Home Икономика Статистически анализ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Статистически анализ ПДФ Печат Е-мейл

Статистически анализ

1. Описателен (ситуационен) анализ – описва се състоянието на едно или повече масови явления с помощта на подходящи обобщаващи характеристики

2. Диагностичен анализ – разкриват се връзки и зависимости между изследваните явления, обосновават се причини и фактори за поведението на 1 или повече масови явления

3. Прогностичен анализ – при него въз основа на изучаване поведението на явлението в минал период се правят прогнози за неговото развитие в бъдещи периоди

4. Оптимизационен анализ – насочен е повече към вземане на управленчески решения; същността му се състои в създаване на няколко варианта за решение и избиране на най-добрият от тях

5. Законоостановяващ (номографски) – резултатите от конкретно стат.изследване се пренасят и обобщават за аналогични явления и условия на тяхното проявление

Три основни обобщаващи характеристики за емпиричното разпределение:
- център на разпределението – дава типичното, закономерното за даден статистически признак (по конкретно за масовото явление, чрез който изучаваме този признак); средното равнище на проявление на този признак
- степен на разсейване – различието или отклоненията на индивидуалните значения на ед-ците в 1 съвкупност по даден признак от някаква характерна стойност на съвкупността (обикновено е центъра на разпределението)
- форма на разпределението – (кривата, която отразява връзката м/у значения и честоти); характеризира се в хоризонтална или вертикална посока

СРЕДНИ ВЕЛИЧИНИ В СТАТИСТИКАТА
- имат за цел да опишат какво е средното равнище на даден признак (обикновено е количествено)

Класифициране:

- според обхвата
а) средни генерални съвк. – обхваща всички ед-ци по дефиниционен признак
б) групови средни съвк. – отнасят се за отделни подсъвкупности на съвк.
в) извадкови средни съвк. – средни за отделни извадки (НО извадката не е подсъвкупност!)

- според степента на участие на индивидуалните значения на признака при изчисляване на средната
а) алгебрични средни – при тяхното изчисляване участват всички индивидуални значения на признака; те могат да бъдат изчислявани само при количествени признаци; основен представител е средната аритм.
- индив.знач. = значението на отделна единица от съвкупността
- средна аритм. = това е сумата от всички значения от признака / от всички единици от съвкупността, разделена на броя
- средна хармонична – предназначена да осреднява реципрочни величини
- средна квадратична – предназначена да осреднява квадратни (x2) величини
- средна кубична – предназначена да осреднява кубични (x3) величини

!: всички средни осредняват АБСОЛЮТНИ величини

:!: относителни величини се осредняват със средна геометрична

** техники ** начин за изчисляване **

А) претеглени величини

Б) непретеглени величини

б) неалгебрични (позиционни) средни – при тях за изчисляването им се взема значението на 1 или няколко ед-ци от съвкупността; кои точно единици ще вземем зависи от позициите им; основни представители: медиана и мода; те са конструирани за употреба при категорийни признаци, но се прилагат и при количествени

средна аритметична

A

i

Разходи за реклама (хил.лв) xi

Подредени значения

1

4

3

2

7

4

3

4

4

4

7

5

5

5

5

6

3

5

7

5

5

8

5

7

9

9

7

10

5

9

N=10

Σ  = 54

 

Негрупирани първични данни

Да се изчисли средния разход за реклама
- ще използваме средната аритметична

този метод се нарича непретеглен

Б

i

Печалба (хил.лв) xi

Бр. Фирми
fi

xifi

ci

 

1

5

5

25

5

 

2

6

10

60

15

3

7

5

35

20

 

4

8

2

16

22

 

5

9

1

9

23

 

6

10

2

20

25

 

К=6

 

25

165

 

 

Дискретна групировка

Да се изчисли средната печалба (със ср.аритм.)


- претегляне на значенията = сумират се единиците спрямо групирането (четвъртата колона)

В

i

Основен капитал xi

Бр.фирми
fi

xi

xi’fi

ci

 

1

до 30

1

20

20

1

 

2

30 – 50

2

40

80

3

 

3

50 – 70

6

60

360

9

 

4

70 – 90

9

80

720

18

5

90 – 110

4

100

400

22

 

6

110 – 130

2

120

240

24

 

7

над 130

1

140

140

25

 

K = 7

 

25

 

1960

 

 

Интервална групировка

- четвъртата колона – осредняваме, за да имаме конкретни стойности
- за отворените интервали се изчислява средна благодарение на стъпката (т.е. в 1вата вадим 20, а в последната добавяме 20 и пак изчисляваме)

освновно свойство на ср.аритметична кат алгебрична величина
ако имаме xmin & xmax, то средната аритметична е такова 1 значение, за което е валидно следното:

позиционни средни

Meмедиана = това е значението на тази единица в съвкупността, която я разделя на 2 равни групи от единици при условие, че единиците са подредени по възходящи/низходящи значения на признака

:!: ограничения – може да се определя/изчислява само при ординалните признаци (или количествен, разбира се!)

» » » ... попълване на последните колони от таблиците А, Б, В

CMe – медианен център = (N+1)/2
N – броят на единиците

А
CMe = 5,5
=> имаме 2 централни единици -> номер 5 и номер 6

Me = (5+5)/2 = 5 (вземаме ср.арит.от значението на 2-те централни единици)

Б
CMe = (25+1)/2 = 13
ci – изчисляваме комулативни честоти (последната колона изчислява се с помощта на fi като всяко следващо ci е сбор от предишното + поредното fi)

:!: знаейки тези комулативни честоти можем да определим медианната група

- в случая – група 2 => Me = 6     (значението на признака на групата е самата медиана)

В
CMe = 13

LMe = долна граница на медианна група
CMe-1 = комулативна честота в предмедианната група
h = ширина на интервала (стъпката)
fMe = абсолютната честота в медианната група (т.е. fi на групата)

Me = 70 + (13-9)*(20/9) = 78.9 хил.лв.

Moмода = най-често срещаното значение на признака; значението с най-висока абсолютна честота

:!: особеност: всяко най-често срещано значение е мода (не се осреднява)

А Mo=5, Б Mo=6
В

- използва се само при интервален ред

Mo = 70 + (3 x 20) / (3 + 5) = 60 / 8 = 7,5 хил.лв

 

WWW.POCHIVKA.ORG