеие. В реалния отдел се изучава по-задълбочено математика, естествознание и модерни езици, а в класическия – стари езици и хуманитарни дисциплини. Тази училищна структура, с малки изключения, се запазва десетилетия наред. Законът предвижда и открването и на висше у-ще, но това се осъществява по-късно. С политиката на либералите е свърза и “Законът на обществените и частните у-ща” от 1885 г. Приет е от НС по времето, когато министър е Райчо Каролев – руски възпитаник, виден просветен деец от преди Освобождението. С неговото име и това на Ив. Гюзелев се свързва напредъка и развитието на Габровското у-ще до седемкласна гимназия. Има заслуга за разпространяването на звучния метод в Габровския край. След Ос-нието Р.К. активно участва в културно-просветния живот на страната. Според приетия по негово време закон, у-щата се делят на обществени и частни. Обществените у-ща имат първоначален – 4 г. и главен 3 г. курс. Достъпни са за всички, като първоначалният курс е задължителен. Родителите  и настойниците се задължават да изпращат децата навършили 6 години, в общественото у-ще до свършване керса на първоначално обучение. Тези у-ща се откриват от всяка община, а програмите се подготвят от учителските събори. Според закона частни са всички у-ща, издържани от лица и дружества,и от различните вероизповедни общини. М-то на просвещението си запазва правото да определя учебните предмети за изучаване в тях и да следи за способността на учителите в тези у-ща. Разделянето на Б-я след Берлинския конгрес и стремежът на целия бълг. народ за обединяване слагат отпечатък върху насоките на учебно-възп. работа в у-ще. Въпросът за традициите в областта на възпитанието става особено актуален сред. Освобождението. Ролята им за патриотичното възпитание на българските деца се обсъжда на страниците на педагогическите списания. Съществена страна в работата на у-щето е възпитаване на съзнателна дисциплина. Тя се определя като залог за успешна учебно-възп. Работа. Като правило материалната издръжка на уч-щата след Освобождението остава на общините. Ясно е, че такива ще откриват по-богатите общини. Мат. база е в крайно лошо състояние. Това състояние на мат. база предопределя и неосъщесвяването на задължително първоначално обучение. Масовото напускане на учителството може да се обясни с материалната нестабилност на тази професия – нередовното изплащане на заплатите, честите уволнения. Всичко това налага още по-големи грижи за подготовката на учителските кадри. Към този въпрос серизно се отнасят и М. Дринов и Ив. Гюзелев, и Р. Каролев. Временните падагогически курсове, обаче не могат да решат това. Още през 1789 г. М. Дринов прави постъпки пред руското пр-ство и иска разрешение бълг. младежи да се учат в Русия, за да се усъвършенстват в науката в полза на отечеството. Лансира се идеята, че стабилизирането на учителската професия ще се постигне, само когато се утвърди необходим образователен ценз и се създаде законен ред при назначаването им.

До Съединението бълг. у-ще, неговата организация и управление, насоките на учебно-възпитателната работа се характеризират с явна демократична насоченост. Усилията на просветните дейци са насочени към създаване на здрави основи за всеобщо образование.

Марксическа педагогическа мисъл – Д. Благоев за образованието. Появата и разпространението на марскическата педагогическа мисъл у нае се свързва с имената на Д. Благоев, Л. Кандев, Бр. Илиев, Т. Стоилов. и др. Димитър Благоев започва своята дейност като преподавател в Шуменското мъжко у-ще. Той е строг и взискателен към у-ците си, но и справедлив и всеотдаен. Дава всичко от себе си, а от тях изисква трудолюбие и достойно поведение. В уроците по гражданско учение им дава знания за семейството, за историята и държавата. Без да им предлага само факти, а се стреми да обясни причините за явленията. Убеден е, че истинската наука трябва да помага на прогреса на човечеството. В много свои статии Д. Благоев се спира на просветната политика на бълг. правителства от новото време. Педагогическите му възгледи трябва да се анализират и оценяват като се имат предвид възгледите му на марксист, както и класово-партийния подход при разработването на проблемите на възпитанието и обучението. Благоев разкрива класовия характер на бълг. у-ще сред Освобождението, обусловен от класовата диференциация на бълг. общество. Защитава тезата, че у-щето трябва да дава положителни знания и да възпитава граждански добродетели. Противопоставя се на повърхностното обучение, изисква в учебните програми да се включва основното, главното от отделните науки. Справедливо е искането му училището да бъде реално достъпно за всички, а не само за част от обществото. Д. Благоев силно подлага на критика начина на обучение и учебното съдържание. Остро реагира срещу някои опити да се подмени научното обр-ние с религиозни или други предразсъдъци. Смята, че съвременното му у-ще готви смирени и слабо активни в обществения живот хора. Много остро реагира на опитите да се постави у-щето под надзора на църквата. Това, според него, държи в подчинение бедните. Резултатите от такова опекунство той сравнява с мрак, невежество и покорство. Така той ясно подчертава позицията си на марксист, който е против религията да се меси в образованието. Имайки предвид, обаче, ролята на християнството и исторически сложилата се съдба на българите, не можем да пренебрегваме общочовешките нравствени ценности, които то възпитава в редица поколения. В този смисъл може да се оспори оценката на Благоев за тоталната среда на християнското учение във възпитанието. Но в същото време никой чевек не би приел религиозните знания да заместят научната подготовка на подрастващите. Благоев специално обръща внимание на въпроса за целта на възпитанието, която определя и х-ра, и насоките на учебно-възпитателния процес в у-ще. Определено защитава тезата, че училището е длъжно да дава положителни знания, да развива гражданско чувство и инициативност у учащите се. Д. Благев остро се изказва и срущу опитите за засилване на професионалното образование. Този въпрос, а именно, за съотношението мужду общообразователната и професионална подготовка е обект на внимание на повечето от правителствата след Освобождението. Изискванията на Д. Благоев към учителя са: да бъде добре подготвен, обществено активен, неподкупен, образец на нравствено поведение, да се чувства сериозно ангажиран с работата си. И най-значимото – да е непримирим борец срещу обществените несправедливости, и да възпитава на това и учениците си.

Европейско Просвещение и българско Възраждане. По това време в Б-я се появили и ЕЛИНО-БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА

Тов били първите светски училища в България през Възраждането, разновидност на елино-греческите училища. Те давали знания, необходими за стопанската дейност на зараждащата се българска търговско-промишлена буржоазия, и езикова подготовка по гръцки език. Първото елино-българско училище е открито в Котел (1812) от А. хаджи Кринчев и Р. Попович. Има кратко съществуване

ГАБРОВСКО ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ

Първото новобългарско светско училище. Открито на 2 ян. 1835 в Габрово по почин на В. Априлов. За пръв учител в него е привлечен големият възрожденски книжовник и педагог Неофит Рилски. Програмата която той изготвил предвиждала преподаване на бълг. език, граматика, аритметика и други предмети  Училището било достъпно за всички деца без оглед на социалния им произход. Обучението се извършвало на говорим български език по взаимоучителния метод. Учениците се подготвяли за практическите изисквания на живота. От 1840 г. взаимното училище се превръща в класно училище, през 1872 прераства в гимназия. През 1876 училището е закрито от османската власт. Възстановява се веднага след Освобождението 1878. От 1889 се нарича Априловска гимназия.

В Б-я се появили т.нар. Класни училища. Това били училища, в които се постъпва след завършване на начално училище. Обучението се води по класно-урочната система. Първото мъжко класно училище е открито през 1846 в Копривщица от Н. Геров. Открити са и класни девически училища. След Освобождението 1878 класните училища са обособени в 3-класни (прогимназии) и 4-5-класни училища (гимназии).

Изключително важна роля на велик реформатор в българското образование, пръв осъзнал необходимостта от нова светска просвета играе д-р Петър Берон. Берон често обикалял големите едропейски университети, четял лекции, пишел книги из областта на различните науки. Но в историческата съдба на българите най-голямо значение имал знаменитият му “Буквар с различни поучения”, известен на широката общественост като “Рибен буквар”. Този буквар бил отпечатан през 1824 г. и бил разделен на 8 дяла. По важните от които са:  читанката, разказите,  физическите сказания,  аритметиката. Петър Берон се обявил в подкрепа на новото светско у-ще, той препоръчал горещо взаимоучителната система на обучение. Според нея учителят трябвало да ръководи, а по-напредналите ученици да учат по-малките и изоставащите. По този начин един учител бил в състояние да обучава много деца а за тогавашните условия, когато и учителит, и материалните средства били малко, този метод се оказал особено полезен.

Огромно значение за развитието на културния живот в българия имат ДЕВИЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА - това били училища за момичета съществували до Освобождението 1878. Първото светско обществено начално девическо училище се открива през 1840 в Плевен от А. Димитрова. През 1841 (или 1842) - в Панагюрище, 1843 - във Враца, 1844 - в Котел, Елена, Сливен и другаде. През 1856 в Шумен се открива първото класно девическо училище, през 1862 - Габровското класно девическо училище. А. Тошева основава (1863) в Ст. Загора класно девическо училище. Откриват се девически училища в София (1858), Копривщица (1864), Русе (1865), Пловдив, Казанлък (1866) и другаде. За разлика от мъжките класни училища в девическите училища наред с общообразователните предмети се изучавали ръкоделие, домакинство, анатомия с физиология, психология, логика и педагогика.

 

WWW.POCHIVKA.ORG