Home Литература Български фолклор - обичаи бит култура

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Български фолклор - обичаи бит култура ПДФ Печат Е-мейл

Български фолклор

Тематични песенни цикли във фолклора

Като документ за най-старото мислене на човека народната песен обхваща всички страни от живота на хората и включва най-разнообразни образи. Огромният брой творби може да бъде класифициран според основната тема в творбата.

І. Юнашки песенен цикъл /ЮП/- ЮП са най- стабилната част от българския фолклор, които имат своята близост с хайдушките и историческите, но са по-стари от тях. Освен това докато историческите песни са по-реалистични то в юнашките е по-силен фантастичния момент; докато хайдушките са лирични, в юнашките елементи на лиризъм не се срещат. Юнашките песни са много наброй и най-общо могат да се поделят на три големи групи:

  • Песни за Момчил Юнак
  • Песни за Крали Марко
  • Песни за др. юнаци, от които най-много са за Дойчин

Песните за Момчил са създадени най-рано, предполага се, че са били и повече на брой, но с времето част от тях са били асимилирани /погълнати/ от песните за Марко, това означава, че творбите, които са били за Момчил вторично са били изпълнявани за Крали Марко, така Марковият цикъл днес се оказва по-многоброен от Момчил.

Доказано е, че Момчил е бил реална историческа личност- феодален владетел, чийто земи са били в Родопите и Беломорието. На този действителен човек в песните се преписват много фантастични качества, смята се, че и Марко е бил исторически персонаж, но не е уточнено със сигурност къде е живял, в народната памет той е останал като храбър защитник на всички онеправдани. Освен това е важно да се подчертае, че песни за Крали Марко се срещат не само по българските земи, но и се пеят сред всички народи по Балканския полуостров, тоест навсякъде, където е имало феодален гнет.

Юнашките песни са създадени в периода 10-14 в., тоест времето, в което българския народ е преживявал драматични епизоди и е бил подложен на нападения от различни страни във време, когато хората са се чувствали най-беззащитни те естествено са имали потребност да подхранят вярата си, че има някой, който да ги закриля, този закрилник е бил олицетворен от образа на юнака. за това на него се преписват необикновени качества, при изграждането на юнашкия образ важно място заема хиперболата, обикновено юнака е представен в плана на преувеличението на физическата му мощ. Той е толкова силен, че с един замах на сабята разсича три синджира роби, толкова е бърз, че почти лети с коня си, П. за Крали Марко проследяват целият житейски път на юнака- от раждането му, от самото начало през придобиването на юнашката сила, през срещането му с коня Шарколия, през освобождаването на сестрите му от плен, през женитбата му, през стотиците му подвизи, та чак до смъртта му, която обаче се оказва мнима /лъжлива/ и така героят продължава да съществува. Народният певец рисува Марко с подчертана симпатия: той е непримирим с неправдата, яростен в битките с враговете, но и много човечен към беззащитните, хипербола на качествата му го прави фантастичен образ, но в същото време се загатват и някои човешки черти у него – понякога е гневлив, лесно избухва, дори ревнив, така народа го рисува хем в идеализираща светлина, хем и близък до реалните хора, за да се подчертае изключителността на юнака се хиперболизира и външният му вид: доспехите му блестят като слънце, сабята му /сабя дамаскиня/ не може да бъде вдигната от никой, др. фантастични способности има и коня Шарколия, в критични моменти той проговаря с човешки глас, за да напомни на юнака, че е забравил оръжието си или пък му подсказва в каква посока са избягали враговете. Със силата, ловкостта и хитростта си образът на юнака въплъщава народния идеал за закрилник в трудните моменти от живота.

ІІ. Исторически песни /ИП/- те са създадени след 14 в., но в замяна на това пък чак до средата на 20 в. ИП възпяват събития от гражданската или военната история и отразяват спонтанното народно отношение към събитията, затова имат демократичен характер /народностен характер/. Но макар да откликват на реални исторически факти достоверността им не бива да се надценява, на тях не може да се гледа като на сигурен исторически документ, защото все пак съществува елемент на поетическа измислица, освен това в ИП твърде често се наблюдава анахронизъм /разместване във времето/, тъй като са създавани в продължение на 6 века ИП могат да се групират според събитията, които отразяват – най-старите са за мъченията на бедните хора под робство, за еничарството; за подготовката и избухването на априлското въстание, за Освободителната война, та чак до драматичните събития през І и ІІ Св. война през 20 в. Обща характеристика на ИП, че са сравнително дълги, тях по-рядко се споменават конкретни имена на герои, по-често се описват масов народен героизъм, имена на действителни личности се срещат в песни за Априлското въстание- за подвизите на Панайот Хитов, Ст.Караджа, а най- много са песните за четата на Ботев, обща особеност на ИП е, че не разглеждат случките и събитията в тяхната причинно-логическа последователност, а нар.п. подбира обикновено само един, но пък възможно най-драматичния епизод, така като привличат внимание към някакъв изключителен момент, тези творби открояват и изключителните качества на народа: неговата несломима воля да защитава свободата си, самоотвержеността и героизма, които проявява, когато трябва да защитава родината и честта си.

ІІІ. Хайдушки песни /ХП/- спрямо юнашките и историческите сравнително по- нов цикъл- създават се в интервала 16-19 век, различават се от юнашките песни, че докато юнакът се ражда при необичайни обстоятелства, то хайд. произлиза от бита, докато в юнашкия образ е силно застъпен фантастичния момент, то в хайдушкия е по-реалистичен, докато юнака е безсмъртен, хайдукът е смъртен.

Хайд. п. отразяват човешкия стремеж за справедливост и борбата на народа срещу неговите грабители. Важното е, че хайд. отмъщават за ограбените бедни, независимо дали те са българи или турци, той брани човешките права на всеки сиромах, независимо дали грабителят е турски феодал или български чорбаджия, тоест и хайд. е ръководен от чувството за социална правда и това прави образа му обаятелен. Обикновено в песента се разказва за храбростта на хайдутина, който за грабителя е страшилище, но за бедните е крило, народният певец го рисува в идеализиращ план- хайдутинът е прекрасен както по външност, така и по нравствени качества, той е толкова убеден в справедливата си кауза, че не се бои дори от смъртта, не изпитва чувство за страх от нея, тъй като е сигурен, че делото му е свято, за това в мин. преди гибелта хайд. изглежда по-красив от всякога, на бесилката русият му перчем се вее, а ризата му се белее. Обикновено в характера на героя се изтъкват 5 основни качества:

1. Той е жертвоготовен и без колебание се отказва от удобството на семейния уют

2. Вярно другарство го свързва с членовете на дружината

3. Покровителства всички бедни, без значение от етноса и религията им

4. Издръжлив е на мъки и опасности

5. Равенство между мъжа и жената

За да се подсилят прекрасните качества на хайд. народния певец разкрива унисон /съответствие/ между портрета и нрава на образа, на силния характер съответства и красивата външност у героя, облеклото му е пищно, оръжието му е богато украсено. В хайд. песни е силен момента на лиризъм, той е резултат от описанието на природната картина, която е мн.специфична. Хайд. винаги е нарисуван сред очертанията на величествена планина или разлистени дървета, природата задължително е олицетворена- гората е представена като грижовна майка, която ги закриля от опасности, най- много хайд. песни има за Страхил и Индже, Чавдар и Сирма Войвода.

ІV. Митически песни и балади- в тях е отразен най- старите и наивни представи на човека, който поради наивността си вярва в суеверия митични същества и тайнствени сили. В тези песни по-силно изразен е езическият, отколкото християнският елемент, фантастичното е силно застъпено.

Митическите песни се делят на три основни групи:

1. За олицетворени природни стихии / в тях се срещат образи на лами, змейове и  самодиви/

2. За олицетворени небесни светила /срещат се образите на Слънцето и Месчината/

3. За олицетворени епидемични болести /от тях най-популярен е образа на Чумата/

Митичните песни разказват драматични и необикновени случки, най- разпространени са следните мотиви : за девойка залюбена от змей, за слънце, което си харесва невеста Грозданка, за овчар женен за самодива, за надпревара между момък и Слънце и пр. Обикновено в тези сюжети финалът е трагичен за човека, защото винаги природната стихия е по-силна от него, най- драматични са песните за чумата, която има хиляди жертви.

Близко съдържание до митичните песни имат баладите. В тях обаче фантастичния елемент е по-слабо застъпен, те разказват за житейски човешки проблеми, когато хора попадат в изключителни обстоятелства. Основни мотиви са: възкръсване на мъртъвци, прераждане на хора след смъртта им в растения, заздравяване на строежи чрез вграждане на човек в основите им. В баладите се срещат фантастични същества, но като главни персонажи, гл. герои са хората, а фантастичните само се намесват в човешкия живот в критични моменти, за да внесат драматичен обрат, такива фантазни образи са- птици говорещи с човешки глас, преструване на мъртви на живи, превръщане на предмети в др.предмети, някои от баладите разказват за драматична раздяла на влюбени или на съпрузи, при което е поставена на изпитание тяхната вярност.

V. Битови народни песни /БП/- този цикъл е най-голям по брой, защото отразява живота на патриархалното семейство във всички негови аспекти и взаимоотношенията вътре в дома. БП се делят на 2 подгрупи:

1. Любовни песни- те отразяват трепетите на влюбените и за това в тях персонажите са само 2- момък и девойка. Кратки са и са подчертано лирични, пресъздават вълнението на най-красивото чувство, любовта не се крие от обществото, а публично се заявява и това я прави още по-чиста. Но за разлика от фолклора на съседните балкански народи в българската любовна песен няма силно изразени еротични елементи, тъкмо обратното винаги се подчертава духовността, а не плътската страна на привличането. Реализмът на тези творби се постига чрез природните описания, красивото любовно чувство на младите е показано на фона на прекрасна обстановка: те се срещат сред разцъфнала градина, в зелена гора, край студен кладенец и така съвършенството на природата е показано в унисон с хармоничното чувство между влюбените.

2. Другата подгрупа БП са семейните- те могат да се възприемат като своеобразно продължение на любовните, защото отразяват следващия етап от човешките взаимоотношения. Тези творби обикновено засягат връзката между отделни членове в семейството: м/у братя и сестри, м/у снахи и свекърви, м/у снахи и зълви, м/у мъж и жена или родители и дела. Тази богата палитра от сложни взаимоотношения предполага и разнообразни конфликти, като най-чиста и силна е показана връзката м/у братя и сестри, тяхната обич е по-устойчива дори и от обич м/у съпрузите. Братята за цял живот остават закрилници на сестрата, защитници на нейната чест. Типична в този смисъл е песента /Два са бора ред, поредом расли”…

Особено драматични са песните за взаимоотношенията м/у снаха и свекърва в тях се подчертава силния авторитет на майката, която обаче не винаги може да е справедлива, суров житейски реализъм откриваме в песните за съдбата на омъжената жена, нейният живот е труден, защото хем дели на равно с мъжа си тежката полска работа, хем на плещите й падат всички отговорности за домакинството и децата. Най-жестока е съдбата на онази омъжена жена, чиито съпруг е заминал на гурбет /на далече за да работи/ тогава тя не само трябва сама да се грижи за прехраната, но е подложена и на психически тормоз- хем е загубила опора на мъжа си, хем върху нея се изсипват обиди и ревност от страна на зла свекърва и зълви клеветници.

Традиционен поетически образ в семейните песни е клонестото дърво, то е метафора на родовата връзка между отделните генерации /поколения/. Здравите корени това са предците, силният дънер родителите, яките клони са синовете, а зелените вейки внуците.

VІ. Трудови народни песни /ТП/- имат много стар произход, защото от край време човешкият живот е вързан с трудовата дейност – тези песни дават израз, както на човешките преживявания по време на работата, така и на стремежа ако се извършва колективен труд да се синхронизират усилията на отделните работещи, тези песни се наричат още професионални, защото в съдържанието си разкриват специфичната работа на различни професии, шивачи, зидари, ковачи, овчари, орачи, жътвари, и т.н. В цикъла на ТП се обособяват две големи подгрупи- за наемния и за свободния труд. Те чувствително се различават по емоции, настроението в първата е тягостно, защото човекът работи за обогатяването на друг, а във вторите чувствата са на удоволствие, тъй като въпреки усилията благата от труда са за човека и неговите близки. Най- популярни образи в цикъла са:

1. Орача – неговият образ винаги е идеализиран, редом с човека са и образите на животните, с които той поделя усилията- 2-та впрегнати вола, обикновено се сравняват с 2 ангела или 2 гълъба.

2. На пастира- той е отговорен за стадото, но го измъчва самотата- далеч от селото ой тъжи, че не участва в младежките игри и забави.

3. На гурбетчията, който е заминал на далеч да печели пари, неговата мъка е покъртителна, защото освен от бедност страда и от мъка по родния дом и любимите хора, чувството му на скръб е толкова силно, че не може да бъде заглушено дори от радостта от спечелените пари.

VІІ. Хумористични народни песни- в тях се подлага на присмех човешки порок или някакъв обществен недостатък с добродушен смях или с хаплива ирония се осмива или алчността, или скъперничеството, или разсеяността на влюбените, или мързелът, или пиянството. Най- често са изобличавани образите на суетните жени или на лицемерните духовници.Фолклорна  проза

Към този раздел се включва огромен брой произведения, които най-общо могат да се обособят в 2 групи: приказна и  неприказна проза. Приказната има по-разгърнат сюжет, докато в неприказната проза се засяга само 1 епизод, освен това приказката е с по-устойчив текст и композиция, докато неприказната проза е с по-свободна проза.

Приказна проза

Това са устни сюжетни произведения в прозаична форма, които се разказват за забавление и поука. В миналото те не са били предназначени за деца. Много важна е социалната роля на приказката: ако песента може да се пее от човека заради самия него- то приказката винаги предполага да е налице аудитория от слушатели. Най- общо според тематиката си приказката бива 3 вида: за животни, вълшебни и битови.

І. Приказки за животни- те са най-старите по произход, в тях се разтваря първобитното мислене на древния човек, който е приписвал на животните способността да мислят и говорят, това явление се нарича анимизъм. Вярата, че дори и животните имат душа. Произходът за приказките за животни отвежда до древните митове за тотема. Тотемът е обикновено животно, което древното племе провъзгласява за началник и покровител, на тотема се преписват полубожествени, получовешки качества, принасят му се жертви, за да бъде омилостивен, именно от древните разкази на ловци, които са били надхитрени от ловки животни произлизат митове, а от тях съответно приказките за животни.

Тези творби имат висока диалогичнст, основната особеност е, че животното винаги е олицетворено – притежава не животински, а човешки способности, обикновено животните са типологизирани /обобщени, носители на трайни качества/ така например лисицата винаги е олицетворен образ на хитрия човек; мечката на тромавия глупак; заекът на страхливия; вълкът на злия и т.н. Чрез образите на зооперсонажите приказките всъщност дават представа за разнообразието на човешките нрави и характери сред обществото на хората.

ІІ. Вълшебни приказки- те представляват най-интересната част от приказната проза, разказват за приключенията и борбата на човека със зли сили и необичайни препятствия, но в края на двубоя винаги се оказва, че победител е човекът. Произходът на тези творби отвежда към ритуала на инициацията. ИНИЦИАЦИЯТА е ритуал, в който човекът е посвещаван в правото да може в по-висока степен на социална зрялост, който ритуал се извършва като човек е подложен на проверка в някакво изпитание. Според фолклориста Владимир Проп вълшебните приказки водят началото си от най-древни иниационни ритуали, за посвещаване на юношеството в мъжественост. В дълбока древност, за да придобие правото да създава семейство юношата е подлаган на трудни изпитания и проверката в тях е решавала дали да остане съпруг и баща или да продължи все още да живее под опеката на родителя и тъкмо от тези древни проверки водят началото си приказките за необикновените препятствия, които трябва да преодолее младежът, за да получи в края на сюжета признание, че е юнак и ръката на царската дъщеря. Във вълшебната приказка винаги водещият елемент е авантюрният /приключенския/. Тъкмо в необикновените приключения и в общуването на главния герой с извънземни сили се разкриват истинските качества на неговия характер, обикновено в началото на сюжета той не се е ползвал с авторитет в семейството- той е изтърсакът най- малкият брат, дори подигравателно го наричат глупакът или келешът. Но след като побеждава злото, към героя отношението е рязко променено. Едва в авантюрите той е проявил положителните си качества, които до тогава не са били познати на околните. А в края именно поради тези позитивни качества на него му отдават заслужено уважение.

В борбата си със силите на злото героя обикновено не е сам, той има своите вълшебни помощници, добри старци, благодарни сиромаси, омагьосани красиви девойки. Помагат му и вълшебни предмети, като улесняват пътя му през непознатата обстановка. Такива могат да бъдат вълшебните пръчици, бързоходни обувки, чудни свирки, шапки невидимки и др.

Обикновено всички тези чудодейни образи засилват романтичната необичайност на случката и разполагат въображението на слушателя, защото са твърде странни, важно е да се отбележи, че в битката между доброто и злото героят действа целеустремено, тъй като е убеден че защитава справедлива кауза, т.е неговата воля за борба е осмислена от нравствени подбуди.

ІІІ. Битови приказки- Те възникват от естественото общуване между хората, в сюжета им се разказва за човешки социални и житейски конфликти затова тук е по-силно застъпен реалистичния елемент отколкото във вълшебните и в приказките за животни. Битовите приказки най-общо предлагат 1 общоприет идеал за достойното и съответно недостойното човешко поведение, тя може да описва проблеми от социалното неравенство, богатството и сиромашията, ума и глупостта, трудолюбието и ленивостта, благородството и коравосърдечието. Може да показва сложните взаимоотношения между различни обществени групи или между членове на семейството: богати и сиромаси; ратаи и чорбаджии; селяни и духовници.

Като се има предвид, че българинът се прекланя пред честния трудолюбив човек е обяснимо защо в най- много от битовите приказки срещаме мотива за различния тип отношение към работата, тоест основният конфликт  е между трудолюбието и мързела /”Галена Богданка”, „Сливи за смет”/. Това обяснява защо в битовите приказки основен похват за изграждане на образите е антитеза /идейно противопоставяне, смислов контраст/. Винаги са на лице двойка образи, които взаимно се противопоставят по основните си качества.

Най- интересна част от битовите приказки са хумористичните и особено тези за надлъгване, те представляват разказ за интелектуален двубой, в който борбата се води не с оръжие, а с думи. Основен похват в тях е хиперболизацията на негативните черти на някои от героите, техните пороци предизвикват по- хитрия и съобразителен човек да пожелае да накаже злосторника с хитрост и бърза мисъл. Обобщен герой, въплъщаващ качествата на хитроумния шегобиец в българския фолклор е Хитър Петър, а негов еквивалент в тур. вариант е … Ходжа. Хитър Петър олицетворява образа на природно мъдрия човек, който няма аристократичен произход дори се подчертава, че е бедняк, но притежава друго богатство- съобразителната мисъл, той не търпи неправдата и с хитра шега наказва всяко злодейство.

ІV. Близко до приказките за животни стои и жанра на фолклорната БАСНЯ. Героите й също са зооперсонажи, но те имат по-висока алегоричност.

Спрямо приказките баснята е много по-кратка, защото не разгръща цялостна верига от случки и събития, а се спира само на един конкретен епизод. Другата й разлика от приказката е че баснята притежава по-силно изразена поучителонст- назидателната идея е много ясно изразена, нещо повече- тази идея обикновено се поднася директно на финала на баснята под формата на изречена пословица или поговорка.

V. Анекдотите имат силна близост с битовите приказки- те се отличават с две специфики: висока степен на реалистичност и хумористична насоченост, за разлика от битовите приказки, които разгръщат пълна събитийна верига, анекдотът /подобно на баснята/ обхваща само частна конкретна случка. Анекдотът често се създава за конкретно лице или по повод на някакво реално събитие, но конкретното единичното винаги се оказва база за по-мащабно и идеално обобщение, поради това и анекдотите /също както и басните/ приключват с някаква сентенция- пословица или поговорка от типа например – пито платено; пениш се, не пениш ` ке те ядем. В събитието на анекдота героите не извършват никакъв необичаен подвиг, те просто действат според ситуацията и надделяват с помощта на своя ум, ловкост или хитрост.

Неприказна проза

Към нея се отнасят различни жанрове, но най- популярните са два- преданията и легендите.

І. Исторически предания- те могат да се възприемат като съответственик на историческите и юнашките песни, само че не са като тях в стихотворна форма, а в проза създават се по следния начин:

Към някакъв исторически спомен, за действителни лица и събития се привнасят измислени или фантастични елементи. По това че съдържат измислица те приличат дори и на вълшебното приказка, но за разлика от нея преданията винаги се отнасят за конкретни лица или места и за точно определени епохи. Разграничават се 3 вида предания: за исторически събития, за исторически лица и предания  за места. Първите разказват за случки от голяма важност за народа /например за падането на Търновското царство или за Освобождението /1878/.

Втората група предани яза личности разказват за любими на народа герои, които олицетворяват идеала му за юначество или свободолюбие /най-много са преданият аз Карали Марко и за бълг. светец Иван Рилски/.

Третата група предания за места са в количествено отношение най-многобройни. Те разказват как са възникнали селища, за девойки които се хвърлят от скали, за да не им сменят вярата, за заровено имане, за чудодейно бликнали лечебни извори, за градежи на мостове, църкви, чешми и прочие.

По принцип преданията съдържат много информация за миналото на народа или за местната култура на даден регион. На тях обаче никога не бива да им се предоверяваме, защото съдържат и елемент на измислица.

ІІ. Легенди- творбите от този жанр много приличат на преданията, но се различават от тях по по-високата степен на фантазност и обобщават 4-ри големи групи:

1. Легенди за митически същества- те разказват за среща на човека с караконджули, с вампири, духове, русалки Фолклорният човек ги предава на слушателя като напълно достоверна информация и не се съмнява в тяхната истинност. В действителност обаче случките за срещата с такива измислени същества обикновено е плод на някои по-особени психически състояния на човека на халюцинации по време на боледуване, на суеверни страхове на сънища и самовнушения.

2. Християнски легенди- те разказват за герои от стария и новия завет, като най-популярните легенди са за изгонването на Адам и Ева от рая за чудесата на свети Николай, за пророк Илия и за Архангел Михаил.

3. Легенди а сътворението на света – те предлагат наивни простонародни версии затова как бил създаден светът, а след него и човекът в резултат на двубои между дявола и Бога.

4. Легенди за появата на различни растения и животни- те са примитивни разкази, обясняващи със средствата на фантазията и суеверията как на земята са се появили различни цветя, дървета и животински видове.

Фолклорни  паремии

Паремиите са най-кратките фолклорни жанрове. Към тях се отнасят пословиците, поговорките, гатанките, благопожеланията, благословиите, клетвите, гадания.

Те имат изключително голяма популярност и особеното при тях е, че могат да се срещат както самостоятелно, така и като част от някакви фолклорни обреди или жанрове.

Общото между всички паремии е, че са плод на връзката между мъдростта и натрупания житейски опит на стотици поколения хора, по образен начин сметофоричен език паремите всъщност изразяват народното отношение към явленията в живота или пък предлагат морални оценки за различни видове човешко поведение. В художествения език на паремиите основно място заемат алегориите, олицетворенията, антитезите- идейно противопоставяне или смислов контраст.

1. Пословици- кратки съждения най-често съставени от 2 израза, те предават в стегната форма обобщени житейски наблюдения. Винаги представляват завършена мисъл.

Пр.:        Който сее ветрове, ще жъне бури

Каквото повикало-такова се обадило

Лозето не ще молитва иска мотика

2. Поговорките също са кратки словесни конструкции но представляват незавършена мисъл. Те функционират като клиширан етикет за някакво човешко качество или явление.

Пр.:        За зелен хайвер

Мечешка услуга

С жълто около устата

Ни риба ни рак

3. Гатанки- представляват поетически въпрос, зададен към събеседник, в който въпрос се загатват качествата на предмета без обаче самият предмет да се назовава. Фолклорната гатанка не е предназначена за деца! Гатанката освен самостойна се среща и в др. жанрове и обреди. Например във вълшебната приказка, на бъдни вечер, на Коледа, фолклорната гатанка работи само с предмети от материалния свят. Най- многобройни гатанки в нашата фолклорна традиция има за небето и небесните светила, за човека и неговото ……. социално положение, за различните видове трудова дейност, за предмети от бита, за животни и растения, за природни явления.

Пр.:        По- високо от човека, по- малко от кокошката. Що е то? Калпак

В художествения език на гатанката най-често се използват метафори, антитези, олицетворения. Гатанката е конструирана от 3 части:

а/ образно описание на предмета

б/ въпрос „Що е то?”

в/ отговор

Във фолклорната литература гатанката има не задача да развива, а да образова личността. Тя играе огромна роля за развиването на логическата мисъл на човека, т.е. подпомага неговите интелектуални възможности. Не случайно много вълшебни приказки са изградени върху мотива за отговаряне /Пр.: цар който подбира най- подходящия съпруг за дъщеря си чрез задаване на гатанки/. Тази кратка творба изпълнява ролята на интелектуален тест- проверява се остроумието и съобразителността на бъдещия зет.

4. Благопожеланията са най- често използваните паремии и функционират не само във фолклорната, но и в модерната култура на съвременния човек. Те са изградени на основата на вярата у фолклорния човек, че словото има магическа сила- т.е. че доброто може да се извика с произнасяне на глас. В художествения им език основно място заема хиперболата.

Пр.:        Да доживееш 100 години.

5. Благословии- Това са по-големи от благопожеланията, но все пак кратки, поетически формули, които се изпълняват по време на големи годишни празници /за това те имат по церемониален тържествен характер, изпълняват се по време на Коледа, Васильовден, по време на годеж или сватба, на кръщене/. Изразяват човешко желание за благополучие, добруване и благоденствие.

6. Баяния- това са първите ранни прояви на народна медицина, т.е. примитивни опити да се излекува тялото или душата на човека. В наивността си да си обясни обективни научно своето физическо или психическо състояние човека е прибягвал до тези форми, защото е вярвал в магическата сила на словото. Баянията могат да са с цел прогонване на болестта, предизвикване на любов, откриване на загубени вещи или пък осигуряване на спокойствие по време то на дълго пътуване.

7. Гадания- словесни формули, чрез които фолклорният човек се е опитвал да узнае нещо за бъдещето и едва ли не да надникне какъв ще бъде животът му за напред. Най-често гаданията съпровождат ритуали, които са за отбелязване на гранични прагови моменти за календарният цикъл- такива са обредите по Коледа и Еньовден /24 юни/.

8. Клетви- Кратки изрази, пожелаващи възмездие, зло, вреда или болест за някого. В българския фолклор се смята, че най-голяма сила имат клетви, изречени от устата на майка- вярва се, че раждалата жена, която проклина някого всъщност го обрича, защото Богът винаги слуша гласа на майката.

Детски фолклор/ ДФ/

Понятието ДФ влиза сравнително късно в научна употреба, но в замяна на това древността на самите произведения е несъмнена. Причина за това е факта, че ДФ е свързан тясно с народната педагогика с грижата за умственото, нравственото и физическото развитие на подрастващото поколение. А тази грижа е присъща на всеки човек независимо в коя епоха живее. Във фолклористиката съществува известен спор дали към детския фолклор се включват само творби изпълнявани от малки деца, дали само произведения изпълнявани от възрастни, но пък предназначени за малките или пък това понятие не обединява и двата вида. В съвременната наука надделява третото схващане. Общото между всички детски фолклорни произведения е, че те са свързани с най-ранни опити на малкия човек да разпознае кои са неговите близки и да научи основното предназначение на предметите, които го заобикалят и явленията, които вижда.

У нас за пръв път понятието ДФ е употребено от проф. Ив. Шишманов, който в своя статия от първи том на Сборник за народни умотворения през 90-те години на 19 в. пише за спецификата на детските фолклорни творби. Още тогава ученият изтъква, че тези произведения са колкото за забавление, толкова и за възпитаване и образоване на детето, т.е. в тях се съчетават развлекателна и дидактична функция. Освен това Шишманов уточнява и др. важна особеност на ДФ: че той винаги носи в себе си следи от най- древното мислене на човека.

Основните жанрове на ДФ са следните:

1. Приспивни песни /люлчени песни/- такива творби се срещат не само в българския, но и във фолклора на вс. нар., защото са тясно свързани със семейния живот. Приспивните песни изразяват нежните чувства на майката към рожбата и съкровените й родителски надежди за благополучие и щастие на детето. Традиционен мотив в тях е или какъв ще стане малкия човек, когато порасне или как детето може винаги да разчита на родителската обич и закрила. Художествената специфика на люлчените песни се определя от времето и условията, в които се изпълняват. Тъй като се пеят преди заспиване, когато мозъчните центрове трябва да се успокоят, текстовете на приспивните песни работят с ограничен брой образ. Детското съзнание трябва да се потисне, а не да се активизира. Най-често се срещат образите на сънчо, месечина, звездите или пък на самото дете нарисувано в приказна светлина. Въображаемото и реалистичното се преплитат, но ….антистичният елемент никога не преобладава. Приспивните песни се отличават с интимна топлина, която се постига чрез употребата на много гальовни и умалителни думи. Освен това те имат подчертано бавен ритъм и унасяща мелодия, което се постига чрез използването на повече рефрени.

2. Залъгалки- представляват кратки речитативи за забавление, чиято цел е да забавляват малкия човек като отвличат вниманието му от др. дейности.

Пр.: къпане, хранене

Наричат залъгалките още повече за забава обикновено представляват словесна верига от къси диалози или пък последователно изреждане на причини и следствия. В тях често се срещат звукоподражателни думи – дум-дум, пър-пър.

3. Броилки- имат различно предназначение

а/ да отстранят някои от участниците в играта

б/ да запознаят детето с естествения ред на числата

И двата вида не търсят смислова дълбочина, о по-скоро дори предпочитат безсмислицата, но в замяна на това са много важни римата и ритъмът, не се пеят, а по-скоро се скандират като речитатив.

4. Скороговорки- игрословици, тяхната основна задача е да развиват речевите умения на малките представляват кратки фрази, при които съдържанието не играе голяма роля /дори се предпочита смисловата нелепост, но в замяна на това се подбират омоними, думи, които са близки по звучене, но имат различно значение/.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG