Home Литература Ад-Данте Алигери

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ад-Данте Алигери ПДФ Печат Е-мейл

Безсмъртната творба на Данте възниква на превала между Средновековието и ренесанста.На границата на двете велики епохи все още господства религиозно -християнският в мироглед ,но устоите на феодалното общество вече се пропукват от нахлуването на новите буржоазни отношения,а заедно с тях изгряват на духовния небосклон и първите лъчи на новия хуманистичен мироглед,който възвръща итнтереса към земния човек и утвърждава чувствената красота на света. Като творение на преходна епоха "Божествената комедия" обединява и превръща в единна художествена материя срещуположни представи,идеи и мирогледи-съчетава теоцентризъм с антропоцентризъм,аскетизъм с хуманизъм,космополитизъм с патриотизъм,идеализъм с реализъм.Не случайно определят |Данте едновременно като последния поет на Средновековието и първия поет на Новото време. За творческата предистория на "Божествената комедия" се знае малко.Кога е възникнал замисълът на поемата,може да се отговори само хипотетично.Учените го свързват с паметните редове ,изписани от Данте в края на поетическия сборник"Нова живот",посветен изцяло на Беатричe :" и тъй,ако благоволи онзи,който животвори всичко,животът ми да бъде продължен с още няколко години,надявам се да кажа за нея това,що не е било казано за никоя жена". Възможно е възвишената любов към Беатриче да е внушила създаването на Дантевата творба,но нейният замисъм е съзрявал дълго,оплодотворен от духовния и житейски опит на поето ,като се има предвид художетвения резултат и фактът ,че между "Нов живот "/1283-1291г/ и "Комедията"/1307-1321г/ лежат около 16 години.През този некратък период от време Данте преживява най-важните събития в личния и обществения си живот,поема страдалческия път на изгнанник и скиталец от град на градв Италия и създава втората си забележителна книга -енцеклопедичния трактат "Пир"/1304-1307г/ Данте пише "Божествената комедия" в продължение на 14 години и я завършва през последните дни от живота си.Озаглавява творбата "Комедия" не по жанрови съображения,а според средновековното разбиране на произведение с тъжно начало/"АД"/ и щастлив фивал/"Рай"/.По-късно ,в края на ХІV век ,към заглавието е прибавен епитетът "Божествена",при това не във връзка с религиозното съдъпжание на поемата , а като израз на поетическото и съвършенство и на преклонение пред творческия гений на Данте. Самият Данте подчертава ,че "Комедията" съдържа няколко смисъла. А още по-рано в трактата "Пир" развива възгледа си за четирите смисъла на всяка поетическа творба:буквален,алегоричен, морален и анагорически/извисяващ/ Ако се приложи този възглед към "Божествена комедия "/Според интерпретацията на С.Мокулски/,четирите смисъла на поемата са следните: буквалният смисъл е изображението на съдбата на хората след смъртта;алегорическият смисъл отвежда към идеята за възмездието над човека за земните му дела;моралинят смисъл цели да предпази човека от злото и да го насочи към добродетелта и накрая анагорическият смисъл е в стремежа да се възпее благодатната сила на любовта към Беатриче,"която прояснява съзнанието на поета" и му внушава да предприеме творческото си начинание. В основата на поемата стои морално-философската тема за спасението на душата.Данте разгръща тази тема в съзвучие с разпространения тогава аскетичен принцип за съзерцанието и лицезрението на "оня свят" като път за спасение на душата.Който успее да се избави от невежеството на порока и се отдаде на съзерцателен живот,мислено може да се пренесе на "оня свят" и после да разкаже това,което е видял. Разказът за възмездието ще помогне на хората да се осъзнаят и пречистят от злото. Идеята за спасението на душата не е художедтвено прозрение на Данте,нито е нова за Средновековието литература. Новаторството на Данте иде от поетическия му талант .Следвайки традиционните художествени представи и форми,той ги преосмисля и изпълва с ново съдържание! Фабулата на поемата възпроизвежда сюжетната схема/пътешествие в задгробния живот/ на жарра "видение" ,особено популярен в неофицеалната средновековна литература.Наред с историята на душите е описана и историята на Дантевата душа.Героят на видението не само е наблюдател-пътешествайки отвъд,той сам се променя "от зло към добро".На средновековните идеологически цели на поемата служи и композицията и. Дълбоко промислена ,тя есвързана със символиката на сакралното за християнската религия число"три" и производните му числа 9 и 33 ,изразяващи идеята за триединството на Бога/Бог-отец;Бог-син;Бог-Свети дух/.Данте дори отива по-нататък -създава нова стихотворна строфа"терцина",за да подчертае числовата символика. Поемата се състои от три кантики/песни/,които съдържат по 33 песни и заедно с началната песе закръглят числото 100.Освмен това всяка часто от задгробния живот се разделя на 9 кръга,а те на сфери и т.н. Всяка кантика завършва с една и съща дума"звезди",името на христос се римува само със себе си и не се споменава в "Ада",както и името на Дева Мария. Но най-вече в духа на средновековната философия и поетика е изобразителната техника на Данте. Цялата творба е пронизана от алегоричен смисъл.Всеки образ,всяко събитие,всеки детаил е с алегорично значение.Самата поема-видение,фантастична по съдържание творба, е грандиозен иносказателен образ-алегория на "оня свят" и същевременно алегория на душата/морална алегория8. В систевата от иносказателни значения и трите части на задгробния свят-ад,чистилище и рай,се превръщат в съответно в алегория на трите състояния на душата:грях,пречистване и обновление.Иносказателен ие и смъсълът на заглавието на поемата "Комедия"-таинство,мистерия,история на душата от порока към добродетелта. И пътуването на Данте из "оня свят " е нравствено -алегорично действие-мистерия,преображение на душата "от зло към добро" поетическият свят на Данте едновремемно "печели" и "губи" от алегоричното изображение.Иносказанието разширява,от една страна ,поетическият обхват на творбата,позволява на Данте да разтвори в пресъздадиния християнски свят цялата антично култура,митология и история на съвременната му Италия. Същевременно обаче алегорията "убива" поетическите образи на Данте,пречи им да живеят самостоятелен живот,превръща ги в символ на някакви абстрактни ,чужди на същността им идеи. Но перото на гения е винаги по-велико от самия гений,както гласи едно прочуто изказване. Както истински художник Данте не се примирява с алегорията.Поетът у него въстава срещу моралния философ. В порива на вдъхновението му реалността навлиза като стремителен поток в поемата.Наместо да облича с тях чисти идеи ,Данте конкретизира алегориите,те добиват плът и кръв и зазвучават самостоятелно.Пълнокръвни и прекрасни,поетическите образи честож срутват алегориите и на тяхно място оживява самата реалност-кипяща от страсите,многолика,динамична. Преливането на моралния в поетичния план в "Комедията" е свидетелство за нещо друго,много по-важно за историята на литературата. То бележи раждането на ново поетическо мислене ,все още не напълно разкрепостено от средновековните философски и художествени представи ,но вече устремено към човека и земния свят. Алегорическото изграждане на творбата заставя анализа неизменно да различава два смисъла-буквален и иносказателен .Това се отнася и за началната кантика. Галерията от безсмъртни поетически образи включва и фигурата на аз-лирическия герой. Данте като че ли забравя,че в поемата е само душа,сянка и активно участва в подземния живот: състрадава,осъжда,порицава. Ако към човешкото нещастие е отзивчив,той е безмилостен към тези,които са забравили моралния и обществения си дълг.Там не щади сатиличното си слово,което понякога добива памфлетично звучение. Поначало изобразителния стил на Данте е с голяма амплитуда и се характеризира с лаконичност,графична реалност ,експресивност на поетичния език. Благосклонен и разгневен,съчувстващ и суров,саркастичен и ироничен,отмустителен и жесток,с изострено морално и гражданско чувство ,с пиетет към античната култура ,към званието и науката.Дантевият образ очертава кунтурите на бъдещия ренесансов герой. Дантевата поема води човека "отвъд" не с цел да отрече земния живот,а да го поправи. Сравняват "Комедията" с готическа катедрала,която е побрала в себе си всичко най-добро,сътворено от средновековното изкуство.И добавят -поетическият гений на Данте е създал толкова съвършенно произведение,че то се извисява далеч над Средните векове. ******* Моралната тема на поемата "Ад" са човешките страсти,грехове и престъпления.Данте ги онагледява чрез формата на наказанията.На всеки грях съответства равностойно наказание. Така сладострастниците са осъдени да се въртят вечно като вихър,символ на тяхната страст,на прорицателите главтите са обърнати назад,защото са посмяли да предсказват бъдещето,лицемерите носят тежки мантии,отвън позлатени,а отвътре подплатени с олово,символ на двуличната им природа ит.н.Формата на наказанието алегорически изобразява същността на порока и душевното състояние на грешниците. О,човешките прегрешения са и степенувани в поемата.Освен,че са онагледени класификацията им е въплатена в подредбата на ада.Той е разделен на три части според трите основни групи престъпления.От втори до седми кръг са поставени невъздържаните и насилниците,в осмия кръг-измамниците,а в деветия кръг-предателите. Засилването на греха е съответно на съучастието на разума и нанесената вреда.Невъздържаните по природа са по-малко виновни от грешниците,които съзнателно са се обрекли на порока и хладнокръвно и преднамерено са извършили най-големи злодеяния. Според Дантевите етични представи най-тежките престъпления са измяната и предателството ,затова грешниците от този род са поставени на дъното на ада. Като всички останали образи в поемата архитектониката на ада има двустранно значение-запознава с устройството на първата част на отвъдния свят и същевременно е алегория на моралния принцип на ада-постепенна деградация на духа до пълното му изчезване в деветия кръг на преизподнята. Същата морална идея онагледява метаморфозата на природната картина на "Ад".Природата в "Ад" е натоварена с изключително важни функции.Чрез постоянните си характеристики:вечност,мрак, отчаяние и чрез конкретните си черти-причудливи и фантастични,образът на природата осезаемо допълва представата на живота в ада и поражда внушително емоционално въздействие-почуда,изумление,страх, ужас.Природната картина в "Ад" е нарисувана с противоестествени свойства-лишена от живот,небе,светлина,надежда-с други думи от всичко,което я прави прекрасна на земята.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG