Home Икономика Теория на кредитните кооперации

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теория на кредитните кооперации ПДФ Печат Е-мейл

Кредитните кооперации се появяват за първи път в Германия. Те са продукт на нововъзникналото кооперативно пазарно стопанство след обединението на Германия от Бисмарк и осъществената поземлена реформа. Германия тогава (средата на 19 век) е аграрна страна с дребни и средни стопанства. Те изпитват хроничен недостиг от финансов ресурс за обработка на земята, за посевна кампания и прибиране на реколтата. Райфайзен е католически свещенник и по – късно се издига в църковната йерархия. Той има високо образование по икономика и право и виждайки проблемите на селското население дава идеята за така наречените хлебни съюзи. Фермерите трябва да се обединяват в тях и като юридическо лице, което гарантира връщането на взети заеми сключва договори с мелничари и хлебопроизводители (търговци) за частично авансово плащане на бъдещата реколта. По същество това е производство по поръчка със гарантирана реализация и кредитирано предварително. На основата на тези хлебни съюзи идеята за кредитиране на земеделците се развива и така възникват селските кредитни кооперации тип Райфайзен. Принципите на селските кредитни кооперации са следните:

-                      дяловите вноски са минимални, за да могат да членуват и много бедни фермери;

-                      отговорността е солидарна и неограничена, като се привличат и спестявания на селското население, а дружеството се занимава и с благотворителност;

-                      отрича се даването на дивиденти върху капитала или върху нещо друго;

-                      възприема се принципа на Буше за неделимост на фондовете и в случай на ликвидация на кооперацията остатъчните средства се използват за благотворителност или за обществени цели;

-                      признава се членство само в една кооперация – там където е седалището и в съответното населено място;

-                      районът на кооперацията е в рамките на населеното място, където всички хора се познават;

-                      целите на кооперацията са стопански и морални (възпитание, обучение, образование, култура);

-                      ръководството е безплатно, почетно с изключение на касиер – счетоводителя;

-                      членовете се подпомагат всестранно – не само с кредити;

-                      обслужват се само членове на кооперацията;

-                      общото събрание на членовете определя размера на кредитите след обсъждания, за начина на използването и погасяването им;

-                      кредити се отпускат от 1 до 10 години, само за стопански нужди.

Основното предимство, което дава членството в тази кооперация, е получаването на бърз, евтин и леснодостъпен кредит без големи формалности и публично обсъждане на ползването на кредита.  Този вид кооперация е немислимо да съществува ако не се изгради система. Това е главният принос на Райфайзен. Неговата система изглежда така: създават се кредитни кооперации с посочените принципи. Те се обединяват в регионални съюзи, които ги подпомагат и извършват и стопански дейности, почти винаги насочени към обслужване на кооперацията (създаване на складове, общи преработки, прекупвателни центрове, мандри, хлебопекарни и други). Кооперациите и техните съюзи организират банка като АД, която обслужва системата, отпуска заеми, самата тя е акционер в промишлени предприятия, финансови фондове и др.

В градски условия също има нужда от свободни финансови ресурси, от които е Германия по това време се нуждаят търговци, занаятчии, хора упражняващи свободни професии, въобще средното градско съсловие. Така възниква идеята за градска кредитна кооперация известна още като популярна банка или популярна каса. Принципи на Шулце – Делич:

- средствата събрани от членовете, така наречения дялов капитал, трябва да бъдат възможно най – големи. За да успее кооперацията привлича влогове на населението;

- фондовете на кооперацията трябва да бъдат възможно по – големи, за да разполага тя с достатъчно средства, което гарантира сигурно и стабилно развитие;

- членовете на кооперациите се привличат с по – високи дивиденти върху дяловия капитал, минимално превишаващи лихвените проценти, в противен случай кооперацията се третира като АД;

- фондовете на кооперациите са неделими;

- заемите се дават за срок от 1 година;

- ограничена отговорност на членовете до размера на дяловия капитал;

- районът на кооперацията е неограничен, за да се набират повече членове и повече влогове от населението;

- членовете се кредитират според имотното им състояние (бизнеса), като предимства имат краткосрочните кредити;

- допуска се членство и в други кооперации;

- управлението е платено и се поверява на професионалисти;

- не се допуска създаване на съсловни кооперации (само търговци, само занаятчии, само чиновници, само свободни професии).

И при Делич най – важното , което получават членовете е бърз, евтин и лесно достъпен кредит.

Развитието на модела на кооперативната банка се прави от италианския кооперативен деец Луиджи Луцати. Той въвежда принципи, които модернизират този вид кооперации. Принципи на Луцати:

-                      въвеждане на ограничена отговорност надхвърляща няколко пъти (от 3 до 5) дяловия капитал;

-                      към всяка кооперативна банка работи специален комитет, който преценява кредитоспособността (кредитния рейтинг) на всеки член;

-                      въвежда се почетен заем, който се дава на членове ползващи се с високо доверие без никакви гаранции. Така се поощрява морала в бизнеса (бизнес етиката);

-                      изключително широк район на действие, дори с филиали в чужбина ако е възможно;

-                      по – малки дялове, но внесени отколкото големи, но само обещани;

-                      въвежда се възможността при затруднение на кооперацията нейният портфейл временно да се предоставя на доверително управление на голяма финансова институция срещу добра лихва;

-                      активни контакти с други видове кооперации, особено потребителни.

 

WWW.POCHIVKA.ORG