Home Икономика Отношения човек - природна среда - икономика

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отношения човек - природна среда - икономика ПДФ Печат Е-мейл

ОТНОШЕНИЯ ЧОВЕК - ПРИРОДНА СРЕДА - ИКОНОМИКА

1. Последици за икономиката от негативното въздействие на човека върху околната среда

Предимствата на преобладаващата икономическа система на света през XX век, свързани с увеличаване на глобалния икономически растеж (от 1900 до 2000 глобалният икономически продукт се е увеличил и през 2006 г. достига 66 три­лиона долара), увеличаване на продължителността на живота  ( в САЩ от 47 на близо 76 години, - след като бо­лестите като пневмония и ту­беркулоза бяха до голяма степен ов­ладени), заместване на тежкия труд на хората с машините в богатите страни, подобряването на жизнения стандарт  (колите, самолети­те, компютрите и клетъчните телефо­ни) откриха стимулиращи възможнос­ти за живот и работа. Но въпреки тези успехи някои сигнали показват, че конвенционалните икономически системи имат сериозни проблеми и се нуждаят от преобразуване.

Една го­дишна оценка на най-значителните рискове за световните икономики, из­готвена от Световен икономически форум, е установила, че по-голямата част от 23 различни рискове преди четвърт век не са съществували на глобално равнище. Сред тях са екологични рискове (като изменения на климата, напрежение при осигуряването на питейна вода), социални рискове (разпространение на нови ин­фекциозни болести в развиващите се страни и хронични болести в развитите държави) и рискове, свързани новости като нанотехнологията. Освен че са нови и сериозни, половината от 23 те риска са икономически по същността си или са предизвикани от дейностите на съвременната икономикa.

Светът е много различен от света, който са познавали Адам Смит, Дейвид Рикардо и други ранни икономисти - раз­личен по начините, по които основ­ните характеристики на традиционни­те икономики стават нефункционални за двадесет и първи век. Отноше­нията на човечеството с природния свят, разбирането на източниците на богатство и на целите на икономика­та и еволюцията на пазарите, прави­телствата и отделните личности ка­то икономически субекти - всички те­зи измерения на икономическата дей­ност са се променили много през последните 200 години.

Пример: Във времената на Смит и Рикардо природата е била разглеждана като огромен и неизчерпаем ресурс. Населението на планетата е било около 1 милиард - една седма от днешното, а технологиите за извличане и произ­водство са били далеч по-маломощ­ни и не толкова екологично агресив­ни. Екологичното влияние на общес­твото е било относително малко и местно, а ресурси като океани, гори и атмосфера са били на практика без­гранични.

Няколко са заблудите, в които изпадна човека през последните десетилетия:

1.През 70-те години на XX век някои икономисти смятаха, че „све­тът на практика може да продължава напред без природни ресурси". Дори след като прирастът на населението и на технологичната мощ през пос­ледния век засилиха безпокойството за недостига на ресурси, икономис­тите уверено предвиждаха, че цено­вите сигнали от свободните пазари ще доведат до по-ефективно произ­водство и потребление или че човеш­ките усилия ще доведат до производ­ството или до откриването на замес­тители. Природата няма да бъде пречка за човешкия прогрес. Предположенията за независи­мост на икономическите дейности от природата, винаги са неправдоподобни.

2.Хората смятаха, че първа цел на една икономика трябва да бъ­де растежът. Тази цел остава основен прин­цип във финансовите министерства, фондовите пазари и магазините в це­лия свят, независимо че е очевидна заплаха за естествения капитал, тъй ка­то бързият прираст на населението и създаването на икономики на потреб­лението са превърнали растежа в за­дължителен.

Пример: Но прирастът (разширя­ването на икономиката) невинаги е съ­образен с развитието - близо петкратното увелича­ване на глобалния икономически продукт от 1900 до 2000 г. е причинил най-голямото екологично разрушение в човешката история и съвпада с упо­рито запазване на масова бедност.

3.Третата съмнителна аксиома на традиционното икономическо мисле­не е, че пазарите винаги диктуват пра­вителствените разходи и политики ка­то икономически инструменти.

Пример: Паза­рите са се усъвършенствали в натруп­ването на огромни количества стоки за лично потребление, но някои от тях - като дузините различни зърнени за­куски - са със съмнителна социална стойност. В същото време пазарите не правят почти нищо за осигурява­нето на стоки за обществено потреб­ление като паркове и обществен тран­спорт. И въпреки че те спомагат за „ефективното" разпределение на ос­къдните ресурси между различните продукти и методи на производство, ефективност означава разпределя­нето на всеки ресурс според най-ефек­тивното му използване).

Традиционните икономики през XX век предоставяха огромни възможности за хората в десетки страни. Но с наближаването на края на века в екологичните и социалните баланси започнаха да се появяват тре­вожни числа, показващи, че това, кое­то се нарича „икономически ръст", е свързано със значителни загуби. Пасивите на съвременните икономики застрашават да подкопа­ят икономическата стабилност в це­лия свят. Саморазрушителността на икономиките и на икономичес­ките дейности причинени от човека се илюстрира с три  основни процеса :

1.Измененията на климат- топене на ледовете, повишаване на

морското равнище и природни бедствия е цената, наложена от глобално­то затопляне.

Пример: Междуправителствена­та група по измененията на климата, международен орган от учени, нато­варен с оценката на проблема, съоб­щи през 2007 г., че цената на обузда­ването на климатичните промени чрез намаляването на емисиите на парникови газове ще достигне до 0,1 процент от брутния световен продукт годишно. Един независим преглед от 2006 г., извършен от редица учени стига до по- здравомислещо заключение - цената на справя­нето ще бъде около 1 процент от брутния световен продукт. Един про­цент от него през 2007 г. представля­ва 650 милиарда долара, което е рав­но на цената на войната във Виетнам (в долари от 2007). Тази цена е висо­ка, но всяка година тя ще се разпре­деля между много държави. Докладът на тези учени заключа­ва, че бездействието по измененията на климата може да забави глобал­ното икономическо развитие с 5 до 20 процента годишно в рамките на настоящия век, като към края веро­ятно ще бъде достигната горната гра­ница. Отбелязва се, че топлинните вълни като тази от 2003 г. в Европа, която причини смъртта на 35 000 ду­ши и селскостопански загуби за 15 ми­лиарда долара, след няколко десети­летия ще бъдат нещо обикновено.

2.Увреждане на екосистемите. Чо­вешката дейност е променила светов­ните екосистеми, главно към влоша­ване, по-бързо през последните 50 го­дини. Степента на из­чезване на видове, увеличаваща се след индустриалната революция, надвишава естествените темпове от 50 до 500 пъти.

Пример: Около 20 на сто от световните коралови рифове са загу­бени, а други 20 процента са увреде­ни. Повече от половината от увели­чението на равнищата на атмосфер­ния въглероден двуокис, които са с 36 процента над равнищата от 1750 г., е настъпило след 1959 година. Докладът прави опит да измери те­жестта, с която увреждането на еко­системите вече задържа икономики­те. Цитирайки данни на Световната банка, докладът отбелязва, че през 2001 г. около 39 страни са преживели спад на богатството с 5 и повече про­цента (измерено като нетни спестя­вания), като се вземат предвид неус­тойчивото експлоатиране на горите, изчерпването на невъзобновяемите минерални и енергийни ресурси и вредите от въглеродните емисии. При 10 държави спадът е от 25 до 60 про­цента. Тези оценки са консервативни, тъй като не отчитат изчерпването на рибните запаси, замърсяването на ат­мосферата, влошаването на сладко­водните ресурси и загубата на некомерсиални гори, като всяко от тях има собствена икономическа цена.

Пълните данни за икономическата стойност на услугите на екосистеми­те са оскъдни, но картината, която се очертава от проучванията през пос­ледното десетилетие, показва, че тези услуги имат голямо, често пъти скри­то икономическо значение. Едно про­учване от 1997 г. оценява консерватив­но, че общата глобална стойност на 17 услуги на екосистемите е поне тол­кова голяма, колкото е общият годи­шен продукт на световната икономи­ка. Независимо от навременната преценка за изключителната икономическа стойност, загубата на еко­системи продължава. Едновременно с това дори стойността да може да бъ­де оценена, често тя е вън­шна - приход; или разход, който се па­да на обществото като цяло, а не на отделни личности или компании, ко­ито носят отговорност и тези субекти нямат стимул да се грижат за животински видове или екосисте­ми в затруднение. И, накрая, нетната стойност на преобразуването на ед­на екосистема може да бъде изкриве­на изкуствено от субсидии, данъчни отстъпки и други спонсорирани от правителствата стимули за преобра­зуването. Тези пазарни пропуски, взе­ти заедно, водят до огромните екологични загуби.

3.Социално разделение. Ико­номическите дейности през послед­ния век създадоха достатъчно богат­ство, за да бъде превърната крайната бедност в отживелица. Сега пропастта между най-богатите и най-бедните е почти непонятна - Програмата на ООН за развитие съобщи през 2006 г., че об­щите приходи на 500-те най-богати в света са почти колкото приходите на най-бедните 416 милиона души в света.

Пример: Неравенството може да забави пер­спективите за развитие. „Докладът за световното развитие 2006" на Светов­ната банка отбелязва, че когато ня­кои хора нямат достъп до кредитни пазари, земя или работа, ресурсите най-вероятно няма да отидат там, къ­дето могат да създадат най-много продукти за икономиката. Един здра­во работещ селянин може да създаде повече богатство за икономиката от по-малко талантлив магазинер, но магазинерът, който е по-богат и има по-добри контакти, е по-вероятно да получи кредит или права върху земя­та. Ако умножим примера по многоб­ройните жертви на икономическата дискриминация и на пазара на работ­ната сила, загубите на богатство за една икономика могат да бъдат зна­чителни. След като веднъж тези не­равенства са установени, тенденция­та е тя бъде подсилена от институци­ите и социалните споразумения, кои­то облагодетелстват интересите на богатите и могат да затвърдят нера­венството - и неразвитостта на ико­номиката - за поколения наред.

Изградените по конвенцио­налния модел икономики стават все по-саморазрушителни, тъй като зависят главно от изкопаеми горива, изградени са от практики на използване и изхвърляне на материалите и допус­кат съществуването на крайна бедност дори наред със зашеметяващо богат­ство, но възникващата устойчива иконо­мика се стреми да действа в рамките на екологични граници и служи как­то на бедните, така и на богатите.

Устойчивата ико­номика търси решения като конструира градове с „нуле­ви отпадъци", въвеждат се екологични такси, въг­леродни пазари, компании за общо ползване на автомобили, развити па­зари за слънчева и вятърна енергия, микрофинансиране, социално отго­ворни инвестиции, право на жени да притежават земя, закони за обратно приемане на продукти и други новос­ти. Разшире­ни и умножени по света, тези и други опити могат да формират основата на икономики, които отговарят на пот­ребностите на всички хора на най-мал­ка цена за естествената околна среда.

Необходимо е да се обърне достатъчно внимание на способност­та на природата да поема отпадъци­те или на важната икономическа ро­ля на „услугите на природата" .

2. Позитивният аспект в отношенията човек – околна среда и въздействието им върху икономиката

Представяне на презентациите

-Позитивното влияние на човека върху околната среда

- Помощта на природата

3. Раздаване на материали за следващия път – Потребление, производство, инвестиции

- “Инвестиране в устойчивост” – инвестициите за подобряване на околната среда, социално и екологично влияние на инвестициите, проблеми, произтичащи от инвестирането в дейности, опазващи околната среда

-“Предизвикателствата на устойчивия начин на живот” , “Покупки в полза на хората и планетата” – потребление-благосъстояние – опазване на околната среда, полза от рециклирането, “зелени покупки”

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG