Home Литература Есхил- Прикованият Прометей - Прометей, Зевс и хората

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Есхил- Прикованият Прометей - Прометей, Зевс и хората ПДФ Печат Е-мейл

ПРОМЕТЕЙ, ЗЕВС И ХОРАТА

Като символ на най-хуман­ното отношение към човека, този митологичен герой -Прометей, е вълнувал велики творци като Гьоте, Байрон, Шекспир, Смирненски... Издръжливостта на силата и духа му в борбата с всесилния Зевс го поставя в пози­ция на трагичен герой, защото Прометей стра­да незаслужено - „вината” му се състои в извършването на най-прекрасни хуманни дела. Като защитник и спасител на човешкия род, Есхил успява да го противопостави на всевлас­тния тиранин Зевс и в тази, на пръв поглед, не­равностойна, но твърде достойна и човеколю­бива за Прометей кауза, без да натрапва ав­торското си мнение, успява да ни докосне до възможностите на духовен титан, така че сами да усетим тяхната необятност и да го поста­вим начело на истинските борци за човешки прогрес.

Още в самото начало на трагедията проли­чава любовта на Прометей към човешкия род и решението му да се опълчи срещу волята на най-силния, мълчаливо понасяйки страдалческата си участ пред Власт, Сила и Хефест. Ре­шението на Гръмовержеца да изтреби целия човешки род поради несъвършенството му е категорично. Но Прометей е достатъчно мис­лещ и духовно свободен, за да се опълчи сре­щу погрома на човешкия род, предрешен от каприза на властника. Неслучайно той мълчи пред пасивния съчувственик Хефест и угодни­чески настроените Власт и Сила. Единствено Вселената той чувства равна на себе си и е го­тов само пред нея да изплаче болката си, на­несена му от Зевс:

Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

вълни в морето! Земьо всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг!

О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии!

Това обръщение към космическите сили е достойно единствено за промислителя. Единс­твено пред тях той се врича: „Ще се боря док­рай с безконечните дни.

Дързостта на спасителя на човешкия род съ­що не е случайна. Богоборството му е съзна­телно, защото мъките нямат значение, когато целите са хуманни и съзидателни. Те просто са цената, която трябва да плати Прометей за сво­ето свободомислие. Силите да изтърпи окови­те и позора, нанесен му от Зевс, идват от ми­сълта за спасението на цивилизацията. Затова Прометей се старае да внуши на състрадаващите го Океаниди, че мъченическата му участ не е случайно хрумване и недоразумение, а последица от непреклонна воля, бунтуваща се срещу произвола и потисничеството на власт­ниците въобще. Съзнанието, че спасява чове­чеството, го прави горд:

Аз знаех всичко предварително.

Да, чуйте: исках, исках и така сгреших.

Представата на читателя (зрителя) става все по-пълна. Прометей явно не е една обикнове­на жертва, защото изпитва любов към хората. Мащабите на неговата обич, стигащи до самопожертвувателност, го изви­ся ват до сила, ко­ято е устремена към бъдещото щастие на чове­чеството. Тя е вечна! Същевре­менно, съпоста­вяйки Прометей със Зевс, не мо­же да не открием в тази гениална извисеност - са­мота, трагизъм и скромност. За разлика от Зевс,

Прометей - окован - разполага единствено с острото си слово. От режещите му думи струи дръзка подигравка и язвителна ирония. С тях силният отхвърля съветите на Океан да проме­ни характера си и да стане нов, защото „нов е властникът. Поведението му навежда на раз­мисли, че когато си прав, не бива да се огъ­ваш от страх. Прометей всъщност укрепва справедливата дързост на човека и става ета­лон за достойно отстояване на истината. За него - промислителя - е ясно, че произволът на Зевс е временен, но той не парадира със знанията си за съдбата му, а просто намеква, че ще дой­де време и тогава „ще стане и кротък, и благ. Не възхвала и признателност преследва Про­метей. Той приема хората такива, каквито са, дарява ги със своите знания и умения и не от­плата очаква за това. Единствената му награда ще бъде в хилядолетията напред, когато ще вижда резултатите от своето човеколюбив. По­разително е благородството и величието на то­зи образ. Такъв го виждаме и ние днес, след повече от 25 века. Но всъщност през цялото това време той е бил близък на човечеството именно с ореола на своето'благородство, ху­манизъм и безкористност.

Титан по дух и действителен символ на съзидателност, типичен с активната си защита на човешкия род - такъв е Прометей и в кулми­нацията на трагедията, когато хладнокръвно и гордо отпраща лакея на Зевс - Хермес, с ду­мите: „За твойта робия - запомни добре, не бих отстъпил моите страдания.” Именно с този титаничен дух се запомня Про­метей, може би защото няма сила, която да го откаже от стореното. Неговата ясно изразена позиция за съзнателно извършеното добро в името на хората е концентрирана в ненавист­та му към крепителите на насилието: Накратко: мразя всички богове, които за доброто зло ми върнаха. Прометей напуска границите на двупосоч­ната борба между себе си и Зевс и се превръ­ща в борец срещу всяко зло и всяко насилие. Това го приближава до свободомислещите от всяко време и всяко общество и го определя като човеколюбец от всесветски мащаб. Сто­реното от Прометей цели да превърне непоз­натия свят за хората в естествена човешка радост, а човешкият род чрез него ще се научи да побеждава, преодолявайки своя страх и без­силие. И може би именно в това се състои непреходността на благата, с които Прометей да­рява хората, а оттук - и на безсмъртието на неговото дело.

Величието на Прометей върви успоредно с неговия трагизъм, защото враждата му със Зевс е породена от една жестока несправедливост, а любовта му е победа над ненавистта.

Чрез поведението на Прометей ние не мо­же да не усетим превъзходството над грубия деспотизъм в името на свободата и човешко­то добруване. Той също не е лишен от божес­твена власт (знае тайната за бъдещето на Зевс), но тя му е нужна не за да държи вселената в подчинение, а за да тласне човечеството по пътя на усъвършенстването.и развитието. Ето защо собственият му и съзнателен стремеж да пре­мери силите си със Зевс е всъщност стремеж към свобода - неговата и на смъртните, но дос­тойни за труд и съзидание хора.

Възхищението на творците през вековете от Прометей също не е случайно. Заслугата безс­порно е на Есхил, за да го видят и усетят като безспорен титан на човешкия дух и да обезс­мъртят образа му като истински борец срещу всяко насилие и зло.

В българската литература например, Христо Смирненски го изгражда афористично, чрез собствените му насмешливи слова към Зевс: „Бесней в безумие, бесней... Отнет е огънят на твойта власт.”

А в запалената и горяща земя Прометей е видян като един огромен „огнен” колос, „от полюс - чак до полюс”.

В западноевропейската и световната литера­тура не един творец се е възхищавал от вели­чието на този духовен титан. Великият немски поет Гьоте в своето стихотворение „Прометей” набляга не толкова на страданията на окова­ния титан - благодетел на човечеството, кол­кото на неговото непримиримо богоборчество, на категоричния му отказ да приеме про­извола на Зевс. Гьотевият Прометей е един от най-поетичните образи, рожба на духовния ки­пеж сред бурната германска интелигенция от времето на периода „Буря и натиск”.

За английския поет Байрон образът на древ­ния титан е бил привлекателен не само като ми­тологичен образ на бунта срещу авторитета и властта, но и в плана на личностната иденти­фикация. Байрон остава верен на общата емо­ционална тоналност на Есхиловата жалба. Те­мата за сгромолясването на божеството от вър­ха в бездната на страданието трябва да е при­тежавала голяма романтична привлекателност. За разлика от Гьотевия Прометей, Байроновият лирически герой е по-силно автобиографи­чен. Затова трагедията на митологичния герой на Байрон остава като извечна екзистенциал­на драма:

Титане, твоят труден жребий бе - борбата между воля и страдание в безсмъртието вечно изтезание!

 

WWW.POCHIVKA.ORG