Home Икономика Несъвършена конкуренция и чист монопол

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Несъвършена конкуренция и чист монопол ПДФ Печат Е-мейл

В реалната икономика госпотстват пазарните структури на несъвършената конкуренция. Несъвършената конкуренция възниква винаги, когато се нарушава някое от условията на съвършената конкуренция. Съществува голямо разнообразие от пазарни структури на несъвършена конкуренция. Една от тях е чистият монопол. Монопола е такава форма на пазарна организация, при която една фирма доминира в отрасъла и определя цените. Моделът на чистия монопол играе важна роля в теорията на несъвършената конкуренция. Той е пазарна организация, която показва максимално възможната пазарна власт и с това разкрива същността на несъвършената конкуренция.

1. Несъвършена конкуренция.

Под несъвършена конкуренция се разбира пазар, на който индивидуалните производители могат да оказват някакво въздействие върху цената. При несъвършената конкуренция всички фирми притежават нещо общо – те упражняват пазарна власт, т.е. способност да увеличават цената без при това да губят цялото търсене на своя продукт.

Ключова характеристика на пазарите на несъвършена конкуренция е пазарната власт. Тя може да бъде по-голяма или по-малка. В зависимост от това се различават разновидностите на несъвъшената конкуренция. Представени в нисходяща градация те са – монопол, олигопол, монополистична конкуренция.

Обединяваща черта на всички тези случаи на несъвъшена конкуренция е, че при тях отделната фирма се изправя пред лицето на намаляваща крива на търсенето. Тази обща особеност означава, че фирмата при несъвършена конкуренция не може да продаде кое да е количество по текущата пазарна цена. Тъкмо обратното, при намаляваща крива на търсенето фирмата трябва да осъзнава, че нейната цена зависи от количеството произведена и предложена продукция и от такава гледна точка да оптимизира поведението си на продавач на пазара.

Най-общо казано несъвършената конкуренция възниква тогава, когато се нарушава някое /някои/ от условията на съвършената конкуренция.

За появата на несъвършена конкуренция могат да допринесат следните причини.

А) Поедряването на производството обусловено от развитието на технологиите и динамиката на разходите.

Във всеки отрасъл фирмите се стремят да постигнат оптимален обем производство. Неговия размер в различни сектори на икономиката е различен. В ония случаи, в които съществуват икономии от мащаба на производството, последното ще се съсредоточава във все по-големи, но все по-малко на брой производствени единици. Ограничаването на броя на производителите в отрасъла създава условия за установяване на пазарна власт.

Б) Диференциация на продуктите.

В модела на съвършена конкуренция се поставя еднородност на продукта. На болшинството съвременни пазари продуктът не е еднороден, а диференциран. Под “диференциация на продукцията” се разбира политика на фирмата, при която тя се стреми да разграничи своя продукт от този на своите конкуренти като му придаде уникални /действителни или мними/ характеристики. Това се постига чрез различие в качеството, функционалните характеристики, модела, опаковката на продукта, чрез обновяване, реклама и т.н. Диференциацията на продукцията е форма на неценова канкуренция между фирмите. Диференцияцията на продукцията се разглежда като фактор за несъвършенство на пазара, т.к. тя способства за ограничаване на конкуренцията и усилване на пазарната власт.

В) Ограничения /бариери/ на конкуренцията.

Свободното междуотраслово движение на капитала е предпоставка на съвършената конкуренция. В съвременната икономика в редица случаи преливането на ресурсите и капитала е затруднено. Причините за това могат да бъдат икономически или юридически. Към икономическите ограничения на конкуренцията се отнасят – големият размерна първоначалния капитал, диференциацията на продукцията и т.н. Правови или юридически ограничения на конкуренцията представлява патентите, митата, количествените ограничения при вноса, държавното регламентиране до достъпа на определени отрасли и пр.

Г) Собственост върху невъзпроизводим фактор на производството.

Някои производствени процеси използват невъзпроизводими /минерални/ или уникални /местността Шампане за шампанско/ фактори на производството. Собствеността върху такива фактори на производството оставя производството в благоприятно положение и ограничава конкуренцията. Никой не може да добива нефт, ако не притежава нефтен кладенец. Но както е известно, запасите от нефт в света са ограничени и се намират в ръцете на малък брой световни производители.

На пазарите на несъвършена конкуренция производителите притежават някаква степен на пазарна власт, която може да бъде по-голяма или по-малка. От тук възниква необходимостта от нейното измерване. За целта се използват различни показатели. Един от най-често използваните показатели е т.нар. n-фирмена конкуренция. Изчислява се като относителен дял на първите n най-едри фирми в отрасъла в общото отраслово производство, изразен в %. Като n заема най-често 3.4 или 8. Коефициентите на n не са лишени от недостатъци. Те не отразяват адекватно влиянието на размера на фирмите върху пазарната власт. Ето защо в практиката се изчислява с още един паказател, известен като Индекс на Хърфиндал. Той се изчислява като сума от квадратите на пазарните дялове на всички фирми в отрасъла.    H=S1.S1+S2.S2+…Sn.Sn=2.s.s

При чистия монопол стойността на този Индекс на Хърфиндал е 10 000, а при съвършената конкуренция е равен на 0. Този показател се използва при оценяване на последиците от сливанията и поглъщанията на фирми в различни отрасли.

2. Чист монопол.

Под монопол /чист монопол/ се разбира пазарна структура, при която съществува един единствен производител в отрасъла, а това ще рече един единствен продавач на пазара. Той произвежда продукт, на който не съществуват близки заместители и са на лице значителни бариери пред навлизането в отрасъла. Думата “монопол” има гръцки произход и се състои от две части “моно” – единствен и “полист” – продавач. Могат да бъдат намерени исторически примери на чист монополв страните с развита пазарна икономика. В американската икономика например такива са Стендърт Ойл /нефт и нефтопреработка/ - втората половина на 19 век, USSK /стомана/ - в началото на века, АЛКОА /произвежда и предлага алуминий/ - в средата на века.

Но дори и в миналото чистия монопол е по-скоро изключение отколкото правило. В съвременните условия той се среща рядко. Монопола е повече абстрактен теоретически модел, отколкото реална пазарна организация. Той обаче играе ключова роля в теорията на несъвършената конкуренция. Като показва максимално възможната пазарна власт, моделът на монопола разкрива същността на несъвършената конкуренция.

Когато в отрасъл съществува една единствена фирма, тя се изправя пред лицето на пазарната крива на търсенето. Фирмата при тези условия представя отрасъла. Тя е отрасъла и следователно трябва да задоволява цялото отраслово търсене, т.е. съществуващото пазарно търсене.

Кривата на търсенето на фирмата монополист за разлика от кривата на търсенето при съвършената конкуренция има следната форма.Граф.

Като всяка друга фирма максимизираща печалбата, монополистта ще се стреми да установи обем MR = MC. Но с определяне на оптималния обем той определя и цената, тъй като при намаляваща крива на търсенето на всеки обем съотведства точно определена цена. Монополистта с други думи взема решения за две променливи – цена и обем. Той може да избере коя да е комбинация обем–цена, която лежи на пазарната крива на търсенето.граф.

Макар е единствен производител в отрасъла монополистът не е в състояние да наложи на пазара каква да е цена. Той среща ограниченията на пазарната крива на търсенето. При равни други условия търсените количества на пазара са в обратна зависимост от цената. И това е закон с който монополистът трябва да се съобразява в най-голяма степен. Граф.

В стремежа си да максимизира печалбата монополистът ще произведе всеки обем за който маржиналните приходи превишават маржиналните разходи. При намаляваща крива на търсенето маржиналния приход на търсенето се различава от този на съвършената конкуренция. Увеличаването на обема вече не означава просто да се произведе и продаде повече продукция, а изисква и едновременно намаляване на цената, за да може да се реализира нарастналото количество.

Данните сочат, че общия приход с увеличаване на реализираната продукция при монопол, първоначално нараства, достига някаква максимална стойност, след което започва да намалява. Маржиналният приход на фирмата с намаляваща крива на търсене е намаляващо променлив. Той приема положителни, а след това отрицателни фактори. Общия приход достига максимална стойност при обем при който пределните приходи са равни на 0 /MR=0/. Графично общият и маржиналният приход на фирмата монополист могат да бъдат представени по следният начин:

Q

P

TR /P.Q/

MR

0

16

0

-

1

14

14

14

2

12

24

10

3

10

30

6

4

8

32

2

5

6

30

-2

6

4

24

-6

7

2

14

-10

8

0

0

-14 

MR = DTR

DQ

Граф.

За всяко равнище на производството маржиналният приход е по-малък от пазарната цена. Това се обяснява с факта, че за да се даде една добавъчна еденица на пазара фирмата монополист трябва да намали цената. Но тя продава по тази нова цена не само последната единица, а и всички останали, от където е вярно, че винаги MR < P. Графично кривата пределните приходи MR лежи под кривата на търсенето на фирмата при монопол.

Съществува едно общо правило за максимизиране на печалбата на фирмата и то се изразява в следното: всяка фирма максимизира печалбата си като установява обем, при който маржиналните разходи на последната производствена единица станат равни на маржиналния приход от нейната продажба на пазара /MR = MC/. Това правило важи и при монопола. Графично представено, равновесието на фирмата при монопол изглежда по следния начин:

За да се оцени крайния резултат от дейността на фирмата е необходимо да се сравни цената Р със средните общи разходи АТС при максимизиращия печалбата обем.Граф.

От графиката се вижда, че при максимизиращия печалбата обем, цената е по-висока от средните общи разходи, т.е. фирмата реализира икономическа печалба. Размера на печалбата е представен чрез площа /лицето/ на защрихования правоъгълник.

В условията на съвършена конкуренция наличието на икономическа печалба в производителите в даден отрасъл създава стимули за навлизането на нови производители на пазара. Кривата на предлагането се измества надясно, цената спада и икономическата печалба изчезва. В модела на монопола обаче се предполага наличието на бариери пред навлизането в отрасъла, което създава условия за съхраняване на икономическа печалба в краткосрочен период.

Графиката на равновесието на фирмата при монопол позволява да се види още една разлика между монопола и съвършената конкуренция. При съвършената конкуренция кривата на маржиналните разходи играе ролята на крива на предлагането на фирмата в краткосрочен период над пресечната и точка на кривата AVC.

Както се вижда от горната графика при монопола не съществува нещо, което би могло да представлява крива на предлагането на фирмата монополист. Т.е. при монопола няма крива на предлагането.

Един добър начин да се оцени монополът е като се направи сравнение между равновесната цена и обем при монопола и при съвършената конкуренция. Нека приемем, че съществува един отрасъл с условия на съвършена конкуренция. В този отрасъл работят голям брой малки фирми, които продават еднороден продукт. Кривата на предлагането се образува, като хоризонтален сбор от кривите на предлагането на всички фирми в отрасъла. Пазарната крива на предлагането в този отрасъл взаимодейства с пазарната крива на търсенето и в резултат на това се определя равновесна цена и обем при съвършена конкуренция – Qe и Pe. Граф.

Нека приемем, че правителството национализира отрасъла и предава контрола върху него в ръцете на една фирма монополист. Монополистът вече притежава много заводи. Технологията не се променя, а само центъра на вземане на решения. Тази нова фирма монополист определя оптималния обем производство, който би максимизирал неговата печалба, по правило MR = MC. Равновесието на фирмата монополист е представено на същата графика. Изхождайки от правилото MR = MC максимизиращият печалбата обем е Qm, а цената Pm. Ако сравним равновесието при монопола с равновесието при съвършената конкуренция ще установим, че равновесието при монопол се установява при по-висока цена и по-малък обем в сравнение със съвършената конкуренция. Поведението на монополиста може да бъде описано по следния начин: ограничаване обема на производството, повишаване на цените и присвояване на икономическа печалба.

На графиката равновесната цена и обем при монопола са обозначени с Pm и Qm. Резултатът е очевиден. Равновесието при монопол се осъществява при по-висока цена и по-малък обем в сравнение със съвършената конкуренция.

Най-значимите последици от монопол са три:

А) Монополът има за резултат неефективност.

Условие и предпоставка за ефективност при разпределението на ресурсите е маржиналните разходи да са равни на цената. При монопола, обаче, това условие не е изпълнено. За максимизирането на печалбата си монополистът приравнява маржиналните разходи към маржиналните приходи. Но MR при монопола са по-малки от цената. Което означава, че и МС < Р или монополистът установява цена, по-голяма от маржиналните разходи. Като резултат монополът произвежда по-малък обем и продава при по-висока цена в сравнение с условията на съвършената конкуренция. Първия очевиден резултат от монопола е неефективност.

Като установява цена и обем, различни от тези при съвършената конкуренция, монополът предизвиква нерационално разпределение и използване на ресурсите в обществения мащаб.

Б) Друга важна последица от замяната на съвършената конкуренция с монопол е преразпределението на дохода в обществото. При установяване на равновесие в условията на монопол чрез увеличаване на цената и намаляване на обема, част от потребителския излишък преминава в монопола и образува икономическата му печалба. Монополно високите цени са средство за преразпределение на доход от купувачите към фирмата-монополист. Не целият потребителски излишък, отнет от купувачите обаче, преминава на страната на продавача. Монополът причинява и чиста загуба на благосъстояние на обществото, която се оценявана 2% от БНП.

В) Третата значима последица е свързана с влиянието на пазарната власт върху научно-техническия прогрес и обновяването на производството. Много икономисти смятат, че защитени от конкуренцията чрез високи бариери, монополистите не са подложени на същия натиск за обновяване на производството и съкращаване на разходите, както конкурентните фирми. Една конкурентна фирма, ако не използва най-ефективната технология, ще се намери в последна сметка изтласкана от отрасъла от фирми, които правят това.

С други думи, монополизмът води до задържане на техническия прогрес. Това е една хипотеза, която среща възраженията на част от икономистите. Като контра аргумент се сочи, че техническото усъвършенстване и обновяването на продукцията изискват огромни средства, които са по възможностите на едрите корпорации. Тъкмо те с колосалната си финансова мощ могат да отговарят и отговарят на предизвикателствата на съвременния научно-технически прогрес. Според Й. Шумпетер, едрите корпорации имат и по-голям интерес от конкурентните фирми да правят нововъведения, тъй като монополното им положение гарантира, че ще присвояват изгодите от техническото усъвършенстване не временно /както в условията на конкуренция/, а продължително.

Ако се приеме тезата за динамичната иновационна дейност на монополистите, то резултатът ще бъде намаляване на разходите, снижаване на цените и разширяване на обема в дългосрочен план, което противодейства на тенденцията да се установяват по-високи цени и по-малък обем при монопола. Резултатите от емпиричните изследвания обаче са твърде противоречиви и не потвърждават еднозначно хипотезата за ролята на едрите корпорации в научно-техническия прогрес.

За борба с монопола и последиците от него се използват различни мерки:

Данъци - за намаляване на отрицателните последици от монопола върху разпределението на доходите могат да се използват данъците. Чрез облагане на концентрираните отрасли с високи данъци, държавата намалява монополните печалби, смекчавайки по този начин част от социално неприемливите последици от монопола. Но ако по този начин се преодоляват част от възраженията срещу монопола, основани на съображения за социална справедливост, то нищо не се постига по отношение деформацията на пазарното равновесие. Данъкът намалява печалбите, но не оказва влияние върху обема на производството.

Контрол върху цените – същността му се свежда до установяване на административно регулиране на цените. Ценовия контрол дава някои практически резултати – например намаляване на печалбите на големите корпорации. Но от друга страна предизвиква редица негативни последици, най-сериозната от които е появяващият се дефицит на регулираните пазари.

Държавната собственост – в някои сектори като водоснабдяване, газ, електрофикация, телефонни услуги и т.н. се смята, че ефективно производство може да има при условие на монопол или приближение към него. В такива случаи съществува избор – дали да се установи държавна собственост в отрасъла или държавно регулиране. В световната практика се използват и двата метода.

Всяка страна се отличава със своя специфика в използваните подходи за борба с монополната власт. В САЩ например, изброените по-горе три механизма се използват сравнително рядко. На тяхно място се прилагат регулирането и антитръстовската политика.

 

WWW.POCHIVKA.ORG