Home Психология Същност на социалното развитие на личността

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност на социалното развитие на личността ПДФ Печат Е-мейл

Социализацията е сложен и многостранен процес на развитие на човешката личност чрез социални фактори, действащи в системата “ личност – група – колектив – общество “. Чрез този процес се формират качества , необходими за социалната дейност на човека и съответното за активното му въздействие върху групата , колектива , обществото.

На базата на определени биологични заложби и социални предпоставки се усвоява социалния опит,културните ценности, нравствените кечества на обществото.

Социализацията е изграждане на личноста по пътя на преодоляване противоречията между индивидуалните и социални цености и обхвоща целия живот на човека.Тя включва:социално общуване;съвкупност от социални роли,норми функции,права и задължения;овледяване на навици за практическа дейност;социално признание на личноста.

Пред обществото стои задача да създаде благоприятни условия и перспективи за успешна реализация на подрастващите.

Според Л.С.Ваготски е необходима социална ситуация за розвитие на детето.Училището дава тази възможност в най-ключовият период от изгрождането на личността.Социалната обусловеност на човешкото развитие в ранна възраст става предпоставка за развитието на нравствената свера,нравственото съзнание.

В процеса на реализация се наблюдават следните зависимости:

За социално-нравственото формиране на детето е необходимо не социална среда въобще,не само семеен колектив,а преди всичко колектив от възрастни и връстници,изграден на принципа на доброволност и равенство на социални позиции;

Социалното формиране на детската личност се осъществява в условията на колективни взаимодействия.Те създават нравствени отношения и в резултат се изграждат нравствени потребности;

Социалния опит се овладява в дейността.

Човешката личност има следната структора:отношение към околната среда,към обществените интесеси,към труда като социална дейност.Когато тези свойства станат потребности на детето,може да се говори,че са формирани социални мотиви и психически качества на социално поведение-дисциплина,самостоятелност,отговорност.

Готовност за училище и социална насоченост на детето съществува,ако:

-то общува с връстниците си и с възрастни;

-формирано е социално,нравствено и културно поведение;

-има готовност за социална позиция”ученик”;

-изразено е преобщаване към общочовешки ценности.

Важният въпрос-как детето ще навлезе в социалния живот,е занимавал филллософи,педагози,социиолози,психолози,защото от това “какви социални позиции има детето в колектива,когатко личността му се утвърждава,зависи до голяма степен и мястото му в бъдещия социален живот”

(Е.Петрова).

Н.Полнарева се обръща родители и учители:”Дайте на малкия ученик възможност да се адаптира към училищните условия.Проявете толерантност и търпение.”

Френският мислител Монтен в есето си “За възпитанието” разкрива,че най-значителни трудности в условията на човешкото знание се срещат в областта,която се занимава с възпитанието и обучението на децата.Според него”Знанията трябва да правят човека не умен, а умен за себе си и останалите хора”,и по-нататък-“Нищо не огрубява детето както принудата”,”В игрите и в усвояването на знания-сплотеността и приятелството укрепва”.

Няма другпо-естествен стремеж от стремежа към знание.Той води човека към вечното търсене на постигнатото от предците и поддържа желанието за свой принос към човешкото познание.Но този заложен интерес за откриване на света не бива да се пречупи.Пламачето на любознателност детските очи”какво е това?”трябва да се превърне в духовна светлина.И когато децата постъпят в училище,на социалния опит се усвоява чрез игра,труд и обучение.

За децата роми,които не са ходили в детска градина и незнаят добре или въобще не владеят български език,е предвидено да преминат подготвителен клас.Това има особено важно значение за адаптирането им към училищните условия,за придобиването на комуникативни умения и за овладяването на устната реч на български език.

Речевата дейност и стилът на общуване е насочен към хоризонта на очакване на детето.За това се обръща специално внимание на емоционалната нагласа.Подтиквийки ромското дете към речева ситуация,получавайки речеви стимули,то споделя своите вълнения и разкрива личността си,които иначе биха останали скрити.

Чрез речеви ситуации-естествени и ситуативни-чрез подходяща атмосфера и импулс за речева дейност,се създава глобална нагласа за адаптивните социални умения на децата.Езикът като социално явление и речта като процес на общуване са основни за всяка човешка дейност и децата билингви трябва да овладеят български език-езикът на своята родина.

Овладяването на книжовния официален език  е отправна точка за личносното развитие на детето.

Ако то неможе да се впише в учебната среда,не може да се приобщи,поради незнание на езика,се получава бавна социализация,така и създаване комплекси на отчуждаване и малоценост.Защото”Говоренето на един език е включване в управляваните от правила форми на обществено поведение”(К.Димчев).

Подходящи форми на изучаване на езика са сюжетно-ролевите и дидактичните игри.Обучението по български език може да става и чрез кратки стихове и песни,които увличайки децата със своя ритъм,създават емоционална нагласа.Чрез приказките също се усвояват езикови модулни конструкции и се формират представи. “ Правоговорните грешки трябва да се отбелязват и поправят тактично,при благаприятна атмосфера,като не се позволяват от учителя подигравки и присмех за неправилно произношение”(П.Пенчев).

На базата на добре усвоеният език в началния етап на обучение не само се усвояват успешно знания,но и се придобива  исамочувствиа при социалното общуване в училище.Формирасе адекватна социална позиция”ученик”.

Методите,коитоучителя използва,трябва да съдейства за активизиране на мисловната дейност на учениците,естетически усет към света и да способстват за развиващо обучение.В обучението не само ученикат е субект на действителността,а и учителя.Целта е обща ,но дейностите са различни.

Чрез директно управление на учебната и възпитателната работа не се създава отпор от страна а детето.Учениците усещат доверието и толерантноста към тях,но и добронамерената категория взискателност от страна на учителя.Отбягвайки инперативния стил,търсейки сътрудничество в общуването,чрез формиране на цели за социална реализация,педагогът ще успее да построи мост между двете поколения на базата на човешките и националните ценности.

Ценностната система и нравствените норми се овладяват най-добре чрез детския колектив и връзката със семейството.Пред учителя стои исключително отговорна задача-в детските очи,които го гледат плахо,изпитателно и с интерес да събуди доверието.Само тогава малките ученици ще се почувстват в едно ново семейство-ученическия колектив.В жизнеродостна психическа атмосфера най-лесно се осъществява педагогическо и социално взаимодействие.И тъй като колективът играе много важна роля за междоличносните отношения,членовете му трябва да са обединени от общественополезна и личностнозначима цел-равнопоставено включване в обществения живот.

Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека(1948 г.):”С раждането си децата са еднакво свободни и към тях трябва да се отнасят еднакво”.

Хармонията между интересите на личността,колектива и обществото се определят от позитивните цели.Затова съдействат близките и далечните переспективи поставени пред учениците.Учителката трябва да успее да стопи дистанцията,да преоткрие методиката и сама да потърси пътя към детската душа.Започва съвместно вървене към новото,непознатото,интересното и не толкова лесно откриване на света.

Чрез умелото включване на учениците в подходяща дейност-игра,учение,труд и благоприятен творчески климат на сътрудничество, се установявт социални взаимоотношения,които са свързващи елемент.Формира се адекватна социална и поведенческа позиция на личността.

Социализацията на децата се осъществява както в учебната,така и в извън учебната и в извънкласната дейност.Изготвянето на табла”Какво знам?”,”Какво направих?”,подготовката за класни тържества говори функциониращ колектив.Поддържането на чисто и уютно работно място,грижата за “Кът на цветята”говори за създаване наекологична култура.

Часовете по извън класно четене и СИП дават добра възможност за разширяване представите на учениците за културните ценности.Тук има възможност да се предложат образци-като от малцинствения фолклор, така и от националните и световните постижения в тази сфера.

Всичко това може да се постигне само,ако има неразривна връзка между семейство-училище-общество.Това е важен фактор за успашно социализиране на децата,като особено важен е акцентът на сътрудничество между учителя и семейството на детето.Тук трябва да се прояви умението на педагога да общува и убеждава,да преоткрива пред родителите(вглъбени в грижата за оцеляване)переспективи и духовни ценности за техните деца.

Педагогът,който обучава деца роми и познава специфичните особености на социалната среда,знае каква значителна роля играе семейството в ценностната система на ромското дете.Той трябва да се опре на запазената патриахалност,чувството за взаимопомощ и традиции в ромското семейство.Уместно е да се спомене колко полезна ще е дейността на помощника на учителя ром,чрез който се осъществява по-лесно взаимовръзката между семейна социална среда и училище.Така ще се осъществи приемствеността между завършелите вече ученици и училището,могат да се включат родители с позитивна нагласа.

-В продължение на три години направих наблюдение върху формирането и изграждането на ученически колектив в подготвителен,ІиІІклас.С/ъпоставих го с изследване,направено чрез”Детската проективна методика на Рене-Жил”(възраст 5-14 години)за изследване сферата на междуличностните отношения на детето,възприеманите от него вътрешносемейни отношения,както и за неговите взаимовръзки с околните.Целта на методиката е изучаването на социалната приспособимост на детето.Получава се информация за отношението му към семейното обкражение,както и към включването на авторитетния възрастен(включително учител и възпитател)към различни заобикалящи го социални явления.

-Междуличностните отношения на детето се разглеждат в два плана: отношение към семейното обкражение,към приятели,към авторитетен възрастен;

-изследват се личностните качества:общителност,дистанцираност,стремеж към доминиране,социална адекватност на поведение.

Изследването бе поведено на доброволен принцип в паралелки в І-ви и ІІ-ри клас.Участваха единадесет деца роми.Методиката е визуално-вербална и включва42картини,придружени с текстови задачи.Децата се включиха с интерес и желание.За обработка та на отговорите използвах”ключ към методиката на Рене-Жил”.Мненията на учениците подредени по скала с12 признака.

Първи признаци: Отношение към майката.

Съществува изключително доверие към майката при общуване,търсене на помощ и съвет от нея,силна емоционална привързаност,споделяне на преживявания-радости и трудности.Социалното положение на майката,включително бедност или богатство,както и нейното образование не оказва влияние.Доминиращото влияние на майката върху детето от І-ви клас се запознава и при изследването въвІІ-ри клас.

Втори признак:Отношението към бащата.

Бащата има своята важна роля в семейството и тя е преди всичко респектираща.От него се очаква помощ,той е силната страна в семейството.Докато в края на І-ви клас социалният статус на бащата няма голямо значение,във ІІ-ри клас се очертават предпочитания за общуване към бащата с по-високо образование и по-добра работа(или въобще работа).

По-добрия социален   статус на бащата създава положителна мотивация у детето да получи образование.Ако бащата няма образование,но работи и има духовни нагласи,у детето също има мотивация за учение.

Трети признак:Отношение към майката бащата като семейна двойка.

Бащата има важна роля при формирането на такива качества,като стремеж към доминиране,дистанцираност(ако има физическо насилие),както и социални позиции в колектива(агресивност или уравновесеност).

Майката имасвоя принос при формирането на качеството общителност,отношение към приятелството,отношение към по-възрастните.Тя има по-голямо духовно влияние от бащата,ако той има по-нисък социален статус.Ако бащата има по-висок социален статус от майката,това не се отразява върху влиянието на майката.Двамата имат духовно влияние върху детето.Ако в семейството има дискомфорт,то децата общуват повече с дядо си и баба си.Отнася се както за първокласниците така и за второкласниците.

Четвърти признак:Отношението на братята и сестрите.

При социални контакти се дава приоритет на по-големият брат или сестра за съвет и защита.При културни развлечения се предпочитат по-малките братя и сестри.

Пети признак:Отношение към баба и дядо.

Влиянието на старите родители е силно и уважението се запазва,дори когато децата пораснат и самите те станат родители.

Шести признак:Отношение към приятели.

Приятелите се тредпочитат при търсене на помощ или развлечение.Предпочитат се лидерите(без значение дали са интеликтоални или физически).Очертава се проблема как да се разчита на интелектуалните лидери за създаване на интелектуални нагласи и мотиви за получаване на образование.

Седми признак:Отношение към учител(авторитет –възрастен)

Приема се влиянието на учителя(авторитетния възрастен),ако той е спечелил доверието на децата,те виждат в него лице знаещ авторитет.Към непознат възтастен(учител)съществува дистанцираност,плахост,несигурност от това дали новият социален партньор ще ги приеми.При вече установени позитивни социални отношения с учител(авторитетния възрастен)има повече откритост и желание за сътрудничество.

При избор между учител и семейна среда се дава предпочитание на семейната среда като от децата в І-ви клас,така и тези от ІІ-ри клас.

Налага се изводът,че учителят(училещето като социална институция)има вече своето завоювано място,като се опре на семейството,за да се работи в посока на развитието на детето.

Осми признак:Любознателност.

Съществува естествен стремеж за знание.Проявява се в различна степен в познатата и непозната среда,семейна и официална.Отнася се както за учениците отІклас,така и за тези от ІІклас.

Девети признак:Доминантност.

Наблюдава се два вида доминантност:

-интелектоално лидерство;

-лидерство с агресивен характер;

Ако е създадена подходяща атмосфера за работа в класа,буйният лидер може да се насочи към общественополезна дейност.Водещи и организирани са най-често по-големите деца в семейството,без разлика на пла.Отнася се както за първокласниците така и за второкласниците.

Десети признак:Общителност.

Децата от спокойни семийства с повече духовна нагласа са по-комуникативни.Те са по-коректни и добронамерени.У тях се наблюдава силно чувство за взаимопомощ.

Деца от семейства с проявен дисконфорт са си подтиснати и с нежелание за работа,или агресивни и неуравновесени.

Единадесети признак:Затореност,дистанцираност.

Децата с лош семеен микроклимат или недобро отношение към училището,(или страх)са подтиснати и недружелюбни.Те трудно се доверяват и се дистанцират от учебната работа.Отнася се за вички деца.

Дванадесети признак:Социална адекватност на поведението.

Поведението е ориентирано най-вече към общуването със семейството,но при учениците,които идват редовно на училище,е формирана социална установка.Те имат желание да се запознаят и общуват с възрастни хора,т.е. стремят се към разширяване на социалните контакти и взаимоотношения,но с известна резервираност.Създадена е обаче положителна емоционална отзивчивост към авторитета,на когото е гласувано доверие.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG