Home Икономика Рециклируеми ресурси - Минерали

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Рециклируеми ресурси - Минерали ПДФ Печат Е-мейл

РЕЦИКЛИРУЕМИ РЕСУРСИ: МИНЕРАЛИ

След като веднъж се използват, енергийните ресурси се превръщат в топлината енергия. Някои от тях не могат да бъдат рециклирани, други запазват основните си физични и химични свойства по време на употреба и при подходящи условия могат да бъдат рециклирани или използвани повторно. Затова те представляват отделна категория за нас, която ще разгледаме.

Ефективно разпределение на ресурсите за рециклиране
1. Добив и разходи за обезвреждане

Увеличаващите се разходи на необработени материали и разходите за обезвреждане на отпадъци повишават на привлекателността на рециклирането. Чрез възстановяване на материали и повторно въвеждане в системата, рециклирането е алтернативен заместител на необработените руди и намалява разходите за обезвреждане на отпадъците (Пример 8,1).

Потребителите, както и производителите, влияят на търсенето и предлагането на пазара. По отношение на търсенето, потребителите ще открият, че продуктите, зависещи особено от  необработени суровини, са с по-високи цени от тези, направени от рециклирани материали. Следователно, потребителите ще имат тенденция да преминат към продукти, произведени с евтини, рециклирани суровини, дотогава докато това не повлияе на качеството. Този мощен стимул се нарича “ефект на търсенето”.

Докато потребителите поемат разходите за обезвреждане, те имат допълнителен стимул да се рециклират продуктите, които те вече са ползвали и да ги транспортират до центровете за събиране на отпадъци. По този начин те избягват разходите за обезвреждане, а в същото време черпят финансови ползи за доставка на даден продукт на някой, който го иска.

Това се случва когато пазарът функционира нормално.В редица случаи Пример 8,2 Могат да възникнат нови пазари, но преходът може да се окаже труден.

Възможностите за рециклиране могат да се повлияят от:

1.Връщането на рециклирани продукти в центровете за събиране изиграва малка роля, ако те са в близост до депо за обезвреждане или ако предлагането се увеличава толкова много от задължителните законови регламенти за рециклиране, че цените на рециклирани материали спаднат много и не си струва да се предават.

2. Чистотата на рециклирани продукти, също играе ключова роля при обясняване на силата на тяхното търсенето. Една от причините за високия процент на рециклиране на алуминия и много по-ниска ставка за рециклиране на пластмаси е различната трудност, с която може да се произведе висококачествен продукт от скрап. Оставащите замърсители от метала могат да бъдат отстранени чрез горене на висока температура, но пластмасите се унищожават от високи температури.

Този модел би довел до предположенията, че рециклирането ще се увеличава всеки път когато необработената руда и разходите за обезвреждане на отпадъците нарастват. Например През 1910, рециклираната мед заема около 18% от общото производство на рафинирана мед в Съединените щати. 1987 г., този процент се издига до 41%.

3. Транспортните разходи и разходите за преработка, обикновено са значителни. Източниците на скрап, обикновено са концентрирани около градовете, където продуктите се използват, докато по исторически причини, производствата са съсредоточени около източниците,от където се извличат. Скрап материалите първо трябва да бъдат транспортирани до производственото съоръжение. Там има  допълнителни разходи по събирането, отделяне, както и обработка. Дори и там където има остър недостиг, никъде не се рециклират 100% от материалите, тъй като разходите не го позволяват.

2. Ефект на рециклирането

Докато ресурсите могат да бъдат рециклирани и маржиналните разходи са по-ниски от тези на заместителя, пазарът има тенденция да разчита на рециклируеми ресурси по-дълго, отколкото го прави с нерециклируеми ресурси. Това не трябва да бъде учудващо, тъй като ефекта от рециклирането е просто добавяне на повече от ресурса.

Това може да се илюстрира с помощта на обикновен числов пример. Предполагам 100 единици ресурс се съдържат в продукта, с полезен живот на една година. Предполагам още, че 90% от ресурсите могат да бъдат възстановени и използвани повторно след една година. По време на първата година, 100-те единици могат да бъдат използвани. В края на втората година, 90% от оставащите 90 единици биха могли отново да се възстановява, оставяйки 81 единици за третата година, и така нататък.

- Разходи за обезвреждане и ефективност

Трябва да е ясно за връзката на пределния разход за обезвреждане и ефективното ниво на рециклиране. Ако например, разходите за обществото са $ 20 на тон за да рециклираме отделен отпаден продукт, който в крайна сметка може да бъде продаден на местния производител за $ 10 на тон. Можем ли да заключим, че това е неефективно рециклиране рисков, тъй като е губещата пари? Не! В допълнение към печалбата от $ 10 на тон от продажба на рециклиран продукт, градът е избягнал разходите за обезвреждане отпадъка. Това избягва маржинални разходи, които се отчитат като маржинална печалба от рециклирането. Предполагаме, че пределните разходи за обезвреждане са $ 20 на тон. В този случай,ползите от рециклирането за града ще бъдат $ 30 на тон ($ 20 на тон избегнати разходи плюс $ 10 на тон препродажна стойност, а разходите са $ 20 на тон, което би било ефективно рециклиране. И двете маржиналните разходи за обезвреждане на отпадъците и цените на рециклираните материали засягат пряко ефективното ниво на рециклиране.

- Решението за обезвреждане на отпадъците

Потенциално отпадъците за рециклиране могат да се разделят на два вида скрап: стар скрап и нов скрап. Новия скрап е съставен от остатъчни материали, генерирани по време на производството. Например, като стоманени греди са оформени остават малки парчета от стомана. Старият скрап са продуктите, използвани от потребителите.

Трудностите при рециклиране на нов скрап са значително по-малко от тези при рециклиране на стар скрап. Новият скрап вече е на мястото на производство, и в повечето процеси може просто да се вложи в производствения процес без транспортни разходи. Транспортните разходи са важна част от разходите за използване на стария скрап.

Новият скрап никога няма да напусне завода, и той остава под пълния контрол на производителя. Съвместната отговорност на създаване на продукта и отговарящи за отпадъците, производителят вече има стимул за дизайн на продукта, но като вложи скрап за неговото производство.

Същото не важи за стария скрап. Пазарът работи inefficiently
тъй като потребителите на продуктът не поемат целите маржинални социални разходи за обезвреждане на техните продукти. В резултат на това, пазарът е раздвоен от рециклирането на стари отпадъци и използването на необработени материали.

Ключът към разбирането защо тези разходи не са internalized се крие в мотивацията на потребителите на отделен продукт. Ако решат да рециклират, те трябва да направят транспортни разходи, докато ако го изхвърлят някой друг поема разходите за обезвреждане на отпадъка.

Пределните разходи за притежателя на къща  от изхвърляне на една допълнителна единица боклук са пренебрежимо малки, дори и когато разходите за обществото не са. Допълнителните разходи на отделния индивид и разходите на обществото се различават (фиг. 8,2).

На графиката е представено ефективното ниво на рециклиране. Когато маржинални разходи за обезвреждане на отпадъците на отделния индивид (MCр) са по-малки от пределния обществен разход за обезвреждане MCS), пазарното ниво на рециклиране (където маржинални разходи за рециклиране (MCR) е равна на пределния разход на отделния индивид) е неефективно. Само ако всички социални разходи са включени в пределния разход за обезвреждане, ще има ефективен размер на рециклиране (QS). (Графика 8.2.)

2.Стратегическите материали

Петролът не е единственото вещество в САЩ, при което търсенето  изпреварва националното предлагане,и поради тази причина се налага увеличен внос. Когато този внос е  от стратегическо значение в военновременните ситуации и / или са предоставени от относително малко чуждестранни производители,те изискват специално третиране. Както видяхме в последната глава, тази ситуация предполага, че истинската социална цена на тези ресурси е по-висока от пазарната им цена. Ако това различие е достатъчно голямо, някои правителствени коригиращи действия могат да бъдат подходящи.

Подходящата политика би била да се създаде тарифа за внос на стратегически материали и приходите да се използват за финансиране на резерв. Този резерв ще осигури някаква форма на застраховка срещу прекъсвания в доставките чрез осигуряване на бързо реагиране на алтернативен източник на доставки. Тарифата ще се отрази на социалните разходи на ресурси и по този начин ще се насърчава местното производство и търсенето на заместители. С използването на тарифните приходи за финансиране на резерва, тези, които създават  уязвимост, с търсенето на ресурса, ще платят разходите за защита срещу тази ситуация.
Първата стъпка при определянето на списък на уязвимите стратегически минерали е да се идентифицират тези, за които чуждестранните източници на снабдяване са особено важни. Докато спецификата на този списък, е различни за всяка внасяща нация, някои доста интензивни зависимости обикновено ще изникнат от всеки списък.

Пример 8.3 За 42 най-важни минерали, както са дефинирани от правителството на Съединените щати, държавата разчита на 50 % внос при 24 от тях. Четири от тези-кобалт, хром, манган, платина-получава лъвския дял от вниманието. Южна Африка, страна, с която Съединените щати имаше развити отношенията около политиката на апартейд, е основен доставчик на три от четирите минерали. Четвъртият, кобалт, идва предимно от африкански народи на Замбиа и Заир.

- Заместване и уязвимост

В уязвимостта на една нация вносител на стратегическа минерални зависи не само от тежестта на дефицита, който тя би  могла да изпита, но също така и от нейната способност да се справи с недостига. Справяне в този контекст може да се осъществи или чрез замяна с други материали и намаляване на предлагането или страдание в резултат на намаление на продукцията. При оценка на уязвимостта, трябва да се вземат впредвид разходите:1. за заместване; 2. за въздържание.

Някои изследователи като Hazilla и Kopp10 се опитват да решат тази задача чрез иконометричен модел на производствения процес. Различните производствени процеси, включват пет специфични стратегически минерали-титан, ванадий, кобалт, columbium и кадмий. Тези модели включват не само възможността за заместване и свързаните с него разходи, но и разходите за обществото от намаленото производствоЗа да установят степента на уязвимост, авторите изчисляват общите разходи  за икономиката на САЩ, които може да се очакват в резултат от различните нива на дефицит на тези стратегически суровини (табл. 8,1).

Две интересни прозрения изникнат от тази информация. Първо, малките дефинирани като тези, които включват 35% или по-малко от наличното предлагане, биха да нямат сериозно влияние върху икономиката, но големи смущения могат да се откажат сериозни. Второ, ранжирането на уязвимостта при различните минерали зависи от размера на недостига. За малък дефицит, недостига на титан налага най-големите разходи за обществото. Когато недостигът е от порядъка на 50%, кобалта представлява сериозен проблем. За дефицит от 85%, най-големите разходи са наложени от недостиг на ванадий. Никой друг минерал не налага толкова висока цена при определените сценарии.

Други автори са се опитали да научат повече за недостига, като правят специално примери за отделни минерали. Едно такова проучване прави Tilton, като "разглежда как ефекта на заместване, резултира от бързото нарастване на цените на калая през 1970 г.Бяха избрани три възможности за употреба на калая-кутийки за напитки,сплав за запояване, калай-базирани химикали, използвани в производството на пластмасови тръби. Открита е възможност за значително заместване. За кутийките за напитки може да се каже, че след години на увеличаване на своя пазарен дял,той започна да пада през 1960 г.заместени от пластмасови бутилки. Дори и използването на калай за припои, е бил намален, както с въвеждането на ниско-калаени сплави и намалява необходимостта от по-високо съдържание на калай в автомобилната индустрия. Също така, индустрията на пластмасови тръби , въвежда нови второ и трето поколение стабилизатори като намалява съдържанието на калай с над 50%.
Въз основа на този анализ,проучването на Tilton заключи, че промените в цените на материалите изглежда са имали малък ефект върху използването на материали в краткосрочен план, тъй като производителите са ограничени от съществуващите технологии и оборудване. В дългосрочен план обаче, те могат да имат значителен ефект.

1. Предполагаме, че продуктът може да бъде произведен чрез използване на необработена руда като  маржиналните разходи са MC1 = 0.5q1 и с рециклирани материали маржиналните  разходи, са MC2=5 + о,1q2.

a) ако кривата на търсенето e P= 10 - 0.5(q1 +q2), колко единици от продукта могат да се произведат с необработена руда и колко с рециклирани материали?

б) ако наклона на кривата на търсенето е P = 20 - 0,5 (q1+q2)какви са количествата тогава?

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG