Home Литература АЗ СЪМ ЧОВЕК И НИЩО ЧОВЕШКО НЕ МИ Е ЧУЖДО

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
АЗ СЪМ ЧОВЕК И НИЩО ЧОВЕШКО НЕ МИ Е ЧУЖДО ПДФ Печат Е-мейл

Епохата на Ренесанса открива нови творчески хоризонти за човека, който столетия наред е ограничен от църковната схоластика и аскетизъм. Ренесансовият човек преоткрива вярата в себе си и се стреми да се саморазгадае, да открие тайнствата на своя живот. Първите предвестници на новите естетически търсения са италианските поети Данте Алигиери и Франческо Петрарка - те пресътворяват искреното желание на човека да достигне до забранения задгробен свят ("Божествена комедия) и да посвети живота си на най-святото и светло чувство - любовта. Образите на Беатриче и Лаура въплъщават ренесансовата представа за жената вдъхновителка, излъчваща божествена светлина и обаяние.

Джовани Бокачо продължава тази тенденция в естетическите търсения на ренесансовите творци и неговата визия за човека и любовта се отразява в "Декамерон" - един приказен свят от новели, представящи копнежа за свободна изява и осъществяване на насладата в най-пълната й и чиста форма.

Повествованието на "Декамерон" носи духа и стила на обикновените хора, които отстояват правото си на щастие и радост от живота. Бокачо представя различни житейски ситуации, изпълнени с тъжни и весели герои, които се стремят да изживеят пълноценно всеки дар от живота - искреното желание да се насладят на удоволствията е водещ мотив в помислите и делата им. Без свян, но и без огрубеност и цинизъм разказвачите (седем млади дами и трима младежи) представят тъжни и весели истории за различни хора. Наистина в пълна мяра за общото внушение на произведението е валидна древногръцката максима: "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо."

Новият светоглед на епохата на Ренесанса освобождава духовната енергия на човека, но Джовани Бокачо определено не повтаря творческия модел на Данте или Петрарка - възторгът и преклонението пред обожествената любима при Бокачо отстъпва място на ведрия тон, на реалистичното описание на човешките пороци, на пресъздаването на земната любов като съчетание от духовно изживяване и плътско удоволствие. Човекът е видян в светлината на собственото си човешко начало - не извисен и недосегаем за страстите и повелите на тялото си, а витален и изпълнен с жажда за наслада. Това е предпоставка много от изследователите на "Декамерон" да подчертават епикурейския характер на новелите.

Още разказът от първия ден въвежда в свободолюбивия и фриволен свят на произведението, което провокира своите съвременници. Психологическата мотивировка на поведението на хората е осъществена чрез противопоставянето на болестта (чумата) - вместо с отчаяние и страх, душите им са изпълнени с жажда за пълноценно изживяване на отредените им дни. Жизнеутвърждаващото начало звучи в копнежа да се насладят на живота - без мисъл за утрешния ден, без лицемерни задръжки и ограничения те дават воля на желанията си.

Волността не прекрачва обаче нравствената мяра - изневерите и лъжите са в унисон с вътрешната потребност на човека да се радва, да се весели. Любовните забавления и танците са знак за реабилитацията на плътта, отричана яростно от църковните догми.

Неочакваните обрати и препятствията по житейския път на всеки простосмъртен човек са преодолявани с хитрост и ум от хората на Бокачо. Някои от тях будят съчувствие, други предизвикват смях, но авторът е добронамерен и благоразположен към тях - той вярва, че те могат да намерят спасение и от най-трудната ситуация. Интуицията и вътрешният им глас ги води към вярната посока. Природното начало превъзмогва изпитанията и те отново са готови за "подвизи" и наслади.

Според Бокачо чувството за човека е единствена водеща причина да продължи земния си път. Носейки самосъзнанието за собствената си несъвършеност, човекът на новото време спокойно се отдава на изкушенията на живота. Моралните закони се престъпват с лекотата на небрежен жест - в новела девета е представена историята на измамника Амброджоло, който спокойно лъже Бернато от Генуа за жена му, но със справедливата развръзка е внушена хуманната идея на автора.

Откритото признаване на стореното - добро или лошо, е неотделима част от същността на човека, представен от волнодумеца Бокачо. Свободният език напълно съответства на веселите истории и на общия характер на произведението. Живописната сила на творението се излъчва и от пъстрата игра на словото, и от усета на разказвачите за красотата и изразителността на простонародния език. Човекът се самохарактеризира и демонстрира пред читателската публика с неповторимостта на речта си, изпъстрена с цветисти изрази, въздействаща с емоционалната си обагреност и наситена с неподправено чувство за хумор.

С пълно право всеки един от героите на Джовани Бокачо би могъл да възкликне: "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо", и това ще бъде реплика на древния философ, признал на глас и обобщил същината на човешкото същество - сложно, себично, порочно, подвижно и вечно търсещо себе си в безкрая на Вселената.

Творбата на Бокачо изгражда един нов и непознат дотогава свят от подвижни и неповторими образи, здраво свързани със земните радости и наслади. Те възстановяват равновесието между духовното и телесното начало в човека и утвърждават бунта на плътта срещу многовековните ограничения и лъжи.

Жизнерадостните новели на Бокачо са зов към собствената вътрешна хармония на човека и към нейната пълноценна изява. Освободеният от условните норми на обществено поведение индивид се превръща в нова движеща сила на живота. Като разказва своите преживени истории, сякаш приканва всеки човек да преоткрие себе си и да се стреми да бъде верен на природата си, да се забавлява и да изпита всички радости на земния живот. "Декамерон" е творческо откровение на Ренесанса и ни дава знак за новите насоки в развитието на света.

----По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис "Декамерон" се появява "като гръм от ясно небе".С лек и жизнерадостен смях Бокачо ходлага на присмех всичко "свято" на своята ехоха,с карикатурна веселост изобразява нравите и скритите страсти и пороци на своите съвременници.Бокачо показва веселото безпътство на ненаказаните"Грешници" и със смях се разделя с миналото.С блестящо перо осъществява преврат в прозата,като завладява публиката с жизнерадостното си изкуство.Простонародните разкази на Бокачо съкрушават средновековната крепост на католическата вяра,утвърждават правото на човека да живее щастливо на земята,променят средновековната представа за жената. "Декамерон е революционна творба,която изцяло реформира представите за света. Непосредствен тласък за написването на книгата е чумната епидемия във Флоренция/1348-1350/.Смята се ,че Бокачо е работил върху "Декамерон" между 1348 и 1353 г.,като източниците му са италиански фолклорни разкази,източни легенди и приказки,латинската книга"Книга на седемте мъдреци",анонимният сборник"Новелино"/известен като "Сто древни новели"/,от които идва идеята за общия брой на разказите. Пълното заглавие на книгата гласи:"Започва книгата,наречена "Декамерон",назовавана "Принц Галеото"*,в която се съдържат сто истории,разказани в течение на десет дена от седем дами и трима младежи". Предполага се,че чрез странното заглавие"Декамерон"** писателят е искал да блесне с филологическа ученост и че то до известна степен е авалогично на съчинението на св.Амброзий"Хексамерон"***.Вероятно Бокачо е имал идея да противопостави човешкия свят на декамерона на божественото творение/шестоднева/,антропоцентризма на теоцентризма. Книгата "Декамерон" съдържа 100 новели,разказани от 10 младежи-седем жени и трима младежи в продължение на 10 дни.Във встъплението авторът определя целта на събирането и разказването на развлекателни истории -да ангажират вниманието на четящия /слушащия/ и да го отклонят от лоши мисли.Героите се срещат по време на утринната служба във флорентинската църква "Санта Мария Новела" и по предложение на най-възрастната сред тях -Пампинея,решават да се отттеглят на недостъпно място,в едно извънградско имение,за да се опазят от върлуващата чума.Седемте жени са свързани с роднинство или приятелство,а тримата младежи са случайно попаднали в същия момент в зърквата.Бокачо,отбелязва ,че дава на своите герои условни имена, за да им спести по-късно неудобството от чутото или от това,което сами са разказали. Усамотени на недостъпно място,младите хора образуват малко общество.За всеки от десетте дни един от тях поема ролята на водещ/крал или кралица/ и организира протичането на деня-хранене,забавления,разказване. За всеки от дните ,с изключение на първия и деветия,водещият задава тема на разказите и всеки разказва по една история. След като реялизират намеренията си ,всички те се разделят отново в църквата "Санта Мария Новела". Сред многобройните сюжети на "Декамерон" могат да се очертаят две най-често срещани теми-темата за любовта и изобличението на църквата и лицемерните и служители. В новелите на любовна тематике Бокачо пресъздава един пъстър и оптимистичен свят,в който любовта носи много вълнения.Освободеният ренесансов човек е готовна всичко,за да притежава обекта на своите чувства/VІІ ден-9 новела/ и тази награда обикновено получават най-хитрите и съобразителните. повечето от провокиращите благопристойността новели са свързани по някакъв начин с религията и духовните лица.Най-ярки примери за това са първата и последна новела от третия ден,както и втората он деветия ден,чийто сюжет през ХVІІ в.Лафонтен възкресява в стихотворна форма,наречена"Игуменката". Във втората и третата новела от първия ден Бокачо в занимателна форма поставя важни проблемина църквата.Показателен е разказът на търговеца Авраам,който посетил Рим и като се завърнал в Париж,се покръстил,защото бил убеден вече,че Христовата църква е покровителствана от висша сила.По никакъв друг начин не можел да си обясни Божието мълчание пред разврата,продажността и падането на ромокатолическата църква. Многобройните сюжети в " Декамерон"не са оригиналнотворение на Бокачо,но във всеки един от тях той влага нещо неповторимо лично и със силата на словото си ги издига до равнището на изкуството . В "Декамерон" разказването се превръща в символ на живота.Изолирани под угрозата на смъртта,десетимата младежи разказват с удоволствие и така изместват вниманието си от застрашаващатата ги опасност.Смисълът на на техните разкази разкриват хуманистичния светоглед на Бокачо,който се характеризира със следните основни черти: Засилен интерес към чувстения свят на човека.Този интерес изгражда ключовия за литературата на Ренесанса модел на антропоцентризма. Реабилитация на плътта и опознаване на света чрез човешкото тяло Пълно признаване на човешката индивидуалност.Централен в "Декамерон" става проблемът за личния път и оценката на околните.Допуска се,че в човешкото поведение могат да се проявят противоречия. Творецът се интересува от човека въобще-и като обект и като субект на своето изкуство Авторът фиксира своето присъствие като създател на пъстрия художествен свят на творбата Смесват се високо и ниско,трагическо и комическо Стилистиката на високата средновековна литература е иронизирана и пародирана. В своя многовековен живот "Декамерон" е възприемана като най-безнравствената книга,ту като знаменито художествено постижение на Ранния Ренесанс,но винаги е бил между най-четените и най-популярните произведения в световната литература с казаните в него истини за времето и с живо изваяните си образи.Свежият смях на жизнелюбива Италия се превръща в естетическа категория и открива пътя на комичното в литературата.В основата на Бокачовия комизъм главен критерий е здравата човешка природа на новия тип герой-раннобуржоазния човек,витален,деен,неуморен,търсещ,артистично находчив,нерядко аморален и безпринципен в постъпките си ,който се стреми към щастие не в лоното на Бога,а на грешната,но все пак прекрасна земя. "Декамерон" е реалистично огледалона живота,обществото и човешките страсти с всичките им смешни и безобразни страни,енциклопедия на ренесансовата плът,която не желае повече да се съобразява със средновековните норми. Отхвърляна от църквата,забранявана,четена като апокриф,дори дистанцирана от самия Бокачо "Декамерон "е велика книга оцеляла през вековете като творение-пресмехулник на човешките нрави.

----Нека Бог ни благослови с разбиране за мястото, което заемаме в историята. . . . . и с необходимост да стоим изправени и да вървим решително, така че да станем светии на Всевишния.

Колко вълнуващо и прекрасно нещо е да прекачим прага на вековете. Не след дълго ще имаме възможността да изпитаме това преживяване. Още по-вълнуващо, обаче, е да навлезем в милениума, който ни доближава до едно славно, ново хилядолетие. Поразен съм от великия и тържествен ход на историята, когато съзерцавам този период.

Изминали са само две хилядолетия, откакто Спасителят беше на земята. Прекрасно признание за Неговото място в историята е фактът, че съвременният календар, който се използва почти навсякъде по света, поставя рождението Му в средата на времето. Всички събития, които са се случили преди, се обозначават преди Христа, а всички събития в последствие - след Христа.

Всеки път, когато някой посочва дадена дата, той съзнателно или не, признава идването на Сина Божи на земята. Неговото рождение, както е общоприето навсякъде по света, отбелязва повратната точка на вековете, разделението на времената. Когато използваме тези дати, не обръщаме внимание на този факт, но ако за малко се замислим, трябва да признаем, че Христос е единствената велика личност в цялата световна история, на която се основава измерването на времето.

Във вековете предшествали идването Му на земята, съществувало пророчество за Неговото раждане. Исаия казал: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ (Исаия 9:6)

Цар Вениамин, повече от век преди раждането на Спасителя, казал следното на своя народ: „Защото ето, идва времето, и то не е много далече, когато със сила Господ Всемогъщи, който царува, който бе и е от вечност до вечност, ще слезе от небесата между чедата човешки, и ще живее в скиния от кал, и ще отиде сред човеците, вършейки велики чудеса, като изцеляване на болни, вдигане на мъртви, ще прави куците да прохождат, слепите да получавт зрението си и глухите да чуват и ще лекува всякакъв вид болести . . .

И Той ще се нарича Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и земята, Творец на всички неща от самото начало; и майка Му ще се нарича Мария.“ (Мосия 3:5, 8)

Едно малко чудо се случило по време на ражданаето Му, когато ангели запели и мъдреци дошли отдалеч, за да Му отдадат почит.

Той бил единственият съвършен човек на земята. Той изпълнил закона на Мойсей и донесъл нов закон на любов в света.

Неговата майка била смъртна жена и от нея Той получил в наследство плътта. Баща Му бил безсмъртен, Великият Бог на вселената, чрез който дошла и неговата божествена природа.

Той изразил по прекрасен начин Своята любов в смъртта Си, като отдал живота Си в жертва за всички човеци. Това единение, извършено в неописуеми болки, се превърнало в най-великото събитие в историята, един акт на милост, за който хората не били платили нищо, но който донесъл уверението за безсмъртие на всички, които щели да се родят в света.

Няма друго събитие в човешката история, което би могло да се сравни с това. Нищо, което някога се е случило, не може да се мери с него. Напълно безкористно и родено от несъмнена любов за цялото човечество, то се превърнало в безподобна проява на милост за всички хора.

Тогава, след възкресението, през първата великденска утрин, триумфално било провъзгласено безсмъртието. Павел с право казал: „Защото както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Коринтяните 15:22.) Той не само че предоставил на всички благословията на възкресението, но също така отворил пътя към вечния живот, за тези, които спазват Неговите учения и заповеди.

Той е бил и е великата съдбовна личност в човешката история, зенитът на времената и сезоните на човечеството.

Преди Неговата смърт, Той ръкоположил Своите апостоли. Те продължили делото Му. Църквата била установена.

Изминали векове. Тъмен облак надвиснал над земята. Исаия го описал:

„Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак племената.“ (Исаия 60:2.)

Било време на грабежи и страдание, белязано от дълги и кървави войни. Карл Велики бил коронован за император на Рим през 800 година.

Било време на безнадеждност, време на господари и крепостници.

Отминало първото хилядолетие и вторият милениум бил в своята зора. Неговите първи векове били продължение на отминалото хилядолетие. Било време, преизпълнено със страх и страдание. В Китай се появила страшната и смъртоносна чума през четиринадесети век. Тя се разпространила в цяла Европа и стигнала до Англия. Където и да отидела, сеела незабавна смърт. Бокачо казал за нейните жертви: те „обядвали с приятелите си, а вечеряли с починалите си предци в отвъдното.“1 Тя всявала ужас в сърцата на хората. За пет години отнела живота на 25 милиона души, една трета от населението на Европа.

Тя продължила да се появява през определени периоди от време, като нейната тъмна и жестока ръка поразявала, без да подбира.

Този век, обаче, бил също така и време на нарастващо просветление. С непрестанния ход на годините, светлината на един нов ден започнала да разкъсва мрака над земята. Дошъл ренесансът, изобразителното изкуство, архитектурата и литературата процъфтели.

Реформатори се заели да променат църквата, изтъкнати мъже като Лутер, Меланктон, Хес, Звингли и Тиндейл. Те били изключително смели мъже, като някои от тях били жестоко убити заради тяхната вяра. Родило се протестантството с неговия призив за реформа. Когато тази реформа не била реализирана, реформаторите започнали да създават свои собствени църкви. Те правели това без да имат свещеническа власт. Единствената им цел била да си създадат място, в което да могат да почитат Бог по начина, по който смятали за необходимо. Докато това голямо раздвижване обхващало християнския свят, политическите сили не бездействали.

Тогава избухнала Американската война за независимост, в резултат от която се родила нация, чиято Конституция забранила на правителството да се меси в религиозните въпроси. Настъпила зората на нов ден, славен ден. Църквата вече не била държавна. Нито една деноминация не била толерирана за сметка на друга.

След векове на мрак, болка и борба времето било назряло за възстановяване на Евангелието. Древните пророци били говорили за този дългоочакван ден.

Цялата отминала история сочела към него. Вековете с всичкото им страдание и надежда били дошли и отминали. Всемогъщият съдия на народите, Живият Бог, определил, че времето, за което били говорили пророците, е дошло. Данаил видял камък, „който се отсякъл не с ръце . . . “ и който „станал голяма планина и изпълнил целия свят.

И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството, над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички царства, а само то ще пребъде до века.“ (Даниил 2:44)

Исаия и Михей били говорили много отдавна за нашето време, което видели в пророческо видение: „В последните дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се надигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да влезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим.“ (Исаия 2:2-3; вж. също Михей 4:2)

Павел написал следното за целия ход на времето, за всички векове: „Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човек на греха, синът на погибелта.“ (2 Солунци 2:3)

По-нататък той казва следното за това време: „За да се приложи, когато се изпълнят времената, сиреч, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно в Него казвам.“ (Ефесяните 1:10)

Петър видял цялата величествена панорама на вековете, когато заявил пророческото си видение:

„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат осветителни времена от лицето на Господа,

и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса,

Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите Си пророци.“ (Деяния на апостолите 3:19-21.)

Всички тези и други пророци сочели това славно и най-прекрасно време в аналите на човешката история, когато ще дойде денят на възстановяването на истинското учение и богослужение.

Зората на този славен ден изгряла през 1820 г., когато едно честно и вярващо момче, влезнало в малката горичка и извисило глас в молитва, търсейки мъдростта, от която чувствало, че се нуждае най-много.

В отговор дошло славното оповестяване. Бог, Вечният Отец и възкръсналият Господ Исус Христос се явили и разговаряли с него. Завесите, които били затворени в продължение на два милениума, били вдигнати, за да разкрият евангелската епохата на изпълнение на времената. Последвало възстановяването на святото свещеничество, първо на Аароновото, а след това и на Мелхиседековото, от ръцете на тези, които го били притежавали в миналото. Едно друго Свето писание, което говорило като глас из под пръстта, дошло като второ свидетелство за реалността и божествеността на Сина Божи, великия Изкупител на света.

Ключовете на божествената власт били възстановени, включително тези, които били необходими за свързването на семействата за земния живот и вечността в завет, който смъртта не би могла да разруши.

В началото камъкът бил малък, почти незабележим. Той, обаче, постепенно нараснал и сега се търкаля напред, за да изпълни цялата земя.

Мои братя и сестри, разбирате ли какво притежаваме? Осъзнавате ли нашето място във великата драма на човешката история? Това е повратен исторически момент. Това е времето на възстановяването. Това са дните на възстановяването. Това е времето, когато хора от целия свят идват на планината на Господ, за да търсят и да се учат да вървят в Неговите пътеки и да познаят пътищата Му. Това е кулминацията на всички векове от раждането на Христос до този прекрасен ден.

Зората се пукна и сенките бягат;
Погледнете как се вее знамето на Сион!
Зората на един по-светъл ден
Тържествено изгрява над света.
(Hymns # 1)

Изминаха векове. Делото на Всемогъщия от последните дни, за което говориха древните, за което пророкуваха пророци и апостоли, е дошло. То е тук. Поради неизвестни нам причини, но благодарение на Божията мъдрост, ние сме били привилегировани да дойдем на земята в тази славна епоха. Науката процъфтява. Желанието за знание се увеличава. Това е най-великата епоха на човешките начинания и постижения. И нещо по-важно, това е времето, в което Бог отново говори, когато се яви Неговият възлюбен Син, когато бе възстановено божественото свещеничество, когато в ръцете си държим още един завет на Божия Син. Какво славно и прекрасно време е днес.

Благодарим на Бог за щедростта Му към нас. Благодарим Му за това прекрасно Евангелие, чиято сила и власт се разпростират отвъд завесата на смъртта.

Нещата, които са ни били дадени и които знаем, трябва да ни направят по-добри хора сме. Трябва да бъдем по-подобни на Христос, да прощаваме повече, да помагаме и да мислим за хората около нас.

Ние стоим на върха на времената, поразени от значението на този велик и тържествен исторически момент. Това е последната евангелска епоха, към която са ни водили всички събития от миналото. Свидетелствам и ви уверявам в реалността и истинността на тези неща. Моля се всеки един от нас да може да почувства прекрасното чудо от това да стоим на прага на новия милениум.

Нека си отиде старата година. Нека дойде новата. Нека отмине още един век. Нека на негово място дойде новият. Кажете довиждане на милениума. Поздравете следващото хилядолетие.

И ние ще продължим напред по безкрайната пътека на растежа, възхода и прогреса, като докосваме, за да променим към добро живота на хората навсякъде по земята, докато свят светува.

В определен момент от хода на това дело Исус Христос ще е появи, за да царува в блясък над земята. Никой не знае кога точно ще стане това. Дори и ангелите в небесата не знаят кога ще се върне Той. Този ден, обаче, е един очакван ден.

Ела, о ти царю на царете!
Отдавна те очакваме,
с лечебен лек във твоите криле,
за да освободиш своя народ.
Ела, избранико на народите, ела;
И нека Израил отново се събере у дома.
(„Come, O Thou King of Kings,“ Hymns # 59)

Нека Бог ни благослови с разбиране за мястото, което заемаме в историята, а след това и с необходимост да стоим изправени и да вървим решително, така че да станем светии на Всевишния. Смирено се моля за това, в името на Исус Христос, амин.

БЕЛЕЖКИ

1. Декамерон на Джовани Бокачо.


 

 

WWW.POCHIVKA.ORG