Home Литература Цветове и значения в романа Дядо Горио

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Цветове и значения в романа Дядо Горио ПДФ Печат Е-мейл

Между тези две фрази се разполага съдържанието на романа “Дядо Горио”. Пристигналият в Париж млад и беден провинциален аристократ Йожен дьо Растиняк прави своя избор. Той иска да е богат и успял. И е готов да плати цената. Във финала на романа погребва последната си чиста младежка сълза. И душата си!

“Дядо Горио” е един от най-значимите романи на Балзак, в който той реализира замисъла си да изобрази нравите на своето време. Внушенията му дължат своята убедителност и на изключително майсторство, с което Балзак използва цветовете.

Думите, означаващи цвят, функционират в езика чрез прякото и преносното си значение. Употребени в прякото си значение те изразяват естествен цвят на предметите: жълтият е цвета на слънцето, кафявият – на земята, зеленият – на тревата, червеният – на кръвта, синият – на небето. Но освен с прякото си значение тези думи могат да бъдат натоварени и с допълнително значение, свързано с тяхната преносна употреба. Това става възможно, когато върху прякото значение за цвят се надградят емоционални асоциации, водещи до създаването на нови образи, т.е. на нова естетическа реалност. Това ново значение придобива особена символична стойност и има огромно смислово и психологическо въздействие.

Балзак несъмнено умее да използва цветовете в тяхното преносно значение и превръщайки ги в “усложнен знак” (по терминологията на Светлана Бекова) да създава нова образност.

В романа “Дядо Горио” Балзак използва различни цветове, опирайки се на конкретното и преносното им значение. Цветовата гама се простира от бялото до черното, преминавайки през жълтото, червеното, зеленото, синьото и техните нюанси.

Чрез конкретното си значение цветовете изобразяват, а чрез преносното си значение – изразяват. С прякото значение на цветовете Балзак изобразява:

  1. Обстановката
  2. Портретите
  3. Пейзажът

Чрез преносното значение на цветовете се изразява емоционалното състояние на героите. Цветовата палитра обхваща всички възможни човешки чувства, състояния и преживявания.

Но много често конкретното значение на един цвят включва в себе си и преносен смисъл, което задълбочава и усложнява въздействието на текста. Богатата символика може да бъде интерпретирана в много посоки.

Смисловото послание на романа се разполага между съвършената в своята изразност многопластова антитеза:

бяло и черно. Бялата в своята младежка невинност душа на Йожен дьо Растиняк и неопетнената му провинциална нравственост ще се сблъскат с “черната тиня” на Париж,

вещаеща моралната му разруха и духовна гибел. Спускащата се нощ във финала на романа като блато ще задуши последните изблици на съвест и почтеност у младежа. Океанът от мърсотия, наречен Париж, ще го погълне. В гроба Растиняк ще зарови не само мъртвото тяло на дядо Горио. В него заравя “последната си чиста младежка сълза …” От гробището ще си тръгне друг човек, нямащ нищо общо с младежа, дошъл преди една година в Париж. Сякаш с душата на дядо Горио ще отлети към небето и чистата душа на Растиняк, цялото съчувствие, милосърдие и състрадание, които е носил у себе си. От тук нататък Растиняк никога няма да пророни сълза, ще следва неотклонно съветите, дадени му от госпожа Дьо Босеан: “Колкото по-студено пресмятате, толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно и от вас ще се боят”.1 (с. 68).

И още: “В Париж успехът е всичко”. (с. 69) Устремен към успеха, Растиняк жадно се взира “в колоната на площад Вандом и купола на Инвалидите: там живееше това висше общество, в което той бе решил да проникне … и сякаш предварително смучеше меда му, каза високомерно: “а сега ще видим: аз или ти!” (с. 237). Така завършва романът “Дядо Горио”.

Но онова, което ни интересува е как, разгъвайки сюжета, следвайки съдбите на своите герои, Балзак успява да разкрие чрез цветовете всички техни чувства, преживявания, вътрешни конфликти и състояния.

Анализът на употребата и функциите на цветовете дава възможност да бъдат изведени следните особености:

  1. Опозицията бяло – черно е в основата на цветовата архитектоника.
  2. Движение на цветовете в развитието на сюжета:

-          от бялото към черното;

-          от конкретното към преносното значение.

  1. Скрита метафоричност зад почти всяко конкретно значение.

Тези особености откриваме при изследването на всички цветове.

1. Всички цитати са по: Оноре дьо Балзак, “Дядо Горио Гобсек”, Издателство Отечество, С., 1986 год.,

Впечатляващи със своята символика, свързана със смисловото внушение на текста, са три образа, които откриваме в началото и в края на романа: сълза, земя, ръка. В началото на романа те влизат със следните значения:

“Сълза” (цвят бяло, прозрачно)

-          конкретно значение – плач;

-          преносно значение – съчувствие, състрадание, болка

“… който прочете настоящата творба … може би ще пролее някоя сълза”. (с. 5)

“Земя” (цвят черно)

-          конкретно значение – пръст, кал;

-          преносно значение – тъмно, мрачно, потискащо настроение

“… и с черни от кал вади”. (с. 5)

“Ръка” (цвят бяло)

-          конкретно значение –  анатомичен орган;

-       преносно значение – аристокрацията на Париж, безчувственост, безсърдечност.

“Така и вие, потънали в меко кресло, държите тази книга с бялата си ръка … след това … ще вечеряте с охота и ще прехвърляте безчувствието си за сметка на автора … “ (с. 5)

Тези три смисловоорганизиращи образа откриваме и в края на романа. Но тук вече техните значения и конкретни, и преносни – придобиват други нюанси.

“Сълза” е “плач” в конкретното си значение; “болка, съчувствие, състрадание” в преносното си значение, но и “край” на младежката чистота и невинност:

“Йожен … зарови в него последната си младежка сълза”.(с. 237)

“Земя” е “пръст” в конкретното си значение, но и “гроб”, “смърт”, “край”: “Двамата гробари хвърлиха някоя и друга лопата пръст, колкото да закрият ковчега …” (с. 236)

“Ръка” е “част от човешкото тяло”, но и “молитвен жест, молба, покаяние”: “Той скръсти ръце и се взря в облаците …” (с. 237)

Виждаме, че във финала на романа преносните значения са вече доста усложнени. Твърде важно значение за това усложнено въздействие имат и цветовете, вътрешно присъщи за новоизградените образи. И в началото, и в края цветовете са бяло и черно, но преносният смисъл, който изграждат, е нов.

“Сълзата” можем да видим като специфично проявление на бялото, на кристалното, на светлината. В началото тя е чиста, изразяваща човешките добродетели: съчувствие и състрадание. В края пак е чиста и свята, но и отказ от това, защото е “последна”: Растиняк се прощава с чистотата, невинността и почтеността. Тази сълза е “край”, липса на чистота, на светлина, т.е. изчезва “бялото”, изчезват човешките добродетели у Растиняк, за да бъдат заместени от пороците на Париж, т.е. от “черното”,

“Земята” в началото е черната кал на парижката улица, но в края тя вече е “гроб”, “смърт”, “край”. От една страна, това е смъртта на дядо Горио, но от друга – в този гроб Растиняк погребва “последната си младежка сълза”, т.е. погребва завинаги чистата си душа и непоквареност, погребва “бялото” и отваря себе си за “черното” – покварата на Париж, водеща го до нравствена разруха.

“Ръка” в началото е намек за парижката аристокрация – безчувствена, безсърдечна, потънала в леност и безделие, разкош и сладострастие. Но зад “бялото” на ръцете и лицето   `и се крият отвратителните `и  пороци и грехове: привидното `и достойнство, привидната `и доброта, привидната `и любов, привидните `и бракове. Всичко е една огромна измама, зад която се крие безчестието. Тук “бялото” е знак за духовна гибел. В края на романа, “скръстил ръце”, Растиняк отправя поглед към небето. Многозначителен жест, наистина. Съдейки по прекия контекст, бихме могли да открием посоченото вече по-горе значение: “молитва, покаяние”. Но веднага след това той жадно впива поглед в квартала на парижкото висше общество, към което се е устремил, т.е. “молитвения жест” (“бялото” както символ на нравствени добродетели) отстъпва място на “черното”: на  желанието да бъде част от това общество, да усвои пороците му и да достигне върховете му. А след това пада нощта – черна като злото, обсебило и града, и хората.

Движението на цветовете от началото към края на романа е недвусмислено: от бялото към черното и свързаната с това многозначност на преносните значения, водеща до разкриване на основното смислово внушение на романа – за трагичната нравствена промяна у Йожен дьо Растиняк.к

Анализирайки употребата на цветовете в конкретното и преносното им значение забелязваме, че най-чест използвани са белият и черният цвят, следват жълтият, червеният, зеленият, синият. Явен е превесът на бялото и черното, което потвърждава тезата ни, че романът е изграден върху опозицията на тези два цвята.

Бял цвят

Белият цвят се употребява в следните случаи:

При изобразяване на обстановката.

  1. Пансионът на госпожа Воке

-          конкретно значение: описание на вещи, предмети

“… плат … на матови черти”; “… таблички от бял порцелан нашарен с избледнели черти …”; “… безвкусен мраморен часовник”; “… изкуствени цветя … под стъклен похлупак” (с. 8)

“Баща ви няма с какво да си купи савана” (с. 228). Тук конкретното значение е “бял плат”.

Преносното значение на белия цвят насочва към значения “бедност, мизерия, смърт”. Внушението е за тъжната несретническа участ на обитателите на пансиона. Домът на госпожа Воке е стар, натъпкан с овехтели мебели и изпочупени вещи. Всичко е прогнило, нездраво, болно – и домът, и вещите, и хората. Пансионът на госпожа Воке е една много – значителна метафора на обществото, също толкова прогнило и болно. С огромно усилия госпожа Воке се опитва да прикрие това, но разрухата наднича отвсякъде. Смъртта на дядо Горио вещае и края на пансиона.

  1. Домът на виконтеса Дьо Босеан

-    конкретно значение: описание на вещи и предмети “ … отрупана с цветя широка бяла стълба … със златни перила и червена пътека …” (с. 57)

-    преносно значение – богатство, успех, аристократизъм.

Образът на бялата стълба внушава представата за богатството и успеха на госпожа Дьо Босеан – двата основни показателя за принадлежността към парижкото висше общество. Метафоричното значение се засилва от съчетанието на цветовете бяло-златно-червено (символ на аристокрацията), но и от преносното значение на думата “стълба” – “изкачване нагоре”. Домът на госпожа дьо Босеан ще се превърне в “стълбата на успеха” за Йожен дьо Растиняк. Виконтесата ще го въведе във висшето общество, ще му разкрие неговите закони, ще му даде най-ценните съвети как да преуспее в него. Защото тя е богинята и жрицата на това общество, неговата единствена и неповторима владетелка.

При изобразяване портретите на героите

  1. Изобразяване външния вид

а) В пансиона на госпожа Воке

- Конкретно значение:

- облекло

“… роклите на жените бяха избелели”. (с. 12)

“Господин Поаре … с мръсна бяла жилетка …” (с. 15)

“Дядо Горио … с бяла пикена жилетка …” (с. 18)

-          вещи

“… бастун с дръжка от пожълтяла слонова кост”. (с. 15)

-          външен вид

“Белите му коси бяха разчорлени”. (с. 223)

-          Преносно значение

Разкрива бедността, оскъдицата и мизерията на обитателите на пансиона. Дрехите и вещите им са стари, вехти, мръсни, а разчорлените коси на дядо Горио издават неимоверното му страдание при предсмъртната му изповед.

б) В парижкото висше общество

Конкретно значение:

-          облекло

Анастази дьо Ресто “… беше облечена в бял кашмирен пеньоар …” (с. 49)

Виконтеса Дьо Босеан “… облечена в бяло без никакви украшения … Приличаше на мраморна Ниоба”. (с. 211)

Преносно значение:

  1. Богатство, разкош, аристократизъм.

Внушава се представата за богатството и лукса на госпожа дьо Ресто, но много скоро те ще се окажат една лъжа. Заради любовника си тя ще загуби всичко.

  1. Красота, изящество, страдание

Бялата рокля на госпожа Дьо Босеан ´и придава неизразима красота. Описанието внушава изящна простота и благородство.

Разделяйки се с висшето общество, виконтесата се сбогува с него по най-достойния и предизвикващ възхищение начин. Прикривайки страданието си зад маската на студенина и непристъпност, тя докрай остава богинята на това общество, но вече като “мраморна Ниоба”, вкаменена от болката. Бялото става символ на непоносимо страдание и своеобразна смърт – виконтесата се самопогребва, напускайки висшето общество.

  1. Изобразяване на лица

а) В пансиона на госпожа Воке

Конкретно значение:

-          цвят на лицето

Йожен дьо Растиняк е с “… бяло лице, черни коси, сини очи”. (с. 15)

Госпожица Тайфер “… беше болнаво бледа …” (с. 14)

Растиняк “… видя подбелените очи на стареца …” (с. 226)

Бианшон: “Блед си като смъртник”. (с. 226)

Дядо Горио: “ … целият израз на лицето му, обикновено като гипсова маска, се бе променил”. (с. 112)

Госпожа Воке: “Този човек не може да е чак толкова зле.  Бял е като пиле”. (с. 162)

“… двете фатални букви се появиха  - бели върху зачервената кожа”. (с. 162)

Преносно значение:

Преносната употреба разкрива физическото и психологическото състояние на героите.

При Растиняк – красота и здраве, но и страдание при агонията на дядо Горио.

При госпожица Тайфер – скрита мъка.

При дядо Горио – радост (с. 112), но и огромно физическо и душевно страдание (с. 226)

При Вотрен – смъртоносното отравяне (с. 162), но и дългоскриваната тайна, че е избягал каторжник (с. 162)

б) Във висшето общество

Конкретно значение:

-          цвят на лицето

“ … колко привлекателно е човек да гледа бялото ви лице” (с. 108)

“Ударът беше толкова силен, че виконтесата пребледня”. (с. 63).

Преносно значение:

  1. Физическа красота

Думите на Растиняк разкриват красотата на госпожа Нюсенжан.

  1. Страдание

Пребледняването на виконтеса Босеан изразява стъписването ´и пред неочакваната вест за годежа на маркиза и пронизващата болка от изневярата.

Черен цвят

При изобразяване на обстановката

  1. Описание на квартала

Конкретно значение:

-          мястото и вида

“В Париж няма по-ужасен квартал … никакви тъмни тонове … не ще бъдат достатъчни, за да подготвят читателя за този разказ …” (с. 6)

“… черни от кал вади”. (с.5)

“… два паметника … помрачават всичко”. (с. 6)

Преносно значение:

Създава мрачно, потиснато настроение и представа за нерадостния мизерен живот на обитателите на пансиона.

2.Описание на нравите

Преносно значение:

1.Нравствената поквара на Париж

“Вашият Париж е значи блато – каза Йожен …” (с. 42)

“Онези, които се калят с кола, са порядъчни хора, а които се калят пеша, са мошеници …” (с. 42)

  1. Амбиция и липса на достойнство

“Госпожа Дьо Нюсенжан би излочила цялата кал …, за да влезе в моя салон”. (с. 69)

  1. Амбиция за успех

“Или ще си пробия път, или ще си остана в калта”. (с. 73)

  1. Отчаяние

“Висшето общество му се струваше като океан от кал, в който щом си потопиш крака, затъваш до гуша” (с. 209)

  1. Нравствена поквара

Растиняк, натрупал дългове: “… валяше се в тинята и все още мърсеше само дрехите си”. (с. 131)

Вотрен на Растиняк: “Щом си си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мърсотията.” (с. 92)

  1. Обреченост

“Аз съм в ада и трябва да остана в него.” (с. 215)

Употребата на черния цвят е изцяло в преносно значение, което разкрива жестоките закони на обществото, моралната разруха и нравствената низост на неговите членове.

Описание на пансиона

Конкретно значение:

-          Обстановка

Растиняк пред умиращия дядо Горио: “В контраст с гледката на този смъртен одър в спомена му  изникна  картината на празника.” (с. 218)

“Йожен … не може да сдържа една сълза, когато зърна ковчега, едва покрит с черен плот.” (с. 235)

Преносно значение:

Представата за смърт, която предизвиква душевните терзания на Растиняк и все още непогубеното у него състрадание.

Изразяване психологическото състояние на героите Балзак употребява много често тъмните тонове, за да разкрие психологическото състояние на своите герои.

  1. Потиснато, мрачно настроение

“Много сте мрачен, господине.” (с. 71)

“… въображението на студента му вдъхна … злокобни мисли.: (с. 70)

“Тази гледка не можеше да не помрачи още повече мислите на Растиняк.” (с. 214)

  1. Отчаяние

“… в главата му се въртяха най-тъжни, най-отчаяни мисли …” (с. 209)

  1. Безнадеждност

“Тази случка потопи Растиняк в смъртна тъга … “ (с. 237)

  1. Скръб, състрадание

“И започна да разказва със сълзи на очи … за смъртната криза …” (с. 211)

Изобразяване на пейзаж

Конкретно значение:

-          времето като атмосферни условия

“На другата сутрин над Париж тегнеше гъста мъгла, от онези мъгли, които го обгръщат и затъмняват.” (с. 33)

“Нощта се спускаше.” (с. 237)

Преносно значение:

Настъпващата нощ над гробището изпълва Растиняк с болка, но и с мрачно отчаяние и неистова амбиция да преуспее в това общество, чиито механизми вече е разбрал. Символичното значение на този пейзаж бе вече изяснено.

“Влажният здрач опъваше нервите.” (с. 237)

Разкрива се вътрешната напрегнатост и тревожното състояние на Растиняк, потресен от мъчителната смърт на дядо Горио и окаяното му погребение.

Вижда се, че употребата на черния цвят е свързана най-вече с преносното му значение. Черното асоциира представи, разкриващи драматични вътрешни състояния на героите – физическа и душевна болка, съчувствие и състрадание, потиснатост и отчаяние, тревога и безнадеждност.

Жълт цвят

Жълтият цвят в прякото си значение е свързан с описанието на обстановката, външния вид и лицата на героите. Преносното му значение се определя от контекста и поражда различни смислови внушения, засилващи впечатленията, създадени при употребата на белия и черния цвят. Жълтият цвят ги доразширява и нюансира.

При изобразяване на обстановката

  1. Описание на квартала и пансиона

Конкретно значение:

-          Цвят на обектите

“… два паметника …, придават ´и жълтеникави оттенъци .” (с. 6)

“къщата е боядисана … в онзи жълт цвят, който придава такъв отвратителен вид на всички парижки къщи.” (с. 7)

“… жълтата печална къща …” (с. 17)

Преносно значение:

Създава потискащо настроение и представа за овехтялост, изхабеност, болнавост, асоцииращи смърт.

  1. Описание на стаята на дядо Горио

Конкретно значение:

-          цвят на обектите

“… жълти хасени пердета …” (с. 18)

“… тапетите се бяха отлепили … и оголваха жълтеникави окадени … стени.” (с. 11)

Преносно значение

Разкрита е невероятната бедност и мизерия, в които живее дядо Горио и които ужасяват на фона на бащината му саможертвена обич.

При изобразяване портретите на героите

  1. Описание на външния вид

а) В пансиона на Воке

Конкретно значение:

-          цвят на облеклото

“… якичките винаги попрежълтели …” (с. 12)

Преносно значение:

Дрехите на  жените  са овехтели и остарели като самите тях.

б) Във висшето общество

Конкретно значение – цвят

“Разбирам защо Анастази си прави рокля от ламе …” (с. 186)

Преносно значение – богатство, разкош, амбиция, суета. С лъскавата рокля от ламе графинята иска да блесне на бала и да спечели възхищението на всички.

  1. Изобразяване на лице

В пансион Воке

Конкретно значение:

-          цвят на лицето

“ .. жълтеникавото ´и лице …” (с. 13)

Преносно значение:

Разкрива се някаква болнавост, отчаянието и преждевременната остарялост на Викторин.

“…жълтеникавото ´и лице приличаше на храст с пожълтели листа.” (с. 13)

“… очите му заблестяха като на дива котка.” (с. 166)

Това описание на Вотрен издава гнева, яростта и решимостта да се бори при арестуването му.

Във висшето общество жълтото е със значение “блясък”, създаващо представата за богатство, аристократизъм, успех, щастие.

“… иска да привлече всички погледи с блясъка си …” (с. 186)

“Висшето общество сякаш бе дошло в пълния си блясък.” (с. 211)

“На тази възраст всичко свети, блести …” (с. 83)

“ … външно водеше блестящ живот …” (с.131)

“Вие … ще си създадете блестящо положение …” (с. 177)

“… този бал беше … блестящ дебют …” (с. 128)

Но жълтото като синоним на златото влиза в текста и с други преносни значения: душевна болка, страдание, нещастие, отчаяние и безнадеждност, изкушения, богатство, зло, падение.

  1. Страдание и нещастие

“Не съм щастлива. Златните вериги са най-тежки.” (с. 119)

  1. Богатство и зло

“Колкото и лоши неща да ти говорят за висшето общество, вярвай ти! Няма Ювенал, който би могъл да опише неговите  гадости, скрити под злато и скъпоценни камъни.” (с. 215)

  1. Изкушение и падение

“Над главата му мина … пъстрокрилият сатана, който … мята златни стрели …” (с. 101)

“ … както в спомените се врязва гадния профил на сводницата, която и е казала; “Ще те обсипят със злато …” (с. 101)

  1. Богатство и аристократизъм

“… широка бяла стълба със златни перила …” (с. 57)

“Горио постави върху камината кутия … със златен герб …” (с. 178)

“Той прави златни сделки …” (с. 109)

Жълтият цвят като синоним на светлина е метафора, разкриваща чувствата и преживяванията на героите.

  1. Радост и щастие

“На прага се появи дядо Горио със светнало лице …” (с. 113)

“… те мимоходом ми се усмихват и аз цял светвам, сякаш в сърцето ми грейва слънце.” (с. 100)

  1. Нещастие и страдание

“От деня, в който погледите вече не светеха за мене, все като в зима съм живял.” (с. 222)

Червен цвят

Червеният цвят влиза в текста с различни значения, като преобладава преносната му употреба, както и при останалите цветове.

При изобразяване на обстановката

В пансиона на госпожа Воке

Конкретно значение:

-          цвят на обектите

“От търкане и боядисване червените плочки са целите в хлътнатини … тук цари сгъстена, оръфана оскъдица.” (с. 9)

Преносно значение:

Внушава представата за бедността, мизерията и нищетата, в която живеят обитателите на пансиона.

При изобразяване външния вид на героите

Конкретно значение

Цвят на обектите:

-          облекло

“ … облечен в червено и златно вратар разтвори вратата.” (с. 56)

Преносно значение:

Червеното като цвят на облеклото на портиера в дома на госпожа Дьо Босеан  внушава представа за богатство, аристократизъм, т.е. принадлежност към висшето общество.

Конкретно значение:

-          коса

“Керемиденочервените къси коси придаваха на главата и лицето му страхотна сила, примесена с коварство.” (с. 166)

Преносно значение:

Червеният цвят при портретната характеристика на Вотрен играе ролята на различителен белег – Вотрен живее в пансиона, но не прилича на нито един от обитателите му. Точно обратното: всичко у него – и външен вид, и характер, и биография, и настояще – го отличават от тях. Така цветът на косите му се превръща в значим детайл – той не е белег за аристократизъм, а за греховност – Вотрен е избягал каторжник.

Много често Балзак използва утвърденото в човешкото съзнание значение на червеното като цвят на кръвта. Употребата му е преносна и изразява най-различни психологически или физически състояния, чувства или действия на героите.

  1. Мъка, страдание

“ Само като ме погледнат тъжно, кръвта ми се смразява.” (с. 112)

  1. Срам, но и страдание

“Започнаха да се червят заради мен.” (с. 222) Дядо Горио за дъщерите си в предсмъртната си изповед.

  1. Ярост

“Кръвта нахлу в лицето му …” (с. 166) – Вотрен при арестуването му.

“Кръвта ми кипи като на  тигър …” (с. 195) – Дядо Горио за зетьовете си.

  1. Влюбеност

“Йожен беше влюбен в госпожа Дьо Нюсенжан …, а може би от движението кръвта му бе кипнала …” (с. 110)

  1. Дълбоката майчина обич

“Да, изцедила си е кръвчицата.” (с. 83)

  1. Изкусителност

“Над главата му мина “пъстрокрилият сатана, който … заруменява жените …” (с. 101)

  1. Свян

“Да, господине – отвърна тя, изчерви се …” (с. 176)

  1. Болест и страдание

“В очите му се появиха сълзи, задържаха се върху зачервените клепачи … “ (с. 220)

  1. Агония

“ … кръвоизливът е станал по протежение на целия гръбначен стълб … ужасно страда …” (с. 217)

Червеното е и цвят на огъня, като символното му значение се разпростира от знак за любов до гняв, ярост, душевна низост, страдание и безнадеждност.

  1. Бащината обич

“Никога Йожен не бе го виждал така озарен от огъня на бащината любов.” (с. 112)

  1. Гняв, ярост

“Сега, осветени … от адски пламъци, те съответстваха на могъщото тяло.” (с. 166) – Вотрен при арестуването му.

“Бързината, с която лавата и огъня в този човешки вулкан избликнаха и се отдръпнаха, изуми всички …” (с. 167)

  1. Душевна низост

“Отчаянието му придаваше особена красота и той блестеше с всички адски пламъци …” (с. 144) – Йожен след флирта с Викторин

  1. Страдание и безнадеждност

“Изведнъж взе кутията, сложи я в огъня и остана загледан в пламъците …” (с. 213) Виконтеса Дьо Босеан изгаря писмата на маркиза и с тях иска да изгори не само спомена за него и любовта си, но и целият си досегашен живот.

Зелен цвят

При изобразяване на обстановката

В пансиона на госпожа Воке

Конкретно значение:

-          Вид и цвят на обектите

“… има градинка …, пред която минава алея, оградена с молохи, закуми и нарови дръвчета…” (с. 6)

“Градинката … е оградена със стена …, върху която се спуска наметка от бръшлян …” (с. 7)

“По стените пълзят лозници и са подпрени дръвчета …” (с. 7)

“… се намира леха с ангинари, … подкастрени плодни дръвчета, а под тях – киселец, марули и магданоз.” (с. 7)

Зеленото е цвета на растенията, дърветата и поражда естествената асоциация за пролет, живот, възраждане, надежда. В случая зеленото се противопоставя смислово на жълтото и черното при описанието на обстановката в пансиона, които навяват усещането за старост, болест и смърт.

При изразяване психологическото състояние на героите

  1. Болест

“Когато … хазайката видя косите му, тя извика от изненада – бяха мръснозеленикави …” (с. 26)

  1. Неудовлетворение

“Времето … предлагаше на Растиняк своите ранни плодове: за него те бяха зеленички и киселички …” (с. 133)

  1. Душевен покой

“Ако съществуват  изключения …, то те се срещат … в души, които  …, остават верни на своя зелен сенчест покой …” (с. 184)

Син цвят

Синият цвят също присъства в архитектониката на романа с конкретни и преносни значения.

При изобразяване на обстановката

-          цвят на обектите

“… минава … алея … с дръвчета в големи … сини саксии.” (с. 6) 

Описание на външния вид

“Дядо Горио обикновено носеше редингот с цвят на метличина.” (с. 18)

“Изоставил беше метличиносиня си фрак.” (с. 26)

Психологическо и физическо състояние

  1. Болест

“Сините му очи, придобиха мътножелезен цвят …” (с. 26)

  1. Благородство и духовна възвишеност

“Благодетелността … е небесна страст, … толкова рядка небесна страст, колкото истинската любов.” (с.101)

  1. Душевна чистота

“Младостта ми е ведра като безоблачно небе.” (с. 97)

Според Кандински синьото привлича човека към безкрайността, събужда жажда за чистота и спокойствие. Но благодетелната небесна страст у госпожа Дьо Босеан няма да пробуди у Растиняк пориви към безкрайността. Защото нейното благодеяние всъщност му отваря вратите на висшето общество, към което той се стреми, води го към греха, порока и покварата, тласка го към върха, от който тя слиза. Не съм небесното, т.е. към високото в духовен смисъл се е устремил Растиняк. Неговата мечта и неговата цел е висшето  … общество, т.е. ниското, аморалното, лицемерното и жестокото. Но това е неговият избор. И с него ще трябва да живее.

Символиката на цветовете във финала на романа се свързва със символиката на времето и пространството, изграждайки по този начин внушителни образи и послания. Преплитат се “ниското”, “високото”, “нощта”.

“По принцип земята, пръстта, калта е “ниското”, тя е гроба и смъртта. “Високото” в буквалното си значение е колоната на площад Вандом. В преносното си значение визира парижкият елит, който живее там.

Но всъщност има разместване на значенията, което придава особен смисъл на финалния текст. Гробището се издига над Париж, то става “високото” в конкретен смисъл, но това носи зловеща символика: смъртта дебне Париж, тя е над него: над богатството, успеха, суетата, коварството. Над всичко и всички! Париж остава долу, в ниското и приема символичните значения, които носи то: място на гроб и смърт.

Париж носи морално разрушение и гибел, той убива душата на човека, а гробището приема окаяното му тяло.

Така Балзак прави едно от най-забележителните си заключения за обществото и неговите нрави. Париж е “убиец и баща”. Наблюденията и изводите на Балзак са една художествена социално-реалистична трактовка на познатия сюжет от старогръцката митология за Кронос, който изяжда своите деца. И Париж е богът, на когото се кланят жадните за богатство и успех. Той и създава, моделира, превръща ги в завършени кариеристи, егоисти и лицемери – алчни, безскрупулни, жестоки. Те са негови деца.

А после ще отнеме душите им, защото всеки бог иска жертви. И Растиняк ще плати с душата си, защото повече от всичко иска да е богат и успял, иска да е “палача, а не жертвата”.

Романът завършва със смъртта и с настъпващата нощ. Започва дългата нощ на моралното опустошение на Йожен дьо Растиняк, прикрито зад шумен и бляскав успех в парижкото общество.

Балзак е известен с вкуса си към детайлите и с умението си да наблюдава. Това се проявява по забележителен начин и в употребата на цветовете. Словото, създаващо смисъла и посланията на текста, е обагрено от богата, многопластова цветова символика.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG