Home Литература Как е изграден образът на чорбаджи Нено в първа глава

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Как е изграден образът на чорбаджи Нено в първа глава ПДФ Печат Е-мейл

КАК Е ИЗГРАДЕН ОБРАЗЪТ НА ЧОРБАДЖИ НЕНО В ПЪРВА ГЛАВА

В повестта “Маминото детенце” от Любен Каравелов отправя послания, които се отнасят преди всичко до нравствени въпроси, свързани с възпитаниено на младото поколение.Те се осъществяват посредством героите на творбата.В тяхното изграждане се проявява художествената дарба на писателя да изгражда ярки образи.

Първият герой, който авторът въвежда в повестта е Нено чорбаджи. Външния му вид, както и черти на характера Любен Каравелов изобразява в първа глава посредством контраст и сходство, ирония и хипербола, реч и действия, карикатурно-гротесково портретно описание.Той оставя читателя сам да изгради за себе си предствава за нравствените му характеристики. Така в кратък текст е разкрита социалната същност, битовото ежедневие и ролята на чорбаджи Нено като глава на семейство.

Предствавянето на героя започва с описание на неговата външност.Карикатурно-гротесковото сравнение на тялото на Нено с “ две лебеници, които седели “ една върху друга създава представа за обезформеността, затлъстялостта и чревоугодничеството му. Трикратното повторение на форми на глагола “седя” , че героят се е лишил от всякакви движения. Той прекарва живота си в леност и застой.

Авторът използва контраст, за да изгради още по-ярка представа за живота на чорбаджията.Той описва майска утринна картина в казанлъшките гюлови градини.От нея лъха бодрост, жизнерадост и светлина. Шумът, който идва от градините е изпълнен с весели песни и момински смях.Тя е в контраст с картината, в чийто център е чорбаджи Нено. В нея силно впечатление правят сянката на бездействието и неприятните звуци от хъркането на чорбаджиите, които след нощния сън са се отдали на сутрешна дрямка.

Между двете картини писателят прави кратко художественофилосовско обобщение, в което се открива отношението му към живота на чорбаджията. Той отрича бездействието и мързела.На краткия, но красив майски цъфтеж  на трендафила авторът противопоставя многолетното, но сиво съществуване на върбата.Иронията, която се долавя от израза “ ако е дрямка да бъде дрямка....” е насочена към блаженото съществуване “дрямка” на чорбаджията.

С приложението “чорбаджи”  писателят определя материалното положение на Нено, но и прибавя някои елементи от облеклото му “... голямата либеница била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло, копринено, с червени пръчици елеченце..” Фактът, че той седи облечен празнично в трудовия делник, поражда съмнение, че е придобил богатството си с труд. Умалителните съществителни “ пръчици”, “ елеченце” издават иронията , отправена към обемистото тяло на Нено. Иронията преминава в сарказъм, когато описва лицето на чорбаджията.То е пусто и безизразно. Елементи от животинския свят “... бело-черни урезалки”,     “ козина”, “... три червени подлоги...”, “дупка” предават гротесковост на образа.На лицето писателят не вижда очи, а “...две черни точки...”, които не наблюдават наоколо, а шарят татам-насам. Очите са път към духовния свят на човека, но Любен Каравелов не вижда нищо ценно в душата на своя герой.Той е с ограничен кръгозор, без всякакви духовни интереси.

Карикатурно-гротесковото описание носи посланието на автора, че човек който не се труди губи човешкия си облик.

Същността на човека не се определя от външните му белези или от материалното му състояние, а по характера и нравствеността му. За да разкрие качества от характера на чорбаджията , писателят избира речевата характеристика, осъществена от диалога между чорбаджията и неговия слуга. Макар че е кратък, той дава прекрасна възможност на читателя да вникне в душевността на чорбаджията. Чрез този разговор казанлъшкия богаташ е представен като баща и съпруг, като господар, за който работят множество розоберачки.

Чорбаджията унижава своя слуга. Няколко пъти отпраща със заповеди и заръки Иван и го връща за нови поръчки. Това сякаш му доставя удоволствие. В речта му се откриват множество глаголи в заповедна форма: “иди”,”доведи”,”кажи”,”пренеси”,”набери”,”удряй”, които показват господарското му самочувствие. Нено е жесток в отношението си към слугата. Според него слугите слушат само тогава, когато ги “кръстосват със суровицата”. Нечовешко е и отношението му към наемните работнички. Заповедта му “Не оставяй момичетата да седят и да лапат мухите. Парици им се плащат. Удряй.” не издава само бездушието към розоберачките, но и отношението му към парите. Повторението на умалителното съществително “парици” издава, че те са смисъл и цел на живота му. Нежно и гальовно говори той единствено за тях.

Казанлъшкият богаташ е загрижен за безопасното съществуване на жена си и сина си . В тази загриженост няма нищо осъдително, ако тя не контрастира на бездушието му към бедните и не преминава в прекомерност в отношението към сина му. Макар че Николчо е вече голямо момче, Нено се отнася към него като към малко дете, което все трябва да бъде наглеждано и пазено. Заповедта към Иван:” Ти го не гони! Гледай да не падне и да се не убие!” подсказва, че бащата се грижи единстено за физическото здраве на сина си. Не е впечатлен, че Николчо заедно със Станчовото момче “ търсят врабчета”. Нено не само го е разглезил, но много рано е загубил авторитета си на баща. Вместо да го възвърне продължава да прави грешки.За да накара послушния син да отиде при него , си служи с примамки, лъжи и обещания за материални награди: “ Баща ти те вика да ти даде ново грошче”, “ Кажи му, че съм хванал пиле.” Чорбаджията не се замисля, че по този начин не възпитава нищо добро в сина си, а самият той носи вина и за злополучния край на своя живот.

Объркана, неподредена е речта на чорбаджи Нено.Изреченията в нея са недовършени, думите груби.Те съответсват на ленивата му и бавна мисъл.Без обаче да прави оценка на речта си, той изисква от своя слуга да говори с уважение с господаря си , не допуска Иван да изразява лично мнение, дразни се от пропуснатото обръщение “чорбаджи”, защото без него не се чувства дистанцията между слуга и господар. Писателят подсказва, че между тях съществува сходство поради безличното си  и бездуховно съществуване и издава липса на духовни ценности.

В отношението към жена си чорбаджи Нено не само не е взискателен, но се превръща в мълчалив слуга, готов да изпълни всяка нейна заповед. Промяната в поведението му когато “откъм северната страна се задава Неновица” говори за безхарактерност.

Както чрез портретното описание, така и чрез речевата характеристика авторът изобличава умствената ограниченост, бездуховната съществуване и леност и господарското самочувстие на казанлъшкия богаташ, който се интересува само от изстудената ракия , черешите за мезе , дебелата сянка и спокойствието.

Още в първа глава на повестта “ Маминото детенце” Любен Каравелов успява да даде разностранна представа за своя герой. Помага му способността да вниква в човешката душа, да откроява нравствените недостатъци и да ги разкрива интересно.Чрез изобличението изгражда у читателя  представа за грозното и смешното и се надява да предпази читателя от слабости и пороци.

 

WWW.POCHIVKA.ORG