Home Икономика Макроикономическо равновесие

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Макроикономическо равновесие ПДФ Печат Е-мейл

Макроикономическо равновесие

Съвкупно търсене – крива на съвкупното търсене. Определители на съвкупното търсене и елементи

  1. Съвкупно предлагане – крива на съвкупното предлагане

А) краткосрочна и дългосрочна крива на съвкупното предлагане

Б) класическа и кенсианска крива на съвкупното предлагане

В) Неокласически синтез и съвременната крива на съвкупното предлагане

  1. Макроикономически равновесия

А) класическо равновесие

Б) Кейнсиански тип равновесие

В) Съвършена интерпретация на макроикономическото равновесие

-          нормално (естествено)

-          инфлационно

-          депресивно (рецесионно)

Пазарния тип макросистема определя решаващата роля на пазара по отношение устойчивото и прогресивното икономическо развитие. Пазарния тип икономически връзки в обществото налага необходимостта макроикономическият анализ да не се ограничава единствено в сферата на производство, където се създава обществения продукт, а да постави акцент върху сферата на обръщение (пазара), където протича реализацията на произведения продукт.

Пазарната макросистема включва в себе си противоречивото единство на търсенето и предлагането, които на национално ниво се агрегират и приемат формата на агрегатно или съвкупно търсене и съвкупно предлагане.

1. Съвкупно търсене - отразява действието на универсалния (обективния) закон на пазарното търсене, според който е налице наличие на обратна икономическа зависимост между Qd на БВП в страната в зависимост от изменението на ценовия индекс. Посочената обратна икономическа зависимост се илюстрира чрез кривата на съвкупното търсене (AD).

От графиката се вижда, че кривата (AD) може да се определи като съвкупност от различни комбинации на обратна икономическа зависимост между търсените обеми от реален БВП, които макроикономическите субекти желаят и са в състояние да закупят при всяко едно ценово равнище.

Така например в т.N от кривата AD, Qd на реален БВП е 1000 единици поради високото ценово равнище от 150. Обратно в т.M търсените обеми се увеличават на 3000, т.к. ценовото равнище е спаднало от 150 на 50.

Отрицателен наклон на кривата (AD) тях се определя не от ефекта на дохода и субституцията както при отделната пазарна крива D, а от действието на 3 ефекта – ефекта на лихвения процент; ефекта на реалните баланси и вносно-износния ефект, които поставят D  в една икономическа обратна зависимост от ценовото равнище.

AD се определя от D на всички макроикономически субекти и по-конкретно – домакинствата, частния бизнес, държавата и чистите износители. Домакинствата определят своето D  чрез величината на потребителските си разходи. С, а честния бизнес участва в общото D чрез инвестиционните си разходи. Държавата е основен макроикономически субект и тя също участва в общото търсене чрез държавните разходи. Когато износът на национална продукция е по-голям от вноса на чуждите стоки, чистият износител увеличава AD. При внос по-голям от износа, чистият износител намалява AD в страната на националното производство на стоки.

Така общото търсене в една икономика може да се представи по следния начин:

АD = C + I + G  (Х – М)

Поради сложния и комплексен характер на AD в една икономика факторите, които го определят са многобройни и с различно влияние във всеки даден момент. В зависимост от субектите всички фактори могат да се обособят в 4 самостоятелни групи, които показват конкретните възможности на търсенето да се промени в посока на увеличение или намаление в зависимост от поведението на отделните субекти.

І група – С група фактори – тук влизат величината на реалните дейности в страната, броят на домакинствата, очакванията на домакинствата, вкусовете и предпочитанията на членовете на домакинствата, достъпът до потребителският продукт.

ІІ група – І фактори, влияят върху ролята на бизнеса и направените от тях инвестиционни разходи. Първият фактор е очакваната печалба; равнище на лихвения процент; размер на печалбата в частния сектор; държавна политика по отношение на частния бизнес; очакванията на частния бизнес; технологичен размер.

ІІІ група – налице са фактори, които влияят върху решенията на държавата да увеличи или намали търсенето си. По-важни от тях са: типа икономическа политика; размера на държавния бюджет; размера на държавния сектор в икономиката; политиката на доходите и т.н.

ІV група – чистия износ – чистите износни разходи, като елемент на AD при равни други условия зависят от външнотърговската политика на страната (либерална или протекционистична) и валутната политика, регулираща валутния курс в страната.

Като съвкупност от всички фактори в крайния си икономически ефект имат за резултат увеличаване или съкращаване на AD.

Промени в A 

Ако крайният икономически ефект на посочените по-горе фактори е в посока увеличаване платежоспособността на макроикономическите субекти AD нараства от (AD) на (AD1).

Ако като цяло факторите действат в посока на съкращаване платежоспособността на макроикономическите субекти то AD намалява и се ограничава до (AD2).

Тук проблемът е икономически анализ да установи преобладаващата тенденция и да прогнозира промените в AD.

2. Съвкупно предлагане

Като единство на търсене и предлагане пазарната система се характеризира със строго определени съвкупни или агрегирано предлагане. AS се подчинява на Закона на пазарното предлагане, според които предлаганите обеми на реален БВП се намират в права икономическа зависимост от равнището на ценовия индекс в страната.

Посочената връзка, универсална по своя характер и закономерно влияние в националната икономика и е валидна за условията на предлагането единствено в краткосрочен план. В дългосрочен период общественото предлагане се влияе в по-голяма степен от ресурсната обезпеченост на икономиката, отколкото от промените в ценовото равнище. Поради това се открояват краткосрочни и дългосрочни крива на предлагането, които илюстрират различията в проявлението на закона за пазарното предлагане.

Краткосрочна и дългосрочна крива AS

А) Краткосрочна крива (ASsr) показва наличие на права икономическа зависимост между Qз на реален обществен продукт и промените в ценовия индекс. Като правило предлагането нараства при общо увеличаване на цените, т.к. стимулът към печалба кара фирмите да увеличат производството си.

В дългосрочен период обаче посочената икономическа зависимост е не валидна, т.к. реалното предлагане, което е пряко зависимо от ресурсната обезпеченост не може да надхвърли равнището на потенциалния продукт.

Ето защо дългосрочната крива ASsr е съвършено нееластична спрямо ценовите промени и тя илюстрира реален БВП, който е относително постоянен и близък до равнището на потенциала.

Б) AS се интерпретира твърде равнозначно от отделните макроикономически теории, т.к. те анализират различни икономически реалности. Исторически най-напред възниква класицизмът, който сполучливо обяснява пазарното развитие до 20-те години на 20 век. В този исторически период националната икономика притежават характеристики твърде различни от развитието на света след кризата от 29-33 г.  По-важните характеристики от този етап на развитие на пазарните икономики са следните:

-          преобладават конкурентни пазари в икономиката и пазарните цени са гъвкави механизми, които регулират ефективно равновесието в националната икономика. Държавата има скромни икономически функции и не е активен субект на пазарно поведение.

-          Икономиката функционира на границата си на обществените си производствени възможности като използва наличните производствени ресурси. При тази икономика класицизмът не прави разлика между краткосрочни и дългосрочни условия на предлагането и разглежда кривата на AS като съвършено нееластична към ценовите промени.

Класическа крива AS

Вижда се, че за класицизма AS е постоянна величина, която не се влияе от ценовите промени, а зависи единствено от наличните ресурси и тяхното производствено използване. Класиците считат, че печалбата е достатъчен мотив, който кара предприемачите да търсят и използват всички налични ресурси и да предлагат в обем близък до този на потенциалното производство. Те изключват възможността от неефективно предлагане по-нисшо от равнището на потенциалния продукт, т.к. за тях икономиката функционира винаги по границата на обществените възможности.

Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години внася съществени изменения в пазарното развитие на по-голямата част от страните. Наблюдават се периоди на дълги и продължителни рецесии, през които реалният БВП рязко намалява и значително се отклонява от равнището на потенциалния. Промени характеризират и ценовото равнище, което се стабилизира и дори показва тенденция за общо намаляване. Причина за това е превръщането на конкурентни пазари в не конкурентни които се уравновесяват при неизменни или твърди цени и в условия на недопредлагане.

Тези нови характеристики на пазарната макросистема дават основание на Джон Кейнс за нова интерпретация на AS.

Кейнсианска крива AS

В условия на относителна ценова стабилност и ценово равнище PI*, AS според Кейнс се разглежда като безкрайно еластично т.е. той също както и класицизма счита, че връзката между S и цени е много слаба. Реалното предлагане може да бъде GDPN в т.N, GDPm в т.М или при това ценово равнище е възможно всяко едно предлагане.

Кейнс възприема националната икономика по-скоро като не ефект, отколкото като ефект и счита, че тя е неравновесна поради изоставане на AD от AS, което води до възможността за по-малки обеми произведена продукция. Причините според него са: загубването на способността на целите да уравновесяват икономиката и от липсата на коригиращ механизъм в лицето на държавата.

Кейнсианската интерпретация е краткосрочна интерпретация на условията на предлагането, т.к. според него дългосрочния период няма отношение към икономическите решения и икономическата политика. Ето защо кривата от кейнсиански тип AS се нарича краткосрочна крива на AS.

В) съвременна крива AS

Анализът на класическото и кейнсианско обяснение на кривата AS показва, че двете позиции са алтернативни противоположни. Това създава трудност при общия макроикономически анализ и утвърждава компромисната теза на неокласическият синтез, развит от Пол Самуелсън.

Съвременна крива AS

Кривата, предложено от Самуелсън има обособени сегменти, които илюстрират както краткосрочни, така и дългосрочни промени в условията на предлагането, а същевременно отчитат и уникалността в пазарното развитие.

Първият сегмент се нарича кейнсиански сегмент и той обхваща хоризонтална част от кривата, която илюстрира пазарната икономика в краткосрочен план и в условие на икономическа рецесия.

Вторият сегмент се нарича класически и той отразява също така краткосрочни условия на предлагането, при икономически бум или в “прегряване” на икономиката.

Предимството на съвременната крива AS е във възможно чрез нея да се изобразяват различни равновесни състояния на икономиката, а така също да се отчитат цикличните колебания.

3. Макроикономическо равновесие

Анализът на AD и AS установи, че от теоретична гледна точка по-противоречив е елемента на пазарното предлагане. Различията в интерпретацията на отделните школи дават основания и за различия и на отношение на икономическите условия за постигане на макроикономическо равновесие. Исторически най-напред се утвърждава класическият модел на макроикономическото равновесие, който може да бъде представен по следния начин:

Класически модел на макроикономическо равновесие 

Основната теза на класицизма е, че пазарната макросистема е в състояние да постигне постоянно равновесие като регулиращ механизъм за това са гъвкавите ценови равнища и тяхната непрекъсната динамика.

Единствен източник според класиците, който отклонява икономиката от нейното равновесие са промените в пазарното търсене в посока на увеличение или намаление.

Ако първоначалното търсене се увеличи и AD се измени до AD1 естественият икономически резултат ще бъде покачването на ценовото равнище от РІе на РІе`. Производителите не са в състояние да предложат допълнително количества стоки на пазара, т.к. тяхното предлагане е равно на потенциалното. Като единствена реакция, с която да отговорят на нарасналото търсене е възможността им да увеличат цените, а с това и общия ценови индекс. Новото равновесие се постига в точка Е` при следните икономически резултати: неизменен реален продукт; увеличен номинален продукт, поради повишаване на ценовия индекс.

Крайният извод е, че увеличеното търсене променя условията на реализация, но не и условията на производство. Аналогични, но обратни резултати се наблюдават в икономиката при съкращаване на AD, от AD в AD2. Икономиката постига ново равновесие т. Е``, при нови условия на реализация (при по-ниски цени) и пир неизменни производствени условия.

Б) Кейнсианското разбиране за условията на макроикономическото равновесие са коренно различни от тези на класицизма. За Кейнс не равновесието е типична характеристика на макро системата, а дотолкова, доколкото според него съществува равновесие, той го определя като депресивно равновесие.

Кейнсианско макроравновесие

От допускането на Кейнс, че търсенето изостава от предлагането макроикономическото равновесие според него се постига при следните икономически резултати. Ако търсенето е AD, равновесието в т.Е е възможно при ценова стабилност РІ* и равновесен продукт GDPe, който значително се отклонява от потенциалния. Разликата между потенциалния и равовестния продукт се нарича разрив в продукта и в равновесие в т.Е този разрив е значителен. Преодоляването му е възможно ако се създадат стимули в икономиката за нарастване на AD (такъв стимул той вижда в лицето на държавата и увеличаване на държавните разходи), с което новото равновесие в т.Е` при увеличено търсене, ще създаде стимули за допълнително предлагане.

Нарасналото търсене ще предизвика ново равновесно равнище на продукта GDPe`, за което разривът му с равнището на потенциалния продукт е значително по-малко. Вижда се, че при кейнсианския тип равновесие ценовото равнище е непроменено, а промените при отделните равновесни състояния са от гледна точка на пределния обем реален GDP.

Депресивното равновесие според Кейнс може да продължи дълго във времето, ако не се утвърди механизъм, който съзнателно и целенасочено да увеличи търсенето, а с това и равновесното предлагане. Такъв механизъм Кейнс вижда в лицето на държавата и държавните разходи като елемент от AD.

В) Съвременно разбиране за макроикономическо равновесие се основава на съвременната крива AS и на различните икономически реалности, които тя илюстрира.

Най-общо икономическата система (пазарна икономика) се ориентира към поддържане на 3 вида равновесие, характерни за отделните фази на стопанския цикъл.

Съвременно макроикономическо равновесие

Равновесието в т.Ео се нарича депресивно равновесие и то илюстрира 1 икономика в период на икономическа рецесия или стагнация. Това равновесие се формира при неизменно ценово равнище и непълно използване на наличните ресурси или голям разрив на обществения продукт. AD е слаба (ADo) липсват стимули на производството да се развива.

Равновесие в т.Е` се нарича инфлационно равновесие и то отразява особено благоприятни икономически условия на развитие (икономически бум, “прегряване” на икономиката), когато за да реагират на увеличено търсене, производителите увеличават цените, а равнището на предлагания продукт (той е достигнал вече до потенциала). Инфлационното равновесие е съпътствано от увеличаваща се инфлация, която лесно може да излезе извън контрол на държавата и да предизвика сериозно разстройство в икономиката, ако нейните равнища са в границите на хиперинфлацията.

Общото и за 2 вида равновесие депресивно в т.Ео  и инфлация – е, че те предполагат действия от страна на държавата. В първия случай в тЕо – стимулиране на търсенето – намаляване на данъците, увеличаване на държавните разходи, докато вторият случай т.Е` държавата е задължително да провежда антиинфлационна политика, чрез която да демотивира AD.

Равновесието в т.Е се нарича от икономическата теория нормално или естествено равновесие и то отразява идеалния случай на уравновесяване на пазарната система. В краткосрочен план, то се наблюдава в началото на икономически подем като фаза от цикъла, а в дългосрочен план в стабилност и устойчивост. Негови икономически резултати са: равновесен БВП, който е близко до потенциалното равнище и отразява пълно използването на наличните ресурси; незначително ценово увеличение в раниците на естествената инфлация; способност на макросистемата да се саморегулира.

При този тип равновесие на са необходими конкретни мерки от държавата, к.к. пазарната система се намира в трайно и устойчиво равновесие.

Детайлното познаване на същността, структурата и елементите на търсенето и предлагането в 1 икономика позволява на икономическия анализ и респективно на икономическата политика да прогнозира възможните пазарни изменения и да противостои неутрализира евентуалните негативни ефекти. Същото се отнася и за определяне типа на макроиконимечското равновесие дотолкова доколкото депресивното и инфлационното равновесие се нуждаят от определени мерки от страна на държавата. Навременното осъзнаване за необходимост от тези мерки би дало възможност за по-голяма ефективност на провежданата икономическа политика.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG