Home Психология Психология на управлението

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психология на управлението ПДФ Печат Е-мейл

2.ОСОБЕНОСТИ НА ТРУДА НА УПРАВЛЯВАЩИЯ И ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ПСИХОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Ръководителят на определена социална организация трябва да реализира определено въздействие и взаимодействие в/у поведението на хората, с които работи. От управленска гледна точка това става в процес на тяхната съвместна дейност за постигане на определени цели и задачи. Умението на ръководителя определя и успеха на управляваната дейност като цяло, както и неговата самореализация. Управляващият е длъжен да интегрира усилията на другите така, че дейността да бъде съвместна, да има съгласуваност в изпълнителната дейност. Задачата на упр-щият е да организира дейността на група хора, да осъществяват съвместна дейност така, че да се получи максимален резултат. У-щият трябва да бъде добър специалист в своята работа, но и добър психолог и творец. От значение  е неговата творческа дейност. Фактори за успеха са: усещане за компетентност, необходимост от личностна оценка, осъзнаване на целта от личността и съвместните усилия за тях, фактор, свързан с удовлетворяване на потребностите. Необходимо е у-щият да изразява собствена позиция и готовност за компромис при взаимодействие с други хора. Съвместната дейност изисква максимално използване на силните страни на личността в социалната общност и неутрализиране на негативните страни. Изисква се взаимно разбирателство, обмен на информация, общи правила за дейност в организацията. Поставят се повишени изисквания към качествата на управляващия – мислене, памет. Поставят е основни изисквания към личността и нейните качества – към психическите проблеми, към комуникацията, към организацията и контрола на управляваните, препоръки в процеса на общуване при управление.

5.ЛИЧНОСТНИ ОСОБЕНОСТИ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ

В наши дни факторът на управленската компетентност на ръководителя, включвайки нейната психологическа страна са главният гарант за неговите професионални възможности. Ръководството е средство за координация и организация на отношенията на членовете на  колектива. Ролята на ръководителя е определена предварително, установени са функциите му. личността на ръководителя може да се раздели на три съставни групи:-биографични характеристики; -   способности; - лични качества

Към биографичните характеристики можем да споменем  пола  възрастта, които нямат особено голямо значение за да бъде един ръководител добър.

Способностите се делят на общи – интелект и специфични – знания, умения и др. На ръководителя са му необходими практически интелект и специфични особености, важни за успешното изпълнение на управленската дейност, като: специализирани знания и умения, компетентност и информираност

Най-често споменаваните лични качества, свързани с ефективността на управлението на ръководителя са:  авторитет (влиятелност);                 самоувереност; емоционална уравновесеност; стресоустойчивост;               устремност;предприемчивост; отговорност;надежност при изпълнение на задачите;независимост;общителност

Разбира се, човек не се ражда с готов набор от такива качества. Всичките те представляват уникална смес от природните дадености на човека и от социално-историческите условия на неговия живот. На формирането на тези черти до голяма степен влияят специалният психологически тренинг и личностния самоконтрол. Но главното е ръководителят да има желание и воля за самоусъвършенстване, ясно разбиране за необходимостта от ежедневно, ежечасно изграждане на личността си.

Ръководителят е длъжен да се вслушва в мнението на другите и особено на своите подчинени.

Безпристрастност, безкористност, лоялност – в безпристрастността на ръководителя се крие ефективността на кадровата политика на организацията, нейната циално жизненост

Лоялността възпитава в дух на единство и създава колектив с хармонична атмосфера в него.

Всеки ръководител е длъжен да се грижи за повишаването на компетентността на подчинените си, да помага в развитието на кариерата им.

Способност да формира и развива ефективни работни групи – ръководителят трябва да умее да създава и усъвършенства работни групи, способни бързо и резултатно да се справят с работата. Лично обаяние, чувство за хумор и здраве. Умение правилно да използва времето си. Да се отнася към другите с уважение. Проявяването на воля е от ключово значение за лидера. Тя е това, което го кара дори и в трудни моменти да събере сили, да си припомни, че зад него стоят хора и няма право на слабост. Поведението на лидера зависи основно от две неща: неговият личен характер и качества и от конкретната ситуация.

В заключение можем да повторим главната мисъл, че готови и талантливи ръководители се раждат малко. Но могат да станат такива. Мъдрият ръководител разбира,че главното с, което разполага са неговите подчинени. Тях той трябва да предпочита пред другите хора. Ръководителят постига каквото и да е само благодарение на тях. Затова една от главните задачи на ръководителя е умението да се сработва с хората, с техните знания, особености на характера, настроенията и т.н. Мениджмънта – това е действие, въздействие върху хората. Управлението – това не е само съвкупност от видове дейности. Управлението е и способността да общуват с хората.

8.Отличителни черти на дейността на ръководителя

Изходните моменти при анализ на дейността на управляващия са: 1. Дейността е общественоисторическа категория. 2. Дейността е конкретна и отразява реалния процес на живота на отделния индивид. Тя съдържа 2 взаимносвързани момента, а именно: Производство и Потребление. Подбужда се от определени потребности и мотиви. 3. Дейността на човека за разлика от поведението на животните е целенасочена и съзнателна. 4. Човешките индивиди се формират като личности в процес на дейността, в която участват. Това е категория, изразяваща начина на съществуване на социалната действителност и се характеризира със съществени признаци – продуктивност, социалност и социална целесъобразност. Тя е форма на взаимовръзка на човека със средата.

Основни положения за дейността на ръководителя

1.Дейността е способ и съществуване на обществото. 2. Дейността е същност и способ на съществуването на предметния свят. 3. Процес и резултат, разгърнат във времето и пространството, чрез които се осъществява самодвижение, саморазвитие на човека, обществото и предметния свят. 4. Същност и начин на съществуване на човека.

Категорията „дейност” се отличава с няколко характеристики: Предметност; Мотивация – мотивът е неотменим елемент на дейността и разкрива защо тя е насочена към един или друг предмет. Дейност без мотиви няма; Субектност – дейността не е абстрактна. Тя е насочена и се осъществява от някого /отделна личност, група/; Ориентацията – биологично или естествено, на каквото и да е равнище е свързана винаги с ориентация на субекта. Изпъква най-ясно на равнището на психичната дейност; Дискретност

Психическия анализ на дейността включва нейните разновидности по определени признаци: 1.Според начина на възникване и функциониране – биологичната дейност и обществената дейност биват: външна, практическа и вътрешна интелектуална. 2. Според предмета – психологично познава неограничени разновидности, т.е. многообразието на дейността по този проблем. 3. Според продукта – произлиза от продуктивността на обществената дейност.

-                      Възпроизвеждаща – актуализиране на създадени и утвърдени в обществената практика продукти на дейността

-                      Творческа – създаване на нови продукти.

13. Индивидуално и групово поведение. Социален статус и социални роли на ръководителя.

Една от най-характерните страни на личността на човека е неговата индивидуалност, под която се разбира неповторимото съчетаване на психологически особености на личността. Това са онези особености на психични процеси, състояния и свойства, които отличават хората един от друг.

1. Индивидуалността е специфичната структура на всяка човешка личност, която прави управлението на човешките ресурси такава трудна и комплексна, в същото време предизвикателна, вълнуваща и интересна дейност.  2. Ценностната ориентация и отношението на индивида към групата, към работното му място. 3. Мотивацията, ангажираността към организацията и отношението към дейността. 4. Възприятията и комуникациите – важно е разбирането на всяко поведение на всяко междуличностно взаимодействие като е необходима представа за това какви са механизмите по които човек възприема себе си и информацията, предоставена отвън. 5. Причинни характеристики – начините, по които личността си обяснява причините за своето и поведението на другите.

Познаването на груповото поведение се оказва едно от най-важните условия за осъществяване на ефективно управление. Групата се състои от две или повече лица, които си взаимодействат така, че всяко лице оказва влияние на другите и едновременно под влияние на други лица. Трябва да се отбележи, че хората не случайно извършват едни дейности самостоятелно, а за други се обединяват в групи за осъществяване на съвместна дейност. Когато са обединени те съзнателно се стремят към постигане на нови, групови цели, ценности и качества към т.нар. синергетичен ефект, който прави съвместната дейност по-ефективна в сравнение със сумарните индивидуални усилия. Общите интереси, общите цели и единството на действието , характеризиращи груповото действие са качествено ново явление, отличаващо се от интересите, целите и действията на отделните индивиди.

Статусът е социалният ранг на личността в групата.Той играе важна роля за управлението и има доминиращо място в ценностната система. Факторите, определящи и изграждащи статуса на ръководителя са изключително много: способности, умения, възраст, условия на труд и т.н. Статусът е символ, знак на това доколко индивидът е признат и приет в колектива. Когато няколко лица се съберат в група, по необходимост възникват и разграничения в статуса на отделните членове, тъй като те дават възможност на хората да утвърдят различните характеристики и способности на всеки.Статусът е значим за организационното поведение, а от тук и за управлението на човешките ресурси – по много направления. Той играе важна роля и за управлението на неформални групи, и при мотивационния процес, и при комуникациите, и при лидерството. Загубата на статус е събитие със сериозни последици в живота на всеки, и затова човек обикновено се отнася много отговорно към запазването и развиването му.

Ролята отразява позицията на личността в една социална система, позиция, която носи определени права, власт и отговорности. Една личност изпълнява едновременно множество роли на работното си място и вън от него. Например на работното си място лицето е ръководител, извън него – родител, член на клуб, член на партия и т.н. Някои схващания за ролята не без основание я обвързват тясно с разбирането на статуса и я разглеждат като проявление , реализация, „динамична страна” на същия. Ролята като категория в организационното поведение може да бъде определена като съвкупност от поведения, които се очакват от личността в процеса на съвместната и дейност с слуги, т.е ролята е свързана с това, което другите възприемат и очакват от индивида като негов дял в съвкупния трудов процес; дял, който произтича от длъжността и функциите му, от статуса му и от отношението на този индивид с другите действащи лица.

16.МОТИВАЦИЯ В УПРАВЛЕНСКАТА ДЕЙНОСТ И ПОВЕДЕНИЕ. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Мотивацията е съвкупност от психични процеси, определящи силата и посоката на поведението, предизвикващо насочването и поддържането на доброволни целенасочени дейстивия Най-общо, мотивацията се определя като вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението на даден индивид в течение на времето.Тя включва целева насоченост на поведението, тя е условие на индивида, а не на околната среда.

Всеки човек има потребности, които трябва да задоволява непрекъснато.Разбирането им е важно условие за вземане на някакъв вид решение.Освен него обаче има и други условия.Едно от тях е, индивидът да може да се увери дали ще намери удовлетворение на потребностите си.Това условие се нарича “мотивация” .Ние, хората задоволяваме  нашите потребности, само когато сме мотивирани. Мотивацията  е активна вътрешна енергия, която се развива на основа на възприетата необходимост да се намали вътрешния  дискомфорт.

Талантите на човека едва ли струват нещо, ако той няма стимул да ги използва. Мотивацията става ключов момент, обясняващ защо отделните хора, живеещи в една и съща среда, постигат различен успех.

Мотива е вътрешна подбуда за действие и поведение,произтичаща от някаква потребност,интерес,идеал,чувство и се проявява динамично във външен план.В мотива,като действие се изразява личното отношение на субекта към обектите,ситуациите и субективните състояния. Като стремеж за достигане на своите цели,индивида е мотивиран за осъществяването им.Мотивът се определя от целите и задачите,в които човек е включен,така както и задачите се определят от мотива.Следователно мотивът се изразява и като подбуда и фундамент за оценяване на действието.

Мотивацията е психофизиологичен процес, участващ в информационно преработвателните процеси.във функцията им да регулират поведението.Всяка постъпка,действие,акт от страна на човека са мотивирани,независимо дали са мотивирани причините,подтикнали към осъществяването им.В психологията с понятието мотивация се описва широк спектър от явления,влечения,желания,стремежи,очаквания,нагласи,сти-мули,ценности.С мотивация се означава активирането, насочването и регулирането на поведението и дейността.Мотивацията се отнася до вътрешното състояние на организма,водеща до провокиране,упорство,осигуряване на енергия и насока на поведението.Накратко казано мотивацията се занимава с въпроса”защо” на поведението

Мотивационната дейност е тази, която е насочена към достигане целта на мотива и не трябва да се смесва с понятието мотивация.Дейността се състои от отделни функционални компоненти-възприятие, мислене, научаване, възпроизвеждане на знания, реч или моторна активност, които притежават собствен натрупан зарас от възможности / умения, навици, знания /, с които психология на мотивацията не се занимава и не приема като  нещо дадено.От мотивацията зависи как и в какво направление ще бъдат използвани различните функционални способности на мотивацията, обяснява избора между различните варианти на възприятие и възможното съдържание на мисленето и освен това обяснява интензивността и упорството при осъществяване на избраното действие и достигане на неговия резултат.

Мотивацията е сложен процес. Тя включва анализ на потребностите, избор на поведение, способност, действително поведение, оценка на ефективността на вложения труд, награди и удовлетворение. Освен тази очевидна комплексност, мениджърите трябва да разглеждат и следните два аспекта: Първо, хората се различават по това, какво ги мотивира – едни високо ценят парите, други по-скоро гледат каква е същността на работата, трети се мотивират от комплекс от други фактори. За мениджъра е от съществено значение да прави тази разлика. Второ, мотивацията е по същество процес на учение, и като такъв, от него не могат да се очакват мигновени резултати. От тази гледна точка разглеждаме мотивацията е непрекъсната дейност на мениджъра.

Да мотивираш хората означава да ги насочиш в определена посока и да предприемеш необходимите стъпки, за да стигнат те там. Да бъдеш мотивиран означава или да искаш да отидеш някъде по собствено желание, или да бъдеш окуражен с всички налични средства, да тръгнеш целенасочено и да постигнеш успех при пристигането си.

Най-общо мотивацията е съвкупност от сили, каращи човека да постъпва по определен начин. Именно мотивацията е градивната сила, която мобилизира неподозираните възможности на всеки от нас. Мотивацията, обикновено произтича от някаква потребност, която не е удовлетворена. Ние правим нещо, защото имаме необходимост от него, стремим се да постигнем някакви резултати, имаме определени желания, вътрешни позиции, цели и ценности, които ни карат да избираме това поведение. Това е механизмът на мотивацията. Мотивацията има най-общо три измерения- целите и причините поради които хората правят своя избор на поведение; мисловния процес на основата на който формират поведение; социален процес, посредством който някой променя поведението на друг.

Мотивацията е вечен процес. Под силата на едни или други фактори хората постоянно вършат нещо, но не винаги то е полезно за организацията. За да си отговорим на въпросите: какво подтиква, какво направлява и как може да бъде поддържано човешкото поведение е необходимо да разгледаме процеса на мотивация. Мотивацията се заражда от състояние на неравновесие, от наличието на потребност, желание, очакване. Следващия етап е решението, действието и формирането на определено поведение. После идва момента в който се реализират или не поставените цели. Това довежда до четвъртия етап, който представлява модификация на вътрешното състояние, което от своя страна е последвано от първия етап.

Умението да мотивира колегите си е едно от най-важните качества на добрия мениджър. Ако искаме подчинените ни да постигат добри резултати, трябва да ги мотивирате – т.е. да ги накараме да искат онова, което трябва да поискат. Добрата мотивация на персонала се свързва главно с умения за ръководство и подходящ стил на управление. Правилното разбиране на процеса на мотивиране, значително увеличава шансовете за успех. Потребностите, които всички ние имаме, са в основата на мотивацията. Ако те не са задоволени, съзнателно или несъзнателно избираме цел и предприемаме действия за нейното постигане. За да избегнете проблеми, свързани с мотивацията, трябва да познавате потребностите, които я определят – както класификацията им, така и начина им на действие.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG